Разбира се човек би прекарал повече време в тези места. Поемам наобратно поради следните причини:
1. Стигнал съм до там до където съм искал
2. Времето и силите не ми позволяват да продължавам напред. Това което човек изминава напред трябва да се измине назад. Понякога в планината терена е пресечен и се налагат големи спускания и след това нови качвания.
3. За съжаление и най-дългия ден свършва, или пътеката свършва.
4. Ранното прибиране е най-безопасното прибиране.
5. Не е лошо да седна до някой поток вечер за да си сготвя вечерята и да се отпусна след прехода.
Така че ми беше останал един ден в Юкон. Времето щеше да е хубаво, но като за последен ден, особенни изкачвания и рискове н еисках.
От пътеките наоколо беше останала дългата пътека по долината на река Алсек. Възможност за виждане на гледчери и всякакви красоти.
Поехме с Чарли сутринта и той не направи големи опити да бяга наобратно. Но мечки и тук имаше. Следите можеха да се видят по пътеката , по скоро път. Всички следи бяха на гризли. Тук следа на черна мечка не видях.
Скоро започнах да преминавам през мътни потоци идващи от дясно. Някои прескачах, дръги преминавах по малки мостове. Беше ясно че всичката вода идваше от една долина, но когато беше стигнала равнината, водата се беше разделила н амножество канали.
Преминах поне десетина по разстояние от 2 километра. Но в крайна сметка стигнах до поток който не можех да прескоча лесно.
Такива също преминавам , като се събуя бос и си нося обувките и чорапита в ръце до дръгия бряг. Но не бях в настроение за подобен вид приключения точно тук, така че просто се обърнах и се запътих към река Катлийн където можех спокойно да ловя липани и да радвам на слънцето.
Реката неше в добра форма. С опита който вече имах, хващането на липани беше станало по-лесно. Извадих 5-6 и някоя и друга борбена американка.
Но ги пуснах всичките обратно. Достатъчно с вечерите с липани. На връщане спрях на потока Куил да си постоя на стола и да изпия една бира.
Връщането на следващоя ден беше в дъждовни условия. Когато подминах Уайтхорс слънцето започна да се показва. Някъдето по границата с Британска Колумбия имаше хубави реки, вероятно пълни с липани. Човек можеше да се пусне по една от тях с надуваема лодка и да лови, защото тя известно време (около 10-20км) се движеше горе-долу близо до пътя, но къде време за това , че и лодка? И какква ли би била нуждата да се хванат липани които щях пак да хвана на друуго място, пак хубаво и без нужда да ходя по склоновете.
Идеята ми беше да спря н арелата на която хванах първия липан на идване. Тя беше в северна Британска Колумбия. Не знаех колко каране имах до нея но щях да я намеря.
Животни покрай пътя този път не видях, освен убити. Минах покрай убит лос до пътя, а после покрай други две къвави петна където голямо животно си беше загубило живота под някой камион.
Карането ми дойде в повече, но идеята този път беше да преспа на средата на пътя в една ложа до езерото Татога.
До реката с липаните стигнах в около 2 часа. Беше спаднала спрямо предишния път. Но ловенето беше безрезултатно. Дълго време нямах нищо. Видях един липан да се надига на едно място, но не взе. На 200 метра по надолу имах едно леко почукване. Смених мухата №10 с по-малка №12 или №14. Все тая - нищо не хванах.
Но аз проучвах мястото. Тръгнах нагоре по течението и намерих пътеката през гората по която изминах окло 200 метра нагоре. Излязах на реката при един бързей, но на 100 метра под мен имаше дълбок вир и в него, сега видях, се вливаше друга река от другия бряг. В бързея пак не хванах нищо.
Стигнах до началото на дълбокия вир. Течението леко подкопаваше другата страна, където се вливаше реката, от моята страна плитчината в един момент правече праг и ставаше дълбоко. Липаните се оказаха събрани около този праг от моята страна, но имаше и други от другата страна. Бях пак сложил мухата №10 и те почнаха да удрят и да се хващат.
Задържах толкова колкото ми беше нормата по таблото за да направя вечеря и за моето семейство като се прибера. След това хванах още 2 липана които пуснах. Видях и една бикова пъстърва от поне 5 кг, по-скоро 7 кг. Чудно е че тук има такива, а около Терас - не.
Стигнах в ложата в 9 вечерта. Беше уютно и дори имах библиотека с книги до леглото ако исках да чета. Имах и кану ако исках да отида по езерото да ловя риба. Но разбира се време за това, а и желание липсваха. По-голям интерес имах да се кача по склоновете наоколо и заснема местните муфлони.
Спах добре и на следващия ден след още 6-7 часа по пътищата се прибрах.