Хубавите моменти и риби на 2021

[arilus]

днес е горе-долу последния ми свободен ден от отпуската, от утре трябва да се позавъртя из службата да помогна на колегите и очаквам майстора на ремонта в къщи да ошета балдъзата си в Бургас и да се завърне на моя обект - чакат ме безрадостни дни.
та днес - за риба, задължително е. духа "умерен до силен" вятър, слънчево и топло. реката бистра, мълчалива и пуста - освен, че лебедите са дошли - значи нещо студено ги е подгонило от север.

e.jpg (229.21 KiB) Преглеждано 538 пъти

f.png (510.43 KiB) Преглеждано 538 пъти

в началото пълно затишие, то и трудно се мяташе ама нищо никъде не скочи. на един плиткаж набарах кефалчета от един до пръст и половина, минах на микропореста мравка и нахващах 3-4. друго е - не съм капо. по-нататък в един участък, където и друга есен съм имал успех нещата се промениха коренно. залети водорасли с прозорец 2х2 в средата. на всяко подаване - атака, успеваемост на засичане почти никаква, което се закачи забива във водораслите и се откача, имаше и големи дето скъсаха. силен страничен вятър, зад мен и плътно до задника ми стена от гадни бодили, като изтърва шнура да падне зад мен - тъпча просека 2-3 метра, гадно. но излязоха няколко риби. ваденето не беше естетично - по най-бързия начин, по възможност на "глисаж" иначе - в тревата и нъцки.
и клипа не е нищо особенно, но трябва да покажа, че съм се научил да ги качам

[arilus]

Петък 13ти, Тунджа м/у Княжево и Срем. мястото харесано още пролетта, уви - при влизането в Реката на тинята до брега личаха следи от ботуши - явно някой колега ме бе изпреварил. решил съм - влизам. по-трудно за газене място не съм виждал. докато при Камчия дъното беше начупени скали - в разрез като трион - стръмно качане - полегато слизане и пак стръмно качане - полегато слизане, нехлъзгави камъни. тук обаче - дъното наслано с големи валуни - със стесняващи се коварни процепи между тях и така лигави и хлъзгави при стъпване. в добрия случай - процепите позасипани с пясък и чакъл, може да се стъпи, в обичайния - гадни тесни процепи, маскирани с рядка тиня - ботуша се заклинва и се дърпаш без да имаш опора на който и да е крак. където имаше пясъчни полета - хубава дълбока тиня под тях, като хлътнеш до коляно и гледаш с копнеж към брега... в по-голямата част от времето свободната ръка помагаше при придвижване, а тук Реката е дълбока и палава. риба - оскъдна и дребна в плитчините покрай брега. с много зор обиколих двата острова в средата на Реката. видео има, ама май съм надхвърлил някакъв лимит във вимео. останах само с хубавите снимки. за 3 часа каталясах, към 10-15 рибки. няма да повторя тук.

кн-11.jpg (222.27 KiB) Преглеждано 466 пъти

кн-12.jpg (266.58 KiB) Преглеждано 466 пъти

кн-13.jpg (279.41 KiB) Преглеждано 466 пъти

кн-14.jpg (256.03 KiB) Преглеждано 466 пъти

бъдете здрави1

[arilus]

ракията разредена, виното избистрено, чакам сняг, вънка времето за къси гащи, народни избраници жънат електорат. рибата групирана в гниещите водорасли в плиткажа.

SING0007.JPG (270.16 KiB) Преглеждано 399 пъти

SING0030.JPG (364.41 KiB) Преглеждано 399 пъти

това е най йедрото - 600-700 гр.
дано да завали - водата е ниска и бистра.
бъдете здрави!

[arilus]

днес открих сезона. сефтето:

1.jpg (276.63 KiB) Преглеждано 181 пъти

и масовия улов:

4.jpg (93.18 KiB) Преглеждано 181 пъти

на мокра муха с розово-виолетов цвят, къси придърпвания.
късмет на всички през 2024та! бъдете здрави!

[jagger1]

Браво, Ники.
И на теб успешен и изпълнен с емоции нов сезон. Бъди жив и здрав и ти, и семейството ти.

А бе, винаги съм се чудил, тия пирании от втората снимка, що за усти имат. А бе, то и шиш за барбекю да им хвърлиш, пак ще се наниже някоя......
За всички години назад във времето, имам един рекорд, който няма да забравя. Беше на язовир Васил Коларов (сегашния Голям Беглик). Ловях на булдо уж за големи американки с едни мухи на #8 куки. И до днес ги помня. От сорта на блек зулуто. Тогава не знаех, че така се наричат тези мухи. Много години по-късно, тук във форума, чичо Док (д-р Михаил Пенков), лека му пръст, ме светна за името на тази муха. А колко години я бях използвал, без да го знам. Бях удивен от агресията на тия малки същества, които налитаха с огромна злоба мухите на всяко хвърляне, особено близо до брега. Мухите бяха умишлено големи, за да ги елиминирам тия пирании, но упоритостта им беше толкова настойчива, че в края на излета имах няколко уловени бройки. Бях в потрес. Куки #8, що за пасмина имат тия мъници .... За по-малки куки, случаите на улова им е умопомрачителен. На Диканите, преди 10-тина години си ги разбивах с мухарката с мухи, на куки #14. Мили спомени.....

П.п.:
Малко спомени, регистрирани в една друга тема през годините назад:
viewtopic.php?t=67659


Бъди жив и здрав.