Най-щастливия ден !

[kriki]

Тоя 24.03.05 няма да го забравя никога.
Рекох да ида за риба сутрина към 8.30 (сам). Целта беше язовира над с.Габра - хубави костури, бабушка и каракуди.
Не беха приготовления, не бяха мамки всякакви...
Стегнах всичко аз и потеглих с моята баба Астра (92г.)... още в София обаче (голямо задръстване) започнах
да си броя нещата на ум които ми седат в раницата и установих, че съм си забравил кутията с плувките. Кофти работа - не съм соеверен и реших да се върна и да си я взема (въпреки, че избягвам да го правя). Взех я и пак потеглих. Стигнах селото, язовира се пада на 1-2 км над него, като има 2-3км. черен път. Много пъти сме ходили - никакви проблеми, малко е неравно, но нормално се стига. Тръгнах аз по сухия черен път и гледам локвичкаа - е голяма работа, е да ама не - както влезох и там си и останах. Ужас - закъсах, колко повече върта гуми, толко по се окопавам - никакъв шанс. 1h се мъчих да се измъкна - не става ... В това време гледам 1 селяни с 1 каруца - подсвирнах им и те доидоха, гледаха, маяха се и решихме да впрегнем кончето да помогне малко - е да ама не - скъса се синджира (за 1 път виждам синджир да се къса), баси каръщината. Е поне пробвахме, помолих хората като стигнат селото да извикат някой с камион или 4x4 да ме издърпа. След 1.30 висене доиде камиона и се започнаха пазарлъците - шофора искаше 30лв да ме измъкне иначе не искаше и да чуе, е Ок съгласих се (точно 30лв имах в себе си). Измъкна ме. Дотук свичко ОК, е да ама да стигнеш на 500м от язовира и да се върнеш, като си бил 50-60км от Сф - тъпооо, а времето - приказка. Реших да продължа, показа ми човека откъде требва да мина и каза че няма да имам проблем и си тръгна. Продължих аз и почти стигнах до язовира, пътя - слънце, е да ама гледам пак неква лека кал. Страх - спрях, слезох от колата - калта твърда (аз съм със зимните гуми още), никакви проблеми, огледах хубаво от къде да мина и се качих, е както стъпих в калта и пак заседнах - ужаас. А 1000 пъти съм ходил на тоя язовир и никакви проблеми. земята е песъклива. 2h. насам-натам въртене на гуми - нет, не получается. Супер тъпо а вече стана 2h следобяд - язовира на 10 метра от мене а на мене сърцето ми се къса, нали отидох да си 1 ден да си отдъхна да го е*а, а то каква стана тя. Ща не ща, пак тръгнах пеш за селото да го викам тракториста. Стигам там - тоя ме гледа стерео с ехидна усмивка
- кво, да не си закъсал пак? Направо като най-големия идиот на света се почувстъвах. Почнах да му обеснявам че само той ми е спасението. А той ми вика - Няма проблем, не си първия, не си и последния. Яхнахме камиона и пак ме измъкна. Слезна от камиона и ми вика - 30лв. , а аз му викам че нямам у себе си повече пари, той се поогледа в колата и реши че требва да му оставя телемача с макарата, за да не го мина случайно. Просто нямах избор - дадох му карбоновата въдица с Окумата и се разбрахме следващия път като идвам да му дам 30лв, а той да ми я върне с уговорката да я пази като очите си. Стана 5h - целия ден само простотии - всичко детско умря в мен. Язък за хирономуси, пинки, бял, торен, Van de Yende ... така се бях наточил от няколко дни за тоя риболов ... направо сърцето ми се къса. Прибрах се - мен не можеш да ме познаеш до уши в кал - за колата да не говорим - нещо почна да тропа, едно тегаво върви ... едно 200-300лв. пак ще идат. Абе солен ми излезе тоя "риболов", даже доста солен. Жена ми (руский человек) ме посрещна. Аз психически настрен за скандал като ме види, а тя милата почна от вратата да ме целува - направо не е завярване си викам аз на акъла, никога след риба не се е случвало. Все нещо мърмори обикновено, все страда ... кво ли е станало си викам аз? От дума на дума и тя изплю камъчето - бременна е, за пръв път. Направо останах вцепенен. Ни дума, ни вопъл, ни стон ... Още ме държи, не знам да се радвам ли, да плача ли ... Как да не го запомня този ден?! Явно нищо не е случайно. Та това е живота ... отвсякъде изненади, изненади ....

[ZLAK]

E-e-e-e-e-й,
Честито приятелю! Както се казва : Всяко зло - за добро.
Да сте живи , здрави и много щастливи с бъдещия бебо.

[Lubo]

Kriki, братче! Голем карък те е споходил днес! Това може само риболовец (в духа на това което си писал - сумашедший) да го споходи. И за да ти илюстрирам нещата, ще ти разкажа една история. Миналата пролет баш по това време (или по-миналат беше) отивам със "Старата госпожа" - една Самарка дето си я пазех баш за такива обстоятелства. Та отивам на Враждебна на щукарския, ама тамън бяха почнали разширяването на летището и реших че откъм летището мога да стигна до гьола, щото гледам камионите минават. Заобиколих големия гьол и близо до новата ограда на летището имаше брод, ама се оказа че за леки коли е дълбок. Оттам викам покрай Искъра ще се върна до черното кафе. Да, ама не. По средата реката преляла и заляла пътя. И понеже и аз бях със зимни гуми се осмелих. Там и останах. От многото опити да се измъкна издълбах такива коловози, че колата цялата опря в калта. От там изхабих поне 20 кинта да звъня на приятели, на брат ми - ку*ец! Не можах да намеря свободен човек да ме изтегли. И нали знаеш че неволята учи - заебах колата и бегом марш по гьоловете да търся колеги. По това време на годината намерих само двама. Първият беше пеши. Вторият само като му казах и заеба въдици и всичко, подпали москвето и ме издърпа. Тръгна да си ходи и аз извадих единствените 5 кинта от джоба си и му ги поднесох. Тогава той ми каза че и на него може да му се случи и няма да вземе тези пари. Аз обаче набързо му ги напъхах в джоба и се обърнах да си влизам в колата с думите че много ми е помогнал. Той ме настигна, напъха ми парите обратно в джоба на якето и ми каза че му е първият излет за тази година и при това никакво кълвино е щастлив че ми е помогнал. Разделихме се с пожелания за здраве. Та аз имам едно особено мнение, че риболовците са едно изключително общество. Жалко че не си намерил колеги които да ти помогнат! Но случката си има и добри страни. По това време на годината не експериментирай с локвите и калта. Сигурен съм че другата година няма да ти се случи. Поздрави!

ОПС - Докато го писах това и ти си си променил поста с новината! Ехеееей Kriki! Днес трябва да си много щастлив! Да ти е жив и здрав малкия! Или малката! Голяма радост ей! Мани го форума, бегай при жената! И тя да ти е жива и здрава! Всички да сте живи и здрави! И само такива новини да има!

[kalinux]

Най-напред честито, Kriki. Да ти е жива и здрава жената и бебчето.

Нека ти разкажа и мойте случки, та дано ти олекне малко. Имам двама приятели, с които често ходим на яз. Въча. Обикновено за 3-4 дни. Багажът е нещо страшно - лодка, мотор, маса, столове, посуда, храни, вода, такъми, жива стръв, подхранки, а бе каквото ти дойте на ум. И всичко това качено на мойта Опел комба, направо да я ожалиш. Картинка страшна като ни гледаш. Та от тези двамата си имаме едно правило - никога да не се връщаме. И понеже живеем в различни части от града, така правим маршрутите, щото да не се повтори пътя докато се съберем. Ама аз нали новобранец не вярвям на такива работи. Веднъж при едно такова тръгване бях забравил нещо да си взема, преди още да мина през първия и се върнах. После взех единия, след това втория, натоварихме магаренцето, колата вече е подгряла хубаво, взимаме си довиждане и...
кюф - колата изгасна. Опитвам да запаля - не става. Забутваме, тръгва за малко и пак гасне. След което почнаха едни мъки с бутане до най-близката бензиностанция, после до личния майстор, после дърпане с въже и цялото това нещо с лодка на покрива и пълна кола с такъми.
В крайна сметка отложихме риболова и колата я поправих след няколко дни - изгоряла дистрибуторната капачка . После им казах за връщането и направо щяха да ме изядът с парцалите.

След този случай явно не си бях взел поука, защото...

Отиваме за два дни на Искъра - платика, каракуда, всичко ОК. На връщане, точно при влизане в Дупница колата спира по време на път. Пак съмнения за липса на гориво, майстори и в крайна сметка на въже до Кюстендил. После се оказа скъсан ангренаж, при това само на 10 хиляди. Вечерта вкъщи жената ме подсети, че пак се връщах предния ден и като че ли всичко ми се изясни. Ама направо ми олекна.

От тогава насетне, колеги, вервайте ми, станах си суеверен за тия работи. Вече никога, ама никога, за нищо на света, тръгна ли на риба не се връщам - дори и за един метър. Ако забравя нещо тръгвам без него. Ако не мога без него - не тръгвам на риба. Иначе решил ли съм да ходя на риба, не се отказвам? Никога. Дъжд, вятър, сняг, тръгвам. Щом съм решил - с рогата напред. Имал съм случаи дори да тръгна без някоя въдица - но не се връщам.

Дано да не ви се случват такива работи, но не дай си боже ако стане някой ден, помислете си как сте тръгнали на риба? И може и на вас да ви олекне.

На слука и късмет!

[Samuil]

Колеги, аз мисля, че сте много суеверни. Излишно се задълбочавате в тези неща.

Аз не само че не вярвам в такива неща, ами и напротив - винаги, при всяка възможност, предизвиквам открито съдбата.

Досега само веднъж съм си патил. От СТРАШНО МНОГО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА!!! И то тогава пътувах с двама суеверни приятели, сигурно заради тях беше... Едва се прибрахме до София. После ми се сърдиха цял месец.

Така че, уверявам Ви, няма нищо вярно в тези неща. Колкото повече вярва човек, сам започва да си го прави. Според мен.

[BGanio]

Поздрави kriki
Таман докато четох ме беше яд че е толкова късно, щото след такъв ден задължително треба да си пуснеш тото, ама на края видях че си хванал джакпота . Та пак честито

А колкото до връщането, ми някой път не става да не се върнеш - особено един случай няма да забравя, когато един приятел ми свирка от паркинга в 7 сутринта, аз го чакам на джама - скачам вада бирата от хладилника, две кутии цигари, яке , ботуши раница с такъмио - слизам на бегом и оня ме пита - А къде са ти пръчките ?

Много яко няма как да не се върнеш
/баси рибара да си забраи пръчките /

[Майстор Саки]

Крики, честито! Да сте живи и здрави.
Колкото до каръка, всеки е имал такива невървежни дни. Но конкретно това с връщането някак не го вярвам и си се връщам щом се налага.

[PENN]

Крики да сте живи и здрави всички.
Рибата няма къде да ти избяга,не се нервирай.Ние тук бърнахме най-дъждовната година в историята на Калифорния.Не съм излизал за риба с месеци,а и чак почнах да се притеснявам за жената като прочетох какво си написал.Май трябва да отида за риба тия дни или .............

[Жичката]

честито!!!!!да ти е живо и здраво!!!!По черните пътища всеки може да закъса!!! никой не е застрахован не се ядосвай.Аз имам руска ръчна лебедка с 20 метра въже и клин за забиване в земята ,ама никога не я носа че ми заема мноо място,обаче май ше треа си я носа!!!
Всяко зло за добро!!!!

[babydoctor]

Kriki, братче! Това може само риболовец (в духа на това което си писал - сумашедший) да го споходи.

Честито и от мен, да сте живи издрави! Да ти кажа и аз - на палатка сме с предишното гадже на Шипоченския залив, ама отсреща по черния път кален, целиш коловозите, едва закарах трабанта до там. С нас още едно семейство с децата, ловиме си следобед, кълве си, красота. Изведнъж отгоре рев на двигател, бум, тряс, пак рев...гласове. Реших да се заинтересувам от случая, качих се на пътя и какво да видя - Шкода Фелиция / после се разбра, че човекът си я купил предния ден и решил да я сефтоса на риба/, цялата омазана с кал, буквално седнала на коловоза. Бяха с куче, което каката тръгна да разхожда, жената отиде в гората за клони, малкото братче извади лопатка да отведе водата от коловоза - абе ужас. През това време се връща мама и репликата й няма да я забравя цял живот: Еееее, изпуснахме следобедното кълване Както и да е, дойдоха още колеги и буквално на ръце я изнесохме, ловиха си хората. А следващата седмица бяха там преди нас с лъскавата Фелиция, само се оплакаха, че им взели двойно на автомивката

[Левака]

Честита радостна новина Крики,да сте живи и здрави всички в къщи.Един съвет,не се бави а отиди и си вземи телемача в най скоро време.

[Гост]

Крики, честито и да се роди едно / може и две / хубаво и здраво бебе За другото ще си спомняш с усмивка. Така се сещам за една случка преди време. Действието се развива в Гърция , по точно на втория ръкав в Халкидики. Бяхме открили един страхотен плаж, див и безлюден. И най-важното пълен със огромни заргани Та натоварил съм колата с жена, две деца / 3г. и 6г./топки, пояси, кофички,хладилни чанти , чадъри и много въдици и треперещ от вълнение тръгвам. Карам си с празен поглед / зарганите ми бяха изпили мозъка / когато от дясната ми страна чувам познат глас. Нали не си забравил плажното масло за децата Естествено, че го бях забравил.Връщам се с мисълта, че в чужбина може и да не действа това суеверие Действа и то как. Пристигаме в 9 ч. на плажа, а там една красота.Морето стъкло, няма жива душа и най - важното - огромни заргани гонят малки рибки във водата В този вълнуващ момент сатаната преобразен като майка на две хубави деца се обажда - Дай колата по близо до плажа да не влачиме целия катун Видях, че има следи от гуми по пясъка и реших да рискувам.Последва леко затъване на предницата.И тук мисълта за зарганите ме накара да дам малко газ По тъпо нещо не бях правил.Преди години имаше един филм с огромни пясъчни червеи, е така се забих в пясъка.Последва пет часа тежък физически труд.Спирах само два пъти по пет минути.Първият път да намажа жената с плажно масло / някой да знае дали гори плажното масло/, а втория да напляскам децата Изнервиха ме с коментари колко много риба има в морето.Вечерта извадих един кубик пясък от тялото си.

[ПЕПО]

Така се развълнувах, че забравих да се регистрирам

[vikik]

Яко , ако бех аз заебвам колата и атака на заргана, пък за колата щях да мумисля после!!!

[vaskez]

Krikri, колега, честито. Пожелания за много здраве и щастие на тримата/ може и четиримата/. Аз съм сигурен че този ден ще го запомниш само със хубаво. А пък за всички фаталисти и суеверни колеги ще кажа: Като се върнете за нещо, преди да излезете през входната врата седнете за малко, така ще залъжете каръка. И тъй като напълнихме темата с каръшки случки ето още една и от мен.
По същото време преди три години.
Силна риболовна бригада се събираме петък вечер в кръчма в щутгарт и основната тема на масата е как утре ще поцепим рибата на устието на Лобош. информация имахме преактуална, напазарили бяхме умопомрачително количество захранки стръви мръви и секви глезотии.
Имаме си и водачи, опитни рибари от съседния блок - почти профита. та седим си ние аматъорчетата, къркаме си и се каним на рибата и нещеш ли в кръчмата се изсипват и комшиите дет утре ще ни водят. Кат ни видяха право при нас. И се почнаха едни лакърдии, едни истори, едни монтажи, рецепти, такъми... и едни наздравици и едни бутилки полетеха - направо трагедия. Как сме се прибрали, спали и станали не помня, знам само че се изпратихме с " Ще се видим след малко " ...
Как да е още по тъмно се строяваме три коли хора и газ към Лобош. Н аразсъмване сме там. Рибари бол и вадят риба здраво. Леко сме позакъснели и трескаво търсим място. По едно време разсъдъка започва да ми се връща и почвам да премислям дали не съм забравил нещо / главното ми притеснение бе бирата защото тогава имах само една въдица /. По едно време викам на приятелите " Абе а стръвта къде е. И оттам ЕИйй остана в хладилника. Обаче тъй като бяхме пазарували по отделно и в другата имаше червеи. Да ама не -- и техните червеи в хладилника. Едни псувни, едни благословии по пияните глави, но все пак спокойствие щот знаехме че профитата дет ни водеха винаги ходят на риба с килограми червеи. Тъкмо се успокоихме и третата кола отпред наби спирачки. Викам си: " Намерихме место " Ама не - излиза баш майстора ококорен и вика: " Абе вие нали имате повече червеи че нашите ги забравихме в къщи. Ей трагедия, а около нас се спукват да вадят риба. Идеше ни да се бием с въдиците по главите. беснехме, беснехме и припалихме с мръсна газ към Радомир да търсим риболовен магазин. Бях в първата кола и се носехме през някво поле. алкохола се бе изпарил и съзнанието ми работеше на пълни обороти в насока търсене на червеи. По едно време съзирам встрани от пътя купчина тор и нечовешки вик се изтръгва от гърловината ми: " ЛАЙНАААА ". Голфа закова спирачки, четири врати се отвориха едновременно и всред облак прах пет човека се втурнаха кой с каквото намери да рови лайната. Падна едно ровене едно събиране. Като се върнахме на реката хората вече изсипваха пълните живарници по кофите. Заметнахме и ние ама нъцки на торен не пипаше. И така всичко завърши в една крайпътна кръчма с горещо шкембе и мнооого бира!
Е аман от такава слука!