Един по различен риболов...

[vaskez]

Отворих очи. Мракът ме обгръщаше отвсякъде с изключение на едно правоъгълно петно насреща. Това ме сепна и напълно изгони съня от съзнанието ми. Вдигнах глава и заопипвах трескаво нощното шкавче. След секунда телефонът ми бе в ръката ми. От докосването дисплеят му светна, а човечето още похъркваше блаженно. Оставаха още десетина минути до 5. Биологичният ми часовник както винаги бе безупречен и ме изтръгна от дебрите на съня малко преди настъпването на зората. Обърнах се, целунах жена ми, на което тя отговори с леко помъркване и сгушване в завивките и станах. За секунди се вмъкнах в маскировъчните дрехи и се отправих към чешмата. След още минута вече прекрачвах прага. Посрещна ме влажно и ужаещо на цъфнали треви и билки ранно лятно утро. Пред мен някаква горска твар прошумоля в близките храсти стресната от изненадващото ми появяване, в далечината тайнствено се провикна птица, а на изток хоризонта все повече избледняваше. Нямаше време за губене. Нарамих влажния от росата калъф с такъмите и се отправих към колите. Пътъом се обърнах към потъналото в мрак и тишина съседно бунгало. За миг се замислих, но бързо прогоних съмненията – толкова години досега не се беше успал за риболов, та сега ли? Двата джипа спрени муцуна в муцуна изплуваха от сумрака. И ново съмнение и трескаво пребъркване на джобовете, и мъгляв спомен, че оставих ключовете на стартера. Там си и бяха. Отворих багажника нарамих и кофата със захранката и се отправих към брега. Газех влажните треви и дишах с пълни гърди свежия и пълен със живина утринен въздух. Настъпваше прекрасен летен ден. Скоро влажните греди на малкия кей изскърцаха под тежестта ми. Лека мъгла се стелеше по гладката като тепсия водна повърхност. За секунда спрях и се оставих на тишината. Тя обаче бе нарушена от нещо провиращо се през ниските храсталаци и след малко от там изплува силуета на Енчо в пълно бойно снаряжение. Поздравихме се мълчаливо и се заехме с подготовката. Аз разпънах мача, монтирах стойката и се захванах със захранката, а Енчо опна една директна осмица. Бяхме се разбрали сутринта да подгреем като пробваме апетита на каракудата, която както знаехме от предни посещения на язовира имаше размери от половинка нагоре, а пък ако удареше и някое шаранче от масовите зарибявания преди 5-6 години, щеше да ни дойде тамън. За “прасетата”, които открай време населявах язовира и бяха преживели бракониерските инвазии в близкото минало, бяхме решили да отделим вечерта, като за целта още с идването си предния ден бяхме вкарали с лодка 2 кофи захранка недалеч от брега. Но както и да е, захранката бе вече изпръхнала и няколко топки полетяха недалеч от нас. Време бе за риболов. Веднага по появилите се кръгове и мехури разбрахме че се е завъртяла риба. Първо плувката на Енчо излезе от “мирното” си положение и плавно пое встрани. Умело засичане и пръчката му прилично се огъна. Леко полеко приближи рибата към брега. Кепа бе вече сглобен в ръцете ми и след секунда вече загребах рибата. И двамата мислехме, че е каракуда от калибъра, когато се оказа почти половин килограмова бабушка. Нямах много време да и се удивлявам защото върха на мача ми, поставен на стойката яко се изкриви встрани. Нямаше какво да засичам, рибата си бе свършила сама работата. Този път си беше едра каракуда, на няколко пъти включи аванса и постави на изпитание финните ми такъми. Накрая колегата ми върна жеста с кепа и първата килограмова каракуда се запозна с живарника отвътре. Метнахме още малко захранка заради принципа “ако не дадеш няма да получиш “ и риболова продължи. Вадехме прилични каракуди все от калибъра и така се бяхме вглъбили в начинанието си, че не усетихме чуждото присъствие на кея. Всъщност то не бе чак толкова чуждо, жените с кана горещ чай с коняк и поднос димящи курабийки бяха се почувствали самотни. Беше пълна идилия. Четирима души запленени от риболова на брега на прекрасния язовир заобиколени от настъпващия и пълен с живот и свежест ден. С димящи чаши в ръце и наслаждаващи се на величествената снага на планината отсреща отърсваща се бавно от сутрешната мъгла и покрита сякаш със сребърна пелерина. От унеса ни извади плясъка на здраво парче току пред кея, едва не ни уми очите. Нямаше време за сантименталности, хванахме отново тоягите. Заредени с оптимизъм вперихме погледи в плувките, но те някак си противно на всякаква логига не трепваха. Дохранихме с останалата в кофата захранка, простреляхме малко бял червей и жито но нищо. Водната повърхност бе гладка като тепсия, нямаше ги кръговете, дори малките рибета вече не играеха по повърхността. Спогледахме се, после и жените. Те пък разбрали че явно са донесли каръка безмълвно се отправиха с мърморене нанякъде. Последното което ги видях да правят преди плувката ми да се завърти около оста си и след това изцяло да изплува бе че разтоварваха шаранджийските пръти от единия джип. Не им отделих повече внимание защото поведението на плувката ми изискваше бързо обиране на свободното влакно и засичане. Някъде по среда на вертикалното движение на мача ми противно на логигата върха бързо-бързо се върна на долу и почти се потопи под водата, а аванса на макарата заскрибуца не , ми направо засвистя. Много бързо се отървах от унеса, направо сърцето ми направи празен оборот. Вкопчих се здраво в мача си който вече пета година ми служеше вярно, а сега изведнъж така категорично искаше да ме напусне, насилван от някво гигантско подводно изчадие. Отпуснах бързо аванса и се опитах да изправя пръчката. Резултата бе едно дъгообразно и безапелационно движение на влакното в посока близкия шавар. Изходът бе ясен и затова натегнах аванса в последен опитда обърна рибата, тогава и осетих истинските и габарити, някъде около петицата. Върха бе отново във водата, Енчо около мен нещо бушуваше и даваше акъл с кепа в ръка, ама аз нещо не възприемах околния свят. И тогава се случи нещо странно – изведнъж натискът отслабна, върха на мача се поизправи. Бях готов да изпсувам и захвърля пръчката когато забелязахме влакното което се бе устремило централно към нас. Пущината се бе обърнала и идваше право към кея, едвам успях да обера влакното и да освободя леко аванса. Енчо се бе вече надвесил и кепа бе във водата. Рибата идваше право към него , ето го вече се видя и златистия и гръб и … точно в този момет шарана явно усети кепа във водата събра остатъка от силите си и с грациозно и мощно движение се обърна и сякаш махна за сбогом и отсвири нейде в дълбините с част от монтажа ми , а аз едва не се проснах на кея. Отзад се разнесе мощен и гърлен смях. Обърнахме се . Бяхме пропуснали ръмженето на джипа и сега собсвеникът му – здрав и набит гологлав мъж бе скръстил ръце облегнал се на единия калник и искренно се забавляваше:
- Абе Васка, кво те направи тая риба бе човек, тя смешен те направи. Ей момци недейте се шегува с рибата бе може да се контузите. Не е кат едно време да сецате таранчиците, са големи дзверове се навъдиха, по полека трябва по сериозен такъм и внимание и прецизност.
- Аре бе горски тамън си виках че днес ще пропуснеш обиколката, след вчера ден на майстора, а? – Енчо се запъти да поздрави бай Маро, тукашния горски и риболовен инспектор.
Гледайки как двамата се здрависват в главата ми нахлуха спомени. Спомени за времето преди пет, шест години денят на запознанството ни с бай Маро.

***

Една прекрасна есенна утрин пак с Енчо бяхме на отсрещния бряг още в ранни зори. Бяхме решили да гоним костура. Имахме чудесна жива стръв и много ентусиазъм породен от информацията, че излизали яки половин литрови тупалки, че и нагоре, прочетена в любимия ми риболовен портал “ Fishing mania “. Още преди изгрев слънце бяхме разпънали дъната и по една светеща плувка. Съмваше се но водната повърхност бе спокойна . Нямаше никакви признаци за наличие на хищник. Нямаше ги и дребните рибки край брега – основната храна на костура. Странно, при положение че преди два дни са ги скъсвали на същото място. Скоро разбрахме причината, видяхме ги – шамандурите придържащи мрежата под водата преграждаха залива пред нас. Гледката не ни бе чужда и затова отронихме само по някоя и друга псувня и се зачудихме къде да се преместим. Предния ден обаче бях свалил “ горещите “ телефони на ИАРА от Манията и реших ей така да видя вдига ли ги някой случайно. На някое ми позвъняване отсреща се обади дрезгав мъжки глас. Съобщих му къде се намираме и за мрежите във водата – той пък вика, ако има бензин ще дойде. Работата бе ясна, щяхме да си отчакаме михаля. Бавно почнахме да събираме такъмите. Почти бяхме приклчючили когато отвисокото чухме ръмжене на двигател, което се приближаваше. Беше делничен ден и малко вероятно бе да са други колеги. Надежда се зароди в нас – горските идваха. Нещеш ли обаче от гората се зададе раздънкан джуган с трима мангалоидни типа вътре, които беха надули няква нечовешка чалга. Подминаха ни със злобни и кървясали погледи и спряха на другия край на залива. Извадиха от храстите някакъв подобен на сал съд, няколко корита и две лопати. Хич не се притесниха от нас, даже с насмешка ни хвърляха по някой поглед. Бяхме бесни и безсилни да направим нещо. Хванах телефона , ама бързо се отказах допълнително да се набутвам. Продължихме да събираме багажа. Тъкмо онези пуснаха сала на вода и с риск да се поизкъпят двама се метнаха върху му и отгоре по пътя се зададе с дрънчене някакъв велосипедист. Изглеждаше смешно: едър и набит човек на малък велосипед, който сякаш всеки момент ще се разпарчетоса под масата му. Местен – рекох си – И той се бе преебал като нас. Когато наближи обаче видяхме че не носи такъми. Наближи ни и вика:
- Вие ли се обадихте момчета? Къде са мрежите?
- !?!
- Нали казахте че сте видели мрежи? Къде?
Слисани безмълвно посочихме към мангалите, простете мрежарите, а онзи ни подмина и се заспуска към тях. Онези го видяха и нещо му се засмяха, единия даже му махна да се качи на сала и му подвикна че и за него ще има. Нашия човек обаче вместо да се качи им направи знак да излизат. Това не се понрави на третия тип останал на брега и той се запъти към горския размахвайки ръце се и му викаше нещо от сорта “ къв си ти бе на къв се правиш “. Горския обаче най – неочаквано направи стъпка напред хвана го за гушата и му наби един туц от който онзи залитна два метра назад и се строполи във водата. Двамата от сала скочиха и заджапаха към горския. Единият размахваше лопата и замахна да удари Маро, обаче алкохола явно не го бе пуснал и нещо залитна, а лопата изписа дъга над наведената глава на Маро и се заби в пясъка. Оттам последваха едни коленца, едни шутове, едни плеснички, направо се върна на сала. Стояхме с отворени уста като ударени с мокър парцал. Не вярвахме на очите си. А в това време събитията отсреща се развиваха много бързо. Третия бушмен от сала, който до сега седеше по отстрани препсува нечленоразделно и се втурна към горския като в едната му ръка блестеше нещо. В това време първия – определено най – здравия от тримата се отърси от водата, обърса кървясалата си мутра и като сумист се стрелна и той към Маро. Трябваше нещо да се направи. Обърнах се към Енчо, той пък нещо се занимаваше с кепа. Тамън да му обясна че с риболова за днес приключихме, главата на кепа отхвърча встрани и Енчо се понесе с дръжката на кепа в ръка всред мощни псувни и крясъци надолу. За секунда трескаво се озърнах, колчето за живарника макар и жалко дебело ми се стори най-поджодящо. С мощен вик “ КОПЕЛЕТАААА… се стрелнах надолу. Точно излизах зад последния храст когато видях “ сумиста “ да разбива страничния джам на мохера с глава, а Енчо полагаше с дръжката онзи с ножа. Третия чул виковете ми и още в състояние на нокдаун директно се обърна и покрай брега всред неразбираеми псувни си би камшика....


***

- Аре бе Васе, стига гледал така. Пак ще ти удари па може и по-ербап да случиш. Ела да ударим по една бирица, че требва да бегам. Дрънченето на изпотените загорки ме върна в настоящето и се присъединих към Енчо и бай Маро.
- Кво става бе горски, как е риболова тия дни на гъола. Ние мислим с Енчо са да пуснем тежката артилерия за шараните.
- Абе що се занимавате с тея смрадливи и лоести шарани. Баджанако се обади рано сутринта и каза, че нощес са ги сдрали белите риби отсреща у залива. По 8-9 са фанали, едната била към пет и нещо.
Енчо наостри уши и едва не се задави. Някакъв див блясък се появи в очите му. И няма как иначе. Бялата и костура му бяха любимите риби. Като се сетя само преди какви разстояния сме изминавали и какъв студ сме брали с него за да ги ловим.
- Я чакай малко! Бели риби казваш? Сериозно ли бе човек? Ами на какво?
- Де да знам, той баджанако по рибарски магазини не ходи, сигур рибета са си хванали. Ама вие какво, да не зарежете жените да пазят пръчките и да хукнете нататък.
- Ми то вече е решено – тонът на Енчо не държеше възражение – нали бе Васе? – И заговорнически ме потупа.
- Е момци а тогава наслука, че мен работа ме чака.
- Каква работа бе горски, да не е некой полудел се навъдил наоколо мрежи да разпъва? Па и рибари като гледам много-много няма.
- Ами прав си обаче другата седмица е състезанието на Видрите и досега са се записали 160 човека за участие та с Холандеца трябва да видим къде ще ги настаним.
- Ей кво правят тея хора бе къде ще е състезанието между другото – полюбопитствах?
- Горе на реката.
- Тея профита ше изловат целата риба. Аз ти казах Васкез, че требваше да минем по реката днес.
- Бе то има риба колко искаш, ма ше трябва да метат един връз друг, че реката е малка. Ама мисля че няма да има проблеми. Те ще дойдат след два месеца. Федерацията е решила на нашата река да се проведе Европейското по улов на пъстърва и тогава вече ще ни се отели вола.
Енчо се намръщи:
- Айдее, те тогава вече ще падне една сеч...
- Ти май забравяш че рибата се пуска а? – Горсия се ухили – я да ви видя живарника аз на вас, а. Да не сте задушили вътре некоя маломерка, че тогаз ще ви кинем биуетите...
Вместо към кея обаче, бай Маро се вмъкна в Тойотата помаха на жените занимаващи се с барбекюто и замина.
С Енчо допихме бирите и отидохме при половинките. Те освен че подготвяха мървите да бъдат хвърлени върху скарата и нарязали салатите, бяха и монтирали дънните пръчки. Наложиха се само някои леки корекции и след малко Енчо вече гребеше към шамандуата.
Хапнахме пийнахме и се отдадохме на лека дрямка под препичащото слънце в очакване на писъка на някой от сигнализаторите. Двете батареи от напълно еднакви пръчки бяха готови да поемат и най-едрите неблагоразумно решили да се хранят в обсега им шарковци.
Изтегнал се под чадъра мислите ми неволно ме върнаха години назад, във времето след запознанството ни с бай Маро...

***

Излишно е да споменавам, че след онзи излет първата ми работа бе да седна пред компа в къщи и да излея въху екрана цялата случка. Дадох всичко от творческото ми аз за да пресъздам по – истински случилото. Съвсем естествено след като свърших, постнах материала във “манията “ и спокоен заспах. На следващия ден в офиса се добрах до бюрото си чак към обяд. Отворих “ манията “ и съвсем резонно на темата си имах доволно количество отговори. Настроенията бяха приповдигнати, мненията звучаха гордо и с надежда че нещо се променя. Валяха поздравления. ПИАРА на ИАРА имаше една от редките възможности да се гордее със службата си. Малко по – късно през деня именно от него дойде лошата новина. Риболовния инспектор бе пред дисциплинарно уволнение заради превишаване на длъжностните си права, упражняване на насилие и физически тормоз, и нанасяне на средна телесна повреда на двама български граждани. На другия ден дойде и другата лоша новина от мен. След разпита ми в полицията разбрах че двама от бракониерите са подали искове срещу бай Маро и той ще бъде съден. Заплашваше го дори затвор. Целия форум, всички честни риболовци бяха като попарени. След ентусиазма и оптимизма дойде чувството за безиизходица и липса на нежда че нещо може да се промени.
Тогава на преден план излезнаха хора като Алеко и Бат Стан, които направиха всичко възможно да се вдигне невероятна пушилка по случая. Инициативата поеха и разни Майстори, Корсмени, всякакви видове хънтъри, съфорумци именуващи се като риби и други животни, доктори, пилоти, туроператори, папараци, папатаци, върхари, редактори на риболовни издания и много други съвестни риболовци милеещи за опазването на българска флора и фауна, българи в странство. Чу се чак зад голямата локва. Събираха се подписки в защита на горския, пишеха се писма до разни институции, по-точно до всички имащи досег с проблема, създадоха се уеб страници за on – line гласуване. Скромната, но амбициозна тогава спининг лига “ Стари видри “ със своите отдадени на спортния риболов членове пръснати из цяла България направи възможно дори и в най-затънтени кътчета на страната риболовците да са наясно със случая. Успоредно с това обаче първото дело срещу бай Маро бе заведено и дата на заседанието наближаваше. В деня на делото няколкостотин видри и съмишленици и риболовци от цялата страна направиха протестно шествие пред областния съд. Бяха толкова много че блокираха движението. Наложи се и намеса на полицията, което пък продиктува и небивалия медиен интерес към случая. По стечение на обстоятелствата същия ден в кметството в съседство трябваше да се състои среща между областния управител и група холандски бизнесмени одобряващи инвестиционни проекти в областа на туризма в региона. Никой все още не знаеше че групата е била заслепена от природата и красотата на язовира и вече са решили да инвестират в реконструкцията и ремонта на съществуващата, но западнала почивна станция принадлежаща на бивше известно в цяла Европа предприятие попаднало впоследствие в лапите на тъмната приватизация и фалирало.
Само че срещата трябваше да се отложи заради невероятното задръстване и шествието на риболовците. Холандците любопитни за ставащото и отегчени от чакането се опитаха да разберат за какво става въпрос. Какво ли е било учудването когато група риболовци отлично владеещи западни езици видели дипломатическите номера и решили да ги осветлят за същината на проблема. Онези гледали със зяпнали уста и не могли да повярват: Човек да си свърши работата, да бъде нападнат, да се защити и след това да бъде съден. След няколко дена случая се раздуха и извън пределите на страната в кръговете на бъдещи инвеститори. Натискът ставаше огромен. Следващата година наближаваха избори, тази си отиваше и идваше време за плащане на риболовни такси, а някакви си стотина хиляди риболовци бяха недоволни. Делото се отложи. Следващото бе в навечерието на Никулден. Никой не разбра как точно стана, но обвиненията паднаха. Не само паднаха, ами и се обърнаха срещу тримата бракониери. Те пък притиснати и уплашени признаха за кой работят и как той снабдява целия областен град с бракониерска и без всякакъв сертификат риба. То не бяха ревизии, данъчни проверки, ХЕИ, стигна се дори и до арести. Нашият човек пък след падането на обвиненията бе номиниран за риболовен инспектор на годината и безапелационно спечели титлата. Бе лично награден от изпълнителния директор на ИАРА, а ген. Борисов му връчи грамота и му подари чифт белезници. Бай Мaро не се възгордя, само повтаряше пред журналистите: “ Аз само исках да си върша работата, да си пазя язовира от гадовете...”.
Истинската награда за него дойде година по –късно. Когато холандците официално придобиха почивната станция и купиха земята и го наеха съвсем целенасоченo за шеф на язовирната охрана!

***


Пронизителен писък ме изтръгна от дрямката и спомените. Отворих очи и видях как въдицата на една от стойиките леко се е привела напред, макарата леко отпускаше влакно и в резултат на това сигнализатора се бе разпищял. Бързо станах и се завтекох натам. Пътъом се огледах и установих, че съм сам, другите се бяха каширали нейде. За секунда въдицата бе в ръката ми, леко затегнах аванса, и засякох. Моментално пръта се огъна по цялата си дължина и аванса отново се включи. Този път нямах особени притеснения за такъма. Беше фин, но много здрав – последна дума на монофилните влакна. Карбоновия прът пък поемаше всяка една извивка и маневра на рибата, което в съчетание със супер прецизния аванс на макарата не оставаше почти никакви шансове на рибата. Въпрос на време бе да я изморя и приближа към плиткото, а там кепа щеше да свърши останалата работа. Оттук обаче дойде проблема. Кепа бе подпрян на чадъра на някакви се петнайсе метра от мен, а и в момента нямаше кой да борави с него. Трябваше да се оправям сам. Минаха няколко минути докато накарам рибата да се съобразява с желания от мен маршрут към брега и тогава я видх, изпляска здраво на двайсетина метра от мен и рязко опъна отново надолу. Момента бе критичен и добре че система прът макара влакно бе надеждна и устоя на този напън. Междувременно по издължения силует разбрах че си имам работа с приличен амур. Наново отпуснах леко аванса и продължих борбата. Още няколко минути и влакното вече се забиваше право пред мен към дъното, а пръта бе придобил формата на полуокръжност. Време бе за кепа, но оператора му го нямаше. Мислих да викам, но се отказах-няма да се излагам да не мога да се справя сам с десетина килограмов амур. Усетила обаче близостта на брега, рибата събра де що имаше сила в изтерзаната си от тегленето душа и водата пред мен забушува. Трудна щеше да бъде тая работа. Включих задна с намерението да я изтегля, но рибата напъна, пръта се сгъна и се уплаших да не се откачи. Вместо обаче да ръгне на вътре към дълбоко, амура почна да се рови успоредно на брега току на метър и половина от мен. В този момент съзрях шанса си. Вместо назад включих първа и нагазих във водата. Сега вече се намирах на неговата дълбочина, дори леко го заобиколих изотвътре. Горкият вече здравата се бе поуморил и полегнал на една страна жално гледаше със стърчащ от устата си повод. Вече бях на метър от него и тогава се зароди глупавата мисъл да хвърля въдицата и да го сграбча. Тъкмо да го направя се замислих – дали няма да се изплъзне. За секунда седях така приклекнал с мокър задник, отказах се от идеята си, поогледах се и като видях че помощ няма реших да действам брутално – изсилих се и с левачката му нанесох здрав шут в туловището. Ефекта обаче не бе такъв какъвто ми се изкаше, вместо да го изхвърля на брега се спънах в него, залитнах и се проснах отгоре му в крайбрежната тиня. Очи уста и нос ми се напълниха с вода и кал – отдолу усетих извиващото се тяло и блъскаща опашка. Аха да се изплъзне. Уплаших се че изпускам рибата събрах последните си сили и целия яд който ме изпълни заради калното ми положение и с вик на гърло се надигнах и с амура на ръце се изсипах на пясъка дишащ тежко и примигващ опитвайки се да прогледна. Вика ми бе чут и от гората видях останалите да излизат на бегом целите омазани от диви ягоди. Първо в погледите им се четеше уплаха, после почнаха неудържимо да се смеят, само Енчо се приближи и ми помогна да откача рибата. Беше красавец амур някъде към десет – дванайсет кила, често попадение в язовира. Все пак емоцията бе невероятна и след задължителните снимки и пускането на ошашавената риба обратно, се отпуснах под сянката на чадъра със загорка в ръка и отвсякъде валящи въпроси около мен. Междувременно слънцето започна да клони към отсрещния баир и Енчо започна да става нетърпели.
- Аре Васкез, ти се отчете днес, дай са да идем отсреща да праснем и по някоя бяла.
Речено сторено. Преоборудвахме няколко въдици за хищник, а през това време жените разпънаха рачилото и наловиха рибки от кея, който след малко вече бяха в аератора в единия джип. След дежурните обещания да се върнем за вечеря, с Енчо се метнахме на колата и тръгнахме за отсрещния бряг. По пътя оживено коментирахме тактиките които ще приложим тази вечер и за пореден път разказвах за двубоя си с амура. Скоро стигнахме до залива, добре познатия ни залив. Имаше и някои разлики де, вместо по изронения и набразден от урви път се пуснахме до брега по скоро насипан чакъл. Долу вместо да ни заварят купищата от боклуци ни очакваше обрасъл с трева бряг, единствено за цивилизацията напомняха няколкото пластмасови контейнери за боклук. От баджанако на бай Маро обаче нямаше и следа.
- Абе Енчо, къде ще се разпънем бе?
- Де да знам, Маро къде каза че ги е ловил баджанака му?
- Ми каза в залива, ама къде точно… Ще трябва да им потърсим следите.
Едиствената следа коята бяха оставили колегите, бяха дупките от колчетата на тентата им. Оставихме джипа на малката полянка в края на пътя и разтоварихме такъмите. Пуснахме по една плувка на рибе и по две дъна на подвижна тежест и зачакахме. Свечеряваше се, Водата пред нас бъкаше от живот. Малките рибки постоянно правеха гръгове, а от време на време и политаха във въздуха гонени от изгладнели хищници.
В очакване на първия удар за миг се оставих на звуците от пълната с живот гора, плясъка на рибите, песента на птиците, жуженето на насекомите, ароматът на бор изпълващ дробовете ми. Чувствах се щастлив и доволен.
Нещо топлло и влажно се търколи по бузата ми, после още едно по другата. Опипах страните си и вдигнах поглед към обхванатото от здрача небе. Нямаше нито едно облаче, а звездите блещукаха все по ярко. Някъде пред мен леко дрънна звънче….


…. Сумракът се смени от дневна светлина идваща някъде отстрани. Над мен се бе надвесила жена ми и нежно ме целуваше и шепнеше думи които така и не стигаха до съзнанието ми. От всичко единствено бе останал ароматът на бор. Огледах се и бавно почнах да се опомням. Видях коледното дръвче насреща обсипано с играчки и гирлянди, от тавана висеше искряща коледна звезда, а зад запотеното стъкло навън всред гонещите се снежинки бе настъпила Коледа.


И накрая за да не се чудите кой дявол ме е подгонил за да изпиша всички тези работи искам да ви пожелая моя псевдо сън да стане реалност в най скоро време и всички съвестни, честни и спортсменски настроени риболовци скоро да можем да практикуваме хобито си така както го правят хората в другите страни. Нека това бъде моя поздрав и мое пожелание по случай коледните и настъпващите новогодишни празници!

Бъдете живи и здрави!

[SASHO]

Васкес .... нямам думи ... ЕВАЛА и БЛАГОДАРЯ ...


ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ

[Zander]

Браво Vaskez, страхотен шедьовър

Дано клонират повече бай Маровци.

Наздраве, със здраве и наслука.

[Coarseman]

Батенце,може би не е подходящо да се коментира каквото и да било по тази тема,но все пак:Respect!

Позволявам си да я турна отгоре за известно време,колкото повече хора я прочетат,толко по-добре.

От твоите уста в Божиите уши бих казал!

Още веднъж:чест и почитания!

[stefan]

Възхитен съм!

Моето уважение!

[shaman]

Нямам думи

Велико е

[ARK]

[Lubo]

vaskez, благодаря за пожеланията. Да ти се връщат тъпкано. Благодаря и за разказа. Онемял съм!

[Левака]

Ей Васкез нямам думи,направо ме накара да се чувствам бял човек (макар и за малко) Благодаря

[Алеко]

Васкес, миличък! Напълни ми душата! Просто нямам друго какво да кажа...

Освен едно:

Номинирам този разказ за "Риболовен разказ на годината 2004".

[PENN]

Четях със зяпнала уста.Отивам да пуша една цигара.СТРАХОТИЯ.
Весели празници

[Божидар Иванов]

Събра ми очите бе човек,ти си ГЕНИЙ -ПУБЛИКУВАЙ и няма да сбъркаш-ПОЗДРАВИ и ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ

[Bobo]

vaskez, пуша вече пета цигара в опит да асимилирам написаното. Едно е сигурно, ще запомня този разказ за цял живот. Благодаря ти!
Хубаво е понякога човек да среща хора като Бай Маро. Да му пращаш много поздрави от Варна на тоя българин! А на тебе какво друго да ти пожелая, освен повече риби и кепа все да ти е под ръка А и разбира се здраве!
Наздраве!

[carpbg]

Пич, евала за разказа!

Велик е! Велик си!

[babydoctor]

Евала, да си жив и здрав - отивам да пуша, докато ми се изпринти. Правилно ти казаха, ПУБЛИКУВАЙ!!!