Преди години, група ентусиасти, по идея на Емо Василев, се заехме с организирането на Благотворителна акция.Както повечето от Вас знаят тази акция стана традиция и отдавна вече е надхвърлила рамките на отделните рибарски форуми. През годините тя се превърна в една общорибарска идея.
А именно ежегодната благотворителна акция за сираците от дом "Св.Николай" в Нови Хан.
Тази година, по една или друга причина, малко закъсняхме с обявяването на събитието, но това не значи, че сме забравили нашите приятелчета в Нови Хан. Времето за събиране на средствата е малко, само две седмици, но аз съм уверен, че отново ще покажем, че сме Хора, Човеци (с главно Ч ) и няма да се посрамим
Тези които са участвали в предните акции знаят за какво става въпрос, за другите ето линкове към предишните акции:
Акция:
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?t ... sc&start=0" onclick="window.open(this.href);return false;
Благотворителна акция 2:
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f ... 0%B8%D1%8F" onclick="window.open(this.href);return false;
Благотворителна акция 3:
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f ... 0%B8%D1%8F" onclick="window.open(this.href);return false;
Благотворителна акция 4:
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f ... 0%B8%D1%8F" onclick="window.open(this.href);return false;
Благотворителна акция 5
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f ... 0%BD%D0%B0" onclick="window.open(this.href);return false;
Начините по които можете да помогнете на това начинание са да преведете пари по банков път, да ги дадете на някои от организаторите (Аз , Ивака, Емо Василев) или на някой присъстващ на закупуването на продуктите, за да ги донесе на място или сам да дойдете на борсата в Слатина на 18.12. Което е и най-добрия вариант, защото ще имате удоволствието лично да се запознаете с Отеца и неговите деца, а техните усмивки и благодарни очи ще озарят деня Ви със сигурност.
Това е номера на сметката (същия, като миналата година):
BG10UBBS80021017538614
BIC UBBSBGSF
OББ
Ивайло Георгиев Димитров
Събраните пари ще бъдат изтеглени на 16.12.2011 г.
На 18.12 рано сутринта на борсата (Чапи тука чакаме помощ от Вас) и после поемаме към Нови Хан.
За новите хора, които ще се включат и имат притеснения ще кажа, че пари на ръка не се дават на приюта. Отеца ни казва от какво имат нужда и го закупуваме. Естественно ще дам пълен отчет за всяка изхарчена стотинка, с прикрепени фактури.
Още малко инфо за Дома:
Нека и тази година разтворим сърцата си и помогнем на този човек в голямото му дело. Нека зарадваме тези детски лица:Кърцата написа: Щом влязохме в двора на църквата ни посрещна един друг свят. Личеше си че тук се върши нещо голямо. Приютът, строителните материали , струпани в двора , караваните, църквата в дъното... и най-вече хората. Оказа се че това не е само дом за деца. Отеца прибира и помага на всеки имащ нужда от помощ. Стари хора, бездомни, сираци, пеленачета. Отношенията там са изградени на базата на взаимопомощ , всеки има някаква работа , която върши за да помогне на себе си и на другите. По- големите деца се грижат за по-малките, по яките се трудят на двора. Едно дванадесетгодишно момче беше грабнало моторна резачка и въодушевено режеше дърва, момиче , малко по голямо, миеше тенджери в миялното помещение, няколко мъже ни помагаха да разтоварим колите. Хора от всякаква възраст, пол и вероизповедание.
Срещата ни с отеца мина в задушевна обстановка, в малкото стайче където той приема гостите си, играе си с децата и обучават момичетата на готвене и домакинство. Разказа ни за перипетиите през който минава, за лошите и за радостните моменти, за отношението на хората вариращо от Осанна до Разпни го.
Впечатли ме любовта на този човек към това което върши. Човек настроен оптимистично и вярващ в собствените си сили. Разказваше ни за проститутките , които прибира , бременни и нещастни и те после бягат оставяики пеленачетата за които да се грижи. За затворниците , който не искат да работят, за бездушието на държавните институции и особено на агенцията за закрила на децата, опитваща се да вземе и разпръсне по домове децата, които Той с гордост нарича свои внуци.
Горд съм че успяхме да помогнем макар и малко в начинанието на този човек нагърбил се доброволно със задълженията на държавата, която бездушно гледа отстрани.
Спирам засега защото се разчувствах и нищо не ми излиза от главата.
Нека Господ бъде с нас и да ни помогне и тази година да направим нещо голямо и запомнящо се!
