Видри на Пирин

[Майстор Саки]

Тук, със съдействието на Бат Стефчо a.k.a Zander, пускам един от брилянтите на "стария" форум...

Приключенията на “Видрите” из Пирина

Ако някой Ви каже : Стари са Видрите за бродене и скитосване по Пирина - не му вервайте, ама ииич не фатайте вера на такова хортуване.....
Та чудя се и се мая оттде да я подкарам.....
Завърте ми чивията тая комита Радо Акулата със сладки приказки за чудните езера из Пирина, техните красиви обитатели пъстървоците и прочутия сандански “Изцелин”, от който като сръбнеш малце и крила ти порастват и ногите по камъньете не ти стъпат, а секаш фръкваш по билото на планината. И мислих аз достатъчно, свъсих вежди и рекох бавнооооо и провлачено: “Ше оооодиме из Пиринааааа с верна дружинааааа”. То е ясно, че като “ше дишаме чист въздух” поне из Пирин планина ще да е.
Речено-сторено. Сформирахме група за бързо реагиране, за още по-бързо оденье, безкомпромисно рибохващане и юнашко пиенье. Дружината беше в състав - комитата от четата на Яне Сандански - Радо Кискинов под прекор Акулата, риболовен гид и водач, с неизчерпаем самобитен хумор от който още ме боли корема, Митко Куманов - Смог или известен още като Митьо Очите /щото всичко вижда мноооо надалеко/ и моя милост Цандермейде, известен като Царя на клатушката. Та ние двамата със Смога яхнахме рейса за Сандана, но мноооо блесни бехме накачили из елеците, та рейса с много зор стигна за там, закъде беше тръгнал. Па и Акулата съзря, че от тая грамадна тежест на блесните рейса се беше наклонил на десната страна - там където бехме ние чучнали. Требваше си едния отлево да седне, другия отдесно та да балансираме рейсо - ама нейсе - дотътрихме се все некак....
После с колата на друг четник на Яне се метнахме до Попина лъка. И оттам насетне, се почна катеренето като ритъма го даваше Акулата, втори крачеше Митьо дето всичко вижда, а последен мараширувах аз като най-старо куче. Първата вечер не остана време за риболов, щото като стигнахме на едно заслонче му хапнахме и пийнахме юнашки от винцето и ракийката с марка “Изцелин”на Радо Акулата. Абе ракия за ценители - кво да Ви разпраям....
В резултат на което видехме дъното на шишето и морни побихме пъпешите в стара, сдухана палатка от времето на Варшавския договор. Палатката не беше върха на сладоледа, но щедро ни беше предложена от съдържателя на заслона, щото други места за спанье немаше свободни. През нощта храната ни налете неква мишка диверсант, изглежда специално обучена във военна база “Никулден”. Абе тя мнооо поразиии не ни стори, щото явно мишка диабетик беше, та вместо на вафлите налете на сиренето, ама замисъла на тия дето са я обучавали явно беше да ни сдроби хранителните запаси, та от глад в планината да измреме....
На другата сутрин рано-рано вече порехме хребета и очите на Митьо Очите не ни подведоха - каза ни че езеро вижда и след половин час блещене из камъняците и ние с Акулата го видехме. Кво да ви разпраям братя - езеро приказка - длибоко, широко, бистро като сълзица.
По причини разбираеми ще спестя името на езерата на които рибица ловихме...
Акулата прочутия мухар с треперующи пръсти мухарката измъкна, а ние със Смога спинингите опнахме. Като казвам спининги - само Смога носеше карбонов спининг /аз му викам в планината гръмоотвод/ а аз си бех зел една стара телескопична сопичка, дето гръм я не фаща. С една дума “Селескоп гега” - тежка, ама здрава - оро да играш връз нея нема да се скърши. Докато Акулеску плюшеще със шнура, аз взех та ковнах на клатушка една убава 34 санта хамериканка, /опааааа-лянка-а-а-а-а/ която рипна два три пъти като Стефка Костадинова преди да изпозира за кадро пред фотоапаратния апарат. Подир две фърляния пак ми тресна, но се откачи пущината, а на Акулата на нимфа му изтегари нещо, но и то не се хвана. “Маллеееее” - рекохме си - “сега ги сдрахме” щом още с първите фърляния дойде чужденката и тресна, кво ли ще е като дойдат и местните балканки....Па и тая хамериканка дет я гепих сякаш искаше с думи прости да ми проговори - “Кат видех тая акулска перка се втреперих - ки ни изтепа-а-а-а тааа Акула бре-е-е-й”. После дойде ред и Акулата се разписа с една “балканиада” трийсетица гепена на една от смъртоносните нимфи, връзвани от чевръстите му перки. Връзва ги светкавично и много ефирни ги праи, тая Акула, ама се старае когато не му е завъртяна чивията от “Изцелина”.
Митко Смога с “грозно пате” изтръгна една убавица хамериканка - некъде към 300 драма без очо да му мигне, а преди това пусна две американчета почти по педя да вървят да викат дяда си ...Изтърча Акулата с индианска стъпка от другия край на езерото и оттам дръпна рибка и взе по перките да я щипка - още една балканка около 25-ца. Моята гега също се преви във кръста и виновница за това беше златна “балканиада” гонеща трийсетака. Рекохме си “брей - та ние попаднахме в риболовното Елдорадо!!! Ако така върви кво ли ще стане до следобед - ше требва май хеликоптер да пращат от Гражданска защита да ни извозва улова......”
И както става често в такива случаи, когато си мислиш че ше я изтепаш рибата - тя рече НЕ и НЕ - та така чак до обед. То мани другото, ами и по езерото плъпнаха некви гласовити самозванци, не бих ги нарекъл дори жабари, камо ли рибари. Викат, крекат, само дето македонско оро не заиграааа край езерото..... Тя пъстървата като ги чуе таквизи - бега та се крие у Джендемо....
Следобеда по небосвода плъзнаха големи, страшни и грозни облаци като Ян Колер от Чехия. Добре че се явиха тия грамадни и грозни облаци та прогониха гласовитите поганци, търтили да бегат панически викайки Алллах Акбар” или нещо подобно. Нашата дружина обаче от дъжд не се плаши - зафърли гръмоотводите /разбирай пръчките/ по надалеко и взе мнооо правилно решение - всеки приюти снага под едни огромни камънье, морени ги зоват некои специалисти, нафъргани сякаш от ръката на грозен, пиян исполин. Радо Акулата като ручейник се залепи под една каменна стряха и сякаш с ноктите на нозете длибаеше камика и все по навътре влизаше под сушината. Дъжда бързо премина, после се яви и слънцето небесно и ние с Митьо отново грабнахме спинингите. Акулата завалията, така беше залепил вендузите за камика, че сладка дрямка го налегна.
След дъжда Митьо дръпна една дваесе и осмица балканка на воблер, а моя милост Цандермейде не остана по-назад и изтръгна една близначка на Митьовата отново на клатушка. Дойде ред и Радо да се събуди от сладката дрямка и той да се разпише два пъти на прочутите си нимфи, но едната от неговита риби не беше мерна завалийката и пое отново в дълбоките води и помаха с опашка за сбогом.....
Така приключи първия ни риболов и оттам като се опнахме - оди, оди, оди - не е за разправяне - през едни била скалисти, през едни каменни порти, секаш при Свети Петър се бехме качили. Та след два часа драпанье по камънаците стигнахме до малка, уютна хижица на 2200 метра над морето. Вътре у хижицата немаше ток, че нещо генератора им сдал багажа, ама за сметка на тока двама сурови, мустакати комити свиреха и пееха като за триста....Единия разпъваше до скъсване стар и сбръчкан акордеон, другия думкаше на тарамбука и пееха яко с толко душа и сърце, че още настръхвам като се сетя. Малеееее-и-и-и-и. Имаше в хижата две групи с чехчета и те гледат целото това представление като пресукали мачета. И очичките им бавно, но сигурно им стават големи, голеееееми като дъна на тиган....
И като се почна - “Болен ми лежи ....”, “Македонско девойче....”, “Яне ле Яне....” “Ако умра, ил загина...” Не е за разправяне братя!!!. Акордеона ке се покъса, тарамбуката ке се продъни, ама пеят тия ми ти комити арно и ракията върви кат студена пиринска вода....Що ракия се изпи, що песни се изпеха.....Малииииииииии...
И всичко това на свещи - щото както вече казах - немаше ток.....
Комбинацията между песни за стари комити и люта ракия даде своя очакван резултат и след има нема пет-шест часа обръщане на чаши и пеенье на юнашки песни, требваше да изкомандвам дружината - “Дружина - В ПОХОДКА ВОБЛЕР” - към леглата....”. Походката воблер сигурно се досещате каква е, след толкоз мнооо “изцелин”. И така с чупки и извивки се насочихме към койките, рипнахме в тях и бързо потънахме в царството на Морфея.
На следващата сутрин се излюпихме с УЕКО подути очета и с прически като от филма “Злите мъртви” ама това въобще не уплаши душите наши. Ние с Акулата - този титан на мухарката се суринахме до езерото, а Митьо Очите каза че не мое да си отвори очите и остана да си доспива.
И на това езеро за има няма час и половина с Акулеско дръпнахме арни риби. Акулеско изтръгна две балканиади /едната триесетица/ и една хамериканка 25 санта, а моя милост улепи три балканки /по 26-27 санта всяка/. Освен тех и още пет-шест пъстръвки от юношеския отбор ни се окачиха, но тех ги върнахме внимателно без да ги повреждаме, да порстат за догодина. На какво ли ще запитате Вие - той на прочутите си нимфи, а пък аз естествено - на кво друго освен на клатушката жълта.
Ако имаше време за още риболов сигурно щехме да дръпнем яко риби щото езерото си беше дашно и рибка си държеше доволно, но требаше да се прибираме от планината, а па то си има и приказка - “Хубавите неща са кратки, ама сладки”.... Върхове покоряваме, езера обезрибяваме и бутилки пресушаваме. Първото и третото са верни, само с второто не съм съгласен - едно че не сме грозни месари, жадни за сръв и месо, а друго, че още имаме да се учим на занаята....Човек и цел живот да се учи - пак си отива недоучен от тая земя, ейййй.
Почти просълзани скатахме сопите и издърпахме Митака от затопленото му леговище. Подир това отново в индианска нишка се понесохме по хребети и била, по долчинки и падинки, по камънаци и сокаци, по ручеи и боруни. И така все надолу и надолу, щото много нависоко се бехме качили - почти в небесата. Нанадоле аз по едно време бех първи и водех строя и като ръгнах из пътеката, щото нещо не държеше ръчната, та яко беганье си беше. Като се огледахме и мислихме достатъчно стана ясно, че подобрихме норматива за време с цел един час - нещо невиждано до днес по всите туристически маршрути.
Ето това беха приключенията на Видрите из Пирина за 2004 година.
Бъдете живи, бъдете здрави и Дедо Господ слука да ви дава и да не ви забрава-а-а-а.

Стефан Минчев - Zander

[Zander]

Thank you very much Майсторе!!!!

[Алеко]

Ето че рубричката със смехориите отново се заформя! Браво, браво, браво! Остава само някой да стане модератор, че да може да направи една "важна" тема, и всичко ще иде там на едно място. А аз обещавам всяко ново нящо да го свалям на личното ПиСи, че да се не изгуби отново.

[Божидар Иванов]

Zander,Майсторе благодаря ти ,че си запазил това приключение, а пък ти ПИСАЧО що не вземеш да вкараш отново тези ПРЕКРАСТНИ твои писания или поне ми ги прати на ЛС.

[Zander]

Zander,Майсторе благодаря ти ,че си запазил това приключение, а пък ти ПИСАЧО що не вземеш да вкараш отново тези ПРЕКРАСТНИ твои писания или поне ми ги прати на ЛС.

Божидаре, нещо не зацепвам това към мен ли е, към Майстора или към ПИСАЧО???? Кои ПРЕКРАСТНИ писания да бъдат изпратени на ЛС???

[Майстор Саки]

Божо, да уточним все пак, че това удоволствие за сетивата отгоре е дело именно на Zander. Аз просто го пуснах във форума.
Иначе, наистина не е зле всеки, който е запазил по нещо от стария форум, да го постне сега...