Прогнозата за края на седмицата беше за извънредни горещини. Гоорещо тук и още по-горещо във Ванкувър, а за Камлупс бяха дали температура от 49С идния вторник!
В такива условия исках да видя какво става по планината Китуанга. Като гледах от долината снега по билото по което се качвам изглеждаше изчезна, като се изключи един участук на около 1,400м височина който при летни изкачвания е проблематичен. Този участък е главно изронени скали в доланата си част в които се затъва както се затъва в пясък. По нагоре, изронените скали постепенно намаляват и се ходи по оригиналните трошливи плоски скали, напукани от влага, лед и невероятни горещини през лятото. Това е южен склон и температурата варира в големи граници през годината.
Нагласих часовника за 5;10. Станах някак си, взех кафе и в 5;30 бях на път. И докато пътувах вече знаех че съм закъснял. Слънцето се беше отдавна показало. След 2 часа температурата щеше да се качи с 15 градуса или повече. Бях с обувки които слагах за първи път - знаех и това как щеше да завърши.
Вечерта преди да тръгна също гърба леко ме наболяваше и въобще не ми беше ясно до къде ще стигна.
Така или иначе, стигнах там където оставям колата и потеглих нагоре. Комарите и черните мухи показаха присъствието си моментално. Бях взел сок, апарат, резервен обектив, бира, ГПС, другата нова камера за видео и дори телефона ми се оказа в мен. След това спрея за мечки, нож и като цяло раницата се чувстваше тежка - прекаленно тежка като за там за където отивах.
Но лека полека набирах височина. После усетих че обувките ми правят пришки на петите при качването. И това не ме забави особенно. Когато излязах от гората беше около 9 часа. Но както слънцето загряваше земята под мен, така аз се изкачвах нагоре, където температурите бяха по-умерени и имаше прохладен бриз.
И така стигнах до заснежения участък. Беше много стръмен и снега не можеше да се избегне, така че забивах обувките си в снеха хоризонтално и когато имах добра упора премествах другия крак нагоре и пак вдълбавах объвката си в снега. Така лека полека успях да се кача отгоре. Тук имаше друг проблем. Топящия се сняг беше намокрил натрошените скали под него и сега те нямаха добра упора върху по стабилната скала под тях. Това можеше да доведе до свличане на значителен обем натрошена скална маса. Така с опипване преминах странично и на това препятствие и продължих нагоре. Тук вече си беше само качване без препятсвтия. Имаше само едно тясно и неприятно място в горната част на хребета, където Чарли не искаше да минава преди, но сега мина и от там без да се двуоми. И от тук бяхме вече на широк висок хребет, по който стигането до върховете беше лесно - още около 200 метра вертикално изкачване, което е като цяло неусетно.
В този участък риска са заснежените ледени ръбове на билото. Вятъра и природните условия зимата образуват широки ледени полета старнично на хребета и ако човек или животно са достатъчно глупави и тежки да застанат отгоре има реалната опасност да финишират на стотици метри надолу. Една група зимни туристи - корейци или китайци бяха направили точно това преди 2 години. Оцелели при тях нямаше.
След като стигнахме крайната си точка и си изпих бирата поехме наобратно. Сега нещата бяха неизгодни - колкото по-слизахме толкова повече се качваше температурата. Когато бях на снега и заснемах спускането с камерата, стана това което и очаквах да стане, бях хоризонтално на снега. Но наистина се изненадах първоначално от ускорението което придобивах. Напраих опит за спиране, което беше напълно невъзможно, но поне ръцете ми помогнаха за правилната ми ориентация при спускането. След като загубих ГоПрото, тази нова камера я нося завързана за мен с парче риболовен шнур. Изтървах я и сигурно и нея щях да загубя в снега ако не беше закрешена за мен и следваща безмоторното ми спускане.
Надолу из гората съответно ме заболяха и пръстите с новите обувки, но поне тогава петите не ме боляха. Стана мъчително когато бях под 1,000 м височина. Пиех вода и поливах Чарли, защото и на него му беше горещо. След няколко спирания да почиваме и да се охлаждаме, стигнахме до абсолютно нагорещената кола. Свалих всички прозорци надолу и с 110км/ч запраших към дома.
- 2021-Kitwangs-01.jpg (226.25 KiB) Преглеждано 2363 пъти
- 2021-Kitwangs-02.jpg (204.74 KiB) Преглеждано 2363 пъти
- 2021-Kitwangs-03.jpg (366.92 KiB) Преглеждано 2363 пъти
- 2021-Kitwangs-04.jpg (294.78 KiB) Преглеждано 2363 пъти
- 2021-Kitwangs-05.jpg (282.48 KiB) Преглеждано 2363 пъти
- 2021-Kitwangs-06.jpg (172.71 KiB) Преглеждано 2363 пъти
- 2021-Kitwangs-07.jpg (214.02 KiB) Преглеждано 2363 пъти
- 2021-Kitwangs-08.jpg (285.69 KiB) Преглеждано 2363 пъти
- 2021-Kitwangs-09.jpg (219.21 KiB) Преглеждано 2363 пъти
- 2021-Kitwangs-10.jpg (225.43 KiB) Преглеждано 2363 пъти
- 2021-Kitwangs-21.jpg (161.27 KiB) Преглеждано 2363 пъти
- 2021-Kitwangs-11.jpg (184.62 KiB) Преглеждано 2363 пъти
- 2021-Kitwangs-12.jpg (232.48 KiB) Преглеждано 2363 пъти
- 2021-Kitwangs-13.jpg (177.92 KiB) Преглеждано 2363 пъти
- 2021-Kitwangs-14.jpg (133.96 KiB) Преглеждано 2363 пъти
- 2021-Kitwangs-15.jpg (170.13 KiB) Преглеждано 2363 пъти
- 2021-Kitwangs-16.jpg (138.5 KiB) Преглеждано 2363 пъти
- 2021-Kitwangs-17.jpg (179.26 KiB) Преглеждано 2363 пъти
- 2021-Kitwangs-18.jpg (237.27 KiB) Преглеждано 2363 пъти
- 2021-Kitwangs-20.jpg (147.93 KiB) Преглеждано 2363 пъти