2021 Британска Колумбия

[Cougar]

Тъй че, това че си им теглил една, не ги освобождава от отговорността да предоставят обратно споделената информация, до която имат достъп - тя си остава твоя собственост.
Ама изобщо не ги освобождава.
...всичко друго си е изнудване, съизмеримо със скорошното хакване на петролопровода, разликата би била само в числото.

Те прецакаха много хора като мен. Моите постове са за развлечение - време прекарано сред природата и да ми затрият 3,000 снимки и поста аз лека полека пак набирам обороти. Но да си представим хора писали научни трудове и ползвали Фотобъкет, или автомобилни сайтове където в картинки са ти показали как да си ремонтираш колата и какви ли не други възможности - хора писали , писали и прикачали снимки, защото им е било казано че могат да го правят и не струва пари за тях. Идеята е че Фотобъкет се издържа от всички грозни реклами които в един момент бяха превзели този сайт - грозни сигурно е меко казано, бяха отвратителни. Отиваш да свалиш няколко снимки и почват да се появяват кървави снимки на операции, на някакви пълзящи червеи, на някакви хора покрити в пъпки и каквото друго по-отвратително може , и по-скоро не може да си представи човек.

И точно когато си мислиш, добре, някак си, едва, едва ще преживея това защото съм свикнал със сайта.....те направиха най-коронната си грешка в историята.

Можеха да кажат: ще сложим малко рекламно лого върху всяка снимка която е хоствана при нас. Или: до сега всички качени снимки продължават да се хостват безплатно, но всички новокачени ще бъдат по друг план - ако искаш, качваш.

Но не, нищо разумно не излезе от тяхна страна.

Снимките не са загубени. Аз ги имам, или поне 99.9% от тях. Това което е загубено са връзките към тези снимки в стотици постове и това не може бързо да се възсатанови.

[Cougar]

Прогнозата за края на седмицата беше за извънредни горещини. Гоорещо тук и още по-горещо във Ванкувър, а за Камлупс бяха дали температура от 49С идния вторник!

В такива условия исках да видя какво става по планината Китуанга. Като гледах от долината снега по билото по което се качвам изглеждаше изчезна, като се изключи един участук на около 1,400м височина който при летни изкачвания е проблематичен. Този участък е главно изронени скали в доланата си част в които се затъва както се затъва в пясък. По нагоре, изронените скали постепенно намаляват и се ходи по оригиналните трошливи плоски скали, напукани от влага, лед и невероятни горещини през лятото. Това е южен склон и температурата варира в големи граници през годината.

Нагласих часовника за 5;10. Станах някак си, взех кафе и в 5;30 бях на път. И докато пътувах вече знаех че съм закъснял. Слънцето се беше отдавна показало. След 2 часа температурата щеше да се качи с 15 градуса или повече. Бях с обувки които слагах за първи път - знаех и това как щеше да завърши.
Вечерта преди да тръгна също гърба леко ме наболяваше и въобще не ми беше ясно до къде ще стигна.

Така или иначе, стигнах там където оставям колата и потеглих нагоре. Комарите и черните мухи показаха присъствието си моментално. Бях взел сок, апарат, резервен обектив, бира, ГПС, другата нова камера за видео и дори телефона ми се оказа в мен. След това спрея за мечки, нож и като цяло раницата се чувстваше тежка - прекаленно тежка като за там за където отивах.

Но лека полека набирах височина. После усетих че обувките ми правят пришки на петите при качването. И това не ме забави особенно. Когато излязах от гората беше около 9 часа. Но както слънцето загряваше земята под мен, така аз се изкачвах нагоре, където температурите бяха по-умерени и имаше прохладен бриз.

И така стигнах до заснежения участък. Беше много стръмен и снега не можеше да се избегне, така че забивах обувките си в снеха хоризонтално и когато имах добра упора премествах другия крак нагоре и пак вдълбавах объвката си в снега. Така лека полека успях да се кача отгоре. Тук имаше друг проблем. Топящия се сняг беше намокрил натрошените скали под него и сега те нямаха добра упора върху по стабилната скала под тях. Това можеше да доведе до свличане на значителен обем натрошена скална маса. Така с опипване преминах странично и на това препятствие и продължих нагоре. Тук вече си беше само качване без препятсвтия. Имаше само едно тясно и неприятно място в горната част на хребета, където Чарли не искаше да минава преди, но сега мина и от там без да се двуоми. И от тук бяхме вече на широк висок хребет, по който стигането до върховете беше лесно - още около 200 метра вертикално изкачване, което е като цяло неусетно.

В този участък риска са заснежените ледени ръбове на билото. Вятъра и природните условия зимата образуват широки ледени полета старнично на хребета и ако човек или животно са достатъчно глупави и тежки да застанат отгоре има реалната опасност да финишират на стотици метри надолу. Една група зимни туристи - корейци или китайци бяха направили точно това преди 2 години. Оцелели при тях нямаше.

След като стигнахме крайната си точка и си изпих бирата поехме наобратно. Сега нещата бяха неизгодни - колкото по-слизахме толкова повече се качваше температурата. Когато бях на снега и заснемах спускането с камерата, стана това което и очаквах да стане, бях хоризонтално на снега. Но наистина се изненадах първоначално от ускорението което придобивах. Напраих опит за спиране, което беше напълно невъзможно, но поне ръцете ми помогнаха за правилната ми ориентация при спускането. След като загубих ГоПрото, тази нова камера я нося завързана за мен с парче риболовен шнур. Изтървах я и сигурно и нея щях да загубя в снега ако не беше закрешена за мен и следваща безмоторното ми спускане.

Надолу из гората съответно ме заболяха и пръстите с новите обувки, но поне тогава петите не ме боляха. Стана мъчително когато бях под 1,000 м височина. Пиех вода и поливах Чарли, защото и на него му беше горещо. След няколко спирания да почиваме и да се охлаждаме, стигнахме до абсолютно нагорещената кола. Свалих всички прозорци надолу и с 110км/ч запраших към дома.

2021-Kitwangs-01.jpg (226.25 KiB) Преглеждано 2356 пъти

2021-Kitwangs-02.jpg (204.74 KiB) Преглеждано 2356 пъти

2021-Kitwangs-03.jpg (366.92 KiB) Преглеждано 2356 пъти

2021-Kitwangs-04.jpg (294.78 KiB) Преглеждано 2356 пъти

2021-Kitwangs-05.jpg (282.48 KiB) Преглеждано 2356 пъти

2021-Kitwangs-06.jpg (172.71 KiB) Преглеждано 2356 пъти

2021-Kitwangs-07.jpg (214.02 KiB) Преглеждано 2356 пъти

2021-Kitwangs-08.jpg (285.69 KiB) Преглеждано 2356 пъти

2021-Kitwangs-09.jpg (219.21 KiB) Преглеждано 2356 пъти

2021-Kitwangs-10.jpg (225.43 KiB) Преглеждано 2356 пъти

2021-Kitwangs-21.jpg (161.27 KiB) Преглеждано 2356 пъти

2021-Kitwangs-11.jpg (184.62 KiB) Преглеждано 2356 пъти

2021-Kitwangs-12.jpg (232.48 KiB) Преглеждано 2356 пъти

2021-Kitwangs-13.jpg (177.92 KiB) Преглеждано 2356 пъти

2021-Kitwangs-14.jpg (133.96 KiB) Преглеждано 2356 пъти

2021-Kitwangs-15.jpg (170.13 KiB) Преглеждано 2356 пъти

2021-Kitwangs-16.jpg (138.5 KiB) Преглеждано 2356 пъти

2021-Kitwangs-17.jpg (179.26 KiB) Преглеждано 2356 пъти

2021-Kitwangs-18.jpg (237.27 KiB) Преглеждано 2356 пъти

2021-Kitwangs-20.jpg (147.93 KiB) Преглеждано 2356 пъти

[bat.galin]

Супер сте изкарали !
Таз бира отначало я направих на Каменица, ама после се усетих, че е Holstein

[Cougar]

Супер сте изкарали !
Таз бира отначало я направих на Каменица, ама после се усетих, че е Holstein

Че продава ли се тази бира в България? Аз все имам съмнение че идва от Германия. Вземам предимно тъмната - дават я около 50% по-силна от нормалната бира.

Изкарването беше хубаво, но в по-голямата си част е мъчно.
Правя го като проява на свобода и физически тест. Всеки път си казвам че го качвам за последно и на следващата година пак отивам.

[bat.galin]

Мисля си:че то ако не е едното предизвикателство , няма останали толкоз много други неща, които да ни карат да се усешаме живи.
офф:
продаваше се през 1990, предполагам и сега, но предпочитам да кажа "не знам" - вероятно спецЯлистите от Германия знаят по-добре.
пък и то нали в ЕС вече всички сме едно...

[Cougar]

Реките са забранени, водите им също са големи за да прикрият липсата на риба и мътни от поголовната сеч на горите.

Сечта разбира се спомага за промянана климата и нашия тук добре се промени. Селцето Литън на вливането на р.Томпсън във Фрейзър три дена поред поставя рекордно горещи темпреатури за Канада - от 46С то 49.6С - да закръглим на 50С защото си е толкова. На четвъртия ден обаче цялото село изгоря. Пожарите са започнали из голяма част на провинцията и единствено може да се чувствам щастлив че не живея в централна Британска Колумбия като преди и не съм близо до Виктория или Ванкувър.

Темпрературата при мен стана нормална и през нощта е хладно и се спи добре.

Първи юли тук е празник на Канада. Тази година се оказа че много няма да го честват, защото бяха открити масови гробове на индиански деца в дворовете на училища - първото в Камлупс, където живях 5 години и други чак до Саскачеван. Индианците обявиха че деня може да се чества по единствената причина че са оцелели. Две статуи на кралици бяха съборени - една на кралица Виктория и втора на Кралица Елизабет 2-ра.

Аз отпразнувах деня като се чаких на Гънсайт - езерото, в което мислех да плувам ако е горещо. План за подледен риболов би бил по подходящ за ситуацията по езерото. Но там риби няма защото явно езерото е без лед само 2-3 месеца в годината. Така че отминах и се изкачих на рида към върха по нов и по-лесен маршрут от този който знаех.

2021-Gunsight_01.jpg (229.22 KiB) Преглеждано 2170 пъти

2021-Gunsight_02.jpg (302.5 KiB) Преглеждано 2170 пъти

2021-Gunsight_03.jpg (257.94 KiB) Преглеждано 2170 пъти

2021-Gunsight_04.jpg (377.1 KiB) Преглеждано 2170 пъти

2021-Gunsight_05.jpg (243.02 KiB) Преглеждано 2170 пъти

2021-Gunsight_06.jpg (235.95 KiB) Преглеждано 2170 пъти

2021-Gunsight_07.jpg (228.46 KiB) Преглеждано 2170 пъти

2021-Gunsight_08.jpg (219.87 KiB) Преглеждано 2170 пъти

2021-Gunsight_09.jpg (297.42 KiB) Преглеждано 2170 пъти

Днес проучих пътеката към Гледчерния връх.. Взех колело , паркирах колата на 1км навътре по горския път и с колелото изминах още 2.5км до пресичане на гледчерния поток, после пеш нагоре до края на горския път. От тук имаше 100метра които бяха доста трудни - през гъсталак нагоре до ръба на останалата гора от големи дървета. След това още докато бях в гората попаднах на сняг. И после снега се увеличи, но южния ръб на рида беше в по-голямата си част чист, така че след изкачването на още 200 метра бях на по-добър терен. И така лека полека стигнах до горе.

Но връщането беше изнервящо. Гледам в един момент Чарли го няма. После чувам лай някъде далече зад снежния ръб който отеква и прави ехо наоколо и след това виждам 4-5 диви кози и козлета да бягат по стръмния склон и камъни да падат надолу. От моята позиция не знам последното козле ли е или Чарли. А то места на които може да падне едно куче има достатъчно. После гледам една от козите , явно откъсната от стадото да се качва нагоре по рида там откъдето се бяхме спуснали. Лай повече не се чуваше. Кучето не идваше и известно време си мислех че с него беше до тук! Но по едно време гледам Чарли със изплезен език да се изкачва по снега от долна страна. Шляпнах го два пъти, скарах му се и като го пуснах вместо да тръгне пред мен, той пак нагоре иска да тича след козите. Може да беше интерпретирал боя, че е за това че не ми е донесъл коза! Вързах го за шнура с който връзвах камерата за себе си - друго въже с мен нямах. Това помогна за известно време. После реших да пусна Чарли и сега той се хвърли след една яребица която беше на пътеката. Нови нерви с него. Но в крайна сметка стигнахме успешно обратно и двамата.

2021-Glacier_01.jpg (235.64 KiB) Преглеждано 2170 пъти

2021-Glacier_02.jpg (213 KiB) Преглеждано 2170 пъти

2021-Glacier_03.jpg (193.56 KiB) Преглеждано 2170 пъти

2021-Glacier_04.jpg (233.3 KiB) Преглеждано 2170 пъти

2021-Glacier_05.jpg (218.46 KiB) Преглеждано 2170 пъти

2021-Glacier_06.jpg (247.27 KiB) Преглеждано 2170 пъти

2021-Glacier_07.jpg (233.77 KiB) Преглеждано 2170 пъти

2021-Glacier_08.jpg (298.73 KiB) Преглеждано 2170 пъти

2021-Glacier_09.jpg (240.61 KiB) Преглеждано 2170 пъти

2021-Glacier_10.jpg (168.48 KiB) Преглеждано 2170 пъти

[Grandpa]

Заради този изглед ли са го кръстили "гънсайт"?

[Cougar]

Заради този изглед ли са го кръстили "гънсайт"?

Това е връх Гарлънд погледнат от Гледчерния връх.
Гънсайт е над езерото с леда по-отгоре. Аз в същност този ден не се качих на самия връх, а само до билото.
Върхове много - с имена и без имена - повечето недостижими.

[Cougar]

Времетобеше променливо през седмицата. Изкачих се на планината Торнхил след работа и от билото погледнах към долината на р.Копър.
Реката остана мътна цяла зима и имах съмненията че няма да се избистри тази година за риболов.

Една вечер отидах до вливането на реката в Скина и нагазих да видя как изглежда - не се виждаше на повече от 30 см в водата. Вира в който хващах стийлхеди в последните 2-3 години беше изчезнал (той се беше образувал тогава), но под него унищожения вир се беше върнал в състояние позволяващо риболов. И тук по някакви нелепи обстоятелства закачих някаква риба. Оказа се дребен чинук - толкова дребен че не бих го броил за съомга.

Днес продължих проучването по реката. В долната част прозрачността се беше подобрила. В същия вир и на същото място закачих и извадих друг дребен чинук и имах още едно вземане от явно подобна риба.

След обяд се качих на 25км нагоре по реката като си носех колелото.Оставих там колата и с Чарли продължихме нагоре. На вира на 32км спрях и слязах на реката. Водата беще приемливо мътна - хващал съм стийлхеди и други риби в такава вода. Но за стийлхеди е явно малко рано още тук. Закачих накаква риба - вероятно друг дребен чинук или бикова пъстърва, но тя се откачи. След като приключих, свалих гащеризона и го скрих заедно с обувките за газена и въдицата в гората. Продължих с колелото на още 5-6 кмнагоре за да видя как е водата над вливането на р.Клор, която е по-мътната река. Тук водата можеше да мине дори за бистра!

Върнахме се надолу тези 10 км до колата, като спряхме на един малък парк за къмпиране край реката който е на 30-тия километър, но нямаше никой сега.
една мечка ни пресече пътя и нито тя искаше много да бяга, нито Чарли много да я гони.
С това завършихме.

2021-Copper-01.jpg (163.76 KiB) Преглеждано 1903 пъти

2021-Copper-02.jpg (196.11 KiB) Преглеждано 1903 пъти

2021-Copper-03.jpg (194.46 KiB) Преглеждано 1903 пъти

2021-Copper-04.jpg (195.89 KiB) Преглеждано 1903 пъти

2021-Copper-05.jpg (327.42 KiB) Преглеждано 1903 пъти

2021-Copper-06.jpg (277.42 KiB) Преглеждано 1903 пъти

2021-Copper-07.jpg (310.55 KiB) Преглеждано 1903 пъти

2021-Copper-08.jpg (410.56 KiB) Преглеждано 1903 пъти

[Cougar]

Положението със стийлхедите тази година се очкава да е трудно - меко казано. За сега замерванията в реката са за 1/5 от рибите които са идвали през най-лошата година откакто са започнали тези замервания! Една две вечери пробвах река Копър в близост до града и не отчетах никаква риба. Пробвах също една събота нагоре, без особенни надежди, с основна цел велосипедна разходка и развеждане на кучето - не хванах пак нищо.

Но времето пак показа няколко слънчеви дни, които не бяха за прахосване по реките. При слънчевите дни в сегашни условия проблема е температурата и това че не тръгвам наникъде особенно рано. Последната събота реших да се изкача на планината Борнайт - там съм ходил два пъти - веднъж лятото в мъгливо време и не видях смисъл да се качвам до върха - нищо не видях на повече от 50 метра от мен; също един път късно наесен, когато снега в алпийската зона беше дълбок и пътеката напълно заличена от него. Не че имаше значение. Когато си се изкачвал 1,000 метра и стигнеш до сняг до чатала, явно е че нагоре много далече не може да стигнеш.

Взех пак едно колело и паркирах колата си на добро изходно място. От тук горския път беше тесен, стръмен и каменлив. но имаше и поносими участъци; знаех че колелото би ми спестило ходене на връщане. Карах нагоре около 1.5км, после тиках няколко стотин метра в много стръмен участък, после пак карах още километър и пак стигнах до много стръмен участък. Скрих колелото, след като направих справка с ГПС-а и ми се стори че не бих имал предимства да тикам колелото през следващия стръмен участък. Но сбърках, защото след това следваха още около 2км проходими с колелото. Не мога да запомня всеки горски път на който съм бил в всеки участък за съжаление - бил съм на десетки, ако не и стотици пътища.

Продължих пеш и времето беше горещо. Бях взел малко сок и бутилки защото знаех че тук вода има. Пиех, пълнех бутилките когато стигнех поток и пак нагоре до алпийската зона. Тук видях и върха за първи път - изглеждаше далече и пътеката беше малко неустановена и заблуждаваща, но маршрута който избрах налучка истинската пътека което се виждаше по оставена маркировка по камъните. Върха беше на 1,800 метра надмосрка височина. Аз качвам от 200-300 метра защото не ползвам мотор а велосипед.

Слизанията са по-трудни, защото вместо въздуха да се охлажда като при изкачването, той се затопля с падането на надморската височина. Вода имам и това е добре, но след като се спуснахна пътя край който беше колелото бях горе-долу гроги. Трябваше да мина тези 2-3 километра до колелото. После пак слизах на няколко участъка които бяха стръмни и каменливи, но в крайна сметка веднъж на седалката набрах нови сили бързо. Мислех че ще съм изтощен и на следващия ден, обаче не усетих нищо.

Така че на следващата вечер към 4 вечерта, ей така за вечерна разходка се изкачих на езерото Гънсайт. Отново беше невероятна жега при изкачването и правех почивки много по-често от нормално, но преди 6 часа бях горе. Намерих хора инсталирали 3-4 палатки до езерото. Едно момче ми каза че имало 2 малки доберманчета наблизо. Казах му че Чарли бяга от малки кучета и котки - напада само лосове и мечки. Скоро се чу лай и доберманчетата се появиха - лоши и глупави малки животинки. Оказа се че не трябва тях да пазим от Чарли, а Чарли от тях. Вдигнах Чарли преди някой от дребосъците да го е ухапал и да е станал истински проблем. Чарли би се озъбил тогава добре и би ги захапал, без съмнение.

Прегазих потока изтичащ от езерото и си намерих отлично място на другия бряг. Водата беше кристална пред мен и имаше дори малко пясък по дъното. Махнах си дрехите и по долни гащи се пуснах в езерото. Наоколо имаше още сняг, но водата тук беше с приемлива температура като за прегрял турист. След това пуснах и Чарли да плува, което и на него му дойде добре. Скрих се от хорските очи да се преобуя и след това с Чарли се изтегнахме на брега до езерото и отпочинахме към половин час преди да поемем по обратния маршрут за изненада на кампиращите.

До река Скийна стигнах единследобед за 2 часа. Хванах около 10-15 розови съомги и изпъснах три други риби - най-вероятно червени съомги. Една от тях ми разви всичкия шнур и 50 метра бакинг и се забурта в някакво потопено дърво на 300 метра под мястото на което я закачих. Ходих след нея тези 300 метра, после видях че трябва да я скъсам за да не загубя целия си шнур. За щастие загубих само куката и малко от повода - шнура излезе!

2021-Bornite-01.jpg (297.71 KiB) Преглеждано 1733 пъти

2021-Bornite-02.jpg (224.06 KiB) Преглеждано 1733 пъти

2021-Bornite-03.jpg (305.78 KiB) Преглеждано 1733 пъти

2021-Bornite-04.jpg (344.47 KiB) Преглеждано 1733 пъти

2021-Bornite-05.jpg (221.97 KiB) Преглеждано 1733 пъти

2021-Bornite-07.jpg (152.03 KiB) Преглеждано 1733 пъти

2021-Bornite-08.jpg (207.45 KiB) Преглеждано 1733 пъти

2021-Bornite-09.jpg (197.18 KiB) Преглеждано 1733 пъти

2021-Bornite-10.jpg (470.91 KiB) Преглеждано 1733 пъти

2021-Bornite-11.jpg (296.01 KiB) Преглеждано 1733 пъти

2021-Bornite-12.jpg (331.9 KiB) Преглеждано 1733 пъти

2021-Bornite-13.jpg (259 KiB) Преглеждано 1733 пъти

2021-Bornite-14.jpg (201.43 KiB) Преглеждано 1733 пъти

2021-Bornite-15.jpg (214.6 KiB) Преглеждано 1733 пъти

2021-Bornite-16.jpg (295.44 KiB) Преглеждано 1733 пъти

[bat.galin]

Гледайки снеговете , ти завидях за възможността да се топнеш в хладните речни води.
А как стои въпросът с комарите по тези места ?

[Cougar]

Гледайки снеговете , ти завидях за възможността да се топнеш в хладните речни води.
А как стои въпросът с комарите по тези места ?

Комарите са проблем през първата половина на сезона от април до към края на юни. След това се появяват водните кончета и започват да ги изяждат.
В зависимост от мястото пак може да се попадне на някой и друг комар или черни мухи - дребни невинно изглеждащи насекоми, хапещи много здраво.
В алпийската зона се появяват овъдите, но те са големи и шумни, така че резултатността им е много малка - убивам по десетина от тях при ходене .

По наесен пак се появяват комари и черни мухи, ако времето се задържи топло - зависи от мястото и времето

Разбира се най-добре става положението когато температурата стане -10С

[Cougar]

Започнах отпуската си с малка велосипедна разходка до водопади близо до града където не бях ходил. С колелото минах 9 км в едната и после в другата посока, но след водопадите, скрих колелото и направихмепроучване на горски път изкачващ се нагоре из планината. Там изходихме 7км напред и после същите назад и се изкачихме значително нагоре, но изкачването почва от почти морско равнище - 41м надморска височина! Риболов нямаше - в тази река не ловя и ми е неясно какво има и в какви количества.

2021-Exstew_01.jpg (220.42 KiB) Преглеждано 1467 пъти

2021-Exstew_02.jpg (353.21 KiB) Преглеждано 1467 пъти

2021-Exstew_03.jpg (215.06 KiB) Преглеждано 1467 пъти

2021-Exstew_04.jpg (359.46 KiB) Преглеждано 1467 пъти

2021-Exstew_05.jpg (269.57 KiB) Преглеждано 1467 пъти

2021-Exstew_06.jpg (436.04 KiB) Преглеждано 1467 пъти

2021-Exstew_07.jpg (392.74 KiB) Преглеждано 1467 пъти

2021-Exstew_08.jpg (236.32 KiB) Преглеждано 1467 пъти

2021-Exstew_09.jpg (265.99 KiB) Преглеждано 1467 пъти

2021-Exstew_10.jpg (199.42 KiB) Преглеждано 1467 пъти

2021-Exstew_11.jpg (312.35 KiB) Преглеждано 1467 пъти

[bat.galin]

Хубави потоци и водопади, благодаря
А как сте със златотърсачите по тези места, удобно изглежда ?

[Cougar]

Хубави потоци и водопади, благодаря
А как сте със златотърсачите по тези места, удобно изглежда ?

Само златотърсачи не споменавай, че почва да ме втриса само при мисълта......
Но на въпроса ти, тук не се срещат такива по реките и потоците - предполагам златото е малко.

След разходката по река Екстю, стегнах багажа който не беше много, метнах и една палатка в колата, която нямах спомен да съм ползвал да спя в нея, но я бях зглабял за децата преди много години да стоят на сянка до едно езеро, и на следващия ден сутринта поех на север по познатия път към Юкон.

Бях проверил за стаи в един хотел и там изглеждаше че имаха много , така че не резервирах с мисълта че може да не стигна този ден или да си променя плановете.

По пътя се показаха някоя и друга мечка, каквито съм виждал много, а сигурно и вие вече. Но по-късно видях рис, който си заслужаваше да бъде заснет.

2021_Yukon_01.jpg (329.93 KiB) Преглеждано 1410 пъти

Пътя стана кошмарен и в един момент дори ударих колата от долу в средата на асфалтирана лента! Асфалта се беше надигнал толкова много че нормална кола опираше в някои точки. Това ме забави - нямах на знаците и пътя никакво доверие от тук нататък.

По обяд бях в Дийз Лейк и час по късно бях до река Котънуд, там където бяха липаните. Водата беше добра. На първия бързей закачих и извадих липан на първо замятане. Но после не закачих нищо повече там. Качих се на горния дълбок вир където от моята страна имах голям успех преди. Сега тук имах две три вземания без закачане. Преместих се от другия бряг, като преминах реката с колата по моста и после известно време се лутах докато намеря пътя до реката. Когато стигнах, водата показваше присъствието на много липани. Непрекъснато се надигаха риби! И разбира се в тези условия на всяко хвърляне имах вземане и все едри липани. Можех да хвана и 50 ако исках, но аз извадих само 5 и с това приключих.

2021_Yukon_02.jpg (356.09 KiB) Преглеждано 1410 пъти

2021_Yukon_03.jpg (304.67 KiB) Преглеждано 1410 пъти

2021_Yukon_04.jpg (340.2 KiB) Преглеждано 1410 пъти

2021_Yukon_05.jpg (278.91 KiB) Преглеждано 1410 пъти

Още много каране до стигане на Алясканската магистрала - езера, реки, гори - сигурно много места за риболов, за които нямам време, а и какво повече да хващам? Но спрях на един водопад за почивка на река Ранчериа. В края на вира виждах риби които сигурно бяха липани - добра река за риболов без съмнение.

2021_Yukon_06.jpg (352.28 KiB) Преглеждано 1410 пъти

2021_Yukon_07.jpg (364.45 KiB) Преглеждано 1410 пъти

2021_Yukon_08.jpg (310.14 KiB) Преглеждано 1410 пъти

Бях в Уайтхорс в около 9 вечерта. Хотела се оказа пълен! Нямах избор освен да продължа към следващата точка на която мислех да бъда - парка Кусва и река Такини. Когато пристигнах, беше 11 вечерта - късно за разпъване на палатка. Слънцето беше оранжев диск над езерото и планините.

Намерих плажа на парка, извадих два спални чувала, нагласих се накак си на пясъка и вързах Чарли на кайшка за колана си. Така се опитах да прекарам нощта.

2021_Yukon_09.jpg (99.92 KiB) Преглеждано 1410 пъти