.Почвам темата с уговорка че е хард, и на някои изтънчени кръгове може да не допадне. Надявам се все пак на толерантност
.============================================
След като 3 поредни вечери скубах шаран, при което преживях върховната емоция да видя как пръта и макара ми заминават в дълбините на реката теглене от подивял звяр с кука врязана в долната му устна, накрая реших да погледна към "моята" река която за тези 3 дена би трябвало да е поспаднала и да се е поизбистрила.
Тъкмо добри условия като за риболов с червей.
Изкопах си разни гърчещи се гадинки в един парк, макар и дребнички и недохранени и тръгнах с тях към мястото. Реката бе добре, но ми направи впечатление една спряна кола на място което се ползува от рибари. Въпреки че имаше и една две къщи наблизо се усъмних.
Риболова на червей бе повече от слаб. Плувка не ползвах, а само 2 сачми и куката, към повод 0.20 (същия който ползвам за шарана). Нямах и кой знае колко червеи, като идеята ми беше ако рибата кълве да се дозаредя край реката. Но не кълвеше, или я нямаше. В един вир хванах 3 дребни кефалчета (не съм ги снимал), които са точно стръвта която полвам през втората половина на Август, веднага запазих 2 от тях, за да видя дали американките от река Гранд са ползвали пороя да се придвижат към тази река. Тези идващи през Август са от по-дребните, но са пак голям спорт, защото се крият винаги под паднали дървета и са много агресивни и акробатични.
Докато ходех и слизах по течението обаче видях една стъпка на пясъка и веднага разбрах каква е работата, някой газаше пред мен!
НИЩО ЧУДНО ЧЕ НЕ МИ КЪЛВЕ!
Веднага скатах въдичката и по партизанската пътека заслизах надолу и хоп намерих "нарушителя" точно на един от 4-те основни вира. И то не един а двама нарущители - мухари. Мятат шнурове и газят през средата на реката! Почнах да лавирам из гъсталака както аз си знам по пътеки които за тях са неизвестни и се пуснах на километър под тях на последните 2 вира. Смених куката с една дето много сполучливо може да се ползва за бяла риба и сом и срязах първото рибе на 3 части (бе към 15см). По дълга опашка, глават ас малко месо към нея и едно средно резенче. Хвърлих на едно две места с опашката и я загубих на закачка, то дойде ред на главата. Сложих я аз и "поднесох" мезето в бързея на вирчето така че да мине хубаво точно по дължина на падналия там бор........
Таман стигна близо до долната страна и гледам хубавата ми червена плувка леко се набалбуква и тръгва под бора.......
А......аааа..така значи!
Хубава подсечка и усещам аз от другата страна зверчето залепна, обаче и аванса ми се оказа поотхлабен и то като се разигра....Сграбчих аз веднага кордата с ръце и къде отпускам къде опъвам, изнавигирах го да си излезе от убежището. Два пъти се мята из въздуха и поне 3-4 пъти запрашва нанякъде, но накрая си го залепих на плитчината и като го държах откъм опашката го избутах на брега. Ами много хубаво парче - 44см сребърен динамит.Къса глава и къса опашка но мощно тяло и голяма опашна перка!
Да го пускам.......Тази гигантска кука която ползвам прави това безпредметно, пък реших че една риба мога да я оползотворя. Хайде в раницата.
Слизам на долния основен вир, но по това време там слънцето още грее ярко и макар че и тук има пак паднал бор на бързея изпод който ги вадя, този път нямах удар.
Но мястото беше освинено от някоя неделна компания, бяха си оставили кутиите червеи, опаковките на вафлите, найлонов плик в който се оказа че са оставили и пакет куки и олова.....Кутийки от бира и какво ли не. Извадих един плик и насъбрах всичко, оставих мястото чисто но следващия път сигурно пак така ще го намеря.
Взех да се връщам и на мястото където хванах рибата намерих папрат. Изчистих пъстървата и я увих в папрат а после в плик. Винаги като вземам риба я увивам или в папрат или в друг вид зеленина.
Тъкмо приключих и тръгнах нагоре и хоп насреща ми 2-мата мухари.
"Какво става как е?"
"А само дребосъците" - и показва размера на смолта - 15-18см, "А, ти?"
"Е, аз извадих една прилична - 18 инча"
"Американка?!!"
"Да"
"Пусна ли я обратно?"
Погледнах го и си викам, той може и да не осъзнава че ми задава не-джентълменски въпрос.
"Прибрах я, аз всичко прибирам, даже и боклука!" - и размахах пълния сак с бутилки.
"О, извинявай!"
Продължих нагоре като в мен имах още едно последно парченце рибка - главата на втората. Мислех като стигна горния вир където бях намерил мухоловците, да пробвам в него.
Нещеш ли точно под вира намерих още един мухар, и той слиза надолу, и той само дребни 1-2 бил хванал......Викам си подплашил ми е рибата но хайде , ще пусна пък каквото стане.
Стигам вира, правя 3-4 замятания в различни участъци и няма бутане, викам си "така си и мислех", но пак правя едно замятане откъм другия бряг и като подръпвам усещам че май нещо прави опит да налапа. Отпускам, после засичам и хоп, нова риба, но.....о..о по-малка, та борбата бе неравна и свърши скоро. От по-дребния калибър 36см. Куката обаче така я бе хванала че дясното и око се бе напълнило с кръв...ясна работа. Ами ще видя зор да ги изям, но пък ще наблегна на бирата.
Честно казано не обичам да ги вземам, да ги чистя, да ги режа, да ги пържа или пека, но и не бих тръгнал да ги ловя на муха, само с идеята като я хвана да я пусна...просто защото хич няма и да я хвана по този начин.
Пък аз общо взето гледам да ловя, няма да ходя само да камшича и да се наслаждавам на това как ми се извива шнура във въздуха.
и да не мога да пусна и да задържа най-апетитната стръв - малката рибка точно под падналите във водата дървета.......Да, доволен съм, тези хубави американки вече са налице, по-рано от очакваното, а измежду тях може да има и такива дето почти нямат вадене.....ще видим.
) една балканка - точно 53 санта, и то от доста по-невзрачна рекичка, сравнено с тая от снимката. А за БГ-то това направо си е рекорд!