Скиоре, извинявай че не съм отговорил. С всичко може, в зависимост от реката и условията.
Днес имах малко време за споменатия експеримент и сигурно в твоя чест денят беше твърдо скиорски. През нощта духа много силен вятър който не спря и на сутринта. Температурата беше -2"С. Взех един пакет скариди от магазина, защото хайвер нямам и също едно малко бутилче уиски, като сироп за кашлица. Ръкавиците ги бях забравил.
Като се отдалечих на 15-на км от града вятъра вече не беше толкова силен (бях в друга долина) но валеше сняг и беше вече натрупало добро количество. Крайната ми точка беше входа на пътеката към Гледчерния поток на сигурно 25км от дома.
Спрях колата край началото на горския "път" който сега излеждаше така:
Взех в мен точно три скариди, въдицата която я бях подготвил и малко резервни олова и поводи, смених си обувките с ботуши и поех из снега през гората. Беше отлична разходка. Налагаха се чести провирания под покритите със сняг клони и добре че имах качулка. (врата ми щеше да е винаги пълен със сняг). След 15-на минути стигнах реката. Продължаваше да вали и така и не спря.
Не ползвах гола кука, а по скоро муха която бях вързал специално за този вид риболов. Тя беше елементарна и направена от бяло марабу (да имитира месо) с малко флашабу (за блясък, или имитация на рибка) и оранжева глава (за имитация на хайвер). Бях я вързал върху кука стил октопод (късо рамо) в червен цвят (може би имитация на червей)
На върха на куката сложих едно малко парче скарида, по скоро за мирис отколкото за друго. Този монтаж мислех да го усложня още малко като на повода закрепя малко листо за блесна. Така бих имал всички възможни методи в едно - блесна, муха и стръв. Все пак се искаше повече труд отколкото бях готов да положа и съответно листото си остана в кутията.
Замятанията бяха добри, но нищо друго не работеше както трябва. Кордата излизаше на навивки и се опиваше да се усуква около стъпалото на макарата както и около двете ръкохватки. Водачиет почнаха да замръзват и съответно кордата не се изнизваше добре през тях. Когато ги размразявах, макарата попадаше във снега и съответно и тя почна да замръзва и да затяга. Би било изнервящо за човек който не е имал опит с такива ситуации и методи. Не че и аз в един момент не почнах да мисля че този експеримент ще е доста неуспешен.
Както и да е, метода не работеше така както е предвиден, защото за да се отпуска корда, трябваше непрекъснато да я изтеглям ръчно от макарата, вместо макарата сама да се върти и отпуска кордата. Съответно за да излиза от водачите, тази насукана корда, трябваше до тръскам пръта нагоре-надолу. Това работеше само докато водачите не замръзнеха, после следваше духане, пак теглене пренавиване и какво ли не.
В първия вир нямах нищо. Във втория също нямах нищо. Почнах да се спускам из води които мислех за плитки и безперспективни. Имаха добра скорост и дъното беше хубаво, но мислех че стийлхедите са в дълбоките места по това време.
Докато ловях така и бях зает с наблюдение по-скоро на макарата и кордата, отколкото на плувката, последната някак си изчезна някъде под мен. Мислех че по вероятно съм закачил дъното и не мога да кажа че засяках както трябва. От другата страна се получи разклащане, на нечия голяма глава и опъване. След това последва скок над водата, но не можах добре да видя рибата и размера и. Хем видях, хем не можех категорично да кажа какво е.
На втория скок, нещата вече се изясниха - отлично видях мъжки стийлхед с синкаво тяло и червеникава линия. Третия скок беше по близо до мен и пак видях идеално рибата, но размерът и не можеше да се прецени. Последва една мъчителна борба, защото ръжете ми бяха сега и двете отвън и нямаше как да ги стопля, а рибока нямаше никакви намерения да се предава.
Толкова дълго риба не съм вадил. Мога направо да го заявя. Чудех се дали това е от слабата ми пръчка, която много хора в Онтарио бяха класифицирали в същност като оръжие за всякакъв размер риба, или по скоро бях закачил този еднометровия рибок, който търсех.
Може би едно 20 минути стоях и теглех и отпусках, но от другата страна нямаше признаци на умора. Даже в един момент стийлхеда тръгна пак към другия брях и му отпуснах доста корда. До самия край не беше ясно ще го извадя ли, ще скъса ли, или просто куката ще се откачи. Късмета все пак беше на моя страна и след цялото теглене с премръзнали ръце, рибока бе докаран в плиткото.
Последваха нови трудности, при заснимането. Апарата се запотяваше, а пръстите ми бяха доста вкочанени за да натисна даже копчето на моменти. Към това се добавя снеговалежа които мокреше моментално всяко открито нещо.
Сложих якето си на снега и апара върху него с идея да си направя снимка с трофея, но резултата беше разочароващ. Трудни условия и без статив или помощ, няма как.
Премерих улова и метъра показа 88см. И да съм направил грешка в меренето, най-много да е бил 90см, така че Бат Стан-е и този път няма да е.
То хубаво че не бях закачил еднометров, като видях с този колко зор видях. Пуснах стийлхеда да си плува по живо по здраво, сложих ново малко парче скарида върху жилото на мухата и продължих. Е, друг стийлхед не закачих, то и нямах много време днес, но хванах една бикова пъстъра в края на един вир.
Крайното ми заключение , Скиоре , е че метода очевидно е много успешен но в тези условия е напрао "пейн ин ви ас".
http://www.youtube.com/watch?v=D5sfJBw-WRE" onclick="window.open(this.href);return false;