Всичко започна с това че ръководството ме изненада че нямам никакъв шанс за дълга отпуска до началото на август, освен ако не си взема една седмица около великден, както и направих. Тъй като в нашата родна страна се очертаваше забрана, а в Румъния улова на щука е разрешен от 4ти април, решихме да скокнем до Делтата. Пътьом минах през Исперих да забера колегата Ecoplast.
последва пристигане в Тулча и един епичен куест докато намерим къде издават риболовни билети, като съответната организация беше затворила тамън 10 минути преди да я открием.
Както се казва строгостта на румънските закони се компенсира от тяхното незадължително спазване.
Предната вечер унищожавайки едно завидно количество ракия, решихме че този път ще обиколим югозападната част от делтата и се закарахме до село Муригьол, където разпънахме лагера на 100 метра от плаващата бензиностанция, където продаваха студена бира. Един от местните професионални рибари дойде да каже че е голям фен на Субару и много се кефел на ентисуасти като нас, които нямат мотори на лодките си, даде ни наводка за близките щукарски дестинации и остави скромна почерпка:
Уникално вкусна риба, като се изключат кокалите.
Риболовен ден 1:
Стартираме:
Така любимите ми канали:
Lacul Uzlina:
На теория - перфектна щукарска дестинация. На практика - щуката и костура си бяха били шута на някъде.
Това езеро беше около метър и половина дълбоко при относителното пролетно пълноводие. Доколкото разбрах не пресъхва.
След замеряне на езерото и прилежащите канали със всичко започвайки от джърк, минавайки към УЛ и свършвайки със стримери, след джигването по дупките на меандрите на георгиевското гирло на Дунава единственият резултат бяха две такива:
Ден втори.
След разборка на полетите и разговор с местен рибар, който ни посъветва да търсим бистра вода по лиманите се нагърбихме с амбициозната идея за едно 40 километрово кръгче по каналите и езерата. За разлика от първият ден, излезе вятър, който не спря до края на престоя ни.
Наблегнах на гребането и почти не снимах.
Местна траперска хижа:
Каналите, шавара...
И отново Узлина:
По едно време имаше вълни над половин метър, което си представете какво означава в езеро дълбоко метър - метър и половина.
Ден трети.
Скапани от прехода почнахме с ракията от сутринта. Почивката се получи перфектна и ми се събраха 14 часа сън. Няколко часа замерях Дунава със всякакви железа, пластмаси, силикони и какво ли още не с нулев успех.
Ден четвърти.
Решавайки да проверим едно каналче, което би ни скъсило пътя до лиманите открих първата грешка в съветската топографска карта. Не че се загубихме, но за първи път не знаех точно къде съм. Неприятно усещане.
Оказа се че това каналче не отговаря на описаното на картата и завършва в нищото. Установих че джърковете на антакс чудесно ловят пиявици:
Разклонението на каналчето, което си мислих че зная на къде води, ни заведе до едни тайни просеки и малки езерца, където местните рибари не бяха извадили винтерите и мрежите, въпреки началото на забраната.
Единственият вариант за придвижване по просеките беше - събираш всичко стърчащо и се издърпваш с ръце.
Изгубени в шавара 2:
На връщане се налагаше да преодолеем един бързей с пренасяне на лодките по брега. Тъй като брега беше твърд, а не тинест и беше станало ракиено време, решихме да спрем за обедна почивка. Аз пък реших да замерям бързея с джигове. На първото замятане изкарах първата си риба:
Ура, спасих капото.
На второто замятане играта загрубя. Ударих закачка на дъното, след около секунда закачката тръгна. След още малко закачката се навря в течението и стана весело.
За справка - въдицата беше AVS 66MLF2 и нито за момент не изпитах усещане че не и стига мощност. Шаркото беше закачен за гръбният плавник.
Последва успокоение на нервите с известно количество ракия, след което реших да помятам воблери във вира.
Първо мятане - удар, повеждане, откачане. След малко пак. Накрая изкарах пакостника:
Изкарах негови братчета и сестричета на всички плуващи модификации на риджи 56 и 70, които имах в наличност.
Екопласта и той счупи капото:
Ден пети.
От сутринта излезе вятър несъвместим с каяченето, който не спря цял ден. Ние пък допихме запасите от ракия, направихме справка с прогнозата и събрахме лагера.
Успях да направя монтаж тип дропшот с който най-накрая свалих силиконите до дъното в 12 метровата дупка пред лагера ни. За целта се наложи да закача 60 грама олово за чепаре. Резултати - нулеви.
Тука ще се изфукам с новата си придобивка:
мога само да кажа - уникално удобно за спане.
Ден шести и последен.
На сутринта натоварихме кочината и най-накрая успяхме да хванем офиса на АРБДД работещ. Третият опит за вадене на билети се оказа успешен. Каките, работещи в бюрото за туристическа информация се оказаха страшно любезни, услужливи и с перфектен английски.
Решихме да скокнем до големите езера.
На езерото Бабадаг ни посрещна една грозна гледка:
Няколко минути след като влязохме дойде един чичко с една дърта дачия и почна да жестикулира от брега. От думите му разбрах че лакул бабадак - приват, че каное - проблем, след което го запитах ама това не е ли езерото Разим, и той вдигна ръце от нас. Като видя воблерите и каза че в това езеро няма нищо, което може да се хване на воблер (Екопласта беше хванал едно попче) та натоварихме каяците и се изсипахме на Разим.
Маре Разим ни посрещна с цвят боза и морско вълнение.
Шракнахме няколко снимки, съблякохме скафандрите и айде газ обратно.
Ако някой реши да пътува натам, да знае че пътят през Остров е перфектен, а пътят през Кардам и Констанца е яко разбит от камионите.
Общо взето това беше. Лятото и есента ще повторим и потретим. И само да знаете че забраната там е до 13ти юни и до тогава е разрешена само щуката, на изкуствени примамки, при задължителен релиз.
.Евала!
От уважение към спорта слагам нов. Експериментирам, пускам ги, разхождам ги, лигавя се, размазвам се...Така и останалите.
