France 2: за риба в долината на Лоара
Публикувано на: Съб Сеп 01, 2012 20:22
Баси седмицата! Освен дето имаше куп административни задачи за вършене - застраховки , договори , смяна на адреса на кви ли не документи , осигуряване на ток , вода и интернет , ами и в жилището няма НИ-ЩО , та се заех да скова набързо и с подръчни материали нещо като кухня...И така : дъски , триони , рендета и длета навсякъде , няма къде да стъпиш , талаш до глезенита , бои и лакове...ПИС-НА-МИ! Отивам за риба
И понеже започва нова страница в моя живот и в нашия разказ , реших да оставя старата тема като архив , и да започна на нов ред:
Четвъртък:
Откъде да започна? Ми сигурно трябва да започна от това , че се получи груба засечка с поръчания хеви фидер. Попаднах на някакъв безумно тъп магазин , не очаквах от немци такова нещо , и вече 16 дена си чакам тоягата. Нямам отговор на нито един мейл , стигна се до оплакване пред PayPal , чакам да видя развоя на събитията....
Така че оперативната ситуация е следната: имаме река с дължина над хиляда километра , ширина ( на око) - към 400 метра , течение като на Ниагара на три метра от водопада , дълбочина до 6-8 метра , и аз съм се изправил срещу нея с ултралайт фидерчето , като Давид срещу Голиат .Обаче без неговата непоклатима вяра , а значи - и без Божията помощ.
Театъра на военните действия:
Не ми остана нищо друго , освен да се завра на едно уж по-тихо място и да седна да си гледам върха на фидера жално-жално. Щото той не помръдваше. Това продължи от девет до единайсет и половина , за което време не ми се наложи нито веднъж да сменя червеите , и реших да видя кво правят колегите на края на дигата.Оказа се , че те имат общ улов една илария за двамата (вярно , към кило) , и си тръгваха.
Реших да се преместя на тяхното място , и да ловя на границата между основната струя и обратното течение , монтирах една хранилка от 45 грама , която сгъва фидера ми до дръжката , обаче "со кротце , со благо" я мята на 20 метра , и метнах...Десетина минути по-късно върха рязко се изправи , все едно някой беше отрязал влакното , и ето ви я първата ми риба от Лоара:
След още десетина минути закачих втори бодливец , обаче се откачи до самия бряг. Третото кълване си беше вече както си требе , с прилично сгъване на и без това сгънатия връх , и ето ви я първата каракуда , която вадя във Франция:
Айде чао.
А е "айде чао" , щото трябваше да си ходя , имаше работа да върша в кметството.
Днес:
Сутринта ставам в седем , щото имам задачата да разузная едно уж перспективно място .Отварям скоба : удобните места по брега на реката в един набързо изследван до тук 15-километров участък се броят на пръстите на едната ми ръка.Има да пада голямо търсене , и Велики Географски Открития. Затварям скобата.
Вдигам сака , и за всеки случай поглеждам червеите....черни кастери! (Още нямам хладилник)...баси , супермаркета отваря в 8:45...Е , карай - чакам го да отвори...бял червей йoк.
Грабвам кутия торен , и се отнасям към реката , кадето уж "перспективното" ми място се оказава плитко като тава , и айде пак на дигата - този път на съседната.Разбира се , тя е окупирана от двама колеги , но вече е 11ч. , и се канят да си тръгват.(Става ми ясно , че това е часа за идване тук , когато французите си отиват за обяд ) Отварям кутията с червеите , и се оказа че са мъртви и трупясали... Отиде риболова на кино , ама за идеята помятах малко на кастер , на топче хляб и на труп от червей..сещате се. Първо капо на Лоара.
А и имах работа - наблизо се провеждаше първия манш от първенството на местната Първа Дивизия , и исках да ги видя що за стока са , да си потвърдя едно подозренийце ...това е друга тема
"Бабо , защо ти е толкова голяма шпулата?"
Заключение: Лоара ще се окаже страшно костелив орех .От разговорите ми с местните, ми стана ясно , че нещата не са розови - риба има , но сложността на терена , условията за риболов , и габаритите на реката налагат голямо бачкане , докато нещата ми се изяснят .Пълните кофи от Bretagne тук няма да ги видим скоро...а и есен иде.Чакат ме интересни времена
И понеже започва нова страница в моя живот и в нашия разказ , реших да оставя старата тема като архив , и да започна на нов ред:
Четвъртък:
Откъде да започна? Ми сигурно трябва да започна от това , че се получи груба засечка с поръчания хеви фидер. Попаднах на някакъв безумно тъп магазин , не очаквах от немци такова нещо , и вече 16 дена си чакам тоягата. Нямам отговор на нито един мейл , стигна се до оплакване пред PayPal , чакам да видя развоя на събитията....
Така че оперативната ситуация е следната: имаме река с дължина над хиляда километра , ширина ( на око) - към 400 метра , течение като на Ниагара на три метра от водопада , дълбочина до 6-8 метра , и аз съм се изправил срещу нея с ултралайт фидерчето , като Давид срещу Голиат .Обаче без неговата непоклатима вяра , а значи - и без Божията помощ.
Театъра на военните действия:
Не ми остана нищо друго , освен да се завра на едно уж по-тихо място и да седна да си гледам върха на фидера жално-жално. Щото той не помръдваше. Това продължи от девет до единайсет и половина , за което време не ми се наложи нито веднъж да сменя червеите , и реших да видя кво правят колегите на края на дигата.Оказа се , че те имат общ улов една илария за двамата (вярно , към кило) , и си тръгваха.
Реших да се преместя на тяхното място , и да ловя на границата между основната струя и обратното течение , монтирах една хранилка от 45 грама , която сгъва фидера ми до дръжката , обаче "со кротце , со благо" я мята на 20 метра , и метнах...Десетина минути по-късно върха рязко се изправи , все едно някой беше отрязал влакното , и ето ви я първата ми риба от Лоара:
След още десетина минути закачих втори бодливец , обаче се откачи до самия бряг. Третото кълване си беше вече както си требе , с прилично сгъване на и без това сгънатия връх , и ето ви я първата каракуда , която вадя във Франция:
Айде чао.
А е "айде чао" , щото трябваше да си ходя , имаше работа да върша в кметството.
Днес:
Сутринта ставам в седем , щото имам задачата да разузная едно уж перспективно място .Отварям скоба : удобните места по брега на реката в един набързо изследван до тук 15-километров участък се броят на пръстите на едната ми ръка.Има да пада голямо търсене , и Велики Географски Открития. Затварям скобата.
Вдигам сака , и за всеки случай поглеждам червеите....черни кастери! (Още нямам хладилник)...баси , супермаркета отваря в 8:45...Е , карай - чакам го да отвори...бял червей йoк.
Грабвам кутия торен , и се отнасям към реката , кадето уж "перспективното" ми място се оказава плитко като тава , и айде пак на дигата - този път на съседната.Разбира се , тя е окупирана от двама колеги , но вече е 11ч. , и се канят да си тръгват.(Става ми ясно , че това е часа за идване тук , когато французите си отиват за обяд ) Отварям кутията с червеите , и се оказа че са мъртви и трупясали... Отиде риболова на кино , ама за идеята помятах малко на кастер , на топче хляб и на труп от червей..сещате се. Първо капо на Лоара.
А и имах работа - наблизо се провеждаше първия манш от първенството на местната Първа Дивизия , и исках да ги видя що за стока са , да си потвърдя едно подозренийце ...това е друга тема
"Бабо , защо ти е толкова голяма шпулата?"
Заключение: Лоара ще се окаже страшно костелив орех .От разговорите ми с местните, ми стана ясно , че нещата не са розови - риба има , но сложността на терена , условията за риболов , и габаритите на реката налагат голямо бачкане , докато нещата ми се изяснят .Пълните кофи от Bretagne тук няма да ги видим скоро...а и есен иде.Чакат ме интересни времена