Здрасти.
"Къде се губи тоя заплес?" , трябва да се питате вие - състезателният сезон приключи , кво става със свободния ? Толкова ли нищо не хваща , че хептен да няма кво да напише?
Хммм...работата действително се усложнява - зимата тропа на вратата , и всички опити да се направи читав риболов на близката рекичка , действително удрят на камък - ето я причината:
-никакво течение , бистра като сълза вода , нула активност от страна на рибите. Няколко скимъра от излета от горната снимка , и последния път се наложи буквално да се спасява капото с директния телескоп , щото с два фидера за 4 часа не хванах кьорава риба...
Единствената радост от цялата работа , тва беше че най-накрая реших проблема с краката на платформата - щото то Рив , ма колко да е Рив? - трябва да е направила поне 700 излета , горката , и краката взеха да приплъзват , и да ме дразнят ужасно. Налагаше се да се мисли , като ми минаха през главата всякакви нечовешки сложни и технически трудно изпълними решения
, докато най-накрая реших въпроса евтино , бързо , и адски здраво
- те:
- шест джаджи от водопроводния щанд , практически за без пари , и краката са като заварени - се едно седя на скала.
Тъй - тва беше лесния въпрос за решаване. Обаче имаше и по-сложен - все по-често ми се случва , особено в условията на силен насрещен или старничен вятър , да ми се омотава фидер гъма около кошницата. Особено при ловене на дистанция. Познахте , и тая работа ме дразни , ама много!
Вярно , че с пресукано влакно и без гъм , нещата се подобряват значително , ма аз искам гъм. И така , миналата седмица се тропоcвам на най-дълбокия гьол в близките околности , с цел да уточня някои работи. С цел пък да хвана някоя риба , мятам втора пръчка , на 20 метра - щото тука на 20 метра е почти двойно по-дълбоко , отколкото на 60.
Далечната дистанция я атакувам с фиксиран патерностер - по някаква причина тоя монтаж не се оплита почти никога , и оплитанията се оправят с едно дръпване на повода. Правя няколко замятания , колкото да захраня , докато оглеждам монтажа , се едно ловя за първи път с него - ми патерностер , Иване. Да имаш зад гърба си едни 2000 часа ловене с патерностер , кво му се чудиш?
Рамо 15 санти , за което е закачена кошницата , 35-40 санти от там , все същото дебело влакно , и оттам , повода. И тва нещо не се оплита... Тука ми идва вдъхновението , прекъснато за секунда от първия скимър на късата линия. Скимъра се кепчосва и пъха в живарника , пръчката се презамята , а аз преправям патерностера на подвижен такъв. Искам да кажа , ТОЧНО същия , само че подвижен ( баси колко обяснения щях да си спестя , ко се бях сетил да го снимам..
) - значи , правя рамото от същото влакно (0.28) , с микровирбел на единия край , и кошницата на другия.Тва нещо го пyскам да се движи свободно по шок-лидера. Отдолу го ограничава силиконов стопер , от който надолу следват 35 - 40 сантиметра влакно 0.32 , за което е вързан повода. Все същия патерностер , и с все същия резултат - нула оплитане.
Вярно , на 60 метра няма кьораво кълване , ма и не е нужно
- на късата линия имам втори скимър , а аз почвам да си играя с монтажа , с цел да видя в кой момент ще почне да се оплита , и къде е грешката. Сега разкарвам дългото рамо , и закачам кошницата на обикновен вирбел с карабинка , като запазвам дългото парче дебело влакно , което ще се окаже ключа от палатката...НУЛА оплитане.
Бъркам в чекмеджето за фидер гъма , и в тоя момент късата пръчка се свива зловещо - на нея съм с повод 0.10 и кука номер 18 ( ми , зима е!) , и усещам , че съм закачил бая сериозно добиче..две минути по-късно , благодарение на много меката пръчка ( прекалено мека в редица случаи) , в кепа влиза дърта платика , а аз продължавам с експеримента : сега вързвам десет сантиметра фидер гъм за дебелото влакно , и закачам повода за гъма. От тънкия гъм , тоя дето се накъдря и оплита най-много , нали ме разбирате...НИКАКВО оплитане! Явно цяата хватка , тва е гъма да не почва директно под кошницата, а да е разделен от нея с парче дебело влакно. Експериментът щеше да продължи , а аз щракнах улова и реших че стига толкова мръзнене за днес:
(Единствената риба , хваната на далечната линия , тва е едното от сомчетата)
С това стигаме до вчерашния излет. Сутринта вали като из ведро , и духа силен вятър - аз се правя на ударен , и изчаквам тарикатски - към 11 часа облаците се поразкъсват малко , аз си подавам носа навън , преценявам че времето става за риболов , (при условие че сии луд за вързване ), товаря панаира и потеглям. На брега , ма точно там , където имах намерение да ловя , се е настанил самотен шаранджия , с 4 пръчки - оказва се пич , кани ме да се настаня до него , аз правя бъррзо захранване на 60 метра , независимо от поривистия вятър , и тръгвам да монтирам втора пръчка , с метод , и торен червей на ченгел 10-ти номер и повод 0,18.
Само след няколко минути почва да кълве скимър , което събужда интереса на шаранджията , който е хванал един шаран от 4 кила сутринта , и оттам - нито пипване. Аз си вадя скимърите , същия монтаж с гъма , повод о,10, обаче се оказва че имам закачка , късам две риби в нея , и решавам да мина на по-дебел повод - тва отсече кълването като с нож..
Да видиш ти - с дългия повод , сме капризни. А на късия , с голямото парче торен червей , вадя вече трети ситен скимър...минавам на топче 8 мм ( може да беше и 10 , знам ли...) , на кука 14 и повод 0.16 - в тоя момент почва да вали , и аз хуквам към колата за чадър и дъждобран (шаранджията се е скрил в палатката си). Връщам се , и откривам че фидера е паднал от стoйката , и че макарата е практически празна...тръгвам да обирам влакно , и се оказва че рибата е още там....няколко минути по-късно:
( ма бива ли да ми щракнеш такава калпава снимка бе бро? )
5.5 кг. Физиономията на горкия човечец , при вида на топчето , куката и целия ми монтаж , няма да я забравя скоро...
Тва нещо се презамята ( да, със същото топче!) , а аз си продължавам с платиките , докато се опитвам да върна в правия път пинките , които са се намокрили , и са плъзнали по целия околен пейзаж...
Десет минути по-късно методът пак тръгва , и в кепа влиза люспест шаран от около 3 кила и половина - моят нов приятел остана като треснат , като казах че няма кво да го теглим и снимаме , виждаше се че е по-малък от първия
(кво толкова да снимам
аз на шаранче от 3 кила?
)
От тоя момент нататък нямаше нужда да си гледам върха на метода - корсиканеца - щото се оказа че нашия човек е от там , се настани плътно до мен , и не сваляше очи от върха - за кво ти е сигнализатор?
Работата отиваше на свечеряване , и на втoра порция дъжд , обаче , така че беше време да снимам рибата:
Коментара на шарнджията :
"Хммм - от 12:30 ...две-три кила платики , и два шарана , общо 9 кила...11-12 кила риба. Аз съм от сутринта , и имам един шаран от 4 кила , с 4 пръчки..."
Нещо ми подсказва , че тоя пич ще си купи фидер