Здравейте малки, големи и още по-големи риболовни ентусиасти. Да вземете и да си вземете Морския риболов да ме оставите някъде по-на студеничко и по възможност с повечко ледец...
Знаете ли какво е:
1 порция джамбо скариди с лютив сос
1 порция охлюви с кокосово мляко
1 голяма порция пържени картофи
1 голяма салата
2 кани ледена бира
2 чеснови хлебчета
--------------------------------------------
а знаете ли к`во е тва !?
това е цялата поръчка дето я върнах през борда на кораб Гетауей миналия петък вечер на риболовна експедиция "Нощен Снапър" на 2 часа и половина навътре в Мексиканския залив...
Ама всичко по реда си...
Силвия организира екскурзия изненада за родителите си във Флорида, Севда(близначката й) замина с тях още във вторник миналата седмица, а ние летяхме в четвъртък. Излизам аз от училище с хиляда предварителни уговорки кога ще отработвам изпуснатото време и се понасяме с Белия Кон за О`Хеър в Чикаго... Пристигаме росни - росни със стандартно предварение от около 2 часа и половина преди полета, та има време да идем на Ил Кортиля - българско кафене на Лорънс и Къмбърленд... срещаме се с приятели - лафчето върви, ама аз нали обичам да съм стриктен та препирам да идем "навреме" на летището...
Бабината им трънкина
Полетът отложен с 3 часа 
Каааааааааааааакто и да йеееее!
Изчака ни се чакалото ама долетяхме във Форт Майърс в 0130 посред нощ - то не бе размразяване на крилата, суетни по настаняване на някакъв свръхтлъстак, дето си закупил двойни места за да събере всеобхватното си седалище - оказа се че дублирали лявата му гъзна буза с детето на една четиридетна свиня-майка та я измолиха най-накрая срещу талони за отстъпки и други благинки да положи в скута си едното отроче от прасилото та да има място за Джаба Хатянина.
И това доживях да видя.
До хотеля стигнахме след 2 нощес, но това не беше пречка сутринта преди 0900 да ни събудят родата да ходим на плаж
Това добре ама стария с едното оче през балконя гледа с другото следи пазаря
... Врата ми се суче като на старата сова от клуба на знаещите и вече бях си начертал маршрута към кея, пък ако ще и турско да стане... Напълних си джобовете с брошури и се зарових в тях като прасе в тикви да намеря чалъм да ида на океански риболов. Не ги оставих на мира защото в едната брошурка имаше накуп на стандартните полу- и целодневни излети и "Нощен Снапър Круиз" - познайте дали стария не обърса суха слюнка с дочени ръкави и не се довлачи като бясно псе пред порти на това сдание на изкушенията, което предлага екскурзийката...Уфф викат ме да си лягам...
на ви още 2 снимки пък после пак...
Така... в 1525 отново намирам време да се заловя за разказа... докъде бях стигнал? Ах - и между другото тая сутрин ходих да си опитам късмета на леда в Рийдсбърг - мда и резултатите бяха поразяващи -
нито едно почукване - от петте капана 0(НУЛА) флага... Поне разходих новата си шейна, която намерих на разпродажба за 4 кинта и топнах новия капан - за съжаление безрезултатно... Какво да се прави не всеки ден е Великден (а може би трябваше да им повърна в дупките по няколко пъти да подхраня 
ама за това после).Та явявам се аз в 1755 на предишната петъчна вечер на рецепцията на "Гетауей Марина" зарязвам наетия Шевролет на съседския паркинг и замерям касиера с кредитната карта от прага та да не губим време
Те от своя страна ме успокоиха, че не съм последния закъснял защото няколко тарикати били още на път от Нейпълс, което си е як едночасов преход ако ги залови задръстване, а те дори не упоменали на колко време от пристана са... Разписах и с билет между посинели от стискане устни се затичах по мостика грабнах една гега от предварително оборудваните сопи набучих я в отредената ми стойка както си му е реда и се заех да си намеря място и да си поема дъх.Тогава намерих време да се огледам наоколо и да освидетелствам обичайните заподозрени... Ми най-разнообразни хорица - Татковци с деца, които бяха толкова надъхани че малко им оставаше да намокрят гащите от ентусиазъм (да бе и татковците ~ че и децата барабар), възстарички покерджии, които плющяха карти докато не излезе кораба от крайбрежни териториални води - защото "на федерална територия хазарта е незаконен" - ела ги виж в канада или в казината на индиански земи, както и на тези благословени ничии територии в океана или във Великите езера... това е друга сочна тема - седнах на една изтъркана пейка и вдишах вечерния бриз, носещ както уханието на гнили водорасли, сладникавия примес на рибешки вътрешности набъбнали в плитката вода, така и нежния повик:
"На кого е оранжевия металик(!?защо такава избрала Севда и сега не знам) на съседския паркинг, че ченгетата се канят да я вдигнат, колко пъти трябва да ви обясняваме, че паркирането въпреки табелите на гърба на сградата с наша фирма на тях става само на паркинга отпред!?"
Уффффффф да се размножавам в късмета, познайте как ме гледаха всички янки, че и натурализирани мексикански и пуерторикански мутри (имаше и доста приятни за окото дамски муцунки всъщност ама там са съвсем други бири
) - минавам аз с поруменели бузАки с големи бели букви Б Ъ Л Г А Р И Я на гърдите и всички поклащат неодобрително глава а аз приятелски им се усмихвам: "нищо де нищо и аз да ви %?а майките 
"... Айде пак тичай пък мести колата, пък карай по тротоара зад ъгъла, щото ако изляза на магистралата докато се върна и те тръгват без мене като нищо, гадовете меркантилни Така де върнах се на борда, седнах викнах си една биричка (че малко бях си налял в гърлото дотогава ) и се запознах с рибаря до мен - Бил от Охайо - строителче, пък шефа му имал як бизнес в Средния Запад и същевременно държал това корабче, от което всъщност бил на загуба, обаче му било много удобно за пред данъчните щото се пишел в преразход колкото си иска и така си докарвал сносна отбивка в ставката, абе не са прости да им се невидяло и червендалестите тикви да им се не видяло... Та Бил на всичкото отгоре бил и рожденик , шефа му по стара хамериканска традиция живее лятоска на север на Ладно, а зимъска белия като забръска грабва един щъркел под лявата мишка и един жерав под дясната и тъгадък - тъгадък - Къде? ми как "Къде?"!? - Форт Майърс в схлупената си 7цифрена къщурка, та му намекнал преди да слезе надолу:- Били, тебе на зима като те съкратят временно(
!?) да дойдеш при мен във Флорида - чуваш ли 
пък аз ще се погрижа за тебе 
- а били гледа като Толстолоб и не вярва на ушите си - ама не било лъжа хем го съкратили - хем си дотътрил зидарското седалище във Флорида, хем работел по ремонта на шефската къща, хем шефа "се погрижил за него" - да ви изглежда познато отнякъде!? Всички прилики с комунистически и пост-комунистически системно извратенисоциолни псевдоподобия на държави да се счетат клонящи към нула и пренебрегнат в името на добрия тон и добросъседските отношения...Та Били реши да ме почерпи биричка, чакай че аз им изгубих вече бройката на леките бири които миеха червата ми вече по това време - аз от своя страна като напълних кутийката с въздух учтиво закупих следващия тур, а вече саклета ме беше сграбчил като комшийска котка едноседмично зайче, та взех да подпитвам колко още остана да плуваме не стигнахме ли вече Мексико
Оказа се, че не - целия преход беше 2часа и половина в "Пълен напред" от дъжд на вятър се виждаха шамандурките обозначаващи направлението, на по-романтичните беззъби старчоци тея шамандури им се чинеха като маркери за промишлени раколовни кошове и мрежи ама не на мене тия Редом с вълната видях неведнъж Летящи рибки да се мятат по посоката на движение - чудна работа - нито веднъж не видях да се стрелкат в обратна посока - изглежда ситуацията беше следната - боботенето ги подплашва поемат в обратна посока на звука - тоест улавят с нас вълната и като ги застигне лодката вече са набрали пределната си скорост под вода и прибягват до последното си оръжие скачат над водата... Това е моя теория още не съм я доказал пък и ми се яви в нетрезво състояние така че не я приемайте като фундаментална за рибоучението. По живо по-здраво стигнахме до ловните полета - те също са маркирани, но по-тарикатски с прозрачни осветени туби от по 1 галон в които има трайни батерии и са изключително удачни за нощния риболов. Морето беше с метър метър и двадесет см вълна, което на старите морски вълци им се струва като ефект от кротка бобена пръдня във вана, ама на мен ми дойде вповече... На първото място се държах достойно - не успях да заловя нито рибка но бях като Сандокан - властелина на 7те морета - забил здраво крака в лигавия борд и размахващ сопата с умисъл да им отпоря джуките... Тук идва момента да всея яснота в организацията на това мероприятие. Плаща си човек парсата, качва се на борда, броят юнгите, билетите и пътниците - кораба потегля - снек-бар с обичайните глезотии и грил изпълнения започва да работи с пълна пара и да генерира допълнителни приходи - екипажа организира клиентите за разяснителна лекция на носа на кораба - където се демонстрира правилната процедура по закрепяне със съображения за сигурност на куката в базата на макарата по всяко време, когато кораба е на ход, как да се закачат отделните видове стръв, както и реакцията при кълване - засечка с изтегляне на пръта на 90градуса над главата за да изтеглим рибата на 2 метра от дъното и закачките, както и да и набием куката добре в джуките... всеки има отредени стойки за единичната позволена въдица на борда.
Това примерно е моето отредено място №34
Екипажа осигурява предварително разфасована стръв във вид на половинки Сардини и кубчета Сепия, а някои талантливи самодеятели опитваха и разни пересто-силиконови измишльотини, които лично аз не забелязах да се ползват с особен успех - разбирай нулев. По време на инструктажа в момента на демонстрация на 90-градусовата засечка лектора за малко да сцепи канчето на един любопитен свой слушател имащ неблагоразумието да протегне шия зад рамото му та да чува по добре - лично аз така и не разбрах, какво правеха те на горната палуба след като всички бяха привикани долу за да може инструктора да застане на стълбицата и да е в добра позиция за всеки да наблюдава, според мен най-важната част - а именно - как да отпуснем тежестта и съответно стръвта до дъното с мултипликатора, без да се получи "птиче гнездо" или както аз му викам - Бабина Къделя.
След това юнгите обявиха конкурс за най-голям уловен Снапър - като за целта се включваш с 5 кинта и победителя взима всичко, а за входна информация служи част от билета ти, имаше томбола също и за най-голяма риба изобщо, измерванията щяха да са само линейни т.е. потриващите ръце тъпаци, които на пияна глава се сръчкваха с лакти и си обясняваха как щели да натъпчат улова си с олово та да бият всички бяха попарени... Във втория конкурс не можеха да се включват единствено риби, които не подлежат на прибиране, като акули, баракуди, редфиш - прилича на лефер - и тям подобни... Сега като ми падна това от сърцето нека споделя с вас, че аз нищо не спечелих Преди да изтеглим линии за първото преместване, аз имах само 2-3 клъввания на сардина и ми отнесоха рибето като куче лайнян вестник. Засякох едра риба веднъж но се откачи още в началото. Преместихме се на около 10тина минути и се почна...
Заложих на сепия. Спуснах линията на дъното наведох се през борда да проверя как е външната страна на десния борд - всмисъл ръждива ли е боята достатъчно плавно ли е наслоена...
и настъпи Любокрушение... като взеха да хвърчат едни скариди - едни салати - едни картофи, и разни работи дето искрено не си спомням да съм ги ял, учтиво и колегиално захраних площ от една квадратна (ДА БЕ ) морска миля за въдичарите около мен и като специална премия за тези на подветрената ми страна заразплювах едни кисели стомашно-чревни сокчета та ми се примолиха да сбера сили и да ида до кибела... Ще ви спестя приключенията си там, само ще спомена за просветените, че да и тук пестят вода и изчакват чашата почти да прелее преди да я излеят в морските дълбини Като се върнах видях че не съм единствения морски вълк който вика боата, освен мен и всички останали момичета
мятаха серкмета през борда в синхрон с възходите и паденията на кораба. Не очаквайте да видите снимки, защото нито ми беше до това, нито пък ако ги имах щях да ви ги покажа
Почувствах се все едно са ме газили с диканя - буквално не можех да държа въдицата - толкова бях отпаднал. И тогава по чудо захранката заработи взех та почнах да улавям риби Нищо за което да разказвам на унуките си докато ги тантуркам на коляно ама все пак почнах да хващам. На десетина метра от въдиците се появи една Зелена Морска Костенурка (никога няма да си обясня защо тея костенурки винаги ми се струват розови ) и си пляскаше тромаво насам натам похапвайки раздърпаната стръв, която рибарите й подхвърляха.До мен чичето се развика за помощ, защото вадеше нещо тежко - дойдоха с дългите канджи и зачакаха търпеливо обаче се оказа ей т`ва:
Тръшнаха го на борда и Октопода вкопчи вендузи в палубата, помощника се зае да го отнесе в хладилника - хвана издутата глава и докато отлепяше пипалата от едната страна октопода се залепваше от другата - комична ситуация - особено когато рибаря до мен попита: "Успя ли да хо хванеш добре!?"
"НЕЕЕЕЕЕ! ГАДТА МЕ ЗАХАПА С КЛЮНА СИ!!!"
Впоследствие октопода измести масивния капак на корабния хладилник въпреки скромните си 5-6кг...
Преместихме се отново, червата ми не искаха да се местят и в знак на протест заедно с тях взехме да се оригваме мъчително на кухо през борда - направо се скапах...
Хич не ми беше вече до риболов обхвана ме едно Любопомрачение и не ми се правеше друго освен да си намеря ъгълче където да умра безславно. Останалите си улавяха някоя и друга рибица хич да не е...
Основно Снапъри, някои друг едър Групър изобщо забележително изобилие като се струпа така в тоя сандък с лед на кърмата... Проспах останалата част от риболова - последно си спомням как се развикаха за помощ, че уловили голяма риба - голямо дърпане падна - викаха и от другия борд... Докато се разбере, че са се заловили един друг събраха погледите на всички рибари
Инак на няколко пъти легитимно си удариха големи рибоци и дърпаха свирещи аванси и отнесоха многоезични псувни като се откачиха... Чудесия!Събудиха ме на пристанището - схванат като чвор и размазан като медуза след прибой. За свое задоволство установих, че от 50тината рибари на борда около 6-7 имаха повече риба от мен
като се има предвид колко съм и ловил...
Няма да ви лъжа това не е моята връзка риби, това беше печелившия улов! Аз имах на вървата 7-8 Снапъра и директно ги връчих на ей тоя дядко:
На пристана чакаше една тлъста охранена рибарска котка, която предполагам ако беше човек щеше да тежи 300 оки
Хич не съм и чакал да теглят томболи-комбали ами се тръшнах в колата и отпраших към хотела... сега това "отпраших" е много крЕминално изразено, щото всъщност ченгетата ме посякоха посред акото още преди моста - отбиха цялото движение, защото 2 коли се бяха взривили точно на подстъпа за моста към Форт Майерс Бийч - ако тея батковци бяха решили да ме проверяват за алкохолно съдържание на кръвта не съм сигурен какви лабораторни рекорди щях да поставя с моето приключение в открито море, както се бях обезводнил... мани - мани - добре че майка ми ме е хвърлила на смет навремето та учтиво се разбрахме като стари лИбоФници с чичко полицаят от Петльово Бърдо и само ми кимна накъде да завия и кои преки да взема та да шунтирам затворения участък от моста, водачът на джорджийската кола, която бяха отбили вдясно не се ползваше със същия късмет защото му светеха в очните дъна и го караха да следва едно моливче с поглед без да си върти врата в зоната на мъртвата точка на зрение, явно беше загазил, ама не толкова колкото щастливците с изпепелените возила, да чукна на дървената си глава пфу-пу Пак се разминах ама познайте заранта в колко ме вдигнаха отново... Ама как нали сме "на почивка" - никакво спане! Ето моите впечатления от нериболовна януарска Флорида:
Всички мероприятия се провеждат под строгия надзор на местните диетолози, от чиито поглед нищо не убягва. Пък било то дъвка, изтървано парченце сладолед или дори димящ фас - всичко се дегустира и след анализ се предоставя на останалите експерти по пирамидата
Чичо Никола явно не е гледал "Птиците" на другаря Хичкок, щото инак нямаше толкова харабийската да се поддава на измамните игрички на коварните чайки
Майтап да става свръхбезобидни са - това от което човек трябва наистина да се пази по океанското крайбрежие е ето този кръвожаден убиец...
Ненаситни и неуморни тези исполини в животинския свят не могат да бъдат изместени от върха на хранителната пирамида, разцепват черепите на неподозиращите туристи и им изпиват мозъка още топъл!
Не ми ли вярвате!? - И с право, щото всъщност тея сладури са с размер на юмрук на пеленаче и са свръхзабавни - приличат на мини-чайчици с дълги кльощави кокилки за крачета и тичат неуморно по мократа пясъчна ивица между плажа и вълните - припкат след оттеглящата се пяна за да оберат всички изровени червейчета, охлюви и насекоми и после търчат презглава от следващата вълна преди да се върнат с забит в пясъка клюн отново залисани в хранене. Като става дума за охлюви - тоя ми се струва никой не иска да го хапне:
Благородническата му синя кръв, освен че всява респект и страхопочитание с право предупреждава невнимателните души да не го милват хич, че е бая отровен
Предполагам сте се зачудили що за дивотия е това преди:
Рак Щитоносец ще да му е името на български и май най-близкородствени са му Трилобитите от праисторическите епохи - стават доста големи и са наистина много екзотични - тоя беше целия изкълван и оръфан ама аз го козметизирах и аранжирах с прилежащи водорасли и мидички та да придобие вид на изглед
че инак ако го бях снимал можеше да има Любокрушение по вашите монитори... Установих, че има много - ама много по-добри риболовци от мен!
Тея Асове бомбардировачи както и тромави да изглеждат когато се "пльосват" във водата, го правят свръх изчислено и със скорости до 100тина км/ч - при удара с повърхността замайват рибите до 2 метра под повърхността - нищо чудно, че в лакомията си тоя беше налапал един Морски Кефал почти 2 кила!
Навсякъде по рибарските кейове тук има табели в стил: "Не правете мечешка услуга на пеликаните, колкото и благодарни да изглеждат когато им давате голяма риба, те всъщност не могат да я глътнат правилно и обикновено гушите им забират и те мъчително умират..." Ако се вгледате в извивката на торбата може да видите силуета и дори очертанията на изпъкналото рибе око - тая риба продължаваше да се мята и след като на мен ми писна да фотографирам Мъчителя й...
Предупреждавах го аз чичо ми Кольо ама на - последната му снимка преди да го изядат лакомите Пеликани
.Искам също да изкажа специални благодарности на програмата "ФАР" и на търговската камара на курортните предприемачи във Форт Майерс и регион, че бяха построили тоя фар на главната улица, че стария като се омота с леки бири в нетрезво състояние без него сигурно щеше да се загуби и да акустираме със Силвия може би и аз не знам къде - на другия тротоар
Такива ми ти му работи драги ми сМЕХУРковци. Голяма излагация на днешния излет - нито флагче нито риби косъм, ама нищо не може да помрачи сиянието на олимпийската ми проява от Флорида така че волю-неволю ще си призная, че съм доволен като цяло - не се оплаквам, като сме най-зле така да сме пък ще спим като умрем...
Старчето
