Пак се наложи да ходя до р.Екстол – реката на големите съомги, която се стига само с хеликоптер или с лодка. Тръгнах в сряда с прилива в около 4 вечерта. Приливът е нужен защото един участък от 40-50км при отлив е плитък и с множество пясъчни ивици и рисковете лодката да заседне са големи. Но има и други рискове – ветрове, мъгли, високи вълни, пънове излизащи от водата на най-неочаквани места, където човек мисли че е дълбоко и разбира се всичко това гарнирано с дъжд.
Тръгването беше при ветровито, облачно време с големи вълни и когато лодката минаваше през тях с 45км/час водата идваше върху мен. Стигнахме на мястото в около 6 часа и излязахме да половим. Водата беше висока, но аз успях да намеря място с риби, които не бяха големи. Втората лодка която бе направлявана от водача Нелсън не извади нищо тази вечер. Тук трябва да кажа че групата ни се състоеше от 4 човека – Нелсън, Лучияно, Боб и аз.
На следващия ден водата в реката взе да спада и се показа слънце. Аз, Боб и Лучияно се качихме в едната лодка и се придвижихме на мястото на което аз и Боб на предната вечер извадихме поне 10-на дребни риби. След пускане на котвата и тримата заметнахме от задната част на лодката. Лучияно като цяло може да се опише като слаб риболовец, който никога не засича навреме, не засича както трябва и съответно повечето кълванета ги пропуска, а това което закачи не успява да го извади. Боб беше доста по-добре, но нямаше особен интерес да хваща каквото и да било.
При тези условия сигурно не беше за чудене че първата риба се закачи на моята кука. Тя тръгна тежко надолу към края на вира и бях сигурен че ще замине към по-долния вир. Извиках на Боб и Лучияно да вдигнат котвата за да последваме рибата, но двамата в предвид пълната си неопитност не направиха нищо. Стояха и гледаха умно. Дадах доста напрежение на здравата корда и в следствие рибата се обърна и се мушна в някакви клони от дясната страна на реката. Реката беше осеяна с потопени дървета. Реших че с тази риба беше до тук.
Боб и Лучияно едва сега решиха че може би наистина трябва да се спуснем с лодката до рибата. Подадох пръта си на Лучияно докато аз тръгнах към носа на лодката да вдигам котвата. Той започна да помпа пръта, въпреки че му бях казал нищо да не прави. Вместо да скъса дебелата корда, което очаквах да стане, по чудо рибата излезе от клоните и борбата продължи. След още 15-на минути я докарах до лодката и Боб я загреба. Беше добър екземпляр, но мерки и тегла не са ми известни.
След тази риба като цяло не стана нищо интересно повече. Обядвахме на лагера и аз се разходих нагоре до вливането на един поток. Освен боровинки, нищо интересно там не видях и не намерих. След като се върнах до лагера, извадих спининговата си пръчка за чинук която носех и завързах една голяма тежка клатушка. Дълго време нищо не се случи. Някъде до другия бряг на реката под дърветата там видях в един момент че се надигна риба. След около 3 хвърляния в района, в един момент блесната сякаш закачи клон от другата страна още при падането си. Сигурно минаха секунди на оценка на ситуацията и съвсем скоро след това се изясни че не бях закачил никакъв клон. Беше си риба и то от едрият калибър за реката. Като знаех че съм на брега и заобиколен от паднали дървета, не хранех надежди че ще извадя улова. За пълна изненада, обаче след 15-на минути на теглене насам натам докарах в плитчините хубвата риба и Нелсън я засне точно пред входа на лагера ни.
Лучияно и той се активизира. Качи се в едната лодка закотвена за брега, започна да хвърля и след известно време и той закачи риба (на хайвер), която му скъса, след като я доведе до себе си.
В последствие след хараната и почивката, аз и Боб пак излязахме с лодката. Боб закачи една хубава съомга, и съответно аз закачих друга. Тази на Боб в един момент успя да се откачи. Моята финишира в кепа, но в суматохата лодката се оказа в неудобно положение и трябваше да се разкачим от котвата. Когато тръгнахме да обръщаме, мрежата с рибата застрашително отиваше към двигателя. По тази причина се наложи да я вдигна нагоре. При размерите на тези риби, това се оказа неудачен вариант – рамката на кепа се изкриви от товара.
Както и да е, със потошен кеп и без котва се озовахме в плитчините на по-долния вир, където Боб ми направи снимка с улова. Други неща за отбелязване не се случиха този ден.
На последния ден имахем около 3 часа работа сутринта – причината поради която бяхме тук. След работата, бяхме решили пак да ловим, и накрая да се приберем с прилива в 5ч вечерта. Точно когато бяхме приключили работата и си правехме обяда за наша най-огромна изненада видяхме някакъв субект с надуваема лодка да слиза от бързеите на реката над нас. Бързеите не бяха толкова опасни за каяк, но човека беше решил да ги заобиколи като се движи по камъните край брега. Бреговете на реката може да се опишат като опасна джунгла в почти всичките си точки.
Взехме една лодка и се качихме да видим какво става. Субекта се оказа че се казва Роб. Когато обясни кога е тръгнал и в коя изходна точка и през къде е минал, не можеше да не заключим че е или много смел човек или съвсем луд, вероятно и двете. Беше прекарал 4 дена в пълна дива пустош, съвсем сам с една раница и една лодка и се беше движил по избран от него маршрут по 5 карти през реки, езера и планини, които имат всякакъв терен, предимно непроходим и са дом на всякакви мечки и други животни. Остваха му още 2 дена докато стигне до най-близкоия път и то след като преминеше река Скийна в долното и течение където е 2-3 км широка и вълните вечер са по половин – един метър или повече. В себе си имаше компас, GPS и сателитен телефон с който можеше да си извика помощ, но помощта нямаше как да дойде до него дори с хеликоптер, ако не времето се окажеше лошо.
Късмета на този човек може да се опише като невероятен. Ние бяхме единствените на сигурно 50 километра радиус които можеше да му помогнем и освен това си тръгвахме този ден. Роб щастливо се присъедини към нас, хапна свясен обяд какъвто не е имал от 5 дена и ни помоли да дойде с нас за риба вместо да чака в лагера. Взехме го.
По някаква причина рибите отново предпочитаха моята въдица. И други от нас закачиха по нещо, но не го извадиха. Аз започнах с една хубава голяма женска риба, която обаче се откачи до лодката, след нея две мъжки риби – една средна и една малка. Преместихме се на друг вир. Тук докато другите пропускаха, аз пуснаха линията под един потопен в реката бор и в последствие видях как плувката потъва. Засяках и куката се заби в някаква риба, която не можеше да бъде помръдната и с тази 80 паундова корда. Рибата си се движеше необезпокоявано, въпреки голямото напрежение върху нея и беше ясно че трябва да вдигнем котвата. След като стигнахме на срещуположния бряг на реката където брега е по чист, лека полека рибата излезе от опасната зона на потопени дървета и около 15-на минути я борих в близост до брега. Накрая Нелсън я загреба с неговия все още читав кеп.
Такава съомга не бях хващал и може да кажа че е най-голямата която съм улавял някога. Размер не ми е ясен защото нямах рулетка. Направих замерване с едно от греблата; само оства да премеря греблото. Мисля че тази риба няма как да е по-малка от метър. Беше невъзможно да се вдигне за снимка и тази която пускам е най-добрата от няколко които имам. Получиха се и два къса видео клипа по случайност.
След този успех, извадих още 1-2 доста прилични риби и беше време да тръгваме. Наистина невероятно място за трофеи. Времето при връщане не беше добро и щом стигнахме целта и се качихме в колите започна порой. Как щеше да оцелее Роб в тези дъждове, мъгли и студове ако не ни беше срещнал е един въпрос на който вече не би могло да се отговори.
От предната страница на снимките трудно могат да се преценят разстоянията или размерите на пропасти и планини, но вярвам, че е невероятно и си пожелавам един ден и аз посетя подобни места. 
