2014 Британска Колумбия

[Cougar]

Мити, разходките в планината не са като да ходи човек по чорапи в мола, но всичките които аз правя са с премерен малък или никакъв риск.

Някои хора просто прекаляват и после се озовават из вестниците. Този турист примерно, тръгнал през 2010 на 6 дневен преход през планините до колкото се знае дори без компас.

http://www.news1130.com/2010/08/19/squa ... ing-hiker/" onclick="window.open(this.href);return false;

И до сега не са го намерили. Друг пък дошъл от Германия и тръгнал на 40 дневен преход. Излишно е да се казва за него че също е останал някъде и не е намерен. Даже самолета който щял да го взема се забавил с 2 дена поради лоши метеорологични условия, но на мястото на срещата нямало и следа от германеца.

[mitioto]

Така е Жельо... Понякога се чудя на някои хора, които познавам. Мислят се за безсмъртни!

Поздрави и все такива красоти да ни показваш!

[Cougar]

Имахме ходене до Уолмарт тази седмиац който е на брега на реката до парка на острова Фери. Аз магазина не го обичам и съм като цяло шофъор. Времето на чакане го прекарах на острова за да видя там какво става.

Гледам червените съомги ги има в добро количество и се надигат из реката. Те в същност още не са червени тук а съвсем сребърни, но месото им е червено. По късно кожата им става червена, главите зелени а месото белезникаво.

Направих няколко хвърляния с блесна без резултат след което реших да направя експеримент. Махнах куката от блесната и на мястото и вързах дълъг повод от около 3-4 метра и на края му една малка муха. Резултата дойде доста бързо и една добра сребнриста съомга се озова на брега.

Така хванах още 3 през следващата вечер.
В събота изведох новото допълнение към семейството - Чарли на разходка с мен. Наложи се да го пренасям на ръка около 100 метра през една територия където реката беше натрупала големи дървета. Трудно е да се опише какво представлява това препятствие без да се види на живо а снимка нямам. Стигнахме благополучно от другата страна без да пропаднем някъде между дърветата и Чарли се инсталира до раницата ми.

Нещо нямах особен късмет този ден и всичко което закачах се откачаше. Почнах с един чинук на въртяща блесна, който морих 10 минути и накрая той се откачи. После смених на блесна с дълъг повод и като се почнаха едни откачания...... Поне 8 червени съмги бяха закачени и изпуснати, някои при закачането, други след борба , след това изпуснах и една розова съомга и после още няколко червени. Така докато не се намери една която в същност да налапа здраво мухата (нещо което е много рядко явление).

Е, тази я извадих и беше една от най-едрите закачени. Чарли се плашеше от рибата когато тя припляскаваше, за снимка не можа да застане, но като цяло беше доста послушен като се има в предвид че е с нас от 7 дена и не е бил никъде още. Сти си кротко до раницата, от време на вреем идва до мен, сигнализира за новопоявили се хора с лай и ако му попадне корда наблизо се опитва да я прегризе.

Така последната добре закачена червена съомга скъса до брега. Върнахме се обратно, обядвахме и после вечерта отидохме на ново място където метода ми също работеше и извадих още 2 съомги, от които едната задържах. Лимита на тези риби тази година е либерален и моеж да се задържат 4 на ден - голямо количество риба като за едно семейство.

При риболова закачих и един дребен чинук, добре налапал мухата а и други риби правеха опити да налапат. Мисля че е много удачен метод на риболов - лесно замятане, която риба иска да вземе мухата я взема, която не иска пак има шанс да се хване, а закачанията по дъното и загубите са съвсем малки и се изразяват в елементарни мухи и повод. Блесната не я губя често защото на нея кука няма и е закачена за по-дебела корда.

[colorcore]

фантастични места са това, разказите винаги увлекателни, а снимките винаги идейно кадрувани! поздрави от европа!

[Cougar]

Малкия ни приятел Чарли нещо много ме търси и все при мен стои. Беше кученце на дъщеря ми , Кристина, но тя нещо се разочарова че той не възприемал достатъчно бързо. Тя сякаш очакваще говорящо куче като от Скуби-Ду.

Част от тази привързаност вероятно е заради факта че аз трябва да стана най-рано и да изведа Чарли в задния двор за да си свърши важните биологични нужни. Това честно казано не го бях планирал при вземането на куче. Сякаш лесно се съгласих. Сега се оказва че аз съм този който трябва в ранни зори да излиза почти гол по пижама в задния двор и да лови миризливи кучешки акита в специални найлонови торбички. !арли усеща кога аз ставам и тръгвам надолу по стълбите към него и започва радостно да подскача в неговото заграждение където има одялце и играчки. После го грабвам и излизаме през вратата.

Също явно обича да се вози в кола и когато отворя някоя от задните врати веднага щастливо скача вътре. Виждам че скоро ще трябва да всемам машина за да чистя задните седалки.

Както и да, днес реших да видя как Чарли реагира на вископланински изкачвания. Той е само 8 кг и е на 6 месеца и половина. Избрах пътеката до езерото Гънсайт. Взех му храна. На себе си обаче не взех нищо. Изкачването ни мина добре, като подминахме едно семейство със 6-месечно хъски, което погна Чарли през гората, и в последствие застигнахме 3 младежа при изкачването. Семейството не се изкачи, а само се движи през първите 3 км на сравнително равна пътека през гората.

Така че аз и Чарли пристигнахме първи на езерото този ден.







Определено бях изненадан от доброто му изкачване и поведение. Ходеше през всякакъв тереан. При първоначалните ни ходения трябваше да го пренасям през пънове и н апо-трудни места, но той тази седмица показа че се е научил и смело скачаше и вървеше по паднали дървета като котка. Добър ученик!



От езерото реших да тръгнем нагоре към върха. Трябваше да минем покрай езерото, да вървим покрай потока и след това следваше брутално изкачване нагоре през всякакъв терен, предимно камънак на открито и температурата днес беше 30'С.



(На горната снимка Чарли е изненадан от яребице която излита пред него. Аз се опитвах да му покажа другата която се вижда в дясно на снимката в цветята, надявайки се че може да я хване, но уви, въобще не я видя)





Така в един момент разбрах че само с вода върха няма да го стигна. Енергията ми беше занижена а сутринта бях изял единствено един посен сандвич. Почивките взеха да стават по на често и в крайна сметка преди върха реших че не съм тръгнал на мазохистко изкачване.



(крайната ни точка)

Спрях в сянката на един клек, извадих храната н акучето и известно време се чудех дали да не я разделя на две. То тези храни имат най-различни пикантни имена, има и "Филе Минъон" между тях и миришат едно хубаво.



Както и да е, въздържах се. Чарли се нахрани, задигна кутийката и станиола на храната си и трябваше да ги събирам и после поехме право надолу. По обратниоя път при стръмното слизане в гората намерих на пътеката малко пакетче от бадеми и други ядкли изпаднало от раниците на 3-те момчета които се бяха качили на езерото. Реших че това е Божие явление и съответно изядох ядките. Почувствах се по-добре. Намерих и боровинки и спирахме често за да лапна някоя и друга шепа.

Чарли вървеше добре и на долу, но сякаш беше по-умерен в това което правеше и предпочиташе да върви зад мен точно зад левия ми крак. Така постепенно се прибрахме до колата.

В града хапнахме и аз отидох на пазар а Чарли се нехрани и остана да почива. Дъщеря ми щеше да си играе с него, но когато се върнах от пазар той беше изоставен. Каичх го пак в колата и поехме на вечерен риболов на Скийна.

Разбрах как да стигам до мястото под задръстването от дървета без да вървя по тях. За целта се налага преминаване на водно препятствие, защото под дърветата в същност тече река и мястото се явява на остров. Намерих място на което мога да пресичам реката, като нося Чарли. (Това разбира се не е Скийна а само страничен ръкав на реката.

След като пренесох Чарли, видях че по пясъка имаше следи от мечка както и такива от или мнго голямо куче, или по-скоро вълк. Как Чарли ще реагира на тези животни не е много ясно. Но той сякаш беше поуморен. Нося му едно меко плаче като за баня и той си ляга на него до раницата ми. Сега предпочете да си лежи, докато аз започнах да закачам риби и да ги губя всичките! В последно време с метода си изваждам само 1 от всеки 8-10 закачени. Това съотношение е подлудяващо.

Днес след 5-тата загубена се предадох и смених куката си с тройка #12. Първата закачена риба пак я изпуснах!

Но след това реализирах 1 червена съомга, която отиде за фурната и в последствие закачих нещо което скочи над водата и имаше размерите на съомга чинук. Беше сребъра риба и тръгна срещу течението. В последствие я свалих надолу, но тя беше на стотина метра от мен през реката. Наложи се да я гоня надолу покрай брега из един огромен вир. Чарли ме последва и в суматохата дори го настъпих.

След може би 20-25 минути борба успях да извадя рибата на 200 метра под мен и тя се оказа голям сребърен стийлхед. Беше се закачил за хрилния капак.

Още 10-на минути теглих рибата нагоре покрай брега до раницата си с апарата, но така или иначе снимка не се получи защото деня вървеше към своя край, а и аз ползвах една Китайска сапунерка.






На връщане след като Пренесох Чарли наобратно, той в един момент се спря и изглеждаше обтркан. Предположих че е изморен и го вдигнах и носих с мен до колата, където той щастливо се изтегна на задната седалка и заспа на път за града. Още спи. Приклщченията му дойдоха в повече днес.

По долу пускам снимки на Чарли и риболова от мястото на острова. Той като цяло се страхува от рибите и ги лае когато са живи и скачат.







(червена съомга)



(розова съомга, която за майтам наричам "Пинко")

[Любака]

Ти не си човек, Жельо (пума си)
Какви красоти какво чудо, направо да му се приреве на човек, явно се поддържаш в добра форма, аз на втория баир ше се оплезя, че да си гъделичкам пъпа от зор...
Браво на ятака с теб, да те радва дълги години и да сте в екип... Поздрави!

[Живко Славов]

Уникална красота ! Благодаря ти за споделянето

[Cougar]

Днес реших да разходя Чарли по нови за мен места в района на връх Римо. То върхове много и на всякъде, повечето безименни и недостъпни. Идеята беше да се пообиколи и да се види каквото може, при сравнително улеснено изкачване. Улеснението идва от ски писти и път който се издига значително по склоновете. За съжаление ски влековеет не работят лятото и по тази причина се наложи едно ходене от поне час и половина под силно слънце до достигане до най-горната точка. От нея нагоре започваше пътека.

Вода за изненада нямаше , но в един момент започнаха да се появяват езерца, по-скоро локви, от които поне едно куче можеше да си възстанови загубите.



След оглед на терена реших да се прицеля в една седловина на билото и след около още половин един час бяхме там. От седловината в дясно започваше очевидно дълго и стръмно изкачване към връх Римо в посока долината на р.Скийна. В дясно хребета беше по-полегат и изкачванията бяха умерени. В тази посока се отиваше към основни планински вериги и гледчери от които извираха реки.

Пред нас се откри долината на р.Зимакорд в дъното на която есенно време ловя кохо.



Походихме по билото и намерихме десетки малки локви и все още непресъхнали дерета с вода от топящите се снегове. Чарли се забавлява добре да тича по снега, гази из локвите и да гони птиците и основно многото овъди които бяха излязли.





Храна имахме този път и двамата и можеше да стигнем далече, но предпочетох да завършим деня умерено и рано.







Хора ловят из реката, но когато температурата е висока, не мога да се видя да съм един от тях през деня. Последните ходения за риба правих след 7 часа вечерта когато слънцето се скрива. Хванах едно кохо с мухарката, което показва че и тези риби почват да се появяват.

[Коце]

Красота!

[mitioto]

Евала Жельо!

Изчетох пропуснатите репортажи на един дъх! Имаш много хубава компания вече! Кутрака изглежда много щастлив!

Според теб тая система с клатушката и повода с муха дали е приложим по българските водоеми. Прииска ми се да го изпровам, но с по-къс повод, около 1,5 м. Как успяваш да замяташ с 4 м повод?


Поздрави и чакам с нетърпение следващото включване!

[Cougar]

Мити, метода не вярвам да носи предимства в наши води но знае ли човек. На практика това е риболов подводно булдо. Направих го с идеята за червените съомги които по принцип не лапан нищо и трябва да се закачат като повода им влезе в устите, след което куката ги закача. Тази година обаче 2 риби бяха лапнали мухата. Проблеми с дългия повод няма. Ползвам дълга пръчка и хвърлям блесната, а повода и мухата при мятането са във водата. После излитат след блесната и проблеми няма. Ползвам 2 вирбела за двата края на блесната.

[Cougar]

След работа и свършването на други ангажименти днес, някъде около 6 вечерта се отпарвихме с Чарли към нашия остров на който ловя. Добро място е защото хората не знаят как да стигнат лесно до него.

Носех си мухарката и шнур с бързо потъващ връх. Идеята беше да ловя на един широк бързей през който рибите преминаваха нагоре. Тях като цяло не ги виждах, освен тези които скачаха и още няколко който забелязах на само 1 метър от мен.

Рибилова не беше точно гол след гол, но беше като цяло резултатен. Започнах с една розова съомга, последва затишие. Преместих се малко по-нагоре, където водата беше още по-бърза и започнах да закачам и изпускам риби. Изпусках ги, защото нямаше как да изпъна шнура навреме.

Замятах срещу течението, зада позволя по-бързо потъване на линията, след което последваше изпъването и. Дългия повод в този момемт трябваше да описва дъга някъде близо до дъното в търсене на отворени риби усти. Но често рибите бяха залавяни на една линия с мен и ги виждах как скачат в опит да се освободят от линията преди да мога да ги засека. Изпуснах много. Може би 8-10 поне. Но извадих 3 червени съомги за запас за зимата и още някоя и друга розова. За изненада така закачих и 2 стийлхеда.

Нито един от двата не е имал желание да налапва мухата, но така или иначе бяха закачени и след дълга борба извадени.





Втория, който беше и по-голям, ме накара да тичам 200 метра след него по-брега. За щастие този бързей и вир са достатъчно дълги и широки за морене на големи риби.
Ползвах една макара детска играчка на Кортланд, чиито аванс беше стопен от първия стийлхед и вече не издава звук. Е, и с такива принадлежности могат да се вадят добри риби както се вижда.





Чарли този път се губеше от поглед няколко пъти, и се чудех дали няма да налети на някоя от мечките чиито следи бяха видни по острова.



Накрая трябваше да го пренеса през ръкава на реката , заедно с раницата си и рибата.
Той се нахрани добре вечерта с явен апетит и после заспа.

[А ДАНО ХВАНА]

Както винаги супер приятно и за четене и за гледане.
Поздрави!
Там търси ли някой тези риби на воблери?
Гледам и преди си намираш скъсани клатушки и блесни само.

[Cougar]

Не ползвам воблери, по различни причини, но основно няма нужда да ползвам примамка за $10 когато мога да постигна същия резултат със самоделна муха за 25c. Макарата която се вижда на снимките е Кортланд CDM дошла за $20 със шнур и бакинг. Е шнура после го смених със свястен.

В събота поради облачно и леко дъждовно време по обяд заведох Чарли на острова и направихме риболов от няколко часа. На път за мястото се показа една черна мечка, която кучето не видя, но я чу и подуши и запраши след нея въпреки виковете ми на неодобрение. Риболова беше добър - извадени 5 червени съомго, 3 розови, 1 кохо, 1 кътфрот и един дребосък от 10-на см, изглеждаше малка американка/ стийлхед. Чарли започне да се тъпче с някаква риба която намери на брега, после с остатъци от рибата която бях изчистил, въпреки че бяха хвърлени във водата. Бях вече му дал друга храна, като за него, но уви. Дъжда го намокри и май му стана студено. След това повърна, както се очакваше, защото риба не му понася. Беше станал и доволно мръсен и беше жалка гледка. Измих го на потока Делта преди мястото на което бях оставил колата, после го качих на покритата с брезент задна седалка и му пуснах отоплението. Върнахме се рано, но той беше добре.

[Мунчо]

...Риболова беше добър - извадени 5 червени съомго, 3 розови, 1 кохо, 1 кътфрот и един дребосък от 10-на см...

E-e-e-e, разгеле!