Искам накратко да ви разкажа за незабравимито ми приключение в Британска Колубия, Канада през отминалите 2 седмици.
Малко предистория: вдъхновен от страхотните репортажи във форума и воден от любовта си към пъстървовия риболов преди година изпратих ЛС на Г-н Кугър самопоканвайки се за гореспосоченото събитие. За моя радост той охотно прие, подсказвайки за фантастичното гостопримство и отдаденост която е присъща само на един истински Габровец
Неусетно годината се изтърколи в безсъни нощи с главно участници капитални сьомгови и есетрови риби. Плана беше ясен – 2 дни риболов на река Фрейзър с основна цел бяла есетра, малко сайтсиинг във Ванкувър и околностите и едноседмичен сьомгов риболов при Жельо в сърцето на Бритнска Колумбия, и по-точно световно известният мегаполис – град Терас
По информация от местните форуми по Фрейзър бяха тръгнали огромно количество Сокай сьомги, които хората стръвно и настървено ловят. Още с пристигането във Чилиуак – градче на окло 100-тина км от Ванкувър и отправна точка за следващите няколко дни, са засилих към едно от често споменаваните и вървежни места – Пег Лег. Заварих мила родна картинка – гъС до гъС риболовци чинно замятъщи тежки олова, ловеейки по метода ботъм баунсинг; преплитащи се линии; викове; крясъци; хвърчаща кръв и вътрешности на риби и т.н. За мое учудване имаше и 2 български семейства участнци във вакханлията. Честно казано това мина моите очаквания и счупи гадометъра – винаги съм ненавиждал блъсканицата и предпочитах да не ловя вместо да се търкам в потните тела на всякакви екземпляри с изтчно европейски акцент
Легнах си с надеждата че лодката и гидовете която бях наел за следващите 2 дни ще ме избави от тази неприятност. На следващата сутрин ме посрешна огромен трък влачещ професионално изгелждаща и комфортна риболовна лодка и ухилената физиономия на моя 18-годишен гид. Хлапето си разбираше от работата, но за съжаление не беше съвсем наясно с малките тайни на есетровия риболов за което ще стане ясно в следващия абзац. Смесицата от тези качества ни докара 5 риби с мкроскопични размери – най-голямата от която бе около 1 метър. Не бях капо, но не беше това за което бях дошъл. Все пак Фрейзър е реката която в световен мащам държи най-голяма като брой размери и популация на бяла есетра в света. Не рядко се улавяха екземпляри надвишаващи 3 метра и няколко стотин килограма.
Следващия ден ме пое 40-тина годишен симпатичен канадец, който определено си знаеше работата. Уговорката бе да започнем с риболов на сокай и продължим с есетрите. Фрейзър по това време на годината е доста мътна река , а и Сокай-ите на са и от най-стръвно кълящите риби в сладка вода. За сметка на това обаче имаше няколко милиона в реката. Това позволяваше да се ловят с метода ботъм баунсинг. При него на края на линията се слага 100-тина грамово кръгло олово ,а над него е прикрен 2 метров повод завършващ с кука и перушина върку нея. Идеята е да се намери сравнително плитко място с релативно бързо течение и с малки камъни, където оловото подскача по дъното докато дългия повод не мине през устата на някоя риба и куката се закъчи странично. Теоретично като новоизлюпен спинингист на мен не ми се понрави тази неспортменска методика, но практически кега бе неописуем. Риба се ловеше на всяко хвърляне, „кълванетата“ бяха отчетливи и емоционални, рибите сравнително големи и борбени.
След 20-тина риби решихме да се отдаден на това за което бях дошъл, а имено есетрите. Лодката на новия ми гид разполагаше с модерен сеонар на който ясно се виждаха ятата риби по дъното. Освен това за разлика от малчугана от предишния ден той използва за стръв не само вмирисани парчета сьомга, но и пресни такива както и блок бъстъра – сревнителна малка рибка от рода на кефаловите нар. Пайк миноу. Именно на него бяха и двата удъра на средо големи – 1.5 метрови есетри който заловихме. Рибите се бореха достойно,дори за адолесцентите си размери ( в света на есетрите) развивайки мощно влакно от големите мултипликатори и скачаики акробатично във въздуха. Есетровия риболов бе твърде константен по вкуса ми, акто бивш запален шаранжия и решихме да завършим риболовния ден с още няколко Сокай-я.
След есетрите имах един ден, който прекарах на известнта в област река Ведър, където не се очакваше да се случи нищо тъй като сьомгата не беше тръгнала. Въпреки това обаче залових едно кохо и няколко пъстърви.
Седващите 2 дни прекарах във Ванкувър и околностите. Класически северно-американски град заобиколен от невероятна природа.
Стигна се и до кулуминацията на моето пътуване , крайна и основна дестинация – Терас. На летището ме посрещтна усмихнатата и позната от форума физиономия на Жельо. Размера на тялото обаче не съответсваше на изградения в съзнанието ми образ - та той беше 2 глави над това което си мислех – близо 2 метра. Габровския му акцент обаче го издаде съвсем
. Жельо ме отведе в къщата си където ми връчи кутийка със сектретни железа (да се чете примамки), а аз в замяна му връчих 2 торби с мръсни дерехи от миналата седмица . Метнах си багажа от наетия от мен кемпер, обухме гащеризоните и се отправихме към близка дестинация на река Копър. С първото хвърляне Жельо закачи риба, която избяга. Аз закачих малко след това и кефа започна. През идните няколко дни хванахме стотици риби от всички сьомгови видове без Чинук : Чъм, Сокай, Кохо; Розови сжомги;Стилхеди; пъстъръви Доли и т.н. Условията бяха прекрасни – ясно, топло време, прозрачна вода, красива природа, „чист“ въздух.
Каквото и да кажа за госторпимството и добрината на Жельо ще е малко. Обслужването бе на най-високо професионално ниво. Жельо ме отглеждаше като пеленаче – сутрин ме посреща с кафе, вечер ме изпраща със бъргър. Риболовните му умения и знания са изумителни – ходехме на точните места хвърляхме точните примамки, което бе и причината да не скучаем . Аз такъФ кеФ не съм си правил – всеки ден ловяхме повече и по-големи риби. Стилхедите бяха най-емоционални за ловене защото бяха като парни локомотиви, понякога съсем невъздържани, бойни и лоши. Не рядко правеха акробатични скокове във въздуха което ми докарваше прединфракно и полу-оргазмено състояние. Не случайно са толкова ценени от спортно риболовна гледна точка.
Ловяхме само на спининг с блесни и клатушки. Определно това бе много по-резултатния метод в сравнение със стотиците мухари наоколо. За сравнвния те улавяха по макс. 1-2 риби на ден, а ние не се прибирахме с по-малко от 10.
Черните петна са мигриращи розови сьомги и тък там някое кохо.
Това се случваше с хвълилите вече хайвер:
А това с не хвърлилите или умиращи:
По-същество:
Искам още веднъж да изкажа специалните си благодарности на Жельо и семейството му! Да не забравя и плавия чаровник – ЧарлЮ който неотлъчно ни следваше по всякакви невъзможни терени. Най-силно впечатление освен веселилия му нрав ми остави изтъчения вкус с подчертан афинитет към френската кухня ( Жельо ти си знаеш
).Сега да не вземете през глава да се изсипете в Терас, аз съм си запазил място за късна пролет, за да попълня листа си с видове сьомги с най-голямата и достойна от тях – Кралската т.на Чинук.
Поздрави!
Съответно ги оставихме там и продължихме да ловим на друго място на реката. Добре е когато можем да гледаме от към комичната страна на нещата.
