2015 Британска Колумбия

[Simbat]

Тотемите ме кефят. Явно си има жива Индиянска общност при вас.

[Cougar]

Симбат, ето още няколко тотема за тебе от същото ходене.
Гледам Чарли се е спрял и се моли пред тотема на неговите прадеди.

[Cougar]

Снеговете се топят и пътеките се очистват и изсъхват така че човек да може да достигне по високо в планината.

Днес се включих към местната туристическа група която ходи някъде всяка седмица. Хора от всякъде и на всякаква възраст. Имаше предимства и някои недостатъци.

Предимството е че без тях, човек никога няма да разбере къде е изходната част на пътеката, да не говорим да стигне до там с моята кола. Пътувах със семейство от Австралия в техния камион. Чарли в предвид топлото време се скубеше обилно и въпреки че го държах в мен остави добро количество ДНК в тръка. Аз когато се изтупах на слизането бях като брашнян чувал, само че летяха бели косми, не брашно.

По пътеката стана едно разпръсване на народа. Имаше силни туристи, имаше и слаби туристи, имаше и майки с деца на по 2-3 години които бяха носени на гръб. В крайна сметка силните туристи се оказа че всички са дошли с чужди тръкове и от един момент нататък експедицията се превърна в изчакване на по-бавните, обяд и обръщане наобратно, в момент в който всеки здравомислещ би продължил нагоре.

Но върха известен като Маунт Уесач никой не го бил стигал преди, дори и от силните туристи. Чук че някои от тях тръгвали в 5 сутринта за да го изкачват и стигали почти до горе. Последната част обаче била по скоро катерене по скали и опасна.

Все пак беше един хубав ден за всички участници.







(върха)







(един от опитните туристи)

[Simbat]

Благодаря за снимките на тотемите ! Северозапада имате страхотна природа

Поздрави и успешен сезон

[Cougar]

Ето ни на снимка от друг участник в групата.

[Cougar]

Водата в реката спадна значително и шансовете за улов вече са съвсем реални, а не имагинерни величини като преди 3 седмици. Но все още би било загуба на време, в срванение с това което човек може да направи в пешеходна разходка.

Снимките по-долу са от миналата събота, не от зимата.

[Cougar]

Нашият домашен любимец по някакъв начин уисеща кога е събота - деня за по-голяма разходка.
Още в ранни зори той става и почва да "разкъсва" чехли, като ги грабва и тръска в устата си, тича из стаята и диша тежко. Катя казва "Вземай го, излизайте и затвори вратата на стаята"

Това добре но и на мен още ми се спи и не ми се става, но какво да прави човек, трябва да се жертва.

Извеждам Чарли в задния двор да си свърши каквото там има да върши, но на секундата той вече драска по врата и иска пак да влезе (за да излезе през предната врата).

В тази суматоха и липса на време е чудно как въобще успявам да си зложа гащи и да преценя какво ще правя през деня, защото нямах никаква идея освен че трябва да излезя през предната врата с Чарли и да не се появявам известно време.

Успях да мушна 2 тежки въдици в колата и кучето и като погледнах часа - ужас само 7:30 сутринта.

Карам бавно през града с идеята че това ми дава време да измисля маршрута, но не се сещам за нищо. Не се сещам за добра туристрическа пътека за деня водеща до някое било и то на което не съм вече ходил. Знаех за 3 места но все не ми остава време да ги проуча и така без никаква свежа информация или бих си загубил времето в търсене на началото на пътеката или бих поел излишен риск.

Така че спокойно...я да мина през кафенето да взема чай и да закуся. После да налея бензин. После , защо да не погледна вира за ловене с муха на р.Копър където имах успех миналата година.

Вира ме посреща в отлична форма. Деня е слънчев с периоди на променлива облачност. Както съм още с мухата от излета с Ники, нагазвам в горния край, а Чарли се забавлява с някакви птици по брега. Преминах от горе до долу, но не видях нищо и нищо не дръпна, така че се върнах при колата, свалих гащеризона, сложих обувките и звънците на връзките, с мисълта че отиваме някъде на туризъм - по добра разходка за кучето.
Но, точно в този момент се появява един рибар от Смитърс и почва да разпитва и в крайна сметка казва че миналата вечер е бил тук и е видял надигащи се риби.

Това ме подсети че в същност не си бях купил добавката за задържане на съомга тази година. Върнахме се обратно и след 10 минути бях разпечатал новия билет с добавката.

Сега на къде? На 7 км от града по чер път и след изкачване се стига до известно място за риболов и докато карах на връщане от р.Копър видях че там няма никой. На там и тръгнахме. Идеята беше да направим един мързели риболов на дъно. Мяташ една въртележка над голяма тежест в течението на Скийна, слагаш звънец, подпираш въдицата (така че и влак да не може да я отнесе) и сядаш да чакаш.

Това съм го пробвал един два пъти всеки път ме хващат дяволите. Уж идеята е добра, но да чакаш като нищо не се случва е подлудяващо. На мястото направих пейка от дървени стволове, подпрях и затисках въдицата с тежки камъни и поохлабих аванса. Бях заметнал тежест от 200 гр с въдица предназначена за максимум 50гр.

Тези тежести като ги хвърля веднъж, повече не очаквам да ги извадя с моята въдица и корда. За това ги връзвам на по-тънка корда. Идеята ми е че когато рибата опъне, тя обикновенно удря срещу заклещената в камъните тежест и това и забива куката много здраво, докато при удара рибата къса повода към тежестта и остава на линията, все едно е закачена на блесна.

Теоретично добре, но въпреки отличните условия нищо не удря. Кордата добре предава движенията на въртележката и е ясно че тя се върти, но на място на което риба не минава и...може никога да не мине. След време успявам да извадя линията , дори без да скъсам тежестта. Презамятам и пак нищо. Отказвам се. Мислех че съм прекар на мястото много време но излиза че не съм бил повече от час и половина. Не е за мен този вид ловене.

Щом има риби на Копър, може би трябва да се върна и да пробвам там. Сешам се за канъона и спирам до дома да взема няколко по-големи блесни. После спирам на УолМарт за да взема нещо за пиене и храна - пакет ядки и сушени плодове от различни видове. Така след още 15-на минути сме на канъона.



За изненада тук са застанали мъж и жена в долната част където брега е пясъчна ивица, и са закотвили въдиците си с въртележки на тях, в очакване нещо да вземе. Ние с кучето излизаме на скалата над тях. Тази скала Християн я знае защото е бил на нея. При висока вода има един канал който прави преминаването от нея на пясъчната ивица доста трудно.
Понеже имах ядките в мен, седнах на скалата, която има много удобни места - седалки и започнах да ги ям докато гледам реката и заметнатите въдици под мен. Момчето в един момент се опита да си извади такъма, закачи за дъното, слезе надолу и скъса. После завърза ново олово и заметна пак, точно там където мислех да си прокарам блесната с идея че в този район се задържа риба.




Продължих да си ям ядките. После и на Чарли дадох храна. След може би половин час, най накрая си сглобих въдицата и вързах една блесна. Точно по това време, момчето пак реши да вади. Пак закачи дъното, пак слезе надолу и пак скъса.
Точно тогава хвърлих и аз от скалата. Не мога да кажа със сигурност че рибата ми удари на първото замятане, но със сигурност, ако не е било първото то е било второто! Беше чинук - първия за сезона. Припляска в края на вира, после се впусна, припляска пак и в последствие направи при борбата поне два скока, където целия беше над водата.
Макарата нещо ми прави проблеми напоследък и превърта назад без да задържа. Това малко узложни положението, Високата скала на която бях също беше сериозен недостатък. На пясъчната ивица не можех да сляза. Край ръкава който трябвапше да премина беше гъстълак , а не беше и равен терен.
Така или иначе след 10-на минути успях да докарам рибата в ръкава, да прескоча 2 храста и да сляза долу до нея където можех да я хвана. Измъкнах я на брега и с нея в ръка поех по доста стръмния склон към колата. Другите 2-ма бяха оставили тяхната кола по-далече , където ходенето е по-голямо но няма изкачване.





Чинука беше има -няма 70см и може би около 4кг. Трябваше да го впиша на билета който бях разпечатал преди 3 часа, а химикала е в колата, отделно бях решил да се върна на вира по-долу където ловя с муха.
На долния вир сложих рибата в реката за да е на студено и я покрих с клони, да не я видят орлите. Направих и тази снимка там:



Преминах през вира с 2 други мухи, без да видя риба. Върнах се пак на канъона. Както и очаквах, другите риболовци си бяха тръгнали. Блесната ми мина доста пъти из същите места без нищо повече да я вземе, но имах досег с някаква риба , а също видях един надигащ се чинук и сякаш друг който излизаше от бързата плитка вода под вира за да влезе в него. Ако другите двама риболовци бяха добили впечтлението че на всяко второ замятане вадя риба, то това беше доста голяма заблуда.

[bgfishingmaniac]

Еее най-после. Добре че е Чарли да те заведе за чинуци та и ние да се покефим:). Чудесен, увлекателен разказ за един страхотен ден.
Да мястото го познавам, но да си призная както обсъждахме не мислех че задържа много риби.
Поздрав!
П.С Утре ще пусна снимки от няколко местни чинука:)

[bgfishingmaniac]

Ето и обещаните убавци/ици от Петък. Две от рибките са близо до мечтаната граница от 60 см. Едната адски красива и хваната на силикон - Фиииш. Хванах и една 60 плюс, но куките се заплетоха в проклетия кеп (който се оказва че не става а нищо) и дядо ти побърза да офейка





И за пръв път американка; всъщност бяха 2 от едно и също място. Опасявам се че са плод на скорощно неразумно зарибяване:

[Cougar]

Браво. Християне, отлично си хванал. Риби мечта!

Да, американките изглеждат рибарникови, но тъкмо да има храна за балканките да стават по-едри.

[Cougar]

Труден е риболова тези дни. От една страна няма чак толкова много риба, от друга , народ много се е юрнал да лови - кой както може. Някои на муха, други на блесна, болшинството на дъно.

Събота към обяд отивам на вира на р.Копър на 3-тия километър където е мухарско място с идея да половя, но във водата са вече 3-ма ловящи. Постоях да ги погледам и от тях единия закачи риба. Качих се на конъона, но и канъона беше окупиран.

Е, добря мисля, ще пробвам канъона на р,Кейлъм, там е много вървенето и никой няма да има. Така след половин час из шубрака стигаме с кучето, само за да видим как на мястото от което мисля да хвърля е вече метната дънна въдица на един полу-дебел човек, който явно беше слязал по пряката пътека, започваща от "пропътито" на един луд, който беше окичил гората с пътни знаци STOP и за когото бях писал преди година, две.

Върнахме се с кучето, което се забавляваше и отидохме на индинаската бензиностанция да се нахраним. То кучето винаги получава едни апетитно миришешти консверви, но в случая получи в допълнение и панирано пилешко крилце специално купено за него, защото аз не ги ям.

От тук се върнахме на Копър и мухарски явир се оказа празен, но нито видях риба нито ми дръпна такава. Въобще си беше пълно капо. Нямаше дори и сторване.

Днес , неделя, прави различни други неща, но към 7 вечерта бях приключил с работата и беше време да водя кучето на втора разходка за деня. Взех 2-те въдици и право на Копър.

Мухарския вир беше празен.


Преминах го от горе до долу, без да загубя нито една муха (което за този вир е постижение) но и без да закача или видя риба.

Продължихме нагоре по пътя и след още 1 км бяхме на канъона. Тук бепше паркирана кола с инсталирана рамка за въдици и с логото на някакъв местен Спей Лодж. Аз така или иначе ложите не ги помня защото са ми излишна информация. Но бях обнадежден че щом това са мухари, то местата за спининг на скалите са сигурно празни.

Веднага щом влязах в гората и погледнах надолу по стръмния склон видях 2-мата мухари на само 10 метра от мен. Единия явно беше водача и ходеше отпред с голям кеп с който спокойно можеше да загребе някой по нещастие паднал във водата рибар. Зад него, и точно пред мен беше клиента му, който ходеше съвсем бавно надолу, явно преценяващ рисковете от едно подхлъзване и изтъркулване по скломна.

Чарли беше на секундата зад него, лаещ в най-застрашителната си поза. Това малко помогнана клиента да ускори крачката.

И така в един и същи момент се инсталирахме и тримата - 2 ма мухари във водата под мен и в страни от главното течение, и аз на първата от двете скали близо до течението.

Винаги съм се чудил на тези които плащат на водач да ги води за риба. Това да стигнеш до място с риба , добре, но обема на инструктажа и напътствията които нещастния клиент получава са истинско изтезание за всеки свободомислещ човек, желаещ да запази поне малко достойнство.

Рибата не кълвеше но аз се забавлявах замо да слушам и да гледам това което става. Клиента правеше не лоши замятания (поне едно от две), но оставяше утежнената си муха да отиде в тихи и плитки води без да придърпва и съответно всяко замятане завършваше с закачане на дъното.

Гида имаше задача да хваща щнура, къса мухата и завързва нова муха, която на следващото замятане беше също скъсвана.

Докато се развиваше този цирк, обаче видях със собствените си очи, че се надигна поне една съомга във вира. Тук щяхме да стоим. Докато хвърлях без вземане , блесната в едион момент хвана дъното. Откачането тук го правя като мина на по-горната скала и от нея тегля кордата. Блесната ми излезе, и сега като бях на тази скала, можех да направя някое хвърляне от нея.

Тук не обичам да стоя, защото Чарли по някаква причина беше цопнал 2 пъти от по-долната скала и трябваше да го спасявам на срванително лесно място. Ако беше сопнал от тази първа скала и то от горната и страна, положението щеше да е животозастрашаващо за него.

Но докато хвърлям от пътеката излизат 2-ма нови риболовеца и с цялата си наглост застават на първата скала на 5 метра от мен. Чарли свирепо се нахвърли върху тях и единия ми вика "Може ли да го извикаш обратно?"
"Питаш ме за името му, ли?" - му отговарям аз.
"Не, може ли да го извикаш при теб?"
"Ами да го извикам, но той не ме слуша."


След минути положението на вира е следното: гид и клиент поемат наобратно с големия празен кеп по стръмния склон, аз хвърлям в дясно от мен и докато течението носи блесната надолу, върху линията ми вече са метнати 2 други блесни от двамита от съседната скала. Малко изнервящо, но какво пък, въздуха е чист и рибите почват да се надигат все по-често.


Някъде около 8:30 чувам как един трък идва през гората. Има път по който може да стигне тук без да се слиза по стръмния склон. От тръка излиза семейство. Въдици не виждам. Излиза и едно куче и Чарли тъкмо почва да му ръмжи когато усещам първия удар на риба от 2 дена насам.

Казвам на двамината под мен че съм закачил, с мисълт ада си извадят въдиците, но единия невъзмутимо си държи неговата във водата. За късмет рибата идва до скалата под мен, но после тръгва нагоре където е паднало дърво във канъона. Вече я броях за изгубена тази риба, но пак като по чудо тя отиде малко пред дървото и после слезе надолу. Забиването под дървото и оплитане в клоните там така и не се случи.


Двамата риболовеца сега предложиха да ми помогнат с ваденето. Както и предния път, отказах. След обе тегления, извивания и приплясквания рибата беше уморена и я плъзнах над малка площадка пясък, която беше 2 пъти по-къса от рибата. Чинука се разскача, но беше вече късно, защото го хванах за хрилете. Знаех че зъбите му ще ми понарежат пръстите, но това си е в реда на нещата.

На единия от риболовците му казах да дойде на моята скала да лови защото си тръгвам.
Така сред овации тръгнах нагоре по стръмния склон с въдицата в една ръка и чинука в другата както си го бях хванал от самото начало.



Горе при колата го сложих на тревата и го заснех, както бях заснел и този миналата седмица, след което слязах на мухарския вир за да го изчистя. Тук колата ми е на 15-на метра от реката. Направих и 2-3 снимки на залез и си тръгнах.

Въобще не е надежден риболов с някакви гаранции и бройки.

[bgfishingmaniac]

Все пак си се отчел Жельо!
Но и аз като теб се изнервям в подобни ситуации. Така в петък ми изкочи един мухар от храсталака и се изтропа на 10 метра от мен в началото на вира, където и е най-перспективно.
Теглих му една, хванах 2 пъстърви пред очите му и с булдозерска стъпка прецапах реката....

[Cougar]

Християне, как успяваш да прочетеш всичко, докато аз още се мъча с поправките на правописните си грешки, не знам.

Мухарите не ги мъчи токлкова. То всички сме отишли с една цел. Лошото е когато не останат места и всичко е окуопирано.

П.П: На Копър разликата между мухар и блеснар е точно 1 км.
На 3-тия километър съм мухар, на 4-тия съм блеснар.

[bgfishingmaniac]

Жельо, скучая пред кабинета на пулмолога си и се концентрам над нещата които ме интересуват
Поздрави

[biserkehayov]

Рибарите сме повече от рибите
За съжаление някой не наблюдават, не питат и не се учат, защото се раждат професори и пенкилери!
Супер репортаж отново!
Не се ядосвайте, а се забавлявайте с любимото хоби!
Успехи желая