2020 Британска Колумбия

[Cougar]

Последното ходене до долината на река Нас мина без особенни фотографски резултати. Срещнах едно малко мече което се скри във вече избуялия гъсталак където не се вижда на 30 сантиметра разстояние.

След малък престой на брега на морето както винаги, реших да проуча достъпа до една река в която знаех че идва кохо и стийлхеди. Реката и казват Ишкиниш. В началото на горския път имаше табела, скоро поставена, на която за съжаление не прочетах последнагта дума; нали много бързам с четенето....

За това леко се изненадах когато пътя стана почти пътека и започнах да преминавам през локви от неустановена дълбочина и после през каемнни участъци коитио не биха могли да се нарекат път. Но усета ми работеше и спрях в малко уширение коъдето след дузина маневри можех да се обърна.

Извадих ГПС-а и въпреки че и на него му отне доста време да разбере къде се намираме по земната повърхност, най накрая показа положението. До реката оставах някакви си 5 километра - нищожно разстояние за ходене по равен терен. Така че с Чарли се отправихме по пътя-пътека към моста на реката. Виждаха се следи от мечки , но то такива има навсякъде в долината. Вървяхме съвсем близо до река Нас, която беше с покачено ниво и почти щеше да дойде при нас.

След около 40 минути стигнах моста, погледнах и бях моментално разочарован. Река не се виждаше. Под моста водата беше мътна и спокойна. Не ми е ясно дали ако река Нас спадне, тук водата би паднала, като не съм сигурен дали не бях още в приморската зона и високия прилив не стигаше до тук. Така или иначе беше разочарование и едва ли бих пак дошъл освен ако не събера положителна информация за това място от някого.
На връщане намерих това което бях пропуснал да видя на идване - имаше плодове по покрай пътелката, наречени салмънбери. Превод едва ли може да им се направи, но най-близкоя би бил "съомгова малина". Не са особенно сладки и определено не могат да се конкурират с истински малини, но имат свой вкус и аз ги харесвам. Като помисля че мечките ги ядат и събират сили от тях, то явно са полезни!

2020_NASS_42.jpg (170.33 KiB) Преглеждано 3702 пъти

2020_NASS_43.jpg (175.87 KiB) Преглеждано 3702 пъти

2020_NASS_44.jpg (112.32 KiB) Преглеждано 3702 пъти

2020_NASS_45.jpg (139.26 KiB) Преглеждано 3702 пъти

2020_Nass_Eagle.jpg (126.31 KiB) Преглеждано 3702 пъти

2020_NASS_47.jpg (154.81 KiB) Преглеждано 3702 пъти

2020_NASS_46.jpg (315.46 KiB) Преглеждано 3702 пъти

[Cougar]

Прекарах 10-на дена в Юкон за които може да пиша по късно, но тази вечер след работа реших да проверя какво става с река Копър. През седмицата валя дъжд и рекитъе като цяло бяха с покачено ниво и замътени. Но когато минах днес по моста на реката през деня, по работа, забелязах че имаше зеленикав оттенък, което означваше че има някаква прозрачност.

Докато си свърша работата и се прибера и преориентирам към реката вече беше 6 часа. На първото ми място , на което лових много успешно преди 2 години, нямашше никой. Сложих гащеризона и с Чарли се отправихме по пътеката към реката. От брега забелязах че на по-горния вир на 500 метра нагоре имаше 2-ма риболовеца във водата, но от другия бряг.

Сложих си една от зимните черни мухи на RPL-a и започнах да ловя. Шнура ми беше последния останал 8-ми клас плуващ който имах и беше от неустановен произход, дошъл със стара макара купена от Ибей. Тукашния магазин няма добра селекция на шнурове и докато заредят, 8-мия клас веднага изчезва. Така че съм се отказал да търся и каквото имам, това е. Аз имам и един намерен 8-ми клас, който обаче е потъващ, сигурно и до него ще стигна един ден.

Гледам ги риболовците над мен и все чакам нещо да закачат, но не. При тях е мъртвило.

Докато слизам в моята позиция в един момент очетливо усетих удар на риба под мен, но закачане нямаше. Може да беше и бикова пъстърва които тук не са големи.

Продължих и наближих края на малкия вир , откъдето пред мен започваха големите бързеи. Преди 2 години бях заснел как тук малко преди залез закачам един стийлхед на бяла муха и как той заминава надолу из бързеите и се налага да го гоня.

Докато се сещам за този ден, внеьзапно имам вземане и закачена риба. Близо съм до бързеите но се надявам рибата да остане в моя вир. Но тя е очевидно голяма и си има нейни идеи. Влезе в такова силно течение, че ми е неясно въобще как може да се задържи в него. От тук заминава навътре и надолу. Аз правя това което правих и преди 2 години. Единствената разлика беше че тази риба на долния край на бързеите още не беше изморена и бирбата ппродължи. Беше доста уморително и започнах да се чудя дали не съм съвсем отвикнал да ловя стийлхеди. Най-накрая след 20-на опита, рибата беше докарана в плитчините.

Като я погледнах ми се стори че е ако беше още малко по-голяма можеше да мине и за делфин! Но аз рулетка няма. Направих някакво замерване по пръта. Накрая забравих зад кой водач свършваше рибата, но в най-лошия случай е била 92 см и както се вижда много солидно охранена от океана.

По добро начало на сезона на стийлхед не можех да си представя.

Риболовците над мен може и да се чудили къде съм изчезнал за 15-на минути. Те продължиха да ловят и дори трети риболовец се присъедини към тях, но не закачиха нищо. Аз дадах на Чарли храна и постояхме на брега да отпочинем. После поехме към колата и следващата позиция на километър и половина нагоре.

Там имаме мястио за паркиране и после се движим по пътека , около 500 метра до вира. Чарли добре тича по тази пътека. И на този вир нямаше никой. Огледах и прецених скоростта на водата и течението и от ккъде да почна. След две или три замятание от началната позиция закачих втори стойлхед. И този беше едър, но в сравнение с първия - дребосък. Извадих го.

Мислех че до края на бързея ще закача още нещо, но това не се случи. Като цяло, това кратко вечерно откриване беше невероятно.

2020_COP_01.jpg (202.86 KiB) Преглеждано 3578 пъти

2020_COP_02.jpg (207.07 KiB) Преглеждано 3578 пъти

2020_COP_03.jpg (110.56 KiB) Преглеждано 3578 пъти

2020_COP_04.jpg (183.61 KiB) Преглеждано 3578 пъти

2020_COP_05.jpg (443.24 KiB) Преглеждано 3578 пъти

[Slavv]

Браво, супер откриване

[Cougar]

Преди две седмици потеглих на север за малко туризъм в Юкон. В сегашни времена човек много не може да пътува, но Юкон още приемаше жители от Британска Колумбия без някакви ограничения.

Първата ми спирка се очакваше да бъде северно от езерото Татога, където имаше маршрут към близките била и възможност за наблюдаване на един вид муфлони. Но не спах особенно добре и тръгнах по-рано от предвиденото. Така бях на езерото Татога по обяд в мъгливо и дъждовно време. Съответно се обадих на ложата че престоя ми ще се състои на връщане след 10-на дена и продължих по пътя напред.

Пресяках реките Бел Ървайн и после Сткийн. Видях няколко черни мечки, един вълк и лос със малко , но повечето се изпокриха преди да мога да отбележа фотографски резултати.

Колега ми беше казал че от тук насевер има липани из реките - такъв преди не съм хващал. Аз спрях на две места в проучване, но водата беше висока от дъждовете и не видях никъде нищо.

Преди да стигна пътя към Аляска, видях обозначено място за почивка и тръгнах към него. Оказа се в страни от пътя на около 200 метра и до много добре изглеждаща река. Имаше и табела с обозначените норми на рибите които могат да се задържат и тези които трябва да се пускат. Лимита на липани беше 3.
Хапнах от храната която носех и после се спуснах до пъвото място за да видя дали нещо би се заинтересувало от мухата ми. Беше слабо и кълванета нямаше, въпреки широката и бистра река с много камъни в нея.

Все пак в един момент имах задържане и първа закачена риба. Беше първия липан. Направих му 2 снимки, пуснах го и бях готов да продължа пътя.

Преди моят път да се съедини с пътя към Аляска имаше контролно пропусквателен пункт, където показвах документи и отговарях на въпроси. Чарли и той "отговаряше" повече отколкото се искаше от него. Така че ни пуснаха бързо и продължихме по по-широк и прав път с по-ниски гори от по-малки дървета наоколо. Имаше други хубави реки, но къде толкова време да се лови и по тях.

Към 6 вечерта бяхме в Теслин, Юкон, на брега на езерото Теслин. Заредих бензин, взех няколко безплатни брошури и карта и продължих. Картата показваше разстояния които бяха и в мили и в километри. Бяха 160км то Уайтхорс и сякаш 210км до крайната ми цел. (оказаха се в същност 210 мили)

В Уайтхорс спрях за да се разходя покрай канъона на р.Юкон и направя някоя снимка.

Продължих в около 9 часа вечерта. Сега пътя беше пак прав и широк , но някои участъци не бяха асфалтирани. В 10:30 беше още светло и направих снимки на 3 елена и 1 мечка край пътя,

Стигнах на мотела си в Хейнс Джънкшън на границата на парка Клуани в около 11 часа. Взех си ключа и докато се чудех къде ми е стаята, чух жена да крещи по мой адрес и да ме нарича с имена, защото според бея съм и бил записвал номера на колата за да го дам на полицията! Човек подобна глупост би я посрещнал със смях, но не чак толкова след като е карал 20 часа по пътя.

На другия ден тази жена и цялата и компания вече ги нямаше в мотела.

2020_Yukon_01.jpg (260.66 KiB) Преглеждано 3513 пъти

2020_Yukon_07.jpg (137.04 KiB) Преглеждано 3513 пъти

2020_Yukon_02.jpg (197.61 KiB) Преглеждано 3513 пъти

2020_Yukon_03.jpg (221.08 KiB) Преглеждано 3513 пъти

2020_Yukon_04.jpg (330.08 KiB) Преглеждано 3513 пъти

2020_Yukon_05.jpg (374.24 KiB) Преглеждано 3513 пъти

2020_Yukon_06.jpg (113.7 KiB) Преглеждано 3513 пъти

[Cougar]

Сутринта беше хубава - планините пред мотела бяха огряни от слънцето и в червеникав отенък. Беше само 7 часа. Целта за деня беше да достигнем връх над езерото Катлийн на около 25км от селцето.

На паркинга бях пръв и съответно първият отправил се по пътеката. Имаше следи от различни видове мечки но не им обърнахме особенно внимание и скоро бяхме извън горите и в места където се вижда всичко от далече. Склона беше стръмен, но това което ме изненада в един момент беше вятъра. Такъв тук в Британска Колумбия още не съм изпитвал. Изкачването се превърна почти като в поход към Еверест, най-вероятно заради липсата ми на аклиматизация към тези ширини и дългото каране на предишния ден.

Облаците започнаха да се сгъстяват и да се движат с голяма скорост под нас и около нас. Вързах Чарли защото гонеше някакви хитри лалугери и можеше да падне от някъде.

В един момент все пак излязахме на нещо като било и ходенето от тук нататък стана по лесно. Вятъра обаче не отслабна.

Бях виждал снимка на езерото Катлийн направена от върха и си мислех как ще направя моята като стигна. Но от върха разбрах че обектива ми не е подходящ за Юкон и тези огромни пространства. Можех да хвана само половината от това което исках. Тази ситуация се повтаряше навсякъде където ходех!

Не стояхме много на върха, защото не беше ясно дали времето върви на влошаване или подобрение. Когато стигнахме до голямото стръмно спускане и поехме надолу , на около 100 метра забелязах друг турист който се изкачваше. Беше доста възрастен но в отлична форма. Поговорихме с него, беше германец. На половината разстояние надолу започнахме да срещаме още туристи. Може би още 3 или 4 групи. Някои явно бяхна тръгнали без цел да се изкачат до върха. Долу слънцето беше силно и енергията ми силно спадна. В един момент се сетих че имах парче шоколад в джоба. Изядах го и това определено ми помогна да достигна паркинга. Там видях че от всички коли, може би 6 на брой, моята беше единствената останала на сянка!

В колата имах храна и бяло вино. Известно време реанимирах докато обядвам, след което поех наобратно. В селото имаше място където продаваха сладолед - взех си черна череша и кафе (вкусовете им). После минах през информационния им център - доста голяма сграда с поне 5 работника вътре, Взех карта на парка и събрах малко информация.

Оставаше ми да се купя и риболовен билет. Било най-лесно по интернет. С таблета който имах и връзката в мотела, всичко се превърна в мъчене. Най-накрая разбрах че билети продват в магазина за алкохол. От там и го купих.

Вечерта прекарах на р.Катлийн която излиза от езерото под върха. Имало липани в нея, но такъв не хванах в първите 2 места до пътя. С това деня завърши.

YT_01.jpg (149.12 KiB) Преглеждано 3480 пъти

2020_Yukon_11.jpg (189.63 KiB) Преглеждано 3480 пъти

2020_Yukon_12.jpg (206.69 KiB) Преглеждано 3480 пъти

2020_Yukon_13.jpg (197.04 KiB) Преглеждано 3480 пъти

2020_Yukon_14.jpg (154.58 KiB) Преглеждано 3480 пъти

2020_Yukon_15.jpg (181.8 KiB) Преглеждано 3480 пъти

2020_Yukon_16.jpg (250.34 KiB) Преглеждано 3480 пъти

[Cougar]

Втория ден в Юкон бях решил да прекарам в по-лека програма в предвид ннестабилното време и вероятмната нужда да отпочивам от изкачването на предишния ден. Бях избрал следващата туристическа пътека наречена Ауриол. Тя прави кръг, така че човек ходи по нови места през 90% от дължината й.

Пак бяхме първите на пракинга сутринта! Скоро стана ясно че положението тук е трудно. Бях напарднат от облаци комари и черни мухи които ни гонеха по петите. Беше пълна мъка и не беше ясно дали трябва да продължаваме напред. Но разбира се продължихме. Пътеката неусетно се изкачваше нагоре, терена ставаше по-открит, вятъра по-силен и съответно комарите в един момент изчезнаха.

Малко преди да излезем от гората забелязах една яребица, която остана близо до нас на дърво.

Стигнахме до високите места по пътеката от които имаше достъп до върховете, но след кратко проучване реших да не поемаме рискове и да се върнем на основната пътека. Към обяд започнах да срещам туристи които се движеха по обратния път на окръжността. Срещнахме и ренджъри на прака, които пожелаха Чарли да бъде на каишка. Сложих го за 200-300 метра докато се отдалечим от тях!

Комарите и в доланата част на пътеката не бях атака лоши както сутринта. На паркинга сега имаше 4 коли. Млада двойка тъкмо щеше да тръгва по пътеката. Ние, по традиция извадихме бутилка бяло вино и храната която бях взел за деня и прекарахме малко време на сянка в реанимация.


В селцето си взех пак сладолед, купих хляб от местната пекарна и реших че е добре да заредя още вино. В магазина за алкохол, където ми продадоха риболовния билет попитах дали някой няма информация за риболова. Касиера веднага каза че той знаел всичко. Напртавих му кратук отчет на неуспеха си от р.Катлийн. Той каза че имало две реки с липан, едната била на 70км разстояние, втората била Джарвис на само 25км северно от селцето. На север още не бях ходил и разбира се точно на там поехме след следобедната си почивка.

Реката изглеждаше отлично. Но риболова не беше лесен. Пробвах с блесна, защото имало и щука, но не хванах нищо. Почнах с мухата и пак не хващах нищо.Видях на едно две места да се надигат някакви риби и се фокусирайх върху тях. Оказаха се липани, които се издигаха вертикално от дълбочините да вземат нещо от повърхността и после се потапяха.

В крайна сметка успях да извадя два неголеми липана и да си направя вечеря на брега на реката - пържени картофи с пържени липани, зеленчуци и бяло вино.

С това и този ден завърши.

2020_Yukon_25.jpg (184.39 KiB) Преглеждано 3466 пъти

2020_Yukon_26.jpg (234.04 KiB) Преглеждано 3466 пъти

2020_Yukon_27.jpg (237.44 KiB) Преглеждано 3466 пъти

2020_yukon_28.jpg (209.16 KiB) Преглеждано 3466 пъти

2020_Yukon_29.jpg (475.8 KiB) Преглеждано 3466 пъти

2020_Yukon_30.jpg (259.51 KiB) Преглеждано 3466 пъти

2020_yukon_31.jpg (282.67 KiB) Преглеждано 3466 пъти

2020_Yukon_32.jpg (430.63 KiB) Преглеждано 3466 пъти

2020_Yukon_33.jpg (444.68 KiB) Преглеждано 3466 пъти

2020_Yukon_34.jpg (297.77 KiB) Преглеждано 3466 пъти

2020_Yukon_35.jpg (335.58 KiB) Преглеждано 3466 пъти

2020_Yukon_36.jpg (217.61 KiB) Преглеждано 3466 пъти

2020_Yukon_37.jpg (395.74 KiB) Преглеждано 3466 пъти

2020_Yukon_38.jpg (402.45 KiB) Преглеждано 3466 пъти

[bat.galin]

Много зрелищен излет, благодаря за снимките !
(особено на фона на снимките от четириетажната защитна стена на плажа Алепу... се'ш се )
Чудя се само, ако пуснеш в тамошна рЯка една издялкана дървена лодка и напишеш на борда и "оставка" , дали ше доплува до тук.
...и нищо, че може да дойде като "закъсняла" - пиши и дата на борда, та да няма инсинуации
пп. като се замислих - няма начин да се обърка лодката...

[Cougar]

Чудя се само, ако пуснеш в тамошна рЯка една издялкана дървена лодка и напишеш на борда и "оставка" , дали ше доплува до тук.

Да пусна, но вече не знам кой е на власт и кого ще сменям, пък и ще ме обвинят в чуждоземно манипулиране на избори.

Това са оскъдните кадри които имам от ходенето си. Имах диск на Радиохед който вървя по целия път натам и половината наобратно, така че кадрите са много автентични, това е точно което слушах.

[Cougar]

На тертия ден валя дъжд. Измъкнахме се от мотела около обяд и тръгнахме по първата пътека в селото - покрай река Дезадеш. Инапе табели за възможност от среща с мечки. Вече други туристи бяха пред нас по пътеката. Минахме около километър, но Чарли не искаше да върви напред.

Накрая го уважих и поехме назад.

От там отидохме на ез.Катлийн където има друга пътека покрай брега му. Духаше вятър правещ вълни. След тази разходка се спряхме до реката и проучих участък малко по-надолу от предишния път. Не бях от правилната страна, но успях да хвана 2 липана за вечеря на другия ден.

За завършек на деня направих проучване на пътеката към върха Деколай (Decoeli). Отново Чарли се дърпаше от тази пътека - не особенно окуражаващ знак.

С това и този ден завърши.

YT_03.jpg (195.39 KiB) Преглеждано 3324 пъти

2020_Yukon_17.jpg (319.91 KiB) Преглеждано 3324 пъти

2020_Yukon_19.jpg (192.03 KiB) Преглеждано 3324 пъти

2020_Yukon_40.jpg (237.5 KiB) Преглеждано 3324 пъти

2020_yukon_41.jpg (197.79 KiB) Преглеждано 3324 пъти

2020_Yukon_42.jpg (176.19 KiB) Преглеждано 3324 пъти

2020_Yukon_43.jpg (289.62 KiB) Преглеждано 3324 пъти

[Cougar]

Дъжда продължи и на следващия ден. Поради липса на алтернативи се отправих на север към езерото Клуани. Облациет и дъжда не предоставиха видимост за снимки, но намерих началото на пътеката за едно от следващите изкачвания.

Вечерта облаците за малко се разредиха и това позволи да стигна на потока Куил за вечеря - приготвих двата липана хванати на предишния ден както две диви печурки намерени покрай пътеката.

След това походих с Чарли покрай потока. Ако човек има желание , това може да се превърне в ходене от 35км в едната посока!

В крайна сметка преди да се отправим към мотела спряхме на р.Катлийн за завършек. Риболова не беше пак силен, но хванах една американка.

Надявах се за по добро време на следващия ден.

Quill-01.jpg (434.15 KiB) Преглеждано 3195 пъти

Quill-02.jpg (381.89 KiB) Преглеждано 3195 пъти

Quill-03.jpg (268.79 KiB) Преглеждано 3195 пъти

Quill-04.jpg (148.93 KiB) Преглеждано 3195 пъти

Quill-05.jpg (185.13 KiB) Преглеждано 3195 пъти

Quill-06.jpg (276.94 KiB) Преглеждано 3195 пъти

Quill-07.jpg (300.13 KiB) Преглеждано 3195 пъти

Quill-08.jpg (222.39 KiB) Преглеждано 3195 пъти

Quill-09.jpg (267.59 KiB) Преглеждано 3195 пъти

Quill-10.jpg (369.74 KiB) Преглеждано 3195 пъти

Quill-11.jpg (426.71 KiB) Преглеждано 3195 пъти

Quill-12.jpg (280.23 KiB) Преглеждано 3195 пъти

Quill-13.jpg (280.69 KiB) Преглеждано 3195 пъти

Quill-14.jpg (195.17 KiB) Преглеждано 3195 пъти

[Cougar]

Надеждите за по-хубаво време на следващия ден не се оправдаха. Отново валеше дъжд.

По случайност разбрах че на едно от големите езера на 30-на към на Юг може да се хване езерна пъстърва от брега дори и през лятото. Такъв ден като днешния би трябвало да е перфектен

Знаех че на езерото има парк и започнах проучванията си от него. Както и предполагах, замятанията ми нямаха успех тук, въпреки че бях с правилната екипировка. Обикновенно са нужни години проучвания на големи водни обекти преди човек да може да очаква успех на всяко ходене. Освен ако някой не му каже точно кога и къде да отиде.

След около час на безрезултатно хвърляне, се върнах при колата и сега минах покрай мястото за пускане на лодки където имаше оставено малко съобщение. То гласеше че риболова в езерото в определен участък се забранява за да се запазят езерните пъстърви. Помислих че съм ловил в забранено място, но справка с картата показа че съм далече от територията на съобщението. Забраната не беше от Провинциалните власти , а от местното индианско племе.

В допълнение, залива който бяха забранили беше близо до рибарска ложа която бях подминал. Имаше вероятност това да беше някаква вендета спрямо ложата. Но основната информация която аз извляках от съобщението беше че в съответния залив в този сезон има напълно реален шанс да се хванат добри езерни пъстърви; по голям шанс от всяко друго място. И понеже индианците не зачитат провинциални или федерални забрани, аз съответно нямах никакво намерение да зачитам тяхната забрана.

Съответно се отпарвих към опоменатия залив. За да стигнеш някъде е важно да знаеш как може да стигнеш там и къде има път или пътека, ако нямаш лодка. Моята екипировка, за съжаление не ми позволи да достигна водата. Спрях на многообещаващо място в близост до залива. От там имаше стари пътища и пътеки, които би трябвало да стигат до водата. тръгнах по първата и следях позицията си по ГПС-а. В крайна сметка стигнах в гъсталака. Върнах се и намерих нещо като пътека. Поех по нея до момента в който пътеката не се превърна в очевидно меча пътека и не заби пак в гъсталака. За трети път направих опит за корекция и сега стигнах до някаква тръба (каптаж), след който беше отново непроходимо! Индианците спечелиха!

За мен имаше по-лесни варианти. Като този да се върна до селото и да си купя риболовно разрешение за парка Клуани, даващо ми право да ловя в езерото Катлийн. Там също има езерни пъстърви.

Речено-сторено. След като се подкрепих и след като взех разрешително за 2 дена, бях на паркинга при езерото. Времето продължи да е лошо; риболова беше като цяло нулев въпреки идеално бистрата вода. Когато взех да се връщам, в един момент закачих някаква риба. Тя се бори здраво в предвид неголемия си размер. Надявах се на риба от няколко килограма, но уви, поне не бях капо. На паркинга бях единствен.

До паркинга имаше заслон, напълно изолиран в който бях единствения посетител. Постояхме малко с Чарли за да се възползваме от предоставения ни уют.

След това реших да продължа риболова надолу по реката и на муха, но сега от другия бряг на реката. Успеха беше по-добър. Хванах 4 липана и 2 американки. Пуснах всички от тях и се върнахме обратно да отпочиваме.

Kathleen-01.jpg (223.67 KiB) Преглеждано 3138 пъти

Kathleen-02.jpg (209.39 KiB) Преглеждано 3138 пъти

Kathleen-03.jpg (175.97 KiB) Преглеждано 3138 пъти

Kathleen-04.jpg (192.2 KiB) Преглеждано 3138 пъти

Kathleen-05.jpg (188.49 KiB) Преглеждано 3138 пъти

Kathleen-06.jpg (166.05 KiB) Преглеждано 3138 пъти

Kathleen-07.jpg (141.19 KiB) Преглеждано 3138 пъти

Kathleen-08.jpg (140.76 KiB) Преглеждано 3138 пъти

Kathleen-09.jpg (209.54 KiB) Преглеждано 3138 пъти

[Markony]

Привет, вепечетли ме заслона! У нас това място щеше да е изрисувано с графити и заринато с боклук!

Поздрави

[Cougar]

Плана за следващия ден беше да стигна до езерото Клуани и да се кача по пътеката покрай потока на дивите овце (Sheep Creek Trail).
Прогнозата за деня беше облачността да се разкъса преди обяд и да се покаже слънце.

Стигнах езерото в около 9 сутринта, но облачността беше голяма. Реших да изчакам промяната в проучване покрай брега и риболов. Както и на Катлийн, риболова беше никакъв въпреки бистрата вода и тук-там кръгове от малки риби. Търсех вливането на потоци за да ловя в устията им, но и това не доведе до нищо, но все пак на едно място невероятното стана и закачих една рибка - отново неголяма езерна пъстърва.

Към 11 часа реших да поема по пътеката с надежда времето да се оправи докато се изкачвам. На паркинга намерих един турист, чуждоземец, който се гласеше да поеме в дълъг поход покрай река идваща от гледчерите на 30-на км от тук. Появи се и единична туристка, която не стана ясно на къде щеше да поема. На паркинга имаше още две или три автомобила. Ние с Чарли скоро поехме напред и повървяхме през първия километър с първия турист. Носеше тежка раница на гърба си където явно имаше палатка, храна и кой знае какви още пособия.

По нашата пътека не можех да кажа дали някой беше минал пред нас този ден. Пътеката беше добре отъпкана и следи не оставаха. Но Чарли започна да дава признаци че не иска да ходи напред. Беше на каишка и не можеше да дезертира и изтича обратно до колата. Няколко пъти го носех на десетина метра напред; писках го, той подушваше наоколо и веднага се обръщаше с нос в посоката от която бяхме дошли.

Така се дърпахме известно време докато му стана ясно че разминаване няма и трябва да събира смелост. От един момент нататък спря да дава признаци на несигурност и го пуснах да тича свободно.

Ходенето и изкачването продължи около 2 часа преди да стигнем в места с по-добра видимост, но по неясна причина въздуха нямаше нормална прозрачност и панорамата която нормално се вижда сега я нямаше.

В един момент застигнахме двама туристи които бяха по трасето но се движеха по-бавно. Когато изкачването стана още по здраво, застигнахме други двама ,които бяха платени туристи - работници към парка Клуани, решили да се разхождат в работно време. Те почиваха и аз спрях при тях. Докато говорехме и предишните двама туриста стигнахме при нас и бяхме сега група от 5 човека и едно куче.

Тази групировка не беше за дълго. Туристите които първо застигнахме се измориха и разбраха че няма да се изкачат. Аз продължих с двамата работника на парковете, докато те не решиха че времето нямало да им стигне. Бяхме само на двеста-триста метра от билото. Разделих се и с тях и се изкачих до края.

Под мен беше езерото Клуани, на което сега не можех да видя другия бряг. Никаква видимост! Чарли гони разни лалугери, които имах анаблюдатели на важни позиции и издаваха сигнали за опасност. Чарли ги гони като вълка от Ну-погоди.

Добре, но нямахме вода, а изкачването и показаллото се слънце бяха изтощителни. Връщането беше дълго, а липсата на вода го направи още по-дълго.
До колата и двамата с Чарли бяхме примрели от жега и обезводняване. Разбира се колата беше като пещ вътре.

Пуснах стъклата надолу и на скорост се отправих към мястото на ез.Клуани където бях хванал рибата сутринта. Там слязахме до водата и Чарли дълго време пи от езерото. Аз дълго време пих от потока вливащ се в езерото тук - ледена вода, но не ме съвсем охлади.

Махнах си дрехите и останах по слипове , след което нагазих и се потопих в езерото - да ледена вода, но в тази жега се издържаше за малко време. Чарли се интересуваше само от лежене и почивка, но го взех и пуснах в езерото за да се разхлади и той.

Така и двамата скоро се оправихме.

Похвърлях още наоколо с надежда за някоя по-голяма риба, но единствено успях да загубя блесната си. Това беше единствената блесна която загубих но и повече не лових с блесна до края.

Когато пътувах наобратно към хотела, от радиото разбрах че Юкон е покрит от пушек идващ от горски пожари в Сибир (после казаха Камчатка). Това трябвало да отмине за ден-два, но аз само толкова имах останали.

Kluane_01.jpg (185.88 KiB) Преглеждано 3067 пъти

Kluane_02.jpg (131.71 KiB) Преглеждано 3067 пъти

Kluane_03.jpg (255.12 KiB) Преглеждано 3067 пъти

Kluane_04.jpg (196.47 KiB) Преглеждано 3067 пъти

Kluane_05.jpg (263.34 KiB) Преглеждано 3067 пъти

Kluane_06.jpg (276.65 KiB) Преглеждано 3067 пъти

Kluane_07.jpg (200.13 KiB) Преглеждано 3067 пъти

Kluane_08.jpg (240.48 KiB) Преглеждано 3067 пъти

Kluane_09.jpg (203.79 KiB) Преглеждано 3067 пъти

Kluane_10.jpg (119.44 KiB) Преглеждано 3067 пъти

Kluane_11.jpg (98.67 KiB) Преглеждано 3067 пъти

Kluane_12.jpg (187.66 KiB) Преглеждано 3067 пъти

Kluane_13.jpg (248.18 KiB) Преглеждано 3067 пъти

Kluane_14.jpg (156.04 KiB) Преглеждано 3067 пъти

Kluane_15.jpg (226.02 KiB) Преглеждано 3067 пъти

Kluane_16.jpg (269.88 KiB) Преглеждано 3067 пъти

Kluane_17.jpg (181.52 KiB) Преглеждано 3067 пъти

Kluane_18.jpg (159.26 KiB) Преглеждано 3067 пъти

Kluane_19.jpg (189.53 KiB) Преглеждано 3067 пъти

[Cougar]

Оставаха ми само два пълни дена в Юкон и още два дена оставени за пътуване наобратно.
Съответно днешния ден беше за уж най-трудното изкачване на върха Деколай. Половината от дължината на трасето беше покрай поток, другата половина беше изкачване нагоре, първоначално по затревен склон а по нататък по камънак.

На паркинга нямаше никой сутринта. Чарли не беше чак толкова неспокоен и след като стигнахме потока не се пробва да се връща.
Потока течеше по широко каменисто корито и често вървях направо в коритото по камъните. На места потока идваше близо до моята страна в коритото и тогава се налагаше придвижване по пътеки в гъсталак с височина около два до три метра. В предвид шума на потока и ако вятъра духа в грешна посока, тук има реалния шанс човек да сблъска нос с някое гризли. Чарли тичаше обикновенно на 2 метра пред мен, понякога обаче на 2 метра зад мен. Той е хитър в този симсъл и знае кога къде да бъде.

Грееше слънце, но пушеците от Камчатка бяха още наоколо, което донякъде обезсмисляше усилията които трябваше да се положат. Каквото - такова.

Беше дълго ходене и не бях сигурен че ще мога да следя пътеката. ГПС-а ми нямаше на него карти за Юкон и в тукашни условия беше не толкова полезен. Все пак показваше разстоянието което сме минали и височината , както и времето през деня. Имах и друго устройство с мен, с което при нужда можех да подам сигнал за тревога и да чакам някой хеликоптер да ме прибере. Това устройство също би трябвало да има карта - отново се оказа че картата е нулева.

В горната част на потока растителността намаля и ми се стори че пътеката към върха трябва да е близо и на другия бряг. Пресяках потока и се качих леко по склона, след което се забих явно в места в които пътекат ане вървеше, но като държахме височината и продължихме нагоре по потока пак намерихме пътеката. Сега се сетих че бях забравил да заредя вода. Не исках да изпадаме в положението от предишния ден. Трябваше да се спусна някъде пак до водата за да напълня бутилките. Намерих място което позволяваше да направя това без да губя много височина и от тук продължих нагоре по тревистия склон.

Пътеката отново изчезна.

Аз знаех кой е върха който качваме, но от позицията в която бях, точно под него, не можех добре да преценя в коя посока трява да тръгна. Избрах маршрут който изглеждаше рационален и скоро набрах височина. От тук попаднах в стръмно каменно поле. Можех да мина от лява страна или от дясна страна; като лявата страна изглеждаше по-стръмна, по-дълга и по-рискована. Така че минах от дясно и се изкачих на "върха" което беше в същност билото под самия връх. Оставаха още 200-300 метра вертикално изкачване. Като цяло нищо, ако имаш пътека. Но аз бях точно на противополжната страна на върха от тази на която вървеше пътеката.

От високото видяхме че пушека покрива далечните места и допълниетлно изкачване няма да ни даде някакво предимство. Така или иначе не бяхме изморени и имахме още доста време. Опитах се да подсека върха и стигна от другата страна за да го изкача. Камънака обаче беше прекаленно неприятен и в един момент заключих че риска не си струва. Не исках и да се спускам до долу за да се изкачвам за втори път от там където е пътеката.

Комбинацията от пушеците от пожарите и грешката в изкачването не ми позволиха да достигна позиция и погледна към най-високия връх на Канадска територия - Маунт Логан.

Въпреки всичко гледах върху пълната половина от чашата. Деня беше нормален, мястото хубаво и изкачването беше напълно успешно. Бяхме на над 2,000м надморска височина.

Спускането и връщането бяха безпроблемни. Водата която имах беш енапълно излишна този път. Имаше потоци и вода чак до върха на самото било което качих!

Прибрахме се около 3 часа и аз минах през сладоледа и зареждане с вино. След това до река Катлийн където хванах 2 липана за вечеря. От рекат акъм мотела спрях пак на потока Куил и си направих вечерята. Сега липаните ги сварих, което беше далеч по-добър вариант от пърженето по много причини. Имах сирене, домати, краставица, добър хляб от местната пекарна и добро количество вино.

Не планирах изкачвания на последния ден, а само разходки за разпускане преди пътя.

Deco_01.jpg (228.84 KiB) Преглеждано 3008 пъти

Deco_02.jpg (278.53 KiB) Преглеждано 3008 пъти

Deco_03.jpg (244.35 KiB) Преглеждано 3008 пъти

Deco_04.jpg (218.75 KiB) Преглеждано 3008 пъти

Deco_05.jpg (260.33 KiB) Преглеждано 3008 пъти

Deco_06.jpg (239.98 KiB) Преглеждано 3008 пъти

Deco_07.jpg (295.58 KiB) Преглеждано 3008 пъти

Deco_08.jpg (251.39 KiB) Преглеждано 3008 пъти

Deco_09.jpg (209.95 KiB) Преглеждано 3008 пъти

Deco_10.jpg (211.09 KiB) Преглеждано 3008 пъти

Deco_11.jpg (202.72 KiB) Преглеждано 3008 пъти

Deco_12.jpg (322.05 KiB) Преглеждано 3008 пъти

Deco_13.jpg (200.1 KiB) Преглеждано 3008 пъти

Deco_14.jpg (285.3 KiB) Преглеждано 3008 пъти

Deco_15.jpg (237.12 KiB) Преглеждано 3008 пъти

Deco_16.jpg (183.58 KiB) Преглеждано 3008 пъти

Deco_17.jpg (260.48 KiB) Преглеждано 3008 пъти

[bat.galin]

Чета, гледам...пак чета, пак гледам...
Никога не си казвал защо се прибираш , в смисъл:
- с мерак
- без мерак
- защото слънцето залезе
- понеже огладнях
- или защото ме търсиха по телефона...
В смисъл : лесно ли ти е...
Не че е трудноразбираема причината - всяка е уважителна и разбираема - ама ми е неприемлива лесната раздяла с такива красоти... та чак до следващия път.
пп. поне за мен де, ама може и да е поради това, че привършва лятото , та ме избива на равносметки