Благодаря за пожеланията!
Тук падна голям сняг и вчера не ми беше ясно дали въобще можех да се добера до някое от местата.
Но на предишния ден бях взел нов шнур, един на който бях хвърлил око от миналата година, но все се чудех дали ми е нужен. Беше комична ситуация когато казах на продавача че вземам такъми "за утре", в предвид виелицата навън и снегорините които не можеха да насмогнат както и планините от сняг покарй пътя , а и по средата на пътя между платната.
Но шнура го взех и навих на една макара на която все нямам късмет да хвана нещо с нея. Колкото пъти съм я пробвал на какви ли не места и на какви ли не риби, не съм извадил абсолютно нищо с нея. За да сложа шнура там, махнах предишния с който не ловя - той е с тежка и къса глава за потъващи върхове и установих че трудно го и хвърлям вече, въпреки че с такъв шнур първо започнах да ловя преди 10-на години.
И понеше нямах повод за новия шнур, взех повода от стария, който беше и къс и го сложих на новия с добавяне на още 50см корда в средата.
Така екипиран и с обувки за газене и гащеризон в раницата се отправих към закусвалнята. До нея нямах проблем да стигна. След това със съмнения се запътих към мястото си. Пътя се оказа в прилична форма. Стигнах и сложих колата зад мястото на което исках да паркирам, извадих лопатата и започнах да рина снега за да си направя паркинг. И тази операция мина успешно и колата ми беше в безопасност.
Сложих ботушите, метнах раницата на гърба, обувките за газене през рамо, въдицата в едната ръка и Чарли в другата и така тръгнах смело към мястото от което щях да напусна пътя и тръгна към гората. Предполагам на шофъора на тръка който мина в този момент , картината е била впечатляваща.
А, температурата си беше доста под нулата и времето никак не беше лошо.
Щом направийх първите крачки в страни от пътя, бях в сняг доста над колямото ми, от това насипано от машината за почистване. След това бях в открито място и снега беше пак около коляно дълбок. Ходенето беше бавно и трудно. Следи от животни почти нямаше. Носех и големия апарат с идея че на реката ще намеря някой лос.
След 15-на минути стигнахме. Поради откритите места в които бяха навяни преспи , тръгнах първо по ръба на реката. Така стигнах на първата позиция и си сложих гащерисона и обувките без проблем. Но видях че повода ми е по-къс от това което нормално ползвам. Не го удължих и преминах през това място без да хвана нищо. Мислех да стигна до Заслона на Прасето на километър надолу и после на вира под него, където е удобно за муха и щях там пак да си сложа гащеризона.
Тръгнах пак по познатата пътека, която сега заради дълбокия сняг не изглеждаше толкова позната и се отклоних в един момент. Снега беше увел клони, всички отрупани със сняг, в последствие попаднах в преспи, където почти целия ми крак потъваше и беше голямо усилие да се премине напред. Разбира се реших че на връщане ще мина покрай брега на реката а не от там.
И след преспите ходенето беше трудно и затъванията бяха надълбоко. Чарли се двищеше по лесно защото на 20-на см в снега имаше кора на която той можеше да се задържи, а аз пропадах през нея. В един момент мухата ми се откачи от пръта и хвана Чарли за задните части. Той вече се е научил в такива моменти да стои мирен и да не се дърпа докато не бъде откачен.
Стигнах на Заслона на Прасето. Удължих още повода и започнах от по-горна позиция от която съм хващал стийлхеди на муха. Но сега там нямах вземане. Пуснах се на 50 метра надолу и тъам където водата се ускоряваше и мислех че рибите не стоят имах неочаквано и свирепо вземане. При самото вземане лимията олекна, а рибата направи кръг във водта който показа че голяма и силна. Не се закачи, помислих си, но като прибрах линията видях че мухата заедно с последната част на скалъпения ми повод липсваха!
Да, с мързела да си направя нов повод и ползвайки стария от преди година попаднах в това глупаво положение. А дали не беше лошия късмет свързан с тази макара с която никога нищо не хващам? Така или иначе, това би била рибата хваната в най-трудните възможни условия. Сега тя ислезе победител.
Слязах на по-долния вир и се опитах да си лсожа обувките. Но те бяха тотално замръзнали и дори връзките които бях вързал една за друга бяха на кокал и трябваше да ги накисвам за да се развържат. Не ми се занимаваше с всичко това.
Преминах през вира с ботушите, хвърляйки от брега и нямах вземане. И така тръгнахме наобратно по познатата трудна пътека из дълбокия сняг.
Когато бях почти стигнал до пътя , видях че в следите ми имаше сега нови следи на малък крак - вероятно жена, която пък беше вървяла в следите на мъжа си. Те, след като видяли моята кола, се оказа че са паркирали тръка си зад мен, направо в снега, и са решили че могат да ходят по моите следи на разходка. Бяха минали всичко на всичко 50 метра преди да разберат че това не е за тях.
Имам малко видео от деня, но нямам време да го обработвам сега.
- 2020_KLM_05.jpg (321.97 KiB) Преглеждано 4530 пъти
- 2020_KLM_06.jpg (277.21 KiB) Преглеждано 4530 пъти
- 2020_KLM_07.jpg (159.36 KiB) Преглеждано 4530 пъти
- 2020_KLM_04.jpg (439.04 KiB) Преглеждано 4541 пъти
