Нищо ново под "слънцето" - религиозно, партийно и т.н. показно.
Тази вечер без да искам гледах церемонията за посланието на Папата. Видях децата по ризки да пеят самоотвержено разни възхвални песнопения.
Това ме раздразни и върна много години назад, когато децата от няколко училища бяхме закарани на летището в нашия град да посрещаме другаря Т.Ж. Времето беше като днешното, всички бяхме по бели ризки и червени връзки. Самолета кацна няколко часа след като бяхме строени на летището. После минаха няколко коли, а ние махахме с флагчета и скандирахме нещо, което ни казваха учителките. На другият ден почти целия клас бяхме болни.
Едно време същото ми се случи когато да ставам чавдарче.
По бели ризки , с едни калпачета и на другия ден с температура.
Ма никой не ни и питаше..........
Стояли сме строени, но смея да твърдя че сме станали хора. За съжаление голяма част от днешните младежи освен за ултраси, дилъри и клиенти на дилъри за друго май не стават, а тия които стават родителите им ги подготвят за задължителна емиграция. А папата не се сещам с какво е толкова интересен, че слушаме втора седмица за него от всички медии.
За католическите общности идването на Папата си беше едно дългоочаквано и велико събитие. Видях нескрита радост и вълнение в очите на всички вярващи, които го посрещаха. Не виждам, какво общо има с времето на Тодор Живков. Нямам спомен "другарите" да са се ползвали от "народната любов". Даже напротив. Няма да забравя, накъде към 1977г., синята връзка ми я върза лично бащата на Митко Палаузов. Беше уморен, смазан, загубил дете на 13г., трябваше да обикаля по разни такива мероприятия. От баща ми по-късно разбрах, че се нямал със силните на деня. Ами не беше като идването на Папата. Тук хората бяха изпълнени със щастие. Така се чувствах едно време на 24 май.
Апропо, православен християнин съм.
Абе аз съм атеист от малък, но уважавам всяка вяра. 12 години лекувах араби в ИЛЧГ. Вечер, като им дойдеше часът се нагъзваха в ъгъла между асансьора и дежурната стая и се молеха. Специално си качих компаса ат колата - ами ткочно на изток се молеха.Чел съм и Корана, и Библията, достойни са за уважение. Ако някой ми обясни идеята на Господ за кръстоносните походи или на Аллах за джихадистите може би щях да прегърна една от двете...А за Тато...Събужда се баба на село от изстрел - потваря прозореца и вика - лебо ли доде? Без отговор. След малко пак - бам, бам! Пак вика - лебо ли доде? Без отговор. Трети път - бам!! Лебо ли дойде? Не, бабе, Т.Ж. дойде. Е, па толко ли не можахте да го улучихте до сега?
Най-много кръв е пролята в името на Църквата - походи, гонения, клади, изтребление на ереси. И няма нищо общо с учението на който и да е Бог.
Само жажда за власт.
Ами да - в този смисъл Втората световна е първата изчистена от религия, независимо от възгласите "Гот мит унс"
на хитлеровците...Те поне си тръгнаха на война с идеята за чиста арийска раса и лебенсраум /жизнено пространство/. Сакатият грузинец пък първо си на..ба народа, като с конски вагони изсели южните народи в сибирската тайга - кой оцелял, оцелял...После ги подкара с щикове в гъза срещу немците...Колко ни надуваха главите за героизма им, за Матросов, дето запушил с тялото си амбразурата...Ами като отзад са ти комисарите с картечниците, какъв избор имаш? Да не говорим за щрафние /наказателни/ батальоны...И "героизмът" да прибират ттруповете - всъщност да им приберат манерката с дажбата спирт...А избягалите от плен са третирани като изменници - измъчвани, разпитвани и ако нямат късмет да отидат в наказателен батальон - изпращани в лагер или направо разстрелвани...Интересно ми е, как може все още да има толкова сталинисти у нас, поне из бургаско ги срещах...Много се разбъбрих, но ме впечатлиха изборите, най-вече в Русе. От там навремето тръгна промяната с екопротестите, довели до 10.11.89. Сега почервеняха...Абе, с къса памет сме, тъпи копелета - забравихме Белене, Куциян, Лукановата зима, Виденовите месеци...То и на София със зор й се размина, ама това е обяснимо - тук нахлу много народ от СЗ България...
