Искам да живея в табор,с отбрани хора..като отбор. Далеч от градовете да преминавам излегнат в каруца, и да чувам песните на хората с мен, примесени със скърцането на колелата и пръхтенето на коне,гългоченето на течности изливащи се от бутилки.
Спомням си колко им завиждах в детството на циганите, пристигащи
на катуни в селото на баба ми. Завиждах им за това, че са толкова
усмихнати и диви. Завиждах им за медните канчета и тави, които
правеха от бакър, за огньовете, които палеха и за мечето, което
водеха със себе си. Но най-много им завиждах за това, че пътуват по
света (тогава не знаех за границите на държавите) с каруци, покрити
с разноцвени платове, лагеруват край напалените огньове,край бреговете на ...аба какви брегов бе навсякъде и се веселят, като деца, на които няма кой да каже кога да легнат да спят.
Искам да живея далеч от лудницата наречена "цивилизация".
Понякога си мечтая да се съберем стотина човека, които могат да си
изкарват хляба през интернет и да си купим някое село, в което да
основем ("IT колхоз" : ) Представям си какви проекти бих направил,
ако съм приседнал край някоя рекичка с лаптоп и работя с гласовете
на птиците около себе си и с усещането за безкрайност, което дава
природата. Мечтая си за огньове, около които седят весели хора.
Мечтая си за поля, по които тичат децата, гонейки пеперудите,
които не могат да видят в града. И няколкото седмици в лятото, през
които ще можем да си направим "табор".. и да обикаляме "света" с
каруци натоварени с въдици,вино, печени пилета и добри намерения.. Мечтая си..
После срещам познатите си в поредната претъпкана бирария -
смачкани от поредния шумен и изнервен работен ден. Разказвам им
за "IT колхоза" и за табора.. и други глупости им разказвам.. и те ми
разказват. Понякога спорим - не можело да се живее на село - няма
клубове, кина и театри. Да.. няма.. ама пък да си плащаш няколкото
ходения в месеца на клуб с 80% от съзнателния си непроспан живот
ми се струва безумие.. Понякога си помечтаваме заедно - не трябва да
се купува цялото село, щото няма да има кой да ни произвежда
виното и пилетата. Пък антената за интернета ще я сложим на най-
високата къща в селото. Може даже да си направим як клуб на някоя
поляна до нашия гьол, в който да идват познатите ни от града и да пият домашно вино, танцувайки под звездите.. даже може с множество палатки около клуба.. Мечтаем си и пием в бирарията, а хората от съседната маса ту подслушват шумния разговор, ту ни гледат съмнително - дали не сме избягали от някоя лудница. Ще ми се да им кажа, че тъкмо кроим планове как да избягаме от лудницата,
наречена "цивилизация", но махвам с ръка и продължавам разговора -
можем да си правим работен табор - да спираме с каруците край
някой град и да правим проекти за интериори, компютърни програми и
сайтове, така както циганите някога правеха канчета от бакър..
сигурно ще станем популярни - "Компютърен табор кръстосва Европа" -
ще тръбят всички вестници.. Мечтаем си и пием.. После компанията се
разпада, защото "утре трябва да са в офиса точно в 8 сутринта"..
Някоя вечер ще го обмислим по-сериозно. Даже може някоя вечер да
го измислим и сутринта да го направим : )
Да помечтаем малко...
- райчо китов
- Мнения: 1273
- Регистриран на: Пон Дек 19, 2005 18:57
- Обратна връзка: