Наивна лакърдия за ОНИЯ

- Рибата прясна ли е?
- Не знам, аз съм тук от три месеца.
Аватар
райчо китов
Мнения: 1273
Регистриран на: Пон Дек 19, 2005 18:57
Обратна връзка:

Наивна лакърдия за ОНИЯ

Мнение от райчо китов »

Вървял веднъж младият рибар А.Петров, който всички за по-кратко наричали Геле покрай блатистата ивица, пличкал крака в прибоя и сам се кълнял: “Нищо и нищо! Дявол ме взел! Вдън земя да пропадна, вдън, вдън вдън!” Тросвал крак, вдигал пръски и продължавал все така. Не щеш ли в тоз момент се чул глас, който промълвил:
-Аз мога да ти помогна, човече.
Геле извърнал глава към гьола. Там над водата недалеч от него се било подало една камила, поклащала се леко над малките вълнички и го гледала. Батко Геле здравичката се постреснал, защото най-странните неща които бил вадил от гьолчето били пробити обувки, шпага, отворени консервени кутии и половината от витло на лодка, но не бил виждал нито едно от тях да говори. Обаче сега бил отчаян и в отчаянието му почудата и страхът бързо отстъпили. Искал да каже нещо в отговор на камилата, но вместо това занемял.
-Може би аз мога да ти помогна – търпеливо повторила камилата.
-Кой си ти? – успял да се реши Петров.
-Аз съм Блатния дух. Мога да уредя да пропаднеш вдън моето блато ако искаш.
-Ти блатен дух ли си? Та какво дириш в язовира тогава?
-Навестих наскоро Речният дух – въздъхнало духчето. –Така сладко се заприказвахме с него, че накрая се изтощих и задрямах, а в това време реката ме отнесла тука. А теб какво те е сполетяло, че така си се завайкал?
-Вече много дни поред фидерите ми се движат с темпото на ремонтите на софийските улици.Гьола не е щедър на риба и уловът ми е нищожен.
Духчето кимнало с разбиране.
-Беда те е споходила, но изход има.
-Можеш ли да ми помогнеш наистина?
-Не аз. В блатото ми не ще намериш утеха.
-Но кой тогава?
-Спиртния дух. Той единствен може да благослови рибарските ти несмоги и да върне надеждата в тях.
-Спиртния дух – умислено повторил Геле. –Но как ще го намеря?
-Уви сега е зает. Жесток цар властва в част от земите от другата страна на темето и вече години безчинства нападайки по вода и суша и грабейки земи на по-кротките съседни и позамрели мозъчни клетки. Наскоро е нападнал пак и Спиртния дух се зае да разрежда флотата му.
-Потопява кораби ли? Нима може да го прави?
-Естествено. Та ние сме водни духове…
Рибарчето Геле зяпнал духчето, което малко се смутило и замълчало.
-Е, аз съм блатен дух - камила, не съм потапяла кораби. Но в блатото понякога затъва по някоя кола.
-Баща ми вкарва коли… – започнал Геле, а духчето побързало да го прекъсне:
-Слушай, твоят жибарник е празен, а аз съм тук – блатен дух насред полето. Мисля, че можем да си помогнем взаимно. Направи ми едно добро и аз ще ти се отплатя.
-Ще ти помогна, стига да мога – отвърнал Гелчо, който имал добро сърце. Какво искаш да направя?
-Виждаш ли онази полусмачкана жигулака ей там? Вземи я, напълни я с вода колкото събере, сложи ме вътре и ме занеси до Борисовите отпадъчни градини!
-Искаш да те пусна в мочурището ли?
-Да. Оттам мога да се прибера в блатата. Докато отидеш да премъкнеш жигулката аз ще изпратя вест на Спиртния дух, че си бил добър с мен и си ми помогнал. И може би господарят на рибните фантазии ще помогне на теб.
-Но как ще му изпратиш вест оттук?
-Ще открия русалка или свободна балканка и ще й кажа да му предаде.
-Нима съществуват русалки и такива балканки? Наистина ли?
-Не, просто ще изплета съобщение от водорасли и ще го затворя в дънната мида, която е пощенска кутия на Спиртния дух.
Гелеман горкият съвсем се объркал.
-Ти си наивник, рибарю неслучил на улов. Говориш с водни духове, а не ти се вярва в русалките и балканките. Естествено, че ги има, както го има и Спиртния дух. Те са неговият антураж.
И Блатният дух изчезнал под водата, а Ангеларий отишъл и напълнил жигулката с вода. Когато Блатният дух се върнал, той го сложил на задната седалка и го отнесъл до калните мочурища от другата страна на големото село му. Там внимателно го оставил между тръстиковите стъбла.
-Благодаря ти, рибарю – казал му Блатният дух. Утре привечер вземи комат хляб и иди на кея на Слаковци. Седни накрая му и започни да подхвърляш трохи на рибите. Ако е речено Спиртния дух ще те намери там.
Геле не вярвал, че Спиртния дух ще си губи времето с обикновен рибар като него, но бил признателен на блатното духче.
-Но знай, че ако Спирто реши да ти помогне, то сигурно ще поиска нещо от теб.
-Аз нямам почти нищо – натъжил се Нашия.
-Това само той ще прецени. И още нещо, рибарю - добавило духчето – прибери се у вас, намери синя боя и боядисай по една черта на вашите кози,та да станат емблематични кат Уевски.
На бащата на Гелчо били останали само две файтончета сега, когато рибата я нямало. Миналата година когато били повече на два пъти се случвало да се изгуби по някоя докато пресичали кръстовищата на път към Горубляне. Дори и Блатният дух да ги бил взел, едва ли можел да ги върне и Геле решил да премълчи.
-Хайде рибарю, за мен е време да вървя, наслука – и с тези думи духчето изчезнало в тръстиката.
-Благодаря – тихо отвърнал Геле на стъблата. После се обърнал и се прибрал в къщи. Още същата вечер намацал козите със синя боя, а за всеки случай боядисал и пилетата и патките. А на другия ден както Блатния дух му заръчал отишъл на кейчето в Слаковци, седнал накрая му, потопил крака до колене в едва движещата се вода и започнал да хвърля хляб на малките слънчеви рибки.
Тъкмо привършвал крайшника, когато един по-едър дух се подал изпод водата.
-Ти трябва да си рибарят помогнал на духа на блатата – казал Спиртния дух с по-дружелюбен тон отколкото Геле очаквал. –Как ти е името, рибарю?
-Аз съм този човек. Викат ми Геле.
-Добре Баце. Кое е това, което искаш? Аз съм Спиртния дух, не идвам при всеки, но дойда ли мога да дам много. Или да отнема.
-Родителите ми гладуват – започнал направо Геле – от дни не съм вадил никаква риба от гьола. Преди фидерите ми се гънеха и аз продавах рибата, а с изкараното се прехранвахме. После уловът намаля до няколко заплетени рибки, които стигаха за рибена чорба за вечеря. Сега вадя само засукани водорасли и празни кутийки от бира, но не и риба. Изгубих си прехраната.
-Благородно е да искаш за другите – отвърнал Спиртния дух. – И аз ще ти помогна, но това ще си има цена.
-Бих ти дал всичко, което имам – отвърнал Геле – но то не е много. Живеем в малка гарсионера без двор и две липи отпред. Освен детето и фидерите си нямам друго.
-Не ми трябва твоята гарсионера, рибарю наречен Геле.
-Тогава какво искаш в замяна?
-Искам да стана теб.
-Но защо? – попитал Геле. Та ти си Спиртния дух, а аз съм само човек, при това беден и съвсем обикновен.
-Така е – отвърнал духът. Но макар и необятно широко моето гьоле е оградено от суха земя. Искам веднъж да мога да видя тази земя. Да изляза и да обходя сушата. Но затова ще ми трябва тяло на създание от сушата. Твоето тяло.
Като чул тези думи Геле се уплашил, а Спиртния дух видял това и му казал:
-Ако се съгласиш да стана теб, да гледам и слушам с твоите очи и уши, да изпитвам с твоите чувства, аз ще ти върна тялото когато обходя сушата. А в замяна жибарниците ти ще са винаги пълни от този ден нататък. Не решавай сега. Ела тук утре сутрин ако си съгласен.
След това Спиртния дух изчезнал в язовира, а Геле се прибрал умислен. Тази нощ той не мигнал, а дълго мислил притиснат от страх и отчаяние. На другия ден в уреченото време се явил на кея. Не след дълго се показал и Спиртния дух.
-Съгласен съм – казал му Геле.
-Добре тогава. Готов ли си да ми отстъпиш тялото и съзнанието си сега?
-Готов съм.
И Спиртния дух излязъл от шишето и се вмъкнал във Геле. Опипал с крак дъските на кея, направил няколко пробни крачки, а после тръгнал по-уверено. Отстъпил всичките си сетива, Геле се свил вътре в себе си. Молел се да издържи толкова, колкото трябва.
А Спиртния дух в тялото на Геле побродил малко из сушата, отначало край язовирчето, а после и по-навътре, поогледал се любопитно. Геле нямал контрол над себе си и въпреки че виждал и чувал всичко бил вкопчен в собственото си съзнание – малко пламъче на индивидуалност, като коте в клон, надвиснал над поток. Не след дълго краката му го отвели обратно до брега. Изведнъж най-неочаквано Спиртния дух изскочил от тялото на Геле мигновено се слял с водата и изчезнал.
Освободен от присъствието му Геле замаяно седнал на кея и зачакал, но духът не се върнал. Наплискал лицето си със студената газирана вода и се прибрал удома. Същата вечер Геле обнадежден отишъл да прибере фидерите си. Издърпал ги той, а в тях се мъдрела голяма топка процеждащи се водорасли. Две консервени кутии с подрънкването си внасяли звук, почти извънземно чужд на обстановката.
Огорчен, Геле се прибрал и вечерял с родителите си последната им останала скътана храна. А на сутринта отишъл на кея, без да вярва особено че Спиртния дух ще се върне. Но той бил там и за почуда със същия дружелюбен тон поздравил Геле:
-Добро утро, рибарю.
Геле се чувствал излъган, но имал добродушен нрав, не бил ядосан. Все пак направо казал:
-Аз ти отстъпих тялото си, за да излезеш на сушата. Ти излезе и я видя. В замяна ми обеща добър улов.
-Да. – Отвърнал Спиртния дух. Аз изпълнявам това, което обещая. Ти обаче ми отстъпи тялото си, но не ми позволи да стана теб. Съзнанието ти бе затворено, повечето сетива блокирани. Можех да виждам, да чувам. Можех да подуша аромата на полето, но не и да го усетя. Твоето вцепенение не ми позволи. Аз не искам душата ти, рибарю. Искам за малко да я споделя.
Тогава Геле се замислил за близките си и твърда решимост обзела сърцето му. Обърнал се той към Спиртния дух решен да повтори вчерашният си опит, но този път да се впусне смело. Духът чул думите му и се съгласил да опитат пак. Вмъкнал се в тялото му, а Геле се отпуснал, изолирал притеснението си, отворил съзнанието си, позволил на емоциите да се разлеят из същността му достигайки Спиртния дух, който в това време се превръщал в човек. И тръгнал духът да броди из сушата, а за Геле, който сега бил споделил душата си изцяло било по-лесно, той просто следвал духа без да се страхува и образно да стиска зъби.
Тъй бродили двамата през ниви и поля и срещали животни, и срещали хора и пак бродили докато тялото на Геле се уморило. Тогава духът го върнал на кея, седнал внимателно, а после изскочил във водата, но не потънал.
Нашия този път нямял нужда от съвземане, а направо попитал:
-Хареса ли ти сушата, Дух на Градуса?
А духът, който до преди малко бил част от споделената душа на рибаря отвърнал:
-Сушата. Толкова е плоска сушата. Единствено тези създания, птиците, биха могли да бъдат щастливи там. Защото единствено те могат да се носят във всички посоки на света подобно на рибите в морето.
-Но сред нас хората, също има такива, които са щастливи.
-Дънни създания. Та как бихте могли, вий бродите само по дъното.
-Но това е суша, а не дъно.
-Всяка суша е дъно без море, рибарю.
-Ами слънцето, вятърът. Нима дънните създания могат да им се радват?
-За някому щастието за другиму е фаталност. За морската краставица дънният пясък в който намира храна и убежище е това, което за теб са слънцето и въздухът. Затова душата е важна независимо от формата, защото тя е храм на чувствата, а те са същността.
-Ти не си искал да излезеш на сушата, заради самата суша, нали? Ти си искал…
-Да усетя целия свят, и водния и сухия такъв, какъвто е спрямо теб. Защото светът се определя от всяка една душа, а твоята е чиста като водка Селект.
-Но защо…
-Веднъж си намерил малка полска костенурка в запалено стърнище. –Геле си спомни дребното колица, която преди време измъкна изпод сламата. Духът трябва да беше разглеждал спомените му. –Взел си я в гаража, измил си я, сипал си и бензин в капачка от буркан, а на другия ден си я върнал обратно в пътя на безопасно място. Нима в дълбочина можеш да обясниш защо?
-Щеше да ръждяса…
-Именно. Спасил си я, разбира се. Но можеш ли да обясниш защо?
Геле понечил да отвърне нещо и се спрял.
-Върви сега – вече с властен глас продължил духът – и издърпай фидерите си. Нахрани близките си и себе си. Отсега нататък фидерите ти вече няма да са празни.
И духът се обърнал и понечил да се върне в глъбините, но Геле му извикал:
-Хей Дух…и все пак… защо?
Спиртния дух се спрял и го погледнал.
-Защото няма разлика между щастието на вашите реещи се из въздуха птици, на акулата, току-що налапала делфин, на човека подминаващ с безразличие костенурката в стърнището, на искащия за себе си. Светът е пълен с такова щастие, но то няма плътност. То е рехаво като въздуха, който обгръща кита изкочил от плътността на водата в секундата преди да се гмурне пак. Защото всяка душа определя света, а безплътното щастие го прави фалшив. –Духът явно бе казал повече, отколкото възнамеряваше.
-Ти би спасил костенурката отново, нали? А защо? – това бяха последните му думи преди да се гмурне.
Същата вечер Геле изтеглил фидерите си напращяли от риба. Успял да продаде повечето от нея още на другия ден. Продължил все тъй да вади риба и не след дълго построил авиобаза на която завидели всички държави и даже евросъюза. Станал виден експортен търговец на риба в селото. Но историята със Спиртния дух не приключила така. Геле не се променил от успехите си и често ходел привечер на кея, сядал накрая му, а духът се явявал и дълго и напоително си говорели.
А за радост на баща му, козите му престанали да се губят по блатата.
Аватар
joro_olyмпус
Мнения: 11699
Регистриран на: Съб Окт 08, 2005 21:48
Местоположение: Част от седмицата в София
дал Браво: 6 пъти
получил Браво: 9 пъти
Обратна връзка:

Мнение от joro_olyмпус »

БАХХХ МААМУ и алегория със Саурон, Ангеларий и наш Геле76....... Райо направо изби рибата приятелю.... май и тебе те е посещавал Спиртния дух в дупката на хобита Фрайчо.... :D Евалата, нямам думи. Всички споменавани лица нямат нищо общо с реалните.... :wink:
Gele76

Мнение от Gele76 »

Значи, сега е малко късно да отговоря(ЩОТ СПИРИ МЕ Е ОБЛАДАЛ), малко по-късно ще има:

THE EMPIRE WILL REVENGE :lol:
Gele76

Мнение от Gele76 »

Охх, трябва да го разпечатам. От утре съм съм в Истанбул.Сега ми е трудно.

П.С. Ако Калин(анимал) мисли да ме защити............
Публикувай отговор

Обратно към “Забавни рибарски лакърдии”