Параболично!!

- Рибата прясна ли е?
- Не знам, аз съм тук от три месеца.
Аватар
райчо китов
Мнения: 1273
Регистриран на: Пон Дек 19, 2005 18:57
Обратна връзка:

Параболично!!

Мнение от райчо китов »

Трабантът спря плавно върху зелената трева, по чиито жилави листа блестяха първите росни капки. Слънцето тъкмо се надигаше иззад черната нощна завивка и протягаше сънливо “ръце”, ала вятърът изглежда не се беше събудил още и повърхността на водата бе гладка като тепсия. Малцина идваха в тази част на язовира, предпочитаха източната половина, където се вливаше реката и където служителите от станцията редовно хвърляха захранка. Там рибата кълвеше много по-силно - имаше костур, щука, в папратите се мяркаше и шаран. А и беше средата на седмицата.
Щом "мотора" загасна, от черното возило се измъкнаха двама мъже. Единият бе от типа хора, който местните наричаха “щастлив новобранец” - бе нисък и тантурест, подсвиркваше си мелодии от типа на Kill Bill или когато Орлин Горанов имаше черна коса и Асен Гаргов все още пееше за любов на Лили Иванова. Но той бе също и от типа “ще хвана риба, каквото и да ми коства това”. Беше въоръжен с въдици и стръв купени набързо от магазин за стоки от ценовия клас Един ЛЕВ в града. Беше сторил това под доволния поглед на продавача, един от онези погледи, които казваха: “отървах се от скъпия китайски спининг и комплекта блесни за три и петдесет лева”. Опитния риболовец знаеше, че този човек не би могъл да улови друго освен кафяво водорасло.
Другият мъж бе пълна противоположност на първия. Бе малко по-висок, слаб, с изпито лице и кръвясали недоспали очи. Беше по-възрастен от него, но умората около очите му го състаряваше значително. Носеше протрити дънки и скъсани китайски кецове Reebok чиито окаляни вързанки се влачеха по земята. Имаше вид на човек, който е бил заставен да дойде тук пряко волята си и под някакъв претекст. Това може би щеше да впечатли някой ранобуден вестникопродавец в селото над язовира или шайка пийнали нехранимайковци в местната кръчма, ако не беше самата истина. “Младежа” не носеше нищо, но и тежестта на задника му като че ли го убиваше.

Ниският тантурест мъж натисна копчето на пластмасовата кутийка и централното заключване на колата изщрака.Трабанта премигна щастливо и бибипна два пъти. Тогава двамата мъже се затътрузиха към тясната пътека, която щеше да ги отведе долу в ниското, до водата където щяха да заметнат въдиците си.

- Дърт педал. – измърмори младият мъж.
По-възрастният се направи, че не го е чул и продължи да върви с къси стъпки към водата. Лицето му бе ведро, огряно от усмивката на утрото, сякаш всичките му грижи бяха останали далече зад него, заключени зад дебелата бронирана врата на апартамента му в “Надежда”. Подсвиркваше си “ветрове” на Тутанкамон, докато се спускаше по стръмната пътека надолу, използвайки чисто новият свръх-олекотен японски телескоп като гега.

- Кучи син. – продължи младокът. – Кога ще ми дадеш проклетите кинти?

Възрастният мъж спря и се ослуша, сякаш бе дочул някакъв странен шум в храстите.

- Може поне да опиташ да извлечеш удоволствие от риболова. – рече той без да се обръща назад. – Кажи ми Гюро, кога за последно си се чувствал наистина добре?

- Винаги, когато не те виждам да се мотаеш наоколо.
Гюро понечи да се изкиска, но това което започна отначало като гърлен смях се превърна впоследствие в спастична кашлица. След няколко минути младока се овладя.

- Ти обеща. Каза, че ще ми дадеш кинти, ако дойда.

Възрастния мъж внимателно остави риболовните принадлежности на земята и се изправи. Лицето му бе все тъй спокойно и усмивката не слизаше от лицето му. Той бръкна в джоба на панталоните си и извади оттам прегънати на две банкноти от петдесет лева, защипани с метална скоба и ги метна на земята пред краката на спътника си.

- Кога за последно съм те лъгал?
Младият мъж се наведе и прибра парите в джоба на дънките си.

- Аз бях дотук. – рече той. – Не се тревожи. Ще се прибера на стоп..., тате...

- Ако останеш с мен един час, ще получиш още толкова. – рече внезапно бащата. Усмивката му бе започнала да избледнява. - Помисли си добре. – рече той. - Ще можеш да се боцкаш на воля поне три месеца...

- Ти пък какво разбираш, изкуфял дъртак?

- Поне няма да ти се налага да разбиваш магазини и складове за известно време. – бащата изучаваше сина си с безучастен поглед. Една малка вена пулсираше предателски върху голямото му чело, ала синът му бе твърде зает с ровене по джобовите за да я забележи. - Е, какво решаваш?

Гюро като че ли се разколеба. Докосна с ръка издатината на задния си джоб и за миг застина в тази поза. От носа му потече сопол. Той го избърса с пръст, след което го натика в устата си и разтегна една никотинова усмивка.

- А, какво би ми попречило да взема всичките ти пари, още сега?

Мъжът насреща не реагира.

"Господи, трябва да му покажа, че се страхувам от него. Той е дегенерат, но съвсем не е глупав. Боже мой, как говоря за сина си, Боже мой ... дай ми сили да изтърпя и това унижение..."

- Поне две неща. – каза той с ледено спокоен глас. – Първо, парите които ще ти дам не са в мен, а в къщи и второ, тази постъпка окончателно ще те лиши от месечната ти издръжка. - той впери поглед в него. Едно последно усилие, помисли си. - Наистина ли искаш това да се случи? – говореше бавно, като внимателно подбираше думите си, говореше така сякаш срещу него стоеше не порасналият му син, а малко момче, което държеше в ръцете си зареден пистолет.

Гюро изцъка с език и затътри крака по склона. По пътя надолу настъпи една от връзките на кецовете си, препъна се и едва не цамбурна в язовира. Направи няколко бързи крачки преди да баща му да сграбчи ръкава на окъсаното му дънково яке.

- Пусни ме! – изрева Гюро. – Пусни ме, шибан, дърт...” - той отблъсна ръцете на баща си и се тръшна на земята до дънера на едно дърво. - ‘Дин час. Нито минутка повече.

- Дадено. – усмихна се баща му и се зае да оправя такъмите. Отне му пет минути преди да заметне въдицата. Плувката се изви параболично и цопна десетина метра пред върха на пръта като направи няколко концентрични кръга в тихата вода. Някъде зад тях засвириха щурчета и заквакаха жаби.

В далечината, в здрача примигна светлина.

- Давай риболовецо! – изграчи Гюро и се закиска просташки. Беше измъкнал отнякъде малко шише водка и отпиваше едри глътки. – Нека тъпите рибоци разберат кой е шефа...

Отвъд димът, който се стелеше над водата в прикритието на върбовите клонки на отсрещния бряг пропя скорец и светлинката проблесна отново.

“Започва се.” – помисли си бащата и започна бавно да навива кордата на макарата. Ръцете му леко се разтрепериха, когато извади плувката от водата и коленичи, за да смени стръвта. Но той така и не я смени. Нещо изсвистя във въздуха, на два метра от него и зад гърба му се чу стон. Полупразната бутилка падна на земята и се затъркаля по склона към водата. Една единствена въздишка се отрони от устата на сина му.

- Свърши. – промълви бащата.

Той захвърли настрани въдицата и се изправи с пуст поглед.

Няколко минути по-късно зад Трабанта спря друга черна кола. От нея излязоха трима мъже и заслизаха надолу по стръмната пътека. Двама от тях отидоха до тялото и започнаха да го увиват в черен найлон. Третият мъж се приближи до бащата и го потупа по рамото.

- Знам, как се чувстваш. – рече стражарят. - Аз лично застрелях моя преди две години. Кучият син беше опрял кухненски нож в гърба на майка си. – той направи кратка пауза, докато прерови джобовете си за пакета с цигари. - Понякога дори ние не можем да реагираме навреме. Информацията тече бавно, а психолозите са гооо-оо-леми мърди.

Възрастният мъж вдигна глава и изненадано го погледна.

- Според теб сега реагирахте навреме, така ли?

Иззад завоя се чу шум от мотоциклет.

- Ще го впишем в рапорта като воден инцидент, но не вярвам да се притесняваш от този факт. – продължи мъжът, сякаш не бе чул нищо. – той всмука от цигарата и задържа дълго дъха си преди да го изпусне с шумна въздишка. – Погледни го от хубавата страна - спести много неприятности на семейството си. Дано имаш повече късмет с другите деца.

Бащата не отговори. Погледна за последно синът си и уморено се заизкачва нагоре. Отключи колата и седна зад волана.

- Вървете по дяволите! – извика той отгоре. После пъхна ключа и завъртя стартера. Трабантът бавно потегли към града.

Мъжете го гледаха докато не се скри зад дърветата. Бързо събраха въдиците и ги натикаха в багажника.

- Ще се справи. - каза единият от тях.
Gele76

Мнение от Gele76 »

Баце ПОКЛОН :shock:

Ей за тва те уважавам и ще пия с теб до припадък :lol:
vikik
Мнения: 2789
Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 12:46
Местоположение: София

Мнение от vikik »

Eййййй, това ме утрепа, нямам думи, голям си!!!
Аватар
райчо китов
Мнения: 1273
Регистриран на: Пон Дек 19, 2005 18:57
Обратна връзка:

Мнение от райчо китов »

Gele76 написа:Баце ПОКЛОН :shock:

Ей за тва те уважавам и ще пия с теб до припадък :lol:
До припадъ,ама май само за по две остана време,та заради разговора ни тази вечер ей кво мисля, в лъц-хлъц style:

ДРАМАТА НА ОБЩАТА СОБСТВЕНОСТ


Просеката през свинаките се разшири. Обедното слънце вече напичаше, когато Вълчан стигна до малко гьолче. Но тъкмо гребна вода, за да се освежи, чу един глас да го предупреждава:

– На твое място не бих пил от тази вода.

Огледа се и видя коленичил на брега старец да чисти няколко дребни рибки върху дънер. До него имаше кошница, макара и три въдици, забити в калта, с провесени във водата влакна.

– Кълве ли? – попита любезно Вълчан.

Човекът отвърна троснато, без дори да си направи труда да го погледне:

– Не. Тези мижави създанийца са всичко за днес.

Старецът продължи да чисти рибките и да ги пуска в един тиган над тлеещия огън. Цвъртящата риба замириса вкусно. Вълчан забеляза малката видра,след която тръгна сутринта, да яде отпадъците от рибите. Тогава усети глад.

Тъй като се имаше за добър рибар, реши да попита:

– Каква стръв използвате?

Човекът погледна Вълчан замислено.

- Не е проблемът в стръвта, синко. Това, което съм хванал, е най-доброто, останало в езерото.
Вълчан си помисли, че може би ще научи повече, ако си замълчи, тъй като самотниците не са много разговорливи с непознати. След известно време старият рибар махна с ръка да седне до огъня и му даде да хапне малко риба и хляб. Вълчан излапа набързо всичко, макар да се чувстваше гузен, че е отнел част от скромния обяд на стареца. Като приключиха с яденето той продължи да мълчи и след малко старецът проговори:

– Преди много години тук можеха да се ловят наистина големи риби – рече тъжно той. – Но всичките ги изловиха. И сега са останали само малките.

- Но малките също ще пораснат, нали? – попита Джонатан и се взря в гъстите треви, подаващи се над плитката вода покрай брега, където вероятно се криеха много риби.

– Ами. Хората не подбират и ловят дори малките риби. Но не е само в това проблемът, те изхвърлят сметта си в другия край на езерото. Виждаш ли онази гъста пяна там?

Вълчан беше объркан.

– Но защо другите ти вземат рибата и пълнят с боклуци твоето езеро?

– О, не – каза рибарят, – това не е мое езеро. То принадлежи на всички, точно както горите и реките.

– Тези риби приндлежат на всички– Вълчан заекна, – включително на мен?

И се почувства не толкова виновен – нали не е ял нещо, което е чуждо.

– Не е точно така – отговори човекът. – Това, което принадлежи на всички, всъщност не принадлежи на никого... докато не се хване на моята въдица. Тогава е мое.

- Не разбирам – призна Вълчан с объркано изражение на лицето.

И повтори като на себе си:

– Рибата принадлежи на всички, което означава, че всъщност тя не принадлежи на никого, докато някоя риба не захапе кукичката ти. Тогава рибата става твоя. Но грижиш ли се за нея, храниш ли я, за да расте?

– Не, разбира се! – изсумтя човекът презрително. – Защо да се грижа за риба, която всеки друг по всяко време може да улови? Къде ще иде трудът ми, ако някой излови всичко или вземе да отрови водата с боклуците си? Къде отиват всичките ми усилия?

Опечален, старецът добави тъжно:

– Ще ми се наистина да притежавах езерото. Тогава бих се грижил за рибата и за езерото, както краварят за своите крави от ранчото в съседната долина. Щях да отгледам най-хубавите, най-големите риби и можеш да се обзаложиш, че никакъв бракониер или замърсител нямаше да ми убегне. Щях да направя така, че...

– Кой управлява сега езерото? – прекъсна го Вълчан.

Суровото лице на рибаря се втвърди като камък.

– Езерото го управлява представители на мен и теб. Те пък се избират на всеки четири години. Комисия излъчва управител на района на езерото и му плаща заплата от хашите данъци. Рибният управител трябва да следи да не се лови прекалено много риба и да не се изхвърлят отпадъци. Странното обаче е, че приятелите на управителите са тия, които излавят рибата и замърсяват повече от всички.

Двамата седяха и гледаха как вятърът рисува картина от малки вълнички по сребърната повърхност на езерото. Вълчан забеляза, че жълто-черният котарак се е изправил и гледа втренчено една рибешка глава в чинията му. Той я бутна, а животното умело я улови с ноктите на едната си лапа. Котаракът изглеждаше доста борбен, едното му ухо бе отнесено вероятно в някаква стара битка.

Вълчан се върна към разказа на стария рибар и попита:

– А те добре ли управляват езерото?

- Ами сам прецени – изръмжа старият рибар. – Видя колко дребен беше моят улов. Май излиза, че докато ръстът на заплатата на управителя расте, размерът на рибите намалява.

Замислен,недоумяващ,Вълчан пое обтратно през свинаките,да търси своята риба,обратно пропорционална на полагащата му се издръжка от дома за изостанали в умо и физиоразвитие кучета...
vikik
Мнения: 2789
Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 12:46
Местоположение: София

Мнение от vikik »

Тука се намесва и хашата нещо.... :wink:
Аватар
joro_olyмпус
Мнения: 11699
Регистриран на: Съб Окт 08, 2005 21:48
Местоположение: Част от седмицата в София
дал Браво: 6 пъти
получил Браво: 9 пъти
Обратна връзка:

Мнение от joro_olyмпус »

Райо, откачаш пич - тва не е забавно, а философия. Другаде го пускай, не че не ме кефи.... :wink:
Аватар
райчо китов
Мнения: 1273
Регистриран на: Пон Дек 19, 2005 18:57
Обратна връзка:

Мнение от райчо китов »

joro_olympus написа:Райо, откачаш пич - тва не е забавно, а философия. Другаде го пускай, не че не ме кефи.... :wink:
Нема как да не откачам,колко време вече не съм пипал пръчка :roll:
Баси.
mom
Мнения: 404
Регистриран на: Чет Окт 20, 2005 1:49

Мнение от mom »

На едно място си пропуснал Джонатан (Гълибъл?) ...
(\__/)
(='.'=)
('')_('') This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination
Бат Стан
Мнения: 10820
Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 0:21
Местоположение: при пъстървите на Станкови бараки
дал Браво: 5 пъти
получил Браво: 58 пъти
Обратна връзка:

хай

Мнение от Бат Стан »

райчо китов написа:
joro_olympus написа:Райо, откачаш пич - тва не е забавно, а философия. Другаде го пускай, не че не ме кефи.... :wink:
Нема как да не откачам,колко време вече не съм пипал пръчка :roll:
Баси.
Колега Китов, налага ти се спешно да отидеш за риба...На мен такива неща ми идват в главата, когато шест дни не съм ходил (слава богу, случва ми се не повече от 1-2 пъти годишно).
Клуб по спортен риболов "Балканка"
Аватар
райчо китов
Мнения: 1273
Регистриран на: Пон Дек 19, 2005 18:57
Обратна връзка:

Мнение от райчо китов »

mom написа:На едно място си пропуснал Джонатан (Гълибъл?) ...
Ич не е на едно,Вълчан е моя интерпретация любимия ми герой от Приглюченията на Джонатан Гълибъл...затова са книгите,всеки да направи после собствен сценарий на възприятиата си :roll:
Публикувай отговор

Обратно към “Забавни рибарски лакърдии”