Планината ви гледа

- Рибата прясна ли е?
- Не знам, аз съм тук от три месеца.
nanga
Мнения: 263
Регистриран на: Чет Ное 02, 2006 20:22
Местоположение: Sofia
получил Браво: 1 път
Обратна връзка:

Планината ви гледа

Мнение от nanga »

Тръгнаха с изгрева. На излизане от стаята внимаваха да не настъпят някоя от заспалите, увити в спални чували фигури- пристъпваха между “палачинките” , като балетисти. Входната порта изскърца на отваряне с въздишката на недоволна бабичка.
Селото спеше, само тук-там се чуваше приглушен звън от хлопките на сбуталите се в просъница добичета. Разпокъсано и нестройно излаяха кучета.. Нощта отчаяно и нетърпеливо прегръщаше планината, отблъсквайки настъпващото утро с ненаситността на ревнива любовница.
Подминаха последните къщи и излязоха на проядения асфалт. Стъпките им вдигаха наслоения прахоляк и отекваха в изправените до пътя сипеи. Движеха се в крак, с устрема на нетърпеливи и въодушевени младежи, каквито всъщност бяха.
- Абе, ония като станат, дали ще се сетят, че сме отишли за риба?!- попита Митака.- Треаше поне бележка да им оставим?!
- Бе ква бележка, бе, пич? След такава вечер сигурно ще се събудят чак следобед, и така ше ги цепат главите!- самоуверено и с присмехулни нотки в гласа отговори Бобсъна. – Дотогава ние ще сме върнали сто пъти!
- Да, де, ама все пак...- Митака беше известен сред приятелите си със своята расзъдливост, както и с факта, че понякога го спохожда твърде късно.
Сякаш за да потвърди констатацията, Бобсъна сложи край на разговора с категоричен извод:
- Еми квото- такова! Сега и да се чудим- файда никаква, тръгнахме! И не се коси- аз колкото съм обикалял по планините с нашите, ти толкова пеша по София не си ходил!
Замълчаха, всеки умислен в своите си мисли, и продъжиха да се спускат по пътя. На завоите, някъде долу и в ниското, се мяркаше реката. Ранното сутрешно слънце се отразяваше в нея, карайки я да проблясва- като слуз на гигантски охлюв, минал през канЬона преди милиони години.
След час стъпиха на мост, прехвърлен над стръмна урва. Подминаха го и свърнаха настрани от асфалта, поемайки по черен път. След трийсетина минути спряха рязко, като по команда- пред тях се виеше и гърчеше водната змия, ромона й достигаше до ушите им ясно и обещаващо.
От цялото ходене за риба обичаха най- много тези мигове. Заради тях не се поддадоха на еуфорията от миналата вечер, внимаваха с чашите, рискувайки да си навлекат подигравките на останалите, и се наговориха незабелязано. Почувстваха се като разполовени- една част от съзнанието им се напрегна от ловно нетърпение, другата заликува от прилива на пълна свобода. Всичко застана по местата си, в хармония. От безлична маса вода, течаща от никъде и наникъде, реката се изведнъж оживя, превърна се в същество. Сега им предстоеше диалог, в който си бяха самодостатъчни, без нужда от никой и нищо.
- Ей, дали ще даде?! Реката е супер, скивай, екстра е, а?!- възбудено попита Бобсъна. И без да дочака отговора на своя спътник продължи, като че ли е го обмислял предварително.- Аз минавам отсреща, ти оставаш от тая страна. Подминаваме се един друг, ловиме през вир, и само да не буриме, нема да се гониме по чукарите!
- Добре, ти знаеш...Стой бе, е-е-ей, рибата нема да избяга!- думите на Митака предизвикаха ехо, в напразен опит да догонят фигурата на Бобсъна, която вече летеше, събаряйки парчета от каменния сипей.
Стигна реката, нагази смело в нея, потъвайки до кръста, и с десетина разкрача премина на отсрещния бряг. Обърна се, и извика нечленоразделно и победоносно.
Митака се усмихна, поклати глава и внимателно продължи да се спуска, гледайки си в краката. Стигна до водата, приседна на един от по-едрите камъни, извади манерката и бавно отви капачката. Студената струя забълбука в гърлото му, пи бавно и до насита. Свали манерката, прокара ръка през падащата до раменете му мокра коса, и се загледа в начупените златни отблясъци на бързея.
Постоя така десетина минути, после се изправи бавно и се огледа. Фигурата на приятеля му се различаваше едва- едва- заради маскировъчните дрехи, с които се беше облякъл, а и поради разстоянието- в своето нетърпение Бобсъна се беше отдалечил, подминавайки два дълбоки и дълги завоя.
Сглоби пръчката, и бавно, стараейки се да не размества камъните под краката си, навлезе в студената вода.


Не за първи път ловеше в планината, знаеше добре, че нощта ще падне бързо. Въпреки това се изненада- само до преди секунди реката се къпеше в светлина и майско слънце, и в следващия миг притъмня. Лекия полъх на вятъра стихна, невидима ръка посипа цялата природа с микроскопична, сива пепел .
Митака раздвижи изтръпналите от студа крака. На излизане от водата стъпи върху малък, девствен пясъчен нанос, погледна оставената следа и се усмихна на асоциацията си: “ Аз съм Армстронг и стъпвам на Луната- това е малка стъпка за човека- и огромен скок за човечеството!”.
На бърз ход се спусна по течението и измина двестате метра, делящи го от Бобсъна. Приятелят му съсредоточено махаше с мухарката, нагазил до колене в края на дълбок бързей, чийто разпенени струи с бучене се провираха между два огромни камъка и пропадаха в малък водопад.
- Аре, време е да бегаме- опита се да надвика реката Митака.- Аре, че имаме два часа път обратно!
Бобсъна вдигна глава, огледа се, неохотно излезе от водата и започна да сгъва пръчката. Изправени на двата бряга и разделени от водата, двамата бяха съсредоточени в почти огледалните си движения, приготвящи ги за обратен път.
Митака приключи първи, с последно силно и рязко движение стегна ремъка на малката раница, метна я на гърба си и погледна към другия бряг. Гледката го накара да се вцепени, усети как космите по врата му настръхват.
Приятелят му стоеше изправен, с леко разкрачени крака. С инстинктивен жест беше навел сгънатата си въдица напред и върха й сочеше право в муцуната на едро, сиво куче.
“Вълк!”- откровението избухна в съзнанието му и помете всички останали мисли. Бавно, без да сваля раницата от гърба си, Митака се наведе и ръката му зашари по ситния чакъл в опит да напипа по- едър камък. Животното забеляза движението, поизвърна глава, сведе я до земята и погледите им се срещнаха.
В този миг опънатите нерви на Бобсъна не издържаха. Хвърли пръчката, завъртя се и със скорост, удвоена от страха, се покатери върху първия от огромните камъни, бележещи ръба на водопада. Устреми се към отсрещния бряг. Скок, втори... на третия се подхлъзна, размаха ръце в напразен опит да запази равновесие и с вик полетя във водопада.
Митака се затича, навлезе устремно в реката, стигна до естествения праг и борейки се със струята, която го мокреше до гърдите, погледна надолу.
Водопадът беше висок десетина метра, и силата на водата, падаща отвисоко в продължение на много хилядолетия, беше изваяла малко и дълбоко, правилно езеро.
Насред разпененото течение, с вяли плясъци на ръцете, Бобсъна се опитваше да достигне брега. Обърна се, видя надвесената фигура, и извика:
- Копеле, кракът ми... Копеле, не мога!
Без замисляне Митака стъпи на подводния праг, приклекна и скочи с краката надолу.
Ледената вода го прие с негостоприемно прерязване. Изплува и дишайки на пресекулки, с няколко мощни тласъка достигна давещия се младеж. Бобсъна протегна ръка, той я пое, обърна се на една страна и след няколко удара с крака потърси дъното. Усети хлъзгавите камъни и отблъсквайки се от тях, стигна до брега. Обърна се, и вървейки заднешкм, извлече натежалото, с пропити дрехи, тяло. Двамата се струполиха по гръб в плиткото.
Бобсъна се преви, обхвана с две ръце десния си глезен и лицето му се сгърчи в болезнена гримаса.
- Преебах си крака, направо го чух как изхрущя, дано да е само изкълчен...- простена, и след като се огледа, продължи- Дееба тъпия вълк, дееба... Как ще се приберем?
- Е ... “ как? ”... Нали си идвал и преди?- повдигнт на лакти, Митака погледна приятеля си учудено.
- Бе идвал съм... Никога не съм слизал под водопада, не знам пътеките!- нервен от болката и раздразнен от незнанието си, Бобсъна ядно заключи – А обратно не става, ще ни трябват въжета по тия скали!- дясната му ръка хван сух, прав клон, довлечен и изхвърлен на брега от високите пролетни води, силно удари с него по водата и изохка от движението.
- Ако дрьпнем по ската нагоре, стигаме за час пътя, и излизаме в долното село!
- Еми айде, немаме варианти! Оставяме багажа тука, утре ще го вземем, дано с тая гега докуцам догоре, че се стъмва...- не довърши Бобсана.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

“ Стигаме... за час...стигаме... за час...”- думите се блъскаха в главата му стотици пъти, накрая започна да ги повтаря шепнешком, простенвайки ги заедно с усилието, което му костваше всяко движение. Тялото на Бобсъна тежеше все повече- неориентиран и безсилно отпуснат, с наведена глава, той драпаше по земята в сляп опит да сграбчи трева, храст или остър камък, чиято опора да ги издърпа напред и нагоре. Митака спря за поредна почивка, допря потното си чело до земята, пое и задържа дълбоко мириса й. Сълзи на умора и безсилие потекоха по бузите му.
Нямаше представа преди колко време тръгнаха. Сякаш преди часове стръмния, безкраен сипей ги наведе, после ги принуди да легнат по корем. Двамата постепенно се срастнаха в уродливо същество, което се катери, лазейки на четири ръце и три крака. Тъмнината ги зави с непрогледно одеяло и те не виждаха разранените си до кръв пръсти, размазаната по лицата кал и отчаянието в очите.
Право пред тях, над гърбицата на хълма, между тънките, черни стръкове, се процеждаше едва доловим светлик.
“ Стигаме... за час...стигаме... за час..”- изтормозеното му тяло се подпъхна под това на Бобсъна, повдигна го и понесъл цялата планина на гърба си, Митака бавно запълзя към светлината.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

Гласовете на десетината младежи се преплитаха в шумен и нестроен хор. Задаваха въпроси, шегуваха се, закачаха се помежду си и с двамата пациенти, после внезапно млъкнаха. Вратата на бялата стая се отвори и в стаята влезе омачкан селянин. Износените му, дебели и закопчани догоре дрехи внесоха смес от миризми на сено и животни. Видът му рязко контрастирше със стерилната обстановка на окръжната болница. Мачкайки неуверено загубилата си цвят и форма капа, той мина напред и застана между двете съседни легла.
Приседна внимателно в края на леглото, в което лежеше Бобсъна, и след кратко мълчание попита:
- Как е ногата?- въпросът му отекна гърлено и дрезгаво, като ехото на падаща отвисоко планинска река.
- Добре е...! Бай Ангеле, благодаря ти!- гласът на младежа се скъса, и брадичката му затрепери, поглеждайки ръцете, които го внесоха в болницата.
- Бай Ангеле...- надигна се и Митака, и млъкна, затиснат от тежкия поглед на новодошлия.
- Качихте се по Кози камък посред нощ, а там животните и през деня не минават- сякаш на себе си промърмори селянина, изправи се, изгледа двамата и продължи- Е хайде, със здраве, и се обаждайте, че планината ви гледа, ще ме пита за вас!
Обърна се, нахлузи шапката и с бавни, полюшващи се крачки, излезе от стаята.
Без да обръщат внимание на останалите, двамата млади мъже се отпуснаха в болничните легла.
Единственото извинение на господ е, че не съществува!!
-----------------------------------------------------
"Расовият клитор трябва да е като кобургски нос!"- обобщи Жан-Пиер
krasi.ko
Мнения: 661
Регистриран на: Сря Юли 05, 2006 21:15
Местоположение: Стара Загора
получил Браво: 1 път

Re:

Мнение от krasi.ko »

8) А бе това е много добро изпълнение,измислица или по действителен случаи е :?:
Луд умора няма само се поти и вика давай още
nanga
Мнения: 263
Регистриран на: Чет Ное 02, 2006 20:22
Местоположение: Sofia
получил Браво: 1 път
Обратна връзка:

Re:

Мнение от nanga »

krasi.ko написа:8) А бе това е много добро изпълнение,измислица или по действителен случаи е :?:
Радвам се, че ти хареса.
Нека кажем, че е 100 % измислица... Или може би не съвсем, все пак?!
Истината е въпрос на въображение...

:shock:
Единственото извинение на господ е, че не съществува!!
-----------------------------------------------------
"Расовият клитор трябва да е като кобургски нос!"- обобщи Жан-Пиер
Аватар
joro_olyмпус
Мнения: 11699
Регистриран на: Съб Окт 08, 2005 21:48
Местоположение: Част от седмицата в София
дал Браво: 6 пъти
получил Браво: 9 пъти
Обратна връзка:

Re:

Мнение от joro_olyмпус »

nanga написа:
krasi.ko написа:8) А бе това е много добро изпълнение,измислица или по действителен случаи е :?:
Радвам се, че ти хареса.
Нека кажем, че е 100 % измислица... Или може би не съвсем, все пак?!
Истината е въпрос на въображение...

:shock:
Стига си лъгал, прекара ме в другата си тема че си копи-пействал. Всичкото това ти си го написъл и ни пускаш тук откъси от твоите - било сценарии, било книги. Добре е и добре звучи, хубаво правиш, че тестваш аудиторията тук преди да пристъпиш към публикуване. Ама да знаеш - има някои рибари поназнайващи от литература, така че чакай тежки критики. В личен план се радвам да срещна точно тук, в рибарския форум човек правещ първите си - и то какви, опити да пише...Това което си написъл пич, си си го преживял, смелил и осмислил. То не, че Елин Пелин не е бил рибар де....Адмирации за пробванито и написаното. Критики сетне, като пуснеш целите материали. :wink: :D
Последно промяна от joro_olyмпус на Чет Фев 01, 2007 0:19, променено общо 1 път.
Аватар
Ivan VP
Търговец
Мнения: 5297
Регистриран на: Пет Дек 17, 2004 18:32
Местоположение: БГ
получил Браво: 4 пъти
Обратна връзка:

Мнение от Ivan VP »

Ей това си избрах от предишното:
Кръчмаря несигурно спря.
Софиянеца поклати глава, и поръча:
- Двойно кафе, с малък коняк- , сядайки на средния от трите стола пред бар- плота.
- Ма...кав коняк, тука немам... с лимонада нещо, или с алтай... не помниш ли?- засуети се Кръчмаря.
"Нищо не помня, а и не искам да си спомням!"- си помисли Софиянеца.
- Добре де, двойно кафе....с голяма мента!
Цялата кръчма го погледна с уважение
Истината е въпрос на въображение...
Ами фактите?
Или :
"Фактите не говорят" А.П.
http://www.ivpfishing.com" onclick="window.open(this.href);return false;
Аватар
райчо китов
Мнения: 1273
Регистриран на: Пон Дек 19, 2005 18:57
Обратна връзка:

Мнение от райчо китов »

Баси,прочетох го два пъти,а не разбрах кога,как...немам думи..утре ще го осмислям..БРАВО..
Gele76

Re:

Мнение от Gele76 »

krasi.ko написа:8) А бе това е много добро изпълнение,измислица или по действителен случаи е :?:
И аз това се питам :roll:

П.С.Една от най-добрите творби, редом с тези на колегата Китов 8)
Аватар
virbela1
Мнения: 1211
Регистриран на: Пон Юни 06, 2005 16:09

Мнение от virbela1 »

Nanga,
благодаря за доставеното удоволствие.
nanga
Мнения: 263
Регистриран на: Чет Ное 02, 2006 20:22
Местоположение: Sofia
получил Браво: 1 път
Обратна връзка:

Мнение от nanga »

Кое е реално, кое не е... :D О.к., така да бъде: вълка е среща, крака е белег, водопада съществува! Но връзката помежду им, както и останалите лица и събития, са плод на моето въображение.
Сега за фактите- хм, не ми остава нищо друго, освен да цитирам римския император Юлиан: " Историята е празен сбор от приказки за събития, истината за които изчезва още докато се извършват."
И накрая- удоволствието ми от това, че разказа е доставил удоволствие- е огромно! Благодаря за добрите думи!
А за критиките- да поживеем, да видим. Единственото съвършено нещо на този свят е Природата, всичко останало може да се подобри. :wink:
П.С. И пак ще досаждам с историй...
Единственото извинение на господ е, че не съществува!!
-----------------------------------------------------
"Расовият клитор трябва да е като кобургски нос!"- обобщи Жан-Пиер
Аватар
MapuaH
Мнения: 5825
Регистриран на: Вто Яну 11, 2005 20:46
Риболов: Основно спининг
Местоположение: Markdorf, Deutschland
дал Браво: 349 пъти
получил Браво: 346 пъти
Обратна връзка:

Мнение от MapuaH »

Браво :)
"Риболовът не е наслука - риболовът е наука !!!"
Аватар
cerber
Мнения: 1873
Регистриран на: Пет Юли 07, 2006 23:51
Местоположение: Evros-GR
получил Браво: 7 пъти
Обратна връзка:

Мнение от cerber »

След третия прочетен разказ... абе, май си имаме работа с професионалист.
)><ۣ((((((((ºۣ< ڸ
Публикувай отговор

Обратно към “Забавни рибарски лакърдии”