За слона спасител(или кой кой е)...

- Рибата прясна ли е?
- Не знам, аз съм тук от три месеца.
Аватар
райчо китов
Мнения: 1273
Регистриран на: Пон Дек 19, 2005 18:57
Обратна връзка:

За слона спасител(или кой кой е)...

Мнение от райчо китов »

Зноен августовски ден. Слънчевите реотани са в стихията си. Всички божи твари са се скрили на сянка, търсейки прохлада. На брега на Искаро,под приведените клони на стара върба, пред малката софра,седяха двама стари приятели, Мито и Пройо. На софрата стои изпотено павурче с ракия, а до него калайдисано канче с резени обелени праскавици.
Пред двамата - юзчета. Пройо бръкна в пояса си и извади пунгията. Напълни лулата си с тютюн, цъкна с огнивото,но не запали:
-Мама....ти и пергиш,заман ше ми праиш сечено на кефо.
И още по усърдно затепа с загрубелите си палци,дорде запали праханта, която постави в лулата си. Затисна я с палец и смръкна няколко пъти.По лицето му премина,даже се застоя,сянка от напиращата от блаженсто кръв,която проправяше път към заспаля му мозък,просветна му щоде да изрече:
- Голяма жега, голямо нещо, бате Мите.
- Време му е, Прое, сега се пече лебо - отговори Мите,със скована от студената ракия физиономия,премлясна с уста и напълни юзчетата с изстудената ракия, взе своето в ръка и каза:
- Ха,на хаирлия да е, добре дошъл, Пройооо!
- Добре заварил и наздраве,ча днес ако не удари,незнам ! - рече Пройо, отпи от юзчето и го остави на софрата.
- Вземи си мезе! - покани го Мито.
- Благодарим! Шъ си зема, оти праскавицата е благодат, дар божи. Она е дошла от раьо при назе. Ябълката е друго, она е греовно дърво.
- И ябълката и всички плодове са пръщиня,сал затва стават,от мен да знаиш,ази ги рупам га искам да се напнем да прочистя канала.Ма глей ся ракията ка ги пие,а?Арни са в тая жега.
- Така е! Ама грео на Адам е станал като е изел ябълка. От праски съ не влаза у грех. Затова съ вика - праскавете бели, ябълките брои. Праскавата е свешено дърво по целио свет. Сега шъ ти кажа една приказка дек, я знъм от един црън арапин.
Надигна поредното юзче,та да влезе във филма,протрпери и занарежда..
- Знаеш, че бех гасрабайтере в анголата. У лагеро ни вардеа църни арапе. Они съ грозни, ама иначе съ добри ора. С един от них станахме добри приятеле. Та он ми разказа таа приказка.
Било много отдавна. Племето му живеело в една непроходима пущиня. В средата на селото имало голема праскова, която они почитали като свещено дърво. Пилците кацали по нея и по цел ден огласяли селото със своите чириликания. Пеперуди и пчели летели на орляци и пиеле нектар от цветовете на овошката. Праскавите от нея използвали като илач или за голема благина през празниците, оти и они си имат празници. С праскове посрещали госкето си. Ората ловели риба, дивеч и пилета соде използвале за примамки кюстилките им. Така безгрижно и весело си, живеело племето. Да, ама гяволо си нема работа. Една заран селото осъмнало с викове и кресъци. Като излезнали ората от колибите, що да видат:
На прасковата се окачило цело стадо абдали.Най-високо бил тарторо им,ги, а на клонете под него останалите абдале. Ядът праскове, рипат от клон на клон, биат съ у гърдите и съ зъбат на ората. Убаво, ама от небелените праскови стомасите мги съ разлабиле и они осрале орталъко.
От този ден живото на племето станал много тежък. Немали свещено дърво, местото около дървото осрано, пилците вече не пеели, а от денонощните кресаци на абдалите селото немало мира. Сички опити с добро или зло да прогонят абдалите били напразни. Така съ минало много време и ората мислеле вече да съ изселат от родното место. Запрчнале да цират дек, да идат. Арно, ама ти знаиш, че секо добро или лошо си има край.
Един ден у селото съ раздал силен рев. Ревел един голем слон, който бил тръгнал да пие вода и се разхлади у езерото до селото. Минал слона покрай дръвото, а абдалите почнале да викат и да го замерват с праскови. Дали от яд, или от това, че му съ яделе праски, слоно стигнал до дървото, подпрел якио си гръб у него и почнал да го стръсква. От силното стръскванье зрелите праскови почнале да падат по земята. Уплашиле съ абдалите и съ струпале на клоно около главнио абдалин. Ти знаеш, че праскавата е крехко дърво. От силното стръскванье, а сигурно и от тежестта, клоно съ строшил и сички абдали озпопадале на земята. Поотръскале съ и дим да ги нема. Слоно си апнал от компотя и продължил своьо път към езерото. Шъ ма питаш за абдалите. Они тръгнале отново Да дират свещено дърво..... - забакна се Прою,прелега ракията го подлюти,оти през минута време надидаше юза,извади от пояса си една бела кърпа, изтри потното си лице, прибра я обратно и се замисли. Настана продължително мълчание, което наруши Мито.
- Какво се замисли, бре Прое? Ха да пийнем, че ракията се стопли! Наздраве!
- Наздраве! Мисла вече осемдесе годин и нищо не моа да измисла.Нема,Господ,ей!
На арапете дал абдале, ама и слонове. На назе дал абдали, ама слонове нема. Щом нема слонове к,ва сила моа да ги прогони ? Кой моа да стръска наш,та праскава?
Като каза това Пройо пак извади кърпата и избърса с нея насълзените си старчески очи. Изтръска загасналата лула и я прибра в пунгията. Налегнаха го мислите, които осемдесет годин не му даваха покой. Той знаеше, че абдалите нема да се довършат или да се върнат там от дето са дошли. Дали ще доживее този ден, когато те ще отидат вдън гори тилилейски никой не знае.
Ма нейсе баре ракията е арна,па и у тая жега за кво да мисли за щуротий....
nanga
Мнения: 263
Регистриран на: Чет Ное 02, 2006 20:22
Местоположение: Sofia
получил Браво: 1 път
Обратна връзка:

Добронамерено!

Мнение от nanga »

Колега, като "брат по оръжие" ти дължа честното си мнение за разказа.
За разкриването на едно убийство трябват:1. заподозрян;2. мотив;3. възможност. За написването на един разказ са нужни:1. сюжет;2. образи;3. стил.
Без да имам абсолютно никакви претенций за меродавност, бих ти споделил накратко следното:
1. Сюжет- пресъздаден в две равнини, две реалности- едната е на героите и обстановката, в диалогичната форма на "тук и сега", другата е история, която се разгръща в подразказ, в почти монологична форма. Дотук добре, но от последното ми остана усещането за басня, приказка, въобще за нещо, адресирано към възрастовата аудитория 10-12 години- на т.нар. " преразказ с елемент на разсъждение".
2. Образи- двамата старци са "размити", не ги усетих и разпознах като персонажи. Не робувам на дългите външни описания, напротив, могат да са щрихирани, а да се доопишат чрез външен детайл, постъпка или реплика. Стояха ми малко изкуствено- от това, че, примерно на тяхно място има двама младежи в пубертета, историята не би звучала другояче и тук е връзката със сюжета- той трябва да е уплътнен така, че да не може да се извади или прибави от него органичен детайл.
3. Стил- да се "хване" езика на героите, особено когато е архаичен или диалектен, е допълнителна и пикантна подправка за достоверност. Но, съгласи се, само Никола Анастасов можеше навремето да разказва на автентичен шопски, и то кратки вицове и смешки. С отделни фрази, думи, изречения- може. Но да превърнеш целия текст в трудночетящо се, грапаво и неразбираемо писано слово- значи да робуваш на формата над съдържанието. Още повече, че така финалът много бледнее- и тук е връзката със сюжета и образите.

П.С.Толкоз- бях откровен, и те моля за същото, когато пишеш отзив за нещо мое. Понеже ми обещаха критики, а липсват, липсва и анализ. Не сме в литературен кръжок "Млад писател", но ако драскаме с перо / клавиатура /, значи нещо отвътре го иска.
И когато му отговорят- е, това вече е ток!
Това е общуване :D
Единственото извинение на господ е, че не съществува!!
-----------------------------------------------------
"Расовият клитор трябва да е като кобургски нос!"- обобщи Жан-Пиер
Аватар
райчо китов
Мнения: 1273
Регистриран на: Пон Дек 19, 2005 18:57
Обратна връзка:

Мнение от райчо китов »

Абцолютно е така,те тези рецензии ме мъчат от 3-ти клас :oops: :oops: Явно оправия нема...безличието на героите еквивалент с прозрачноста на водката.
Ще мисля по брега да си коригирам стила.Поздрав!
nanga
Мнения: 263
Регистриран на: Чет Ное 02, 2006 20:22
Местоположение: Sofia
получил Браво: 1 път
Обратна връзка:

Мнение от nanga »

райчо китов написа:Абцолютно е така,те тези рецензии ме мъчат от 3-ти клас :oops: :oops: Явно оправия нема...безличието на героите еквивалент с прозрачноста на водката.
Ще мисля по брега да си коригирам стила.Поздрав!
:D
Тази зависимост много ми хареса! :D
А ти по твоя, аз по моя, другите- по техния си бряг, важното е да не спираме с опитите, и с тяхното споделяне!
Поздрав, и успех!
Единственото извинение на господ е, че не съществува!!
-----------------------------------------------------
"Расовият клитор трябва да е като кобургски нос!"- обобщи Жан-Пиер
Публикувай отговор

Обратно към “Забавни рибарски лакърдии”