taurus написа:Да не си помислят някой колеги, че ще пиша за празнуване и пиене. Тук ще стане въпрос за една сериозна битка срещу свирепите искърски дзверове - костурите.
Както подобава на всяка истинска битка събитията започнаха на зазоряване. Личеше си че противникът ни превъзхожда в броя, но ние бяхме сериозно решени да спечелим. Колегата Веселинов пръв беше успял да заеме стратегическа позиция и да запази един удобен рубеж и за мен, за което искрено му благодаря. От тука нататък събитията протекоха по следния начин.
Веселинов беше успял да си уговори подкрепата на един взвод щипоци-десантчици. Това се оказа изключително полезно, тъй като те бяха безстрашни. Не знам дали ви се е случвало да видите атаката на щипок-десантчик срещу дзвер-костур. Нашия щипок се хваща за осигурителната корда с ваглера и се мята с грациозен, но застрашителен лупинг право в гъмжилото от костури. След това с потайна и изключително ефективна бойна хватка гепва дзвера за устата, стисва го за врата и подава сигнал на чакащия на брега Веселинов да го издърпа. През това време стиска здраво костура и доближавайки брега с едно замятане го хвърля в кофата. И не знам дали ще повярвате, но отново гори от желание за бой и се хвърля безтрашно към дзверовете. Е разбира се имаше и жертви сред тях, но нито един не пусна костура си след като го беше хванал. Издъхваха чак когато видят ненавистния дзвер затворен в кофата. И да не си помислите че някой щипок-десантчик е проявил малодушие пред лицето на врага? Нищо подобно другарки и другари!!! Всички до един се простиха с живота си, но изпълниха блестящо и с чест задачата като напълниха кофата на колегата Веселинов. С тези съюзници неговата функция в битката беше само логистична - трябваше единствено неуморно да замята и прибира осигурителната корда с ваглера в която се бяха вкопчили щипоците десантчици.
А пък приятеля на Веселинов - той отнякъде беше успял да привлече на помощ цяла рота торни камикадзета. Не знам откъде събираха толкова смелост, но бяха безупречно обучени тези червеи. Мятаха се без мисъл за собствения си живот в устата на дзверовете и миг преди да бъдт погълнати с ловко и добре заучено движение закачваха куката на устата на освирепелите костури, които се озоваваха отново в кофата. Толкова бяха добри торните камикадзета, че някой от тях успяха да избегнат смъртта при няколко от битките си с костурите и допринесоха за чудесния резултат от битката.
А моя милост какво правеше през това време. Викам си моите малки бели джедаи ще има разкажат играта на дзверовете, но не би. Оказа се че белите ми червей са милосърдни сестри и само ходеха на бойното поле за да утешават стресираните от безмилостната атака дзверове. Е вярно, че от време на време ми довеждаха по някой, но то е само защото същия е вече бил безвъзвратно психически увреден и е трябвало да бъде изваден от бойните редици за да не всява смут в душите на другите дзверове.
Добре, че по-късно се появиха уклейте от рибешката благотворилна лига, та няколко от тях доброволно и безкористно влязоха в моята кофичка, че да не се срамувам вечерта вкъщи. Празник е все пак, християни сме, хора милосърдни.
В ранния следобед напуснахме бойното поле. Някой доволни, други - също.
П.С. Искърските дзверове бяха привлекли на своя страна студа и облаците, опитаха и мъглата да повикат, но не успяха да ни надвият. Колегата Веселинов беше се подготвил със сгряващ бърбън и топъл чай. Жалко само че трябваше да шофирам обратно към София, иначе студът хич нямаше и да го усетя.
