Една вечер миналата седмица с приятелката ми си бяхме легнали. Страстите започваха да се нажежават, а тя внезапно каза: “Не съм в настроение, искам само да ме прегърнеш”.
“Какво ?! Какво трябва да значи това ?!?” – подскочих аз. И тя изрече думите, от които всеки мъж на планетата се опасява … “Ти не си на нивото на моите емоционални потребности като жена, така че аз не съм в състояние да задоволя твоите плътски желания на мъж“. На моя втрещен поглед тя отговори: “Не можеш ли просто да ме обичаш заради човешката ми същност, а не заради секса ?”
Осъзнавайки, че тази вечер няма да си го получа, се обърнах и заспах. Още на следващия ден си взех почивка и посветих времето си на нея. След прекрасен обяд отидохме на пазар в голяяям МОЛ. Обикалях с нея докато пробваше няколко скъпи парцала. Не можеше да се реши кой и харесва и затова и казах, че просто ще вземем всичките. Искаше и нови обувки за парцалките – да вземем по един чифт за всяка комбинация – бях отново ларж. Отидохме и до бижутериите – взе си чифт диамантени обици. Абе с една дума – беше на върха на щастието. Сигурно си е помислила, че съм на ръба на лудостта. Помислих си, че ме изпитва – поиска гривна за тенис, при положение, че изобщо не играе. Обаче аз я хвърлих в музиката – “Разбира се, скъпа”.
Беше пред оргазъм от възторг. Усмихвайки се и разтреперена от вълнение най-накрая каза: “Мисля, че това е всичко скъпи, хайде към касата”. Едвам сдържайки се, измрънках: “Неее мила, не съм в настроение”. Лицето и побеля, ченето увисна в недоизречено “КАКВООО?” И тогава додадох: “Скъпа! Просто исках да подържиш тези неща за малко. Ти не си на нивото на финансовите ми възможности като мъж, та да мога аз да задоволя твоите женски потребности от пазаруване“. И когато се изцъкли оня усмъртителен поглед, прибавих: “Защо не ме обичаш заради това, което представлявам като личност, а не заради нещата, които ти купувам?!”
"Очевидно и тази нощ няма да има секс
