Обладан от истерия по уловения от Пигов сом, който както се оказа тежал 87.9 кг, вчера хванах електричката за Люти дол от централна гара и някъде сабаалем се изтипосах на язовира. Отивам значи право на папурите, където Пигов е хванал неговата риба. По пътя ме среща един в камуфлажни дрехи и вика: добър ден, аз съм инспектор Тюхчев от ИАРА, билетчето ако обичате. Малко се позачудих, щото не ми личеше, че отивам за риба - носех само една тобра и в нея на дядо ми дънната, дето е навъртяна на едно шише от бира "Загора", ама от оная с белия етикет, дето навремето се избивахме за нея по магазините. Викам му Тюхчев, ей го билета, ама как позна че отивам за риба. Абе кай, будала, нали ти си оня на снимката, дето победил на Панега с 1:0 пъстърви лидера в риболова Иван Пигов. Викам, аааааа, така значи...Разписа ми билета, нещо измърмори че не съм си нанесъл излета предварително, и хоп - озовах се на гьола.
За стръв, съобразно напътствията на Пигов, си носех една торба пилешки вътрешности на фирма "Петел - Пърличево". Вадя значи дънната на дядо, тя една овехтяла братяяя - оловото ръждясало, куката и тя, само влакното си беше в ред, то и след 15 години пак ще е в ред, щото е 0.90 на "Прогрес Плевен", сигурна работа. Куката е девет нули, кована, орловка, навремето с нея дядо ми ловил китове в Индийския океан, докато плавал на пиратския кораб на капитан Флинт. Турям значи на куката сичкия дроб, целия далак, окачих и воденичката най-накрая, фанах значи кордата и цялата тая работа я размахах над главата си и я зафутих на 150 метра навътре, точно по средата на гьола. След тва сложих една камбанка и се излегнах на тревата да си чета "Зехир" на Пауло Куельо.
Някъде около пладне вече стигнах момента, в който главният герой ааха да намери жена си къде е избягала, и изведнъж наоколо екна камбанен звън. Е, не точно камбанен, ама звънецът на въдицата, изработен (естествено) от капачка за бушони от най-големите, индикираше, че от другата страна става нещо. Затворих значи съвсем внимателно Куельо, отивам, хванах влакното с ръка и му отпрасках такава засечка, че да съм сигурен, че куката е влязла където трябва и колкото трябва.
Леееееелееее, кво стана!!! Онова чудо като дръпна, като ме подкара на водни ски из язовира....Няма и кой да попиташ, то само едни двама минаха с един трактор-шаси, ама единият ми изглеждаше на Пигов, на реших да не им се обаждам...По едно време гледам някой ръкомаха от брега. Добре че рибата зави натам и гледам - инспектор Тюхчев размахва едно ласо и вика: Бат Станееееее, фани тва въже да те изтегля, и двамата да борим сома (щото друго нямаше кво да е...). Мятка го значи, фашам се аз с едната ръка за въжето, в другата държа дънната и стана една, не ви е работа - сома опъва навътре, Тюхчев към брега, а аз разчекнат по средата като първите християни. В крайна сметка Тюхчев се оказа по-слаб и сомът пак ме подкара на водни ски из водоема. И така около половин час....в един момент обаче чувам че нещо бръмчи, поглеждам и ооо ч,удеса - идва един катер, а в него самият Тюхчев. Окщазало си, че ИАРА са получили нови катери, на Тюхчев му дали, ама той не го използвал често, но се сетил, че плавателният съд е баш на тоя язовир в Люти дол. Покатерих се аз, и заедно с риболовния почнахме да борим тва чудовище.
След залез слънце борбата все още продължаваше, а най-досадното от всичко беше, че се счупиха да ми звънят. Първо ми се обади Пигов да каже, че лови пръскачи на Панега, след тва към 23 часа звънна жена ми да пита кога съм щял да се прибирам, а накрая около полунощ се обади Крилов да каже по едно наздраве. В тва време ние с Тюхчев се потяхме да морим тая гад, тва чудо, дето ни разкарваше из водоема.
На другия ден сутринта тва животно вече нямаше сили, щото дойде и другия иараджия от съседното село, доплува с неговия си катер, донесе и една лебедка, та почнахме да прибираме сома с нея. Мамооо, скърца тва нещо под напора на рибата, "Прогрес Плевен" също всеки момент щеше да сдаде багажа, ама в крайъна сметка всичко свърши благополучно - извадихме сома, 88 кила, със сто грама по-тежък от тоя, дето Пигов го е хванал на 8 август.
Ето го и самият сом в ръцете на мен и ТюХчев:
Та след тая снимка, която ни беше нпаравена с гсм-а на другия иараджия пуснахме сома да си ходи обратно, щото ние такива дреболяци по принцип не прибираме, и отидохме да пием ракия, от най-лютата. Другата седмица сме там, по принцип дотогава Пигов трябва вече да е хванал учителката, а ние да заложим въдицата за директорката.
