Re: " Записки по френските състезания "
Публикувано на: Пон Авг 13, 2018 21:41
Неделя сутринта.
Ставам , и още в тъмното тръгвам да бъркам храната. Вече имам стратегия , насочена към минимизиране на щетите , и опит да се направи някакво класиране в десятката на сектора - макар че съм се паднал в такъв кенеф , че може десятката да е преаклено оптимистично намерение.
Стратегията не включва ядрена физика или напреднала алхимия - всичко ще се реши с правилната храна ( и с много внимателна стратегия на хранене ) , и с вниметелно подбрана дистанция. Да видим: ще се играе за дребна риба ,резултатите от събота в моята част от сектора са между 2 и 3.5 кила. Съответно , не е целесъобразно да се гони някаква свръхдистанция , щото може да не видя кьораво кълване и да вадя пет часа поред изсмукани червеи. От друга страна , единствения шанс да имам повече риба от комшиите в центъра на сектора , тва е да ловя по-далеч от тях. Спирам се на 56 метра , където имам забележимо по-силно речение от вчера - 40 грама се задържат с мъка , работата направо плаче за 50.
Дистанцията обаче беше детска задача , храната вече е друга бира. Първо , решавам да ловя без ТТX - няма риба за такива рецепти , трябва ми лека , рехава , нискохранителна , тъмна храна за дребосък. Смесвам препечена троха и жълта платика (Breme jaune traçante 300) в пропорция едно към гьотере ( почти равни части , с малко повече храна , отколкото троха) , и гепвам кутията с черната боя. Ръсвам...малко е. Втора доза...а бе сивеe ми нещо.
Трета доза , овлажнявам...малко е. ЧЕТВЪРТА доза боица , и докарвам цвета , който ми трябваше - като щурец на крилото на гарван , кацнал на капака на черен Мерцедес. Нощна снимка , без светкавица ... въглен , братО!
В тая чернилка сипвам две шепи трохи , също като вчера , смилам консерва царевица , и сега е време да кажем две думи за стратегията на хранене : идеята е да се създaде конкуренция между рибоците за всяка хапка , така че ще кълцам торен , бял и кастер на ситна каша , с цел да се избегнат едрите хапки. Едновременно с това , щом (ако...) се събере риба , ще започна да кълцам по един , най-много два торни в хранилка , или през хранилка , на едри парчета , така че евентуален бонус да има кво да търси по дъното. Идеята е да се вкарат няколко кошници с такива парчета , после да се изчака един интервал от , да речем , две кошници без торен , така че рибата да започне сериозно да го търси по дъното , и тогава да се пробва с голямо парче торен на сериозна кука. И докато подготвям цялата тая работа , внезапно се сещам , че снощи съм забравил да изкарам торния от найлоновия плик , и е седял цяла нощ в хладилната чанта , в която вече няма грам лед ....вадя плика , и намирам полвин кило абсолютно безжизнен червей - е айде , един два сякаш мърдаха....
..слагам го на ситото да поеме въздух , обаче нещата изглеждат бая безнадеждни. Междувременно , да видим сектора:
Вляво имам възрастен , опитен , добре подготвен състезател , ккойто ми е познат от финалите Матрикс , Купата Сенсас миналата година , и други такива форуми. Вдясно имам млад играч , облечен в Гуру от главата до петите , с пълна екипировка на същата фирма , като излязъл от рекламен клип на марката. Пича разпъва три Турнамента...ма-не-кен!
Тапа вдясно е Валентин , победителя от миналата година , вляво имам Бенджо (пак!) , Ели - бивш национал , и тапа е Гуенаел , който от вчера има три точки..Докато разпъна панаира (обърнете внимание на двата фидер-арма)...
....минават няколко минути , повдигам ситото , и...
Живи са бе! Живиии!!!! Баси , как се израдвах , не е истина!
И така , времето е тихо , почваме да храним , при което ми става ясно , че не съм единствения , решил да лови навътре - все пак , съседите като че ли ловяха малко по-близо...Стратегията на хранене , придружена от максимално точно мятане ( вадех светкавично редките кошници , които не отиваха точно в целта) , си казва думата , и не след дълго почва да ми кълве. Рибата е дребна , обаче аз хващам , а съседите - не.
Опитвам с къс повод , който не работи изобщо , гледам и комшиите са с поводи от по един метър , ловя с 0.12 , но с много малка кука , нещата вървят горе-долу добре , в края на първия час съм с 8 риби , от които 7 - ситни , и една дърта платика. Храня точно по схемата , и решавам да опитам с най-лекия фидер , и с кошница от 35 грама , която вероятно ще приплъзва - замахвам , и късам шок-лидера...
оставям пръчката настрана , и сега вече нямам нищо , с което да си позволя да сложа повод 0.10 , ако се наложи. Минали са около два часа , когато започва да подухва лек ветрец срещу течението...
Кълването се променя. Сега започвам да правя фитки , както и да вадя сдъвкани чревеи , без дa съм видял кълване. Причината за тая работа , тва е че ветровото течение по повърхността , разтоварва върха , и цялата работеща схема отива по дяволите , като сега се налага да изпъвам силно плетеняка , за да имам контакт с рибата (до тоя момент тая работа ставаше от само себе си , под натиска на течението). Сега влиза в действие втория фидер-арм.
Този , който сочи наляво (надолу по течението) Подпирам фидера на него , вятъра (който започва да се усилва) , изпъва плетеняка нагоре , СРЕЩУ течението , в първите20-30 метра. Оттам , течението подхваща влакното , и го натиска надолу - адски шашава работа , обаче всичко работи идеално , с тая подробност , че сега двете течения се уравновесяват взаимно , и нито ми трябват тежки кошници , нито яки върхове. Единствения монтиран фидер , с който мога да метна 30 грама на 56 метра , във все по-силния вятър , и който е с най-лекия от всички монтирани върхове , лежи в тревата със скъсан шок...ставам , търча до колата , намирам в една кутия готов , вързан шок лидер , барабар с гъмчето и карабинката , вързвам си го , отмервам дистанцията на колците , и съм обратно в играта. При-каз-ка! Сега имам идеалния инструмент , минавам на повод 0.10 , забивам платика от 600 грама , кълванетата се виждат прекрасно , съседите си чоплят носа , и аз внезапно усещам , че нещата не са чак толкова мрачни - с правилната храна , и внимателно избистрената стратегия на хранене , аз всъщност имам риба пред себе си , и ако продължавам така , независимо , от това , че рибата е дребна , ще взема да мина 5-6 кила , което ще ме класира между първите 5 в сектора !
Да бе , сигурно ....остават два часа , и вятърът се е усилил вече до такава степен , че повечето хора , включително и много опитни състезатели , трябва да станат , за да метнат. (Тренирайте , господа , тренирайте.. ) И сега аз започвам да правя фитки. Искам да кажа , че не виждам никакво кълване , и вадя стръвта изсмукана до състояние на прозрачна кожица. И тръгвам да решавам задачата по характерния за мен начин , а именно , с квадратни уравнения и две страници формули , когато условието е " колко прави две и две?"
Първо , опитвам всички размери и форми куки , за да открия такава , с която гадините да се самозасичат. Тва отнема бая време , и макар че хващам някоя и друга риба , сдъвканите чeрвеи продължават да ме вбесяват. Оттам тръгвам да експериментирам с различни видове стръв , и различни начини на закачане на същата на куката - айде още 15 минути загубено време , без задоволителен резултат.
Вече не виждам никакво кълване , и рибите , които вадя , са тези , които са се самозасекли. Вятърът издува огромна дъга от плетеняк нагоре , и единствения начин да се боря с това , тва е много тежка кошница , и яко натягане на върха - номер , който дребната риба не обича , и който отсича кълването като с нож...
Когато остава един час , решавам да опитам на торен червей , с идеята , че може да се е зaвъртяла едра риба , която поне ще клъвне така , че да видя кълването. Мятам , и действително ми кълве (фиткаааа!) , презамятам , и сега вадя cкимър от 120 грама - днес и тук , тва е абсолютен бонус! Стоплям за кво става въпрос : за разлика от белите , пинките и вердеваса , които рибата изсмуква за норматив , и после загyбва интерес към тях , торния си остава все така привлекателен и след две минути дъвчене , и с това шансовете да се хване рибата се увеличават.
Сега започва трескаво търсене на правилен начин да се наниже торния червей , и го откривам , когато остават 20 минути. Хващам две бабки от по близо 200 грама , и на сигнала "край" , скимър , който пуснах обратно , със същия размер. Чама кантара , и се чудя кво трябваше да направя. В най-скапаната част на най-тъпия сектор , с правилната храна и внимателно подбрана стратегия на хранене , бях успял да събера и задържа рибите пред себе си , през целия манш.
И в последните два часа не хванах практически нищо , понеже така и не разбрах как да ги ловя... (21 риби на брояча) - мястото даваше практически двойно повече...
Идва кантара - чичото вляво има 4.300. Аз вадя 4.430. Guru man , който си призна без бой че е ловил на 50 метра , тегли 2.700 . Хм , да е без бой , колко да е без бой?
Гуенаел е хванал 6.120 на тапата , Ели и Бенджо имат по 5 и канче. До 10 аз съм 4-и. После има един с 4.710 . После бия един. После има един с 6 кила...хора , които можех да разкъсам на парчета , ако бях открил как да си засичам рибите...двете последни места са единствените , където е влязла едра риба , и там и двамата са с по над 12 кила.
Докато следим тегленето , разправям на Гуенаел за проблема с невидените кълванета. "Стига бе , на мен ми отнасяха пръчката от стойката!" Ъъъъъ ... Я ПАК?!?
"И след като скъсах шок-лидера" - пояснява Гуенаел -"минах на монофил , и с него също си виждах кълванетата прекрасно , просто рибата ми беше по-ситна от твоята" ... и тука аз стоплям кво съм говедо.
Ма бива ли да се допускат до такива състезания хора с отрицателно IQ бе? Някакъв входен тест не може ли да се провежда?
Цялата простота на проблема , толкова лесното решение , което ми е било през цялото време пред очите , ми става ясно като бял ден , обаче все пак решавам да задам въпроса , нищо че знам отговора:
- Гуенаел. ..колко ти беше дълъг повода?
-50 сантиметра , и към края минах на 35.
След което ме поглежда с хитра усмивчица , и пояснява : "Щото с един метър дълъг повод извадих три пъти сдъвкана стръв без да съм видял кълване"
Да , тва няма нужда да го подвърждаваш с ръка върху Библията , готов съм да ти повярвам и на честна дума....
И така , след като успях да събера рибата пред себе си , че и по-едра от тези на конкуренцията , не се сетих за най-простото нещо , kоето щеше да ми е автоматична реакция на затворен водоем , или ако го нямаше вятъра. Грешния анализ на проблема обаче доведе до търсене на решението в друга посока , и вместо да стана 3-ти в сектора - нямаше пробмем да бия всички , освен двамата в десния край , аз станах 8-и , и с резултатот общо 13 точки , се класирах 20-ти , вместо да се изкатеря до първата десятка. Където явно още не ми е мястото...
Дaниел Лаком , победителят от преди две години е първи , Валентин - победителят от миналата година е трети , Гуенаел е 6-и...все едни хора се класират на върха , само си разменят местата.
Е , все пак взех последния плик (съболезнования на 21-ия ).
И все пак успях да събера рибите - дали пък не е светлината в края на тунела?
Или просто идва бързия влак ... ще видим , сезонът продължава!
Ставам , и още в тъмното тръгвам да бъркам храната. Вече имам стратегия , насочена към минимизиране на щетите , и опит да се направи някакво класиране в десятката на сектора - макар че съм се паднал в такъв кенеф , че може десятката да е преаклено оптимистично намерение.
Стратегията не включва ядрена физика или напреднала алхимия - всичко ще се реши с правилната храна ( и с много внимателна стратегия на хранене ) , и с вниметелно подбрана дистанция. Да видим: ще се играе за дребна риба ,резултатите от събота в моята част от сектора са между 2 и 3.5 кила. Съответно , не е целесъобразно да се гони някаква свръхдистанция , щото може да не видя кьораво кълване и да вадя пет часа поред изсмукани червеи. От друга страна , единствения шанс да имам повече риба от комшиите в центъра на сектора , тва е да ловя по-далеч от тях. Спирам се на 56 метра , където имам забележимо по-силно речение от вчера - 40 грама се задържат с мъка , работата направо плаче за 50.
Дистанцията обаче беше детска задача , храната вече е друга бира. Първо , решавам да ловя без ТТX - няма риба за такива рецепти , трябва ми лека , рехава , нискохранителна , тъмна храна за дребосък. Смесвам препечена троха и жълта платика (Breme jaune traçante 300) в пропорция едно към гьотере ( почти равни части , с малко повече храна , отколкото троха) , и гепвам кутията с черната боя. Ръсвам...малко е. Втора доза...а бе сивеe ми нещо.
Трета доза , овлажнявам...малко е. ЧЕТВЪРТА доза боица , и докарвам цвета , който ми трябваше - като щурец на крилото на гарван , кацнал на капака на черен Мерцедес. Нощна снимка , без светкавица ... въглен , братО!
В тая чернилка сипвам две шепи трохи , също като вчера , смилам консерва царевица , и сега е време да кажем две думи за стратегията на хранене : идеята е да се създaде конкуренция между рибоците за всяка хапка , така че ще кълцам торен , бял и кастер на ситна каша , с цел да се избегнат едрите хапки. Едновременно с това , щом (ако...) се събере риба , ще започна да кълцам по един , най-много два торни в хранилка , или през хранилка , на едри парчета , така че евентуален бонус да има кво да търси по дъното. Идеята е да се вкарат няколко кошници с такива парчета , после да се изчака един интервал от , да речем , две кошници без торен , така че рибата да започне сериозно да го търси по дъното , и тогава да се пробва с голямо парче торен на сериозна кука. И докато подготвям цялата тая работа , внезапно се сещам , че снощи съм забравил да изкарам торния от найлоновия плик , и е седял цяла нощ в хладилната чанта , в която вече няма грам лед ....вадя плика , и намирам полвин кило абсолютно безжизнен червей - е айде , един два сякаш мърдаха....
..слагам го на ситото да поеме въздух , обаче нещата изглеждат бая безнадеждни. Междувременно , да видим сектора:
Вляво имам възрастен , опитен , добре подготвен състезател , ккойто ми е познат от финалите Матрикс , Купата Сенсас миналата година , и други такива форуми. Вдясно имам млад играч , облечен в Гуру от главата до петите , с пълна екипировка на същата фирма , като излязъл от рекламен клип на марката. Пича разпъва три Турнамента...ма-не-кен!
Тапа вдясно е Валентин , победителя от миналата година , вляво имам Бенджо (пак!) , Ели - бивш национал , и тапа е Гуенаел , който от вчера има три точки..Докато разпъна панаира (обърнете внимание на двата фидер-арма)...
....минават няколко минути , повдигам ситото , и...
Живи са бе! Живиии!!!! Баси , как се израдвах , не е истина!
И така , времето е тихо , почваме да храним , при което ми става ясно , че не съм единствения , решил да лови навътре - все пак , съседите като че ли ловяха малко по-близо...Стратегията на хранене , придружена от максимално точно мятане ( вадех светкавично редките кошници , които не отиваха точно в целта) , си казва думата , и не след дълго почва да ми кълве. Рибата е дребна , обаче аз хващам , а съседите - не.
Опитвам с къс повод , който не работи изобщо , гледам и комшиите са с поводи от по един метър , ловя с 0.12 , но с много малка кука , нещата вървят горе-долу добре , в края на първия час съм с 8 риби , от които 7 - ситни , и една дърта платика. Храня точно по схемата , и решавам да опитам с най-лекия фидер , и с кошница от 35 грама , която вероятно ще приплъзва - замахвам , и късам шок-лидера...
оставям пръчката настрана , и сега вече нямам нищо , с което да си позволя да сложа повод 0.10 , ако се наложи. Минали са около два часа , когато започва да подухва лек ветрец срещу течението...
Кълването се променя. Сега започвам да правя фитки , както и да вадя сдъвкани чревеи , без дa съм видял кълване. Причината за тая работа , тва е че ветровото течение по повърхността , разтоварва върха , и цялата работеща схема отива по дяволите , като сега се налага да изпъвам силно плетеняка , за да имам контакт с рибата (до тоя момент тая работа ставаше от само себе си , под натиска на течението). Сега влиза в действие втория фидер-арм.
Този , който сочи наляво (надолу по течението) Подпирам фидера на него , вятъра (който започва да се усилва) , изпъва плетеняка нагоре , СРЕЩУ течението , в първите20-30 метра. Оттам , течението подхваща влакното , и го натиска надолу - адски шашава работа , обаче всичко работи идеално , с тая подробност , че сега двете течения се уравновесяват взаимно , и нито ми трябват тежки кошници , нито яки върхове. Единствения монтиран фидер , с който мога да метна 30 грама на 56 метра , във все по-силния вятър , и който е с най-лекия от всички монтирани върхове , лежи в тревата със скъсан шок...ставам , търча до колата , намирам в една кутия готов , вързан шок лидер , барабар с гъмчето и карабинката , вързвам си го , отмервам дистанцията на колците , и съм обратно в играта. При-каз-ка! Сега имам идеалния инструмент , минавам на повод 0.10 , забивам платика от 600 грама , кълванетата се виждат прекрасно , съседите си чоплят носа , и аз внезапно усещам , че нещата не са чак толкова мрачни - с правилната храна , и внимателно избистрената стратегия на хранене , аз всъщност имам риба пред себе си , и ако продължавам така , независимо , от това , че рибата е дребна , ще взема да мина 5-6 кила , което ще ме класира между първите 5 в сектора !
Да бе , сигурно ....остават два часа , и вятърът се е усилил вече до такава степен , че повечето хора , включително и много опитни състезатели , трябва да станат , за да метнат. (Тренирайте , господа , тренирайте.. ) И сега аз започвам да правя фитки. Искам да кажа , че не виждам никакво кълване , и вадя стръвта изсмукана до състояние на прозрачна кожица. И тръгвам да решавам задачата по характерния за мен начин , а именно , с квадратни уравнения и две страници формули , когато условието е " колко прави две и две?"
Първо , опитвам всички размери и форми куки , за да открия такава , с която гадините да се самозасичат. Тва отнема бая време , и макар че хващам някоя и друга риба , сдъвканите чeрвеи продължават да ме вбесяват. Оттам тръгвам да експериментирам с различни видове стръв , и различни начини на закачане на същата на куката - айде още 15 минути загубено време , без задоволителен резултат.
Вече не виждам никакво кълване , и рибите , които вадя , са тези , които са се самозасекли. Вятърът издува огромна дъга от плетеняк нагоре , и единствения начин да се боря с това , тва е много тежка кошница , и яко натягане на върха - номер , който дребната риба не обича , и който отсича кълването като с нож...
Когато остава един час , решавам да опитам на торен червей , с идеята , че може да се е зaвъртяла едра риба , която поне ще клъвне така , че да видя кълването. Мятам , и действително ми кълве (фиткаааа!) , презамятам , и сега вадя cкимър от 120 грама - днес и тук , тва е абсолютен бонус! Стоплям за кво става въпрос : за разлика от белите , пинките и вердеваса , които рибата изсмуква за норматив , и после загyбва интерес към тях , торния си остава все така привлекателен и след две минути дъвчене , и с това шансовете да се хване рибата се увеличават.
Сега започва трескаво търсене на правилен начин да се наниже торния червей , и го откривам , когато остават 20 минути. Хващам две бабки от по близо 200 грама , и на сигнала "край" , скимър , който пуснах обратно , със същия размер. Чама кантара , и се чудя кво трябваше да направя. В най-скапаната част на най-тъпия сектор , с правилната храна и внимателно подбрана стратегия на хранене , бях успял да събера и задържа рибите пред себе си , през целия манш.
И в последните два часа не хванах практически нищо , понеже така и не разбрах как да ги ловя... (21 риби на брояча) - мястото даваше практически двойно повече...
Идва кантара - чичото вляво има 4.300. Аз вадя 4.430. Guru man , който си призна без бой че е ловил на 50 метра , тегли 2.700 . Хм , да е без бой , колко да е без бой?
Гуенаел е хванал 6.120 на тапата , Ели и Бенджо имат по 5 и канче. До 10 аз съм 4-и. После има един с 4.710 . После бия един. После има един с 6 кила...хора , които можех да разкъсам на парчета , ако бях открил как да си засичам рибите...двете последни места са единствените , където е влязла едра риба , и там и двамата са с по над 12 кила.
Докато следим тегленето , разправям на Гуенаел за проблема с невидените кълванета. "Стига бе , на мен ми отнасяха пръчката от стойката!" Ъъъъъ ... Я ПАК?!?
"И след като скъсах шок-лидера" - пояснява Гуенаел -"минах на монофил , и с него също си виждах кълванетата прекрасно , просто рибата ми беше по-ситна от твоята" ... и тука аз стоплям кво съм говедо.
Ма бива ли да се допускат до такива състезания хора с отрицателно IQ бе? Някакъв входен тест не може ли да се провежда?
Цялата простота на проблема , толкова лесното решение , което ми е било през цялото време пред очите , ми става ясно като бял ден , обаче все пак решавам да задам въпроса , нищо че знам отговора:
- Гуенаел. ..колко ти беше дълъг повода?
-50 сантиметра , и към края минах на 35.
След което ме поглежда с хитра усмивчица , и пояснява : "Щото с един метър дълъг повод извадих три пъти сдъвкана стръв без да съм видял кълване"
Да , тва няма нужда да го подвърждаваш с ръка върху Библията , готов съм да ти повярвам и на честна дума....
И така , след като успях да събера рибата пред себе си , че и по-едра от тези на конкуренцията , не се сетих за най-простото нещо , kоето щеше да ми е автоматична реакция на затворен водоем , или ако го нямаше вятъра. Грешния анализ на проблема обаче доведе до търсене на решението в друга посока , и вместо да стана 3-ти в сектора - нямаше пробмем да бия всички , освен двамата в десния край , аз станах 8-и , и с резултатот общо 13 точки , се класирах 20-ти , вместо да се изкатеря до първата десятка. Където явно още не ми е мястото...
Дaниел Лаком , победителят от преди две години е първи , Валентин - победителят от миналата година е трети , Гуенаел е 6-и...все едни хора се класират на върха , само си разменят местата.
Е , все пак взех последния плик (съболезнования на 21-ия ).
И все пак успях да събера рибите - дали пък не е светлината в края на тунела?
Или просто идва бързия влак ... ще видим , сезонът продължава!