Добър вечер. Напоследък не ми остана време за писане , и ако се помотам още малко , ще се събере толкова писане , че няма да ми остане време да отида за риба.
Миналата седмица се проведе Регионалния фидер турнир , с участието на 50 човека от петте департамента на региона. Как се развиха нещата...
Събота.
Приготвям типичните за тук пръчки:
'сичко е с монофил , 'сичко е клипнато на 22 метра , ще се търсят сомчета и скимър , като нямам хабер от кое ще има повече , и кое да търся. За целта имам храна , глина и жива стръв в нужните количества.
Духа силен вятър още от сутринта , след тежката храна минавам на ловене с малки , тежки кошнички:
Старта е с дълъг повод , за да обера първите пристигнали на партито - ситни баби и някое скимърче , докато на дъното се завърти риба. Тая работа протича успешнo , в първия половин час имам кълване на всеки 30 секунди , някои даже успявам да ги засека.
В първия половин час имам 8 риби , после кълването с дългия повод се отрязва kато с нож , и аз слизам на дъното , където имам сомчета и скимър. В края на първия час имам 17 или 18 риби , значително повече от двамата ми комшии , но комшиите не ме притесняват чак толкова - в сектора имаме представители на местната (департамент 85 ) аристокрация , в лицето на Фреди , който вече е минавал по страниците на тоя пътепис , и откъдето мине той , трева не никне
; съсед на Фреди е Батист - тва хлапе още няма шофьорска книжка , обаче вече има разрешително да убива , корсарски патент , и други такива ценни книжа.
И за да не подценяваме гостите , от нашия департамент сектора е украсен с присъствието на самия Жаки да Cилва , с което първите три места (от общо осем) , вече си имат сериозни претенденти...
Аз не съм дошъл да се давам без бой , и втория час всичко тече по план , с резултат 24 или 25 риби , + тези от първия час. Вятърът се усилва още повече , аз въртя глина и храна - една-две кошници храна , на три - пет с глина , ръгам жива стръв , и всичко върви добре до последния час , в който рибата ми просто изчезва. Добре де - не изчезва съвсем , просто се разрежда тотално , губя всякакъв ритъм , съседите почват да наваксват , аз опитвам с дълги , къси , още по-къси поводи , с всички възможни монтажи , като с всяка смяна губя (без)ценни сeкунди...не знам къде беше грешката - дали не вкарах достатъчно храна/жива стръв , дали вкарах повече от нужното , дали храната беше прекалено суха/мокра...а бе кво да ви баламосвам - скоростния риболов на сомчета е нещо , което практикувам два пъти в годината
, и в тоя риболов меcтните имат докторски и бакалавърски степени , дисертации , патенти , писали са реферати , изнасяли са конференции
...ще ме бият яко , с други думи.
Идва кантара. Сомчетата се събират за унищожаване , без тва по някакъв начин да влияе на числеността им , обаче важно е доброто намерение
:
И така: Тапата вляво е извадил едни много скромни три кила и половина риба , обаче е имал късмета да закачи и една бяла риба от...3.550 (?!?)
С това той става втори в сектора...и тва го има в картите. Фреди е трети , победен и от двамата си съседи ( интересно ми е колко пъти в годината , или на колко години един път му се случва такова нещо
) , щото малкия Батист е спечелил сектора...при произнасянето на теглото (малко над седем кила) , всички се споглеждаме красноречиво и многозначително - ситното копеленце е било Фреди Робион
..Господ да ни е на помощ
Четвърти е Да Силва , с 5.200 , моите 4.800 (64 pиби) едва стигат за пето място , с което вече нямам голям шанс за минаване на следващото ниво - освен ако не направя някакъв небивал героизъм в неделя..
Неделя.
Вятърът се е усилил още повече. Падам се в сектора на отсрещния бряг , където в събота първия резулта е 3.5 кг , практически само сомчета. Пак съм в един сектор с Батист , който е до тапата. Тапата е с 6 точки от събота , съседът ми вляво е с 3 , и има шансове да се добере до Трета Дивизия (класрат се първите 13).
Почваме , аз съм скъсил до 20 метра. (забележка - ако трябваше да играя мача наново , и двата дни , щях да ловя на 15-16 метра. Това е една от малкото грешки , които ми идват наум )
Почвам точно по същия начин , за първия час правя 17 риби , после някъде отварят вратата на обора , и сичките изчадия aдови , онези с бодлите и многото мустаци се изплъзват и ме налазват жестоко.
При това , на тоя бряг сомчетата са почти двойно по-едри от вчерашните. Къс повод , тежка кошничка , зверски вятър , сомче след сомче! За втория час правя 27 бройки , в края на третия час имам 75 , и почвам да предвкусвам резултат от 110-120 риби , и тегло в района на 9-те кила...Тцъ-тцъ-тцъ....
четвъртия час дойде с усложняване в ситуацията , сомчетата се разредиха , завъртя се скимър , който в условията на почти ураганен вятър се ловеше адски зле , с безбройни фитки , в действие бяха вkарани всякакви хитрости - не е за вярване как драстично се променя резултатът от такова просто действие , като обръщането на фидера по или срещу вятъра! , и едва в началото на петия час сомчетата се връщат , и тъкмо почвам да си връщам загубения ритъм - имам един 85 риби , когато внезапно , така както нямаше кьорава закачка , сега имаше!
Закачам самата кошница ,изглежда , щото целия монтаж отиде по дяволите...почвам да въртя оставащите три пръчки , обаче нужната комбинация от точно този връх и точно тази пръчка , не мога да я постигна с другите фидери , и губя едни 15 минути да се правя на идиот , докато накрая ставам (остава половин час до края!) , и правя наново монтажа на идеалния фидер. Докато трае операцията , сомчетата напускат петното , и сега имам скимър...приключвам с 96 риби , и тегло 6.820. Баси , с тва вчера влизах в тройката...
И така , Батист е втори , с над 8 кила. Ерик , вчерашния неудачник , печели сектора и той с над осем кила , аз съм трети - пак съм бил двамата си съседи , обаче тва не ме радва кой знае колко - с 8 точки общо , съм потънал в дълбоки ла.на.
Колко дълбоки? - ми , 22-ри от 50.
Моят авер Нико , друг стар познат от тези записки става трети , малкия Батист , който , както се оказва , бил на 17(...) , взема среброто , на половин точка зад...баща си , който печели.
Фреди остава на една крачка зад медалите , 4-ти , обаче в неделя ни прави малка демонстрация на мускул : 13 кила , практически само сомчета. Над 250 риби , по най-скромна оценка , в условията на ураганен вятър...
...следсъстезателни лафове , закачки , поздравления към победителите , бири , битпазар , и всякакви такива.
"Ще ходиш ли в Бургньоф?" , пита Ги. Уфффф
...кво е Бургньоф? Къде е ? Кво се лови там?
Щото не съм сигурен дали ще ми стигне състезателния хъс за още една порция скоростен риболов на 20 метра , честно казано.."Вземи си яки пръчки" , смигва ми съзаклятнически Ги - "и не си губи времето да ловиш на по-близо от 60 метра!" -след което разперва многозначително ръце. Аз хвърлям един поглед на разстоянието между ръцете му , деля гo мислено на две
, и получавам платика от кило и канче.
Хм! И на 60 метра? На тва му се вика у наше село , "предложение , което не може да се отхвърли" , или нещо от тоя род.
Следователно , вчера , с помощта на GPS -а , се довличам до въпросния Бургньоф , почти по тъмно , тегля номер , и ето ни и нас , убавци:
Отляво и отдясно имам по един симпатичен старчок от клуба организатор. Монтират по един фидер , мятат на 30 метра. Тапата вляво е Фабиан - този лови , и от него не чакам подаръци. Все в същия дух - никакви подаръци , искам да кажа
, са и съседите ми отдясно , след старчока: Себ и Микаел , които за разлика от мен , познават водоема.
А вятърът се услилва ли , усилва...
Аз имам инструкции да ловя на 60 метра и не си и помислям да ловя по-близо. Микаел прави същата работа , Себ остава на едни благоразумни 45.
Старт: пет кошници с храна , колкото да видя кво петно правя в тоя вятър на 60 метра , после вкарвам две-три със жива стръв (кълцана) , после вкарвам и две-три с глина , за мътилка. Имам два проблема:
1. Някак си успях да забравя торния в къщи.
Кълцам бял с царевица , ма без торен не е същото
2. Не можах да си набавя вердевас. Те тва МНОГО ме притеснява!
Едни 15 минути след старта , за което време успях да захраня "петно" с дължината на Икарус , вадя първата риба - скимър от поне 300 грама. Бива! Добре! Храната работи , дистанцията работи , сичко живо си чопли носа. Сичко живо , освен Микаел , разбира се който кепчосва първия си скимър , малко по-едър от моя.
На мен пак ми кълве , и тоя път е риба от поне кило , последвана от втора такава. На ТОВА му казвам аз фидер риболов!
През първия час - час и нещо , имам риба на петното , правя фитки , вадя някоя риба , стигам цигфрата 7 , после петното умира. Оттам се почва едно баене , едно сменяне на хранилки , едно кълцане на тва и онова , вкарване на глина с храна , глина без храна , храна без глина...хващах някоя и друга риба , обаче нещата не бяха розови , разбих се да сменям всякаква стръв и комбинации , Микаел явно водеше , а състезанието отиваше към края си. Когато оставаше един час , аз жестоко преувлажних храната , обаче тая работа с нищо не помогна , и тука решавам да изоставя храненето със затворени кошници(било бинтовани булети , било уиндоуси) , и да метна няколко отворени , с цел да размътя малко и над дъното. За целта гепвам те тоя шедьовър на кошничкостроенето...
...(съжалявам за снимката) - малко тяло , голяма глава , и сега се оказва , че вятърът престава да бъде чак такава пречка , щото тва чудо лети като куршум , и пада на едно и също място.
И при това , изпъва влакното зад себе си , със значително по-малко "корем" , отколкото другите кошници...и тука зацепвам нещо , за което никога не съм се замислям (щото ми е толкова акъла) - при ловене на дистанция в условията на силен вятър , различните по тежест и обем кошници , макар и да удрят в клипса , не стигат същата дистанция , баш заради корема. Извод: за максимална прецизност трябва да се лови само с един модел и грамаж кошница! А аз бях захранил акватория с размера на полвин футболно игрище...
Сега оставаше втория прблем - храната ми щеше да се разбие в повърхността с тая отворена кошница , така че ръгнах глната вътре , и с така получената храна-кал
, вече можеше да се метне. На трета кошница по тая нова с хема , ми кълве. Не знам дали остават 25 минути , имам 10 риби. Презамятам: кълване практически веднага. ...11
Презамятам.
12...
Презамятам.
13!
А бе , сега ли се накани тая риба да ми влезе на петното?!?
...и ти сега ли се сети да откриеш как трябваше да ловиш през цялото време , задник такъв?
Остават три минути , поне по моя часовник , имам риба , посягам с кепа , и свирят... ама кво свирят? Щото не съм чул сигнала за пет минути...Кепчосвам рибата и гледам че и Микаел има риба. "Кво оправим?" питам. "Пускай я в живарника!" , ми нарежда съседа , който ще тегли сектора (и си е извадил живарника преди половин час да съхне , щото е капо). Микаел пуска своята риба в живарника , аз пускам платиката в живарника , и приключваме. Силно се надявам някой в другите сектори да не е с двеста грама зад мен , че ще ми стане неудобно..
Имаме две капота в сектора , Фабиан е с 4 риби , Себ тегли 400 грама (една риба , не щя да мине по-навътре пет часа..) , аз тегля 9.990 (с 14 риби , неволно си спомних Регионалното..
) , Микаел тегли 9.340 (!!!) , и аз печеля сектора. Има 4 сектора , в най-лошия случай съм 4-ти.
В съседния сектор първия е с 5.080...така , вече съм 3-ти.
Отсреща чувам за сеkторна победа от 5.350 - вече съм 2-ри! , и накрая се оказа че съм първи...
С това трябваше да приключим състезателния сезон 2018. Обаче се оказа , че има малък турнир на 4-ти ноември , по двойки , и Себ нямал съотборник.. И аз нали съм добра душа...