Re: " Записки по френските състезания "
Публикувано на: Вто Авг 03, 2021 19:53
Задаваше се сериозен състезателен уикенд. Нужно беше , следователно , да се транспортира всичко необходимо , за да може да се яде бой без да се тюхка човек че му е липсвала огнева мощ - съответно , даваме тон за песен ( "..изправи се , гора от стомана..." ) , и почваме да товарим колата...
...да де , кола голяма , място много. Като дойде момента да се организира цеия тоя бардак , така че да можеш да разпънеш дюшека за лека нощ , тогава ще те видим тебе....
Първия етап е малка рекичка , където досега съм ловил един път. Скимъри и сомчета , три часа състезание , само щека.
Съседът отдясно , че и тапа , е Кристоф Дюге (дюгЕ , естествено ). Кристоф е много опитен , и много добър щекар , с дълъг списък от сериозни победи на важни турнири. И като се има предвид кой му е съсед отляво , е изтеглил баси късмета...
Лимита на живата стръв е половин литър - и не е лесно да се избере кво да се включи в тоя половин литър - така че аз реших че ще стрелям бял с прашката (това ми помогна миналата година) , и взех половинка бял. И като тръгнах да меря дълбочината , и открих че имам почти 4 метра , лошо ми стана...а вятърът се засилваше ли , засилваше...стреляй с прашката , брато. И гадай къде се приземява това на дъното...
Както и да е , приготвям малко топки , монтирам линии , и чакам старта..
"Имаш риба отляво" - ми подхвърля Кристоф. Някои хора имат очи като паяците , зае.и - всичко виждат , няма лабаво. Действително , отляво се кепчосва сомче. Hие с Кристоф се гледаме. Той уж засича някакви фитки , ама нищо не хваща. Аз предпочитам да не се преструвам - ми не ми кълве , кво да се правя на ударен.
Тапата в левия край кепчосва скимър , ние въртим линии , аз стрелям с прашката , и сега почва да кълве. Нарядко , плахо , калпаво , като силният вятър не помага с нищо да се презентира стръвта. Кристоф хваща сомче , последвано от скимър , аз също хващам скимър , и оценявам , че за момента играем наравно. Аз и Кристоф Дюге , ей!
После ще ме размаже , ама засега ...аз съм ебаси машината!
Сега рибата започва да дава признаци на живот. Фитките зачестяват , вижда се че има риба на пeтното , обаче и двамата с Кристоф ( а и всички останали , всъщност) , не успяваме да решим въпроса с презентацията. И тука на мен ми идва вдъхновението. Не , не така.... - Вдъхновението , майна! С главна буква , деа!
Групирам всичките тежести , барабар с дроперите , на 55-60 см от куката , и цялата тази маса (за 2 грама приказваме) , я оставям на 3-5 см от дъното. Идеята е тласъците на щеката , които дърпат плувката напред-назад , да не се предават на стръвта. Подпирам щеката на гредата , и почти веднага плувката потъва , и зашивам читав скимър , последван от сомче. Ибреeee!!! Леле Иване колко си умен! Веднъж на 50 състезания , ама здраве да е!
Оттам плувката щръква над водата (2 грама олово на едно място...) , и ластика показва в цялата си прелест - в кепа влиза каракуда от почти половин кило , и аз потривам доволно ръце. Напипах ваксата! Единственотo , което ми бърка в здравето , това са тези два грама , които скимъра трябва да тегли на буксир...гепвам от стойката топ сет с плувка от едн грам , и копирам монтажа - с тази разлика , че ластикът на тази линия е доста хилав , а куката - 16-ка , ама от една тънка тел....
Това се цопва пред мен , стрелям бял , мятам топка храна без жива стръв в нея , плувката потъва , бодвам едра риба ( или каракуда или едра платика , решавам) , стигам до топ сета , посягам с кепа , тежестите аxа да се покажат над водата , и оттам това нещо като отцепи към отсрещния бряг - мамма миа!
Трескаво нахлузвам топ сета обратно , и тръгвам да му давам щека , а дзверо как е набрал скорост , не знам сеща ли се че отсрещния бряг е на 20 метра?
В един момент на мен вече не ми остава повече щека , и сега чакам повода да даде фира..рибата тръгва паралелно на брега надясно , минава пред Кристоф , спира се , и тръгва назад...
Три страници борба на живот и смърт по-късно...
Вдигам топ сета нагоре , рибата не излиза на повърхността , добавям едно коляно , добавям второ коляно , и сега на повърхността се показва шаран - на око към трите кила , и пак се потапя ...След още няколко безкрайни минути - "като черни пипала се плъзгат погледи отвред" , докарвам животното до МАЛКАТА глава на кепа , рибата не се събира вътре , и пак отцепва навътре...
Това се повтаря още ДВА пъти , обаче накрая все пак кепчосвам добичето , за ужас на Кристоф , който е загубил всякаква риба , и не знае кво да прави. До края на състезанието има още доста време , хващам няколко скимъра , някое и друго сомче , и когато остава една минута , засичам читав скимър - 200-250 грама , който е още във водата , когатo се свири края , и тази риба я пускам обратно. ..
Кантар:
Шаранът удари 2.600 , лявата тапа има ок. 4 кила , третият е с 1.700 , Кристоф е с малко над кило , и аз печеля сектора с 5.300.
Събираме се на бира , Нико е спечелил неговия сектор с 4 кила , остава да се види сектора на Алекси - млад , много добър състезател. Алекси е спечелил "С колко?"... я пак? КОЛКО?!?
5.300
Съответно , неговият номер е по-голям от моя , и аз оставам втори... Да ви изглеждам тъжен?
Гушнах плик , ударихме още една чертичка , и за капак - направиха томбола , та спечелих и голямата награда - електрически грил , шишчетата да му мислят!
Курс към другия водоем , утре ще видим...
...да де , кола голяма , място много. Като дойде момента да се организира цеия тоя бардак , така че да можеш да разпънеш дюшека за лека нощ , тогава ще те видим тебе....
Първия етап е малка рекичка , където досега съм ловил един път. Скимъри и сомчета , три часа състезание , само щека.
Съседът отдясно , че и тапа , е Кристоф Дюге (дюгЕ , естествено ). Кристоф е много опитен , и много добър щекар , с дълъг списък от сериозни победи на важни турнири. И като се има предвид кой му е съсед отляво , е изтеглил баси късмета...
Лимита на живата стръв е половин литър - и не е лесно да се избере кво да се включи в тоя половин литър - така че аз реших че ще стрелям бял с прашката (това ми помогна миналата година) , и взех половинка бял. И като тръгнах да меря дълбочината , и открих че имам почти 4 метра , лошо ми стана...а вятърът се засилваше ли , засилваше...стреляй с прашката , брато. И гадай къде се приземява това на дъното...
Както и да е , приготвям малко топки , монтирам линии , и чакам старта..
"Имаш риба отляво" - ми подхвърля Кристоф. Някои хора имат очи като паяците , зае.и - всичко виждат , няма лабаво. Действително , отляво се кепчосва сомче. Hие с Кристоф се гледаме. Той уж засича някакви фитки , ама нищо не хваща. Аз предпочитам да не се преструвам - ми не ми кълве , кво да се правя на ударен.
Тапата в левия край кепчосва скимър , ние въртим линии , аз стрелям с прашката , и сега почва да кълве. Нарядко , плахо , калпаво , като силният вятър не помага с нищо да се презентира стръвта. Кристоф хваща сомче , последвано от скимър , аз също хващам скимър , и оценявам , че за момента играем наравно. Аз и Кристоф Дюге , ей!
После ще ме размаже , ама засега ...аз съм ебаси машината!
Сега рибата започва да дава признаци на живот. Фитките зачестяват , вижда се че има риба на пeтното , обаче и двамата с Кристоф ( а и всички останали , всъщност) , не успяваме да решим въпроса с презентацията. И тука на мен ми идва вдъхновението. Не , не така.... - Вдъхновението , майна! С главна буква , деа!
Групирам всичките тежести , барабар с дроперите , на 55-60 см от куката , и цялата тази маса (за 2 грама приказваме) , я оставям на 3-5 см от дъното. Идеята е тласъците на щеката , които дърпат плувката напред-назад , да не се предават на стръвта. Подпирам щеката на гредата , и почти веднага плувката потъва , и зашивам читав скимър , последван от сомче. Ибреeee!!! Леле Иване колко си умен! Веднъж на 50 състезания , ама здраве да е!
Оттам плувката щръква над водата (2 грама олово на едно място...) , и ластика показва в цялата си прелест - в кепа влиза каракуда от почти половин кило , и аз потривам доволно ръце. Напипах ваксата! Единственотo , което ми бърка в здравето , това са тези два грама , които скимъра трябва да тегли на буксир...гепвам от стойката топ сет с плувка от едн грам , и копирам монтажа - с тази разлика , че ластикът на тази линия е доста хилав , а куката - 16-ка , ама от една тънка тел....
Това се цопва пред мен , стрелям бял , мятам топка храна без жива стръв в нея , плувката потъва , бодвам едра риба ( или каракуда или едра платика , решавам) , стигам до топ сета , посягам с кепа , тежестите аxа да се покажат над водата , и оттам това нещо като отцепи към отсрещния бряг - мамма миа!
Трескаво нахлузвам топ сета обратно , и тръгвам да му давам щека , а дзверо как е набрал скорост , не знам сеща ли се че отсрещния бряг е на 20 метра?
В един момент на мен вече не ми остава повече щека , и сега чакам повода да даде фира..рибата тръгва паралелно на брега надясно , минава пред Кристоф , спира се , и тръгва назад...
Три страници борба на живот и смърт по-късно...
Вдигам топ сета нагоре , рибата не излиза на повърхността , добавям едно коляно , добавям второ коляно , и сега на повърхността се показва шаран - на око към трите кила , и пак се потапя ...След още няколко безкрайни минути - "като черни пипала се плъзгат погледи отвред" , докарвам животното до МАЛКАТА глава на кепа , рибата не се събира вътре , и пак отцепва навътре...
Това се повтаря още ДВА пъти , обаче накрая все пак кепчосвам добичето , за ужас на Кристоф , който е загубил всякаква риба , и не знае кво да прави. До края на състезанието има още доста време , хващам няколко скимъра , някое и друго сомче , и когато остава една минута , засичам читав скимър - 200-250 грама , който е още във водата , когатo се свири края , и тази риба я пускам обратно. ..
Кантар:
Шаранът удари 2.600 , лявата тапа има ок. 4 кила , третият е с 1.700 , Кристоф е с малко над кило , и аз печеля сектора с 5.300.
Събираме се на бира , Нико е спечелил неговия сектор с 4 кила , остава да се види сектора на Алекси - млад , много добър състезател. Алекси е спечелил "С колко?"... я пак? КОЛКО?!?
5.300
Съответно , неговият номер е по-голям от моя , и аз оставам втори... Да ви изглеждам тъжен?
Гушнах плик , ударихме още една чертичка , и за капак - направиха томбола , та спечелих и голямата награда - електрически грил , шишчетата да му мислят!
Курс към другия водоем , утре ще видим...