Любимата ви...

[spas80]

Следкато поставяте въпроса така дайте да видим кой с какво пиене може да се похвали и предпочита а защо ли пък не и какво произвежда

[Kentavar]

И сипано от онова винце от последния бадън - удивителното букетче от неколко сорта (някой от тях забранени в ЕУто)

Колегата го е казал преди мен. Не признавам друго вино освен домашното...Особенно ако е букет от класни сортове...Особенно около нова година, когато е в силата си. Няма такъв аромат...Ако ще да е най-скъпото френско вино, не го сменям за домашното........Въпреки, че естетите ша ма бият, че мешам риба с червено вино..... ма толкоз си мога...Нека да съм проЗд...

[hobby]

Дааа... начи:
1. Бяла риба
2. Костур, толстолоб и уклей
3. Мряна и Кротушка
4. Каракуда и шаран от чист водоем

[mbodia]

Мряна 1,5-2,5кг.разцепена през гърба.Пекната на жарта от лагерен оган.Поръсена със сосче от чесан,магданос,лимон и копар.Прекарвана с биричка.
За мен една такава

[cerber]

Над 2 кг. риба сабя, амбъджак, синагрида, риба меч

[TRANSKI RIBAR]

Шаран над 2.5кг,Каракуда(ярловска),кротушки от Ерма,Толстолоб...

[kukata]

Тази дето няма кости !Хрущялите ги приемам по-спокойно , другото вече е въпрос на кулинарни способности!А!Тези дни дегустирах Потасу мисля, че се казваше рибока-останах очарован!

[Gaspoud d"Ankh]

Брей ко станало тука
Букет ли било - купаж ли било
Е една Ситуацийка.
Гледам как вали снежец и си мисля, и си спомням едни нещата.
Помниш ли колега кога беше свил големия студ, коя година бъш беше да ти кажа - шъ те излъжа. Кога Дунава беше замръзнал и от румънско, от Търну-Магуреле, беха дошли белите вълци. Те тая зима дето на офицера му замръзна сабята у канията и дето шейната дойде празна насред село. Ама то шейната е друга история - се ми се чини че тая работа наще си вълци я беха направили.
Та те тая зима, дигнах се още по тъмно, а ми се не става. Бумти кюмбето, прозорците замръзнали а дърветата на Бранището се пукат от студа. Сложих аз ватенката, нахлупих ушанката, зех един джоб джепане, фърлих пушката нарамо и фанах накъм барата. Одим си и се чудим - големия вир ще да е замръзнал. Те тоя вир къде бехме почнали да му викаме Скандинавскио. Това откога едни скандинавци беха спукали гума и скандинавеца изчезна. А он скандинавецо му със скандинавец баш те на тоя вир се забил. Забил се он и гледа биволицата на Пенко Марин. Че и един леб и зел. Седи си биволицата у водата, клекнал скандинавецо на брега, кръши и леб и и са радва. Ама они ората нали сичко при тех е бело - биволица невиждал. И жените им бели. Малиии - ма много бели и убави. Те тогава те ние скандинавката я водихме да и покажеме бостаните, ама дойдеха на ората жените и си ги прибраха. Ние жената от любезност така, от гостоприемство. Па те - аз като не съм женен барем мене да ме беха оставили да и покажем бостана, ама те. Та за вира разправях - дето му викахме скандинавския - ама то дълго за казване и престанахме така да му викаме. Та си мислим аз че тоя вир ще да е замръзнал и дали да не фанем към горния бързей. Ама дедо ми разправяше, че една зима много голем студ бил фанал. То не че тая зима не беше, ама едно време кви студове е имало. Та ми разправяше дедо, че тогава толко студено било, че патиците им замръзнали краката у вира. Одим си и се чудим и по едно време съм стигнал до чешмата. Гледам пред чешмата - Мокрио Влах. Подпрел гюма и се дзвери у снега. "Кво бе комши?" - "Стъпки" ми вика. Некой бил одил бос по снега до чешмата. Ма он си е малко у главата та много много го не слушах. Та излезнах аз на Горния бръзей, ама патиците ме видеха отдалече - дигнаха се та не се видех. Седим аз, чекам ги да завъртът - маке. А един ветър - да не ти разправям. Добре че бех зимал ушанката. Поседех, поседх, теглих му една и си фанах за дома. Гледам по пъта Мокрия Влах тръгнал накъде село. "Кво стана със стъпките бе комши?" И почна да ми разправя за некви водни караконджули дето му били откраднали гюма. Ама нали си е малко със главата, некой ден и нея ша я забрави някъде, та много много го не слушах. Та одиме ние и му разправям как една такава зима намерих аз една лисица на пъта дето се преструваше на умрела. А един от берковските цигани ми беше разправял как веднъж, така като се бил прибирал с една каруца риба, и бил намерил една умрела лисица. Та я фърлил у каруцата - ем риба ем яка за циганката. Ама лисицата се била правила на умрела - и изфърлила му рибата от каруцата - та ни риба ни яка за циганката. Ама то на циганин да не верваш - аз си го знаех тоя че каруца никога не е имал. Па и циганката си я беше зимал това лето. Та като намерих аз тая лисица дето се правеше на умрела, фанах я здраво, че и със сезал я вързах и си я отнесох дома. Вързах я със сезала за асмата - лисицата виси и се прави на умрела. Чекай че се сетих за асмата - затри се тая асма - чак до едно берковско село бех одил да я зимам - от един ловджия я зимах - ама се затри. аз па одих до тоя ловджията, ама и неговите се беха затрили. Та виси лисицата от асмата и се прави на умрела. А кучето под нея де ли лае - ама гадината си се прави на умрела. Така си я и одрах. Като я одрах я изфърлих у Падината. Одих после да видим там ли е - немаше я. И ако видиш некъде лисица без кожа да знаеш - тая лисица аз съм я драл докато се правеше на умрела.
Та си седим и си мислим аз тея работи, а на навън си вали снежеца. За винцето се бехме заговорили. Едно нещо си мисля. В цялата тая Ситуациика не мога да си представя виното да е с тапа. Шато Лафит ли нещо там било. Много добро винцето било - отлежало било, купаж си имало, букет било добило, че и некъв послевкус му били сложили. Почесвам си се аз тука по брадата и си спомням за едно винце дето го бяхме правили една година - то тогава добро гроздице беше станало. Та сложихме разните му там сортове - каквото имаше в лозето - памидче, хамбургско мискетче, отел бял и черен, неколко лози каберненце имаше, липовка, афузалия и още няколко десертни (то тогава и кардинала за първа година беше родил май). Та сложихме ги тея сортове в бурето - пък то винцето си знаеше работата. Това дето разправяш, че домашното вино не е вино щото не било контролирано - няма такова нещо. От най-ранна възраст започнахме да го контролираме, проверяваме и т.н. Няма да казвам '"дегустираме" щото като съм гледал как го дегустират - ми те само го ягмосват винцето. Та това винце леко и кротко си вършеше винената си работа, около първите снегове успешно пребуледува и както каза колегата, около Нова година вече беше в силата си. Не на голем градус, не кисело, с лека сладичка жилка - приказка. По това време по дворовете на съседите започнаха да се обаждат за последно прасенцата, а нашето такова започна да си задава някой екзистенциални въпроси и даже си мисля, че беше успяло да изгради някаква първична религиозна система. За съжаление, или за радост, но не успя да я сподели с никой. Вали един снежец, около прасето група мъже с наболи бради си подават кана със същото това винце, поглеждат към прасето и кръвта му по снега и се усмихват със странен блясък в очите. Древния ритуал е изпълнен - утре отново ще изгрее Слънцето.
То това винце вече го няма. Лозето отдавна се затри, прасетата вече живеят по магазините като котлети, вратни и други такива, качамака е "само за 10 минути". Как да не слезнеш до мазето, да не сипеш от буренцето, нищо че е от купувано грозде, да се не почешеш по брадата и да не кажеш на чист северозападен "мама му стара".
===
Сори за забавянето. То станало малко мазало в темата...
Колега - дай малко по-весело и несериозно. Обидчив нещо ми се виждаш
За рибите казвате си говориме - тея дни тествах дунавския шаран - от оня дългия. Много добро рибенце

[Д-р Дулитъл]

Tъй-е..м ти и работата,отивам да са нафъргам с кайсиева ракия,че се разчувствах нещо

[Kentavar]

Майкуууууууууууууууу. Бегай маани са....Е те така е...А наздраве...

[КИРО]

Пробвайте карагьоз на скара,с бяло,ама изкарано от кладенеца,другата седмица пуснете лефера на скарата,виното не сменяйте.Айде наздраве.