Fishing Mania Форум

Като няма джурум, има durum! А durum в превод от английски ще рече: специален сорт твърда пшеница, от която се правят повечето макарони.

ШЛАУХ ПАСТА*
(готвене с градация)

*Не, не става въпрос за шлайф паста, а за паста от шлаухчета.

Тази година при няколко проблемни случки със самоделни метални поводи от струни, открихме жизнената необходимост от шлаухи.
Един се зае да нюзва поводите, а друг се задейства по същество:



• това е вид пастина (малка паста) с интересното име коралини, вероятно идва от коралчета

И бяха набавени малки, големи и още по-големи шлаухчета и шлаухченца…





Както и сирена от различни по-големина добитъци: биволица, крава, коза, овца



За още по-панаирджийско съдът беше предварително намазан с масло, маргарин, зехтин, олио, рапично масло, масло от гроздови семки, сусамово масло, царевично, оризово.


Макароните бяха сварени в щафета по големина: първо най-големите, после по-малките и т.н.
Най-големите съответно бяха напълнени с биволски кашкавал,
следващите - с крави кашкавал,
следващите – с кози,
следващите - с овчи.



По-нататък се изредиха: пушено сирене, бяло краве сирене и топено сирене

Макароните бидеха заляти су консистенция от четири яйца и 400 мл. мляко и ръгнати на 200 градуса целзиеви за 40 минутки:



Казано простичко: Макарони на фурна

Страхотно изглежда. Сигурен съм, че е много вкусно. Чудя се как измихте съдинката

Те тия не се мият бе, Бае... ползваш и фуpгаш - oвo je стандарт

Охх това ваше блюдо колко ли бяло винце би изпило се замислих във момента... Адмирации за презентацията!

bae написа:Чудя се как измихте съдинката

Д-р Флекс написа:Те тия не се мият бе, Бае... ползваш и фуpгаш - oвo je стандарт

Точно тая съдинка заслужава далеч по-големо уважение, ей
Нема друга като нея.
Порцеланова е.
След като шлаух пасата изстина, я обърнах и всичко си излeзе по калъп, цяло целеничко:
Пита с неповторим кашкавалено-макаронов обков и подвеждаща карамелова на цвят фуга.
Заради окраската всички около масата си помислиха, че съм приготвила сладката версия със захарта.
Съдчето след това, както винаги, само три тегела с гъбата по ръба и направо засия.
Понеже обстановката на дегустация беше почти официална – снимки няма. Така че ще взeма тия дни да измисля некво мега лепкаво смолисто ястие като доказателство, а може и шлаух пастата да повторя, ако имам сили , чудна беше наистина.

Поздрави на всички!

В тази приказна есен, ако ще търсим неопоскан щукарски гьол, няма да е лошо да се забием някъде…

Вдън горите тилилейски
(готик рецепта)

В кулинарен аспект на първо време обаче ни трябва ГОЛЯМ ПРАЗ



Изчистваме праза внимателно
и го нарязваме на еднакво дълги цилиндърчета.
Внимание: запазваме коренчетата на праза!
В съдче, за което гарантираме, че не залепва, подреждаме непроходимата и гъста гора от празени стволове.
Заливаме я обилно със зехтин,
захлупваме с капак
и печем на 200 градуса 1 час.

Изваждаме,
наръсваме праза със суха смес от:
две чаени чаши галета,
половин лъжичка червен пипер
и лъжичка сол.
Печем без капак още 30 минути.

Обелваме 4-5 домата,
наситняваме,
добавяме щипка захар,
черен пипер
и пет скилидки чесън
и заливаме.

Връщаме обратно в печката - отново без капак,
докато сместа изври, сгъсти се и се запече(още минимум час)

Горе-долу печем към два часа и половина общо.
Изваждаме.
Захлупваме отново с капака.
Изчаквате да изстине.
Обръщаме лучената дебра.
Наръсваме отгоре със сока от половин лимон

Коренчетата от праза, барабар с няколко стебълца и корени на зелен лук, потапяме в брашно и галета и запържваме в олио. (Особено сполучливи на вкус се оказаха препържените коренчета на зеления лук.).
Запържваме по същия начин няколко предварително задушени броколи и карфиоли.



Накрая сглобяваме зловещата гора,



която в някоя по-романтична версия на рецептата може да мине и за коралов риф

Из “Билбо Бегинс или дотам и обратно” - Джон Толкин:

“Тогава панически страх завладя злите духове и те се разбягаха във всички посоки. Една част от коварните същества се издавиха в Течащата река; онези, които се бяха впуснали на юг и на запад, затънаха в блатата около Горската река, а бегълците, добрали се до царството на горските елфи, намериха смъртта си сред дълбокия мрак на Непрогледната гора…



В песните се казва, че този ден загинали две трети от злите духове на Севера и планините се умиротворили за дълги години."



Наслука в дебрите, а от догодина и в тъмите!

Неповторима!

Защо пък не: ЛАКОМ НОМЕР

Номер, защото ще ви предложа пържена рибка, но не точно,
а може би чипс, ама не съвсем,
всъщност ще е нещо напомнящо пържени тиквички, само че малко напротив

Номерът, освен че ще е лаком, защото предполага мълниеносно изчезване от чинията в компанията на един млечно-орехово-чеснов сос и студена бира,
ще бъде и закономерно пикантен

С тиквата правим така:



После рибките взимат една вана в соев сос, чили сос, джинджифил, куркума, лъжица дижонска горчица, за около 15 мин.



Отстраняваме соса и потапяме всяка рибка в смес от бяло брашно и царевично брашно 50:50.
Запържваме в олио.
Изваждаме първо върху домакинска хартия.



Естествено, че бирата трябва да бъде тъмна

И накрая определено може да сте спокойни, че и силата, и рибата ще бъдат с вас

Изглежда много хубаво, но питаме се ние от каква тиква да го сготвим, свинска или цигулка?

Зависи от две неща, bae, харизмата на готвача и компанията, в която ще бъде реализирано хапването

Получих видение , каква ще бъде никулденската трапеза у дома на 6 декември 2012



Видението имаше дори буквено измерение:

Есетра в кисело-сладка пещера
(рецепта-видение Никулден - 2012)

Мечтая за среща с този древен вид риба от доста време насам и не се изненадах, когато се материализира в едно подобно ненадейно видение.
Едва ли съм я хванала аз - за съжаление нямах никакви предварителни данни за видението.

И така…
Яви ми се моя милост , застанала пред монитора, как прочита това-онова за есетрите.
Как научавам полезни неща като това, че, ако ще готвя рибата цяла, трябва да извадя жилото, което обточва гръбнака – една тъничка опъната струна - правило се с цел да не се събере рибата при печене. Повечето препоръки на руснаците, според видението, бяха в полза на това есетрата да се приготви ВАРЕНА - цяла или на филета.

Във видението, въпреки братските съвети, реших да поднеса на тържествената никулденска трапеза есетрата в по-помпозен руски стил, тоест цяла и на фурна - в тава, в пищната осанка на нещо тестено. Предполагам, че подсъзнателно съм била вдъхновена или от рецептите на Коце за пелмените, или от тази за коремчетата от акули

Дори усетих мисъл, която ще помисля по време на готвенето на шести декември - че месото трябва да се задуши и в никакъв случай да не изсъхва.
Видях ясно , как ми хрумва, вместо класическото за традиционната никулденска кухня тесто, например, да ползвам за завивка нещо като вита баница с два вида постни пълнежи – кисел и сладък –тип “зелник” и тип “тиквеник”.
По този начин щях да постигна няколко търсени ефекта:

1-во Вместо да пълня есетрата с плънка, щях да вкарам два вида плънка в кората. С други думи - смяна на местата - рибата се явява плънка на пълнежа.
2-ро Есетрата щеше да се задуши и да не се притеснявам, че ще изсъхне.
3-то Щях да имам есетра, приготвена едновременно по два начина: сладък и солен.
4-то Запазвах първоначална представа за по-зрелищно поднасяне на тази спец риба.

Други подробности от видението:

За маринатата използвах:
сок от лимон и половина
и познатите ви вече девет вида каменна и морска сол, между които лимонова и домашно пушена сол.

Така оставих рибката около два часа (халюциногенно време).

В това халюциногенно време се заех с:

Двукомпонентната “глазура-плънка”:

Кори за баница: ясно си спомням, че бяха от онези замразени печени ръчно точени големи плътни кори.

За сладката плънка видях :
настъргана тиква - доволно,
половин настъргана ябълка,
половин настъргана дюля,
чаша орехи, няколко бадема, няколко лешника,
десетина сушени кайсии,
шепа сушени черници,
сушени круши и сливи,
стафиди,
настъргана портокалова кора.

Вместо захар ми се яви кленов сироп и концентриран домашно приготвен сироп от бъз, които добавих към тиквата.

По някакъв уникален начин успях да заснема феноменални кадри от видението:



После
1. Наръсих кората с плънката.
2. Отгоре добавих обилно зехтин.
3. Навих на руло.
4. Нарязах на три.

За киселата плънка видях следното творение :
Бързо многовидово кисело зеле, приготвено по руска рецепта
Зелето се нарязва, наръсва се със сол и малко захар и се оставя да пусне водичка. Натъпква се плътно в буркан и се залива със собствения сос.
Ако искате да ускорите процеса на ферментация,
може да поставите на дъното на буркана парче ръжен хляб,
увито в зелев лист.
Бурканът се оставя на топло да ферментира.
Руснаците казват, че КИСЕЛО ЗЕЛЕ СЕ СЛАГА ПРИ НОВОЛУНИЕ!


И о, чудо, пак успях да заснема феноменални кадри от видението :


* бяло зеле, червено зеле, китайско зеле, фризе, зеле шпиц, лоло росо, лоло верде, рукола, айсберг, радичио, брюкселско зеле, броколи, карфиол, романеско

Втората ръчно точена и запечена кора за баница
1. Наръсих с плънка от киселите зелета
и не знам, дали ви се е случило, НО получих скоропостижно дежа вю по време на видението , защото…
2. Отгоре добавих обилно зехтин.
3. Навих на руло.
4. Нарязах на три.

Така в крайна сметка пред себе си имах ясни визуализации на три сладки и три кисели тестени сурови "пури".
Завих и подредих всяка една на раиран тунел около рибата, предварително също намазана със зехтин.
Пурите редувах така: кисела, сладка, кисела, сладка, кисела, сладка. Намазах повърхността им хубаво със зехтин.
Поставих между тях резенчета лимон.

В тавичката наредих и парченца ябълки и запекох на 200 градуса за 55 минути.

Яви ми се , ни в клин ни в ръкав, и една скоба, че в някой друг вариант рибата може да се загърне с юрган от повече на брой тънки кисело-сладки пуретки, навити от тънки точени кори и сигурно също ще изглежда ефектно. Още повече, ако наръсите сладките варианти със смлени орехи отгоре.

Накрая поднесох есетрата на трапезата с все тавата - важен уютен ритуал на Никулден. Аранжирах отгоре с клонки глог и пак някак си успях да трансформирам видението на кадър:

*Част от лимоните малко попрегоряха, но в общия контекст резените биха могли да изобразяват лунните фази.



Сервирах порция есетра със сладка глазура и порция есетра със кисело-солена и заспах спокойно, че във Вселената равновесието е възстановено.

Егати туршията! Искам отзиви!

К'ви отзиви, Коце, като конят отиде у ряката, а бурканът, полуготов - у фурната.
Де такова шаранджийско търпение у спинигиста
Поне зелникът наистина стана супер вкусен.
Инак ще се пробва една подобна компилация в буркан, но само със зелевите твърди видове, крехките листни ще отпаднат.
Иде новолуние

Една от любимите ми теми!
Винаги с интерес влизам да погледна какви красоти си наготвила. При теб кулинарията наистина е достигнала степента на изкуство!
Вкусно изкуство при това!