Малкото вирче с големи проблеми
Малките ВЕЦ-ове са приятно допълнение към енергийния микс в България, но изграждани небрежно създават еко заплахи
"Не се свързвай предварително с никого", започва Андрей Ковачев.
Андрей е човек, на който конспиративните подходи не би трябвало да му прилягат. Той член Сдружение за дива природа "Балкани", след това съосновател на партия "Зелените". В кариерата си на природозащитник обаче е усвоил много не съвсем академични подходи като внезапни проверки, скрити наблюдения и други трикове, за да следи кой и как нарушава еко правилата. А и когато на среща са големи компании или държавата, няма как да не подходиш с малко повече въображение.
Този път целта са няколко водноелектрически централи (ВЕЦ) в кресненското дефиле. Целта на конспирацията е да видим дали тези централи не вредят на реките - градската легенда е, че при всяка проверка (а собствениците на ВЕЦ-ове винаги се оказват предварително информирани за тях) те спират централата си или връщат водите в коритото на реките, така че всичко да изглежда наред. Обвиненията са, че централите ползват повече от позволения им дебит, не пускат вода в проходите за риба, за да максимизират тази, която ползват за турбините си, и в крайна сметка разрушават коритата на реките.
Тези критики доведоха до спирането на изграждането на малки ВЕЦ с приетия през 2010 г. План за управление на речните басейни. Според него освен това се предвижда някои от компаниите да преработят вече построените си водни централи. В резултат на това 15 компании и една неправителствена организация заведоха дело срещу Министерството на околната среда и водите, специално за плана за управление на водите в източнобеломорския район. Тази седмица обаче тричленен състав на Върховния административен съд отсъди в полза на МОСВ.
Първоначалната жалба е пусната именно от Сдружение за дива природа "Балкани". В Благоевград към нас се присъедини и Иван Мишев от рибарско сдружение "Балканка", който също от години се бори срещу строежа на ВЕЦ-ове и най-вече срещу това, че често се случва те да засушават реката, а рибата, с която сдружението зарибява, измира. "През годините съм пращал толкова много сигнали до местната Басейнова дирекция. Понякога те реагират, глобяват ги, друг път не", обясни той.
Ту тече, ту не
Река Влахина изглеждаше широка най-много пет крачки, но всъщност е една от най-пълноводните в този район и попада в зона на "Натура 2000". В момента планът за речните басейни забранява да се строи в защитените зони, но на Влахинска вече има изградени три ВЕЦ, а един се строи в момента. От Басейнова дирекция - Благоевград, обясниха, че тази централа не е засегната от забраната, тъй като явно още преди нейното въвеждане е имала нужното разрешително за строеж. За разлика от много други реки, на които има издадени огромен брой разрешителни, но няма изградени ВЕЦ, тук инвеститорският интерес явно е доведен докрай. Само в Западнобеломорския район в който се намира река Влахинска, има издадени 270 разрешителни, а изградените ВЕЦ са 164, по-голямата част от които в "Натура 2000".
Еколозите твърдят, че за да произведат максимално количество ток ВЕЦ-овете взимат цялото количество вода от реката, при което коритото се засушава. Според изискванията обаче всяка централа трябва да оставя в реката 10% от средногодишния й оток.
Докато наблюдаваме кръглите речни камъни, след ВЕЦ "Валхи" нивото на водата започна стремглаво да се покачва и само за секунди пред очите ни то се вдигна поне с десетина сантиметра. След минути отново толкова бързо то спадна. "Ето изпуснаха водата от ВЕЦ-а на тласъци, за да произвеждат ток, което тръгва от най-горния ВЕЦ. Така се получава пулсиране, което гони рибата", обясни Иван.
Според Ковачев обаче преди десетина дни на същото място бяха идвали негови познати също с цел да проверят дали ВЕЦ-ът е оставил достатъчно количество вода в реката. Те бяха направили и снимки, на които много ясно се вижда, че в реката има съвсем малко вода. Преди три дни Андрей Ралев, който също е от сдружение "Балкани", също е ходил до река Влахинска и по думите му тогава в нея не е имало нито капка вода при най-долния ВЕЦ.
След заплашително лаещото куче, което веднага ни надуши, излезе и служителят, намиращ се в централата. Той видимо не беше предразположен към неканени гости. Мишев ни предупреди, че "ВЕЦ-аджиите", както местните ги наричат, няма да ни посрещнат много радушно. От думите на пазача разбрахме, че в момента ВЕЦ-ът не работи, защото заради лятното засушаване водата в реката е много малко и е недостатъчно за двумегаватовата мощност. "Най-много вода има през пролетта и есента, но сега заради големите горещини снегът се стопи много рано", обясни той и допълни, че най-вероятно централата няма да работи през цялото лято.
От разговора стана ясно също, че в момента по река Влахинска има инспекция от местната Басейнова дирекция, за чиято проверка вецаджията вече знаеше и очакваше. Така изведнъж ни стана ясно, че в този ден по тази река няма да видим нищо нередно. "Винаги когато има инспекция, централите са предупредени и водата се пуска", обясни Иван. Това всъщност потвърди и самият човек с обяснението, че чака проверката.
Богдан Пишев, собственик на ВЕЦ-а, казва, че това е абсурд. "Проверяват ни по 4-5 пъти на сезон, в последните 2-3 години много стегнаха контрола. А миналата седмица са минали рано сутринта, докато мен ме е я нямало."
От месечните отчети на проверките, правени от Басейновата дирекция от януари 2011 г. до юни 2012 г., се вижда, че ВЕЦ-овете по река Влахина се проверяват 2-3 пъти годишно. Единственото нарушение, констатирано за този период, е през август 2011 г. и то е на въпросния ВЕЦ "Влахи". Тогава проверяващите са констатирали, че през рибния проход на централата не са преминавали никакви водни количества, а след водохващането речното русло не е оводнявано с достатъчно количество вода. За това нарушение ВЕЦ-ът получава и наказателно постановление. Глобите за централите, които не осигуряват достатъчен воден оток в реките, принципно са от 2000 до 10 000 лв. От Басейновата дирекция обаче така и не отговориха колко общо глоби и на каква стойност са били наложени на ВЕЦ-ове заради установени нарушения. Според публикации в медиите от 2008 г. става ясно, че Басейновата дирекция е констатирала груби нарушения от страна на ВЕЦ-овете, свързани с изпусканото водно количество след водохващанията за централите. През 2007 г. пък са били съставени 13 акта, свързани с нарушения на ВЕЦ-овете в целия Западнобеломорски район.
Пишев казва, че глобата му била недоразумение. В този период имало общ недостиг на вода, което е предизвикало сушата в рибния поток. "Оттогава монтирахме специална система за меренe и с простo око можете да видите колко точно минава във всеки момент. На мен ми трябва 1.5 кубика вода, за да работи централата, за какво да отклонявам 150 литра, които минават през прохода, колко ток ще произведа? Просто няма смисъл да взимам цялата вода, а като ме глобят 10 хил. лв., ми отива цялата печалба", обяснява Пешев.
След като бяхме видели самия ВЕЦ, трябваше да отидем и до водохващането, където всъщност водата се улавя, за да се вкарва в тръба, която я закарва до самата централа, където се произвежда електроенергията. Именно тази отсечка, която може да достигне няколко километра, обикновено е подложена на най-сериозните негативни ефекти, ако бъде оставена без капка вода. На бетонното водохващане, което пресича реката, пък трябва да бъде направен рибен проход, през който рибата да може свободно да преминава.
Посреща ни симпатичен дядо, който ни черпи с ябълки. Той явно беше доволен от появилата се ненадейно компания и започна да разказва. Спомни си как, когато децата му още били малки, реката била пълна с пъстърва и бяла мряна. "Сега само раците останаха", обясни той. Пешев отговаря, че не е рибар и не знае колко риба е имало преди.
Ако водните количества в реката намалеят значително или коритото на реката остане без вода за определен период обаче, е естествено рибата да изчезне. Дядото от ВЕЦ-а разказа как, когато по-горната централа работи, в реката не остава никаква вода за по около час и половина няколко пъти на ден. Така ВЕЦ "Влахи" е принуден да спре напълно работа или да се съобразява с темпото на работа на другата централа.
След като любезно отклонихме почерпката с ракийка, продължихме по реката. Малко по-нагоре до самото корито на реката се виждат изсъхналите дървета. В дерето се виждаше как реката лъкатуши едвам-едвам като вада. Бетонът, ограждащ тръбата на ВЕЦ-а, също изглеждаше странно и не намясто в този пейзаж.
Рибата - да лети
По-нагоре стигнахме до ВЕЦ "ТАС", който изглеждаше доста внушително заобиколен отвсякъде със стегната ограда. На около километър след него пък беше строежът на новия ВЕЦ, който също е на фирма "ТАС". Следвайки едно след друго, двете съоръжения реално правят каскада. Това означава, че между тях няма да има място, в което реката да тече свободно. Точно за това изграждането на ВЕЦ-ове от каскаден тип беше забранено, а от 2010 г. и изобщо изграждането на тези съоръжения в зони на "Натура", в която се намираме.
Когато стигнахме до строежа, ни посрещна ръководителят на обекта, който изобщо не беше очарован, когато разбра, че сме медия, която иска да прави репортаж за ВЕЦ-овете. За да се подсигури, той се обади на шефа си, който ни помоли да не снимаме обекта, като обясни, че се надява централата да бъде завършена до есента, когато може пак да дойдем. Стана ясно, че новото съоръжение ще е с мощност 1.8 мегавата, а вече изграденият ВЕЦ "ТАС" е под мегават. Вместо да снимаме строящата се централа обаче, ни предложиха да разгледаме работещата. Оказа се, че тя е построена през 2006 г. и дава хляб на седем души. Освен това ВЕЦ-ът има няколко турбини с различна мощност, които се пускат според това какво количество вода има в реката. Така те могат да работят целогодишно, дори когато нивото на водата спадне сериозно заради летните жеги.
Служителите, които ни посрещнаха там, също бяха притеснени от присъствието ни и видимо внимаваха какво говорят. Те обаче ни разказаха една доста позната история. Според тях долният ВЕЦ хващал напълно водата и не оставял никакво количество в реката. "Интересно, те казаха същото за вас", помислих си аз.
Беше време да видим и другата река, която си бяхме набелязали - Ощавска, чието долно течение попада в защитената територия за птиците Кресна-Илинденци. Мишев много държеше да отидем на нея, защото лично той заедно със сдружението си многократно я е зарибявал с пъстърва, и то на напълно доброволни начала. Въпреки това пъстърва там няма. За сметка на това има изградени два ВЕЦ-а и издадени шест разрешителни за водоползване с планове за изграждане на нови централи.
Засега обаче от тях се планира да бъдат изградени две, срещу които вече са подадени жалби от Сдружение дивата природа "Балкани" и сдружение "Балканка". Единият от тях е на благоевградската фирма "Темида – 2005" ООД, която е получила разрешение за водоползване през януари 2012 г., според което ВЕЦ-ът трябва да бъде построен до април 2013 г. Това разрешение обаче реално противоречи на приетия през 2010 г. План за управление на речните басейни, с който се забранява изграждането на нови ВЕЦ в защитени зони. Освен това централата би била третата поред каскадно свързана по дължината на реката, което също противоречи на действащото законодателство. Другият ВЕЦ, който ще се строи на реката, пък е на фирма "ПСК Старт" АД, чието разрешение за водоползване е обжалвано от екоорганизациите по същите причини. Разликата е, че тя не попада в защитена зона.
По Ощавска този ден явно нямаше проверка, тъй като още на първия ВЕЦ, на който отидохме, рибният проход беше затворен и напълно сух. Освен това огромната разлика в нивото на реката преди и след водохващането, където реката едвам пъплеше, беше съвсем видима. Благодарение на огромните усилия на Мишев обаче преди водохващането е издействан един алтернативен проход, по който една малка част от водата се отклонява, за да отиде в реката. Именно на този ВЕЦ при проверка на Басейновата дирекция през февруари 2011 г. е установено, че няма решетка на водовземната шахта, което позволява на рибата също да попадне в нея, след което попада във ВЕЦ-а, и естествено умира. Сега решетка имаше, но тя беше толкова широка, че едва ли възпрепятства някоя от останалите пъстърви в реката да минат през нея.
Прегледът на само няколко ВЕЦ-а показва, че прекалените инвестиции в зелени проекти понякога могат да имат обратен ефект. Всъщност проблемът не е, че много хора са решили да вложат парите си в тези проекти. Драмата не е и в това, че няма правила, които да контролират строежа и работата на водните централи. Истинският проблем са многобройните възможности те да бъдат заобикаляни. Масовото нарушаване на правилата прави така, че зелената енергия бавно се превръща в мръсна дума - процес, от който всички губят.
