Преди десетина дни написах в темата за "сигнали за бракониери по Дунав" пост много наподобяващ твоя, Милене. Ще го пусна и тук, така или иначе темата ти е за проблемите по р. Дунав, а и от доста време обмислям като теб, какви ефективни стъпки можем да предприемем. Мога да те уверя, че не сме единствените, които мислят в тази посока. Все повече ни писва и накрая ще се измъти камилче.
zx7r написа:Много тъжен факт е, че на Дунав не се откриват и закриват сезони. И преди диференцираната забрана си беше същото, но сега вече мрежите са законни - всички са за распер, щука, а вече и скумрия. Един пресен случай. Шаранът е излязъл в плитчините да хвърля хайвер. Няколко местни "главорези" го заграждат и започва сеч. Вадят се тонове хайверна риба. Подавам сигнал на ИАРА. На следващия ден сечта придължава с пълна пара. Подавам втори сигнал. ИАРА се появява след три дни. Естествено в реката няма нито една лодка. Бракониерите са предупредени. Много от тях са с протекции от високо ниво. Говорим за добре уредена схема и за много пари. Повечето са хващани многократно с ток, бомби, забранени есетрови риби, но всичко пада в съда. Известни са във всеки един дунавски град, но хората си траят. Едни от страх, други са с примитивизмът на бракониерите. Имал съм случай на устието на Искър да засеча токаджии. Тръгнах да звъня на 112, но местен дядо, скромно метнал една тапа и една плувка, разтреперан ми се примоли да не го правя. Браковците го познавали и ще си изпати. Недай си боже, да посегнат на внуците му. Ето, такива неща се случват на великата река Дунав. И това е само видимата страна, защото безобразията, които се случват по северната страна на островите за мнозина са неизвестни, но там се бомби и играе енергото всяка божа нощ, 365 дни в годината. Естествените инкубатори на рибата - затоните в островите, са нон стоп с мрежи, отделно другите "екстри". Говоря за екологична катастрофа. Дунав е мъртва река. На мен сърцето ми е там, но все по-трудно нанирам сили да ходя. Боли ме. Днес, се разходих до Г. Цибър. Поседнах на брега да си допия кафето. Течението довлече пред мен две мъртви шаранчета, 1,5-2 кг. Допих си кафето, прибрах си въдицата и си тръгнах. България е много болна, както и ние.
Обмислям да пусна петиция до ЕП повдигайки именно екологичния проблем, който е от изключителната компетенция на парламента, а не проблемът с бракониерите, който се прехвърля към локалните агенции. Разбира се, бракониерите ще са мишената, но проблемът ще се представи по различен начин. Все пак трябва да се направи консултация и оформи от юрист. Подобна инициатива ще срещне голяма подкрепа и от румънски колеги. Те имат големи проблеми с бракониерството по делтата, но и там е Дунав. Пишете, ако имате и други идеи. Не бих пожалил средства и всичките си усилия, дори за незначителен резултат. Стига да има такъв.
За подписката съм ЗА. Мога да се нагърбя с разпространението й в градовете, където нямаме хора, а също и в някой от риболовните магазини в София, но кой, къде и какво би свършил можем да избистрим на по-късен етап.
Освен отпадането на диференцираната забрана бих добавил и още няколко точки:
1. Налагане на пълна забрана за стопански и любителски риболов през периода април – май (60 дни). Тук много от местните ще подскочат заради скумрията, но не виждам, как иначе.
2. Унифициране на забраната с румънската страна. Смешно е да имаме обща река с различни периоди на забрана. Може и да са правени опити, аз не знам за такива и се съмнявам да ги е имало. Така и контролът ще е много по-лесен с обединените усилия от двете страни, което означава, че ще трябва да се хармонизират проверяващите. Няма да е лесно, но поне да пробват.
3. Многократно внасяно, но си остава най-важното - криминализиране на бракониерството с електрически уреди, взривни устройства, мрежи, винтери, кърмаци, препъни, лави и т.н., както и задържането на забранените за улов видове, без значение по какъв начин са хванати. Също и за стопански риболов в забранените територии – резервати, затоните и каналите по всички дунавски острови, без изключение.
* Може да звучи прекалено, но ще се аргументирам за тази точка. По принцип за бракониерите има два силни сезона – това са периодът на размножаване, когато рибата излиза в плитчините и бива заграждана и ловена изключително лесно и зимата, когато се събира в зимувалните ями. Тогава играят бомбите. През останалото време се бракониерства „конвенционално“ – ток през лятото при ниска вода и мрежи при висока, когато рибата се набива в островите и затоните. Лавите за есетровите са с постоянно присъствие в реката, не се вадят само се проверяват. Виждам ги на сонара постоянно.
Важно е да се знае, че бракониерите съвсем умишлено и целенасочено обезрибяват реката. Разсъжденията са им „Колкото по-малко риба има в Дунав, толкова по-висока ще е цената, а за нас с тока, винаги ще има“. Това е цитат от един такъв хубостник и не е преекспонирана измишльотина. За обикновените стопански рибари, не остава голям избор освен и те да грабнат тока или да бракониерстват по друг начин, иначе са обречени. Всички така наречени „профи“ рибари взаимно се мразят и си завиждат, но са солидарни един друг и когато някой „случайно“ разбере, че в сряда ще минават от ИАРА, всички останали са предупредени.
4. Отпадане на нощната забрана за любителски риболов! Сегашният закон е пълен абсурд. За стопански риболов е разрешено, за любителски не. No comment.
Допълвайте и с друго. Милене, най-добре смени заглавието на темата, за да е видно, че подготвяме подписка за Дунав.
Копия може да се внесат и в Мин. съвет и Министерство на околната среда и водите, но като цяло не очаквам чудеса и за съжаление quietriot е абсолютно прав. Въпреки това, оправия има, просто не трябва да се допуска отчаяние и да се помни, че личният принос, колкото и да е незначителен сам по себе си, е много важен! Затова си мисля, че паралелно можем да пуснем и колективна петиция до европейския парламент. Там имаме шанс, но зависи, как се представи проблемът. Трябва да се подготви от юрист. Ако някой познава такъв специализирал европейско право или друг, който може да помогне, нека ми изпрати контактите, ще си платя за консултацията.
В договора за Европейския съюз се разпознават няколко типа компетенции по различните въпроси – изключителна компетентност, споделена компетентност и т.н. За повече инфо, тук -
http://ec.europa.eu/citizens-initiative ... q?lg=bg#q1
Петицията може да засегне проблемите в областите описани, като подточки на член 4:
г) селско стопанство и рибарство;
д) околна среда;
Линк към договора и точката -
http://europa.eu/pol/pdf/qc3209190bgc_002.pdf#page=52
Тези области са със споделена компетенция м/у ЕС и държавите членки, което означава, че последните могат да действат само ако ЕС е избрал да не го прави. Петицията първо се разглежда от комисията по петициите и ако се признае за допустима се ескалира за обсъждане в европейския парламент. Право на петиция има всеки европейски гражданин предоставено му съобразно чл. 228 от същия договор. Внасянето може да стане много лесно и на български език, който е официален за съюза. Може да бъде подкрепена от всеки регистриран в сайта на европейския съюз, но не съм проверявал как се внася колективно и как се удостоверява броя на подкрепилите петицията. Горе долу това е накратко по процедурата.
Защо околна среда – защото с тока и бомбите се изтребва всичко, не говоря само за риби. От взривовете много от застрашените птици, в това число и редкият белоопашат морски орел, напуснаха гнездата си. Пеликани и корморани също все по-рядко виждам, не намират достатъчно храна и се изнесоха се към близките язовири и блата основно в Румъния.
С тока и бомбите напълно се компрометират редица европейски проекти за опазване на биологичното разнообразие и защитените видове, като например EU/WWF проекта за опазване на дунавските есетри, а и много други. Един адвокат може да разтегли темата до безкрай, дори няма да му се налага да си измисля. Копие може да се изпрати и до всички тези организации. Ще си поиграя да ги извадя. Там ЕС хвърля колосални средства, някои са финансирани частично, други напълно. Не вярвам да няма отзвук или поне становище или препоръка към „управляващите“ ни, а дай боже да има и реални заплахи от санкции, спиране на евросредста и т.н. Тогава съм сигурен, че ИАРА бързо ще разкрие пълния си потенциал. И бюджет ще се намери и нови служители ще има и катерчета и денонощни проверки
Няма лошо и да помечтаем де
ИАРА и без външна намеса могат да го направят това, но нямат политическа воля, нямат експерти, които да поискат бюджет и да го аргументират. Нямат капацитет за нищо. Тази смотана агенция може да се превърне в работещо и печелившо за държавата звено, но не би. Само, като прочета неграмотните им забрани, хаоса и различните тълкувания в различните дирекции и ми се драйфа.
Затова бой и вън.