на езерото аз осъмвам пак.
Бай мангал съм преварил,
супер място съм забил.
Бъркам бързо в кофата помади,
че до мене Самуил ги вече вади.
В миг сърцето ми замира,
до шавара погледа ми спира.
Сядам леко, без да шавам,
ловко там стръвта подавам.
В миг водата се обръща,
нещо мощно куката поглъща.
Със невярващ поглед аз,
въдицата хващам в час.
О, ужас, не, не мога вече,
рибата и мен повлече.
Следва тишина, а в тишината глас ми рече:
"Скъпи, ставай вече"
