Гореща драма - в три части

[DobreFF]

Гореща драма - в 3 части

І - Батак
Станах рано призори,
риба мен ми се лови.
Де да ида, все се чудя,
щом заспя, аз пяк се будя.
А пък вън горещина -
хем е нощ, пък кат в пещта.
Най-накрая аз реших -
питам се дали сгреших -
ще отида на Батак
с първия удобен влак.
Леле, там на язовира
пек, направо се умира.
А пък две бъбриви лелки
се пекат на две постелки
и одумват сладко всички
от рибари, та до птички.
И водата е гореща -
много хора там се срещат.
Ех, на язовир Батак,
все едно си на битак.
От къпачи млади, стари
няма място за рибари.

ІІ - За рибарите и къпачите
Е, заметнах криво, ляво,
а един ми вика "Браво".
Той дошъл да се подмаже,
искал друго да ми каже.
- Може ли да метна тука,
сигурно ще имам слука.
-Хайде застани до мен -
рекох малко опасен.
Той благодари учтиво
и заметна толкоз криво,
че едва не нарани
две хлапета отстрани.
Пак заметна във водата,
този път скрои белята.
Кукичката му одращи
един плувец по бански гащи.
В тях се куката заби,
оня вика и крещи.
Цял народ, кат панаир,
гледат смешния сеир.
а пък оня от водата
скача, шляпа и се мята,
почва бясно да се пери,
а съседът ми трепери...
Та свидетел бях на драма,
от голяма по-голяма.
И след този риболов
аз разбрах урока нов:
"Има ли плувци, къпачи,
не лови, а във водата скачай!"

ІІІ - Каръкът
Пустата му моя краста
пак на язовир ме праща.
Този път съм към Доспат,
но кат някой психопад
взел, че съм объркал влака,
снощти вечерта във мрака.
И сега пътувам аз
без посока в този час...
Бавно влакът намалява,
явно гара наближава.
Без да зная аз коя е
бързо слизам - то се знае.
Гледам - гара Челопеч,
а в сърцето ми заби се меч.
Вятърът отвя ме волно,
май загубих се неволно.
Ала вече наближи обяд,
мене ме наляга глад.
Бъркам сандвичи да взема,
нож преряза ми корема.
Раницата ми голяма
на гърба ми май я няма.
Пфу, остана във купето -
в нея беше портмонето.
Но ядосвам се напразно,
портмонето и без туй бе празно.
Мойте новички такъми
веч далеч са зад гърба ми.
Успокоявам си душата
с телескопа във ръката.
В този злополучен ден
той поне си е във мен.
Ах, окото ми съзира,
на селото язовира.
И от пустия мерак
ще отида - няма как!
Тръгнах бързо аз напред,
чалга носи се навред.
Ту Преслава, ту Ивана,
ту парчето "Ах банана".
За капак на таз новела,
спирам до едно табела.
"Язовирът тук е частен" -
Боже, колко съм нещастен.
Връщането ми не беше скучно,
беше просто злополучно.
Като почнеме от глоба
без стотинчица във джоба,
та стигнем чак до блока,
там пък спрели тока.
Пеш към двадесет етажа...
Има още що да кажа,
ала няма вече да ви плаша
с тая невъзможна каша.
Стига толкова проблеми,
пък за други има време.
to be continued....

Добромир Добрев

[Marto]

Браво бе Добромире, много добре!

[vikik]

Започна да ми се върти в главата една книга със стихове за на есен!!!

[Мунчо]

...Кукичката му одращи
един плувец по бански гащи.
В тях се куката заби,
оня вика и крещи...

Много хард е тоз куплет
садо-мазо фън сюжет,
аудиторията цяла
гледа като онемяла
твоя стих съвсем достоен
за маркиз дьо Сад покоен...

[ТЪРСЕЩА]

Добрев, много си добър!
Драмата чета в неспир!
Важното е, че си оцелял...
после, мъката възпял...

поздрав
ТЪРСЕЩА

[Torsade]

Ами това стихотворение направо си става за цяла детска книжка! Само трябва някой да нарисува весели картинки. Има ли художници?...

[kalinanimal]

Браво станал си в зори !
Ми кафенце си пиини.
То кафето ободрява ,паметта
развиделява.
Туй от мен го научи :
Ако ставаш в ран зори бързо
чашата грабни и с кафе я напълни.
Щеше бодро са да крачиш
без да си тъй мрачен.
Нищо, са поне ще знаеш без кафето
ще се маеш ,не по гари и по брички а
направо по терлички .