Fishing Mania Форум

Бравославно Райчоздравно

В живота имам доста прости принципи -
не пия сам, не слушам чужди мнения,
не правя планове, не знам какво обичам,
приемам гадове без тъпи подозрения.
Не пиша весел. Или пиша слабо.
И после тайно ги чета на себе си.
Да бях по-дърт поне с хилядолетие,
бих паснал идеално на пиеската.
Не се повтарям или ми се иска,
бих забранил с закон главите празни,
писмата плахи, всяка платоничност,
и този стих, до глупост безобразен.
Ще се клиширам. До умопобъркване.
Сега съм радостен. И ми се пише яростно.
А пиша слабо. Явно е нормално.
Сега клишетата си искам да прегърна.
Да ти ги дам, ако не ти е странно.
Или обидно. Или подценително.
Банално казано! И всичкото останало.
Но вече казах! Тука няма да съм същият.
Ще пия сам! Ще спретна монография
за всичките клишета при обичане,
след луд запой, след гузните изнизвания.
Е, аз не знам! Не мога да се сетя...
Повярвай, после само тях ще помниш.

Седя си вече 10 минути ,гледам тъпо и се опитвам да
измисля неква достойна рима в отговор на горепрочетеното !
Е нема к'во да се напрегам .
Браво .

Пееш цяла нощ „Налей, Другарю...”
Палиш ти цигара след цигара.
Падаш на колене... Ех, кръчмарю...
Преиграваш... Но те аплодират...

Стига вече. Седни. Замълчи.
Пий със мене както преди...
Да си спомним стари риболови.
И отдавна изпразнени спомени...

Да се смеем пак през сълзи,
на поредната бивша поезия.
Да се върнем по стари следи...
Пий, Другарю, от общата чаша...

райчо китов написа: Не пиша весел. Или пиша слабо.

В живота нямам много принципи ,
мразя да се заричам .По-точно
мразя когато се заричам .
Или мразя да трябва да се заричам.
Не искам .
Не искам защото ще е продиктувано от грешка.
А най-мразя да греша и да се заричам след това.
Ще пиша слабо , познай защо ?
Защото днес съм весел .
Тъжно , тъжно е защо съм весел !
И ме е срам за туй задет съм весел
но няма как , едва ли ще избягам от
себе си а и не искам .
Или нямам сили , ще бъда весел и след месец
когато с треперещи ръце ще щракам по железните
бутони с надежда скрита в сърце .

Светлина лилава,оранжев лик
не виждам право,
а само мигдели ме от тази надежда,
че
тази мисъл няма да е чак говежда.

Идеал съборих,
ама защо-да се преборя
със себе си - с едно същество,
което надига глас при въжделение
получил от градус вдъхновение..

Но нейсе става поезия,
нищо,
че е кат на ветеран от фронта амнезия,
получи се строфа,впечетли ме за миг
преди да се чуе отчаян вик....

СЕРДНОЩНА ЕЛЕГИЯ

След нас остават само счупени неща
в кутия от обувки – долу в гардероба:
воблер, пръчка, чифт ненужни ботуши –
нищо не отнасяме във гроба.

След нас остават куп несвършени неща –
да идват често у дома, да сядат, да говорим. . .
Веднъж на седем дни край чистата река-мечта
със абстрактни риби да се борим.

След нас остават само хубави неща
във мислите на познати и приятели,
красива снимка с моята жена
и наш`те мисли – мисли на мечтатели.

От там нататък,пътя май е ясен
ще следваме пътеки невървели,
ще бършем морни си чела,
след дълги свади- тихо с ангелите бели..