Незвисимо от негативните (и напълно оправдали се) прогнози за времето, много членове на клуба и приятели не се поколебаха да присъстват на мерприятието. Още около 7 часа село Шилковци беше напъплено от тълпи бодри спинингисти, имам чувство, че на това позабравено място не бяха се събирали толкова хора от век насам... Природата беше много красива, а в началото имаше и надежди за нормален риболов - времето беше меко, нямаше вятър, а водата беше с много висока прозрачност. Успяхме да заметнем по 5-6 пъти, а аз дори успях да пипна харизматичната пръчка на Митко Тодоров и да метна един спинербайт. Но някой отгоре прецени, че не всичко е риболов, или пък небесния водопроводчик е калпав, но внезапно се изви ураганен вятър и заваля пороен дъжд. На два, три и повече крака, болшинството участници се пръснаха да търсят подслон. Слон не намерихме, но се натъкнахме на един заслон с пейчици и масички в който на сухо се проведоха дискусии, разсиквания и разкази, показаха се пуристки, непуристки и нечовешки изкуствени примамки, отделено беше място на отходните канали, българската риболовна литература, а Бай Вес дори си извади силикона. После някой даде, както се оказа в последствие, гениалната идея да посетим заведението, намиращо се край язовира и използвайки едно намаляване на дъжда, в свински тръс изтичахме натам. Оказа се, че далновидни колеги вече са се скрили вътре. Общо взето се получи нещо като дядовата ръкавичка, а на барманката и стана леко лошо, когато видя и още една кална и капеща вода група От тук нататък се мина на коняци с чай, бири, мекици, а в последствие и пържолки, картофки и супи. като стана дума за последните, трябва да кажа, че рибената беше страхотна и имам да връщам една на Бенди 
Тук лаф-моабета продължи на топло с набираща скорост, постоянно пристигаха и още хора за да е весело под плющящия дъжд, който ни най-малко не ни смущаваше, тъй като както казах имаше сгряващи напитки. Около обед времето се проясни за малко и използвахми случая да слезем до язовира за още един опит, но той продължи точно 15 минути, тъй като дъжда заваля отново и ни отказа допълнително и се върнахме окончателно в заведението по утвърден алгоритъм. Атмосферата беше страхотна, а си представям каква е била в събота вечерта, много ме е яд, че не можах да дойда тогава. Имах възможност и удоволствието да се запозная с Васко Ламбов, ха познайте как го разпознахТрябва да отдадем дължимото на малцината титани, които не се уплашиха от дъжда и до последно противостояха като истински комунисти на природните стихии. Независимо от ужасните условия се хванаха няколко щукчики, един дебел кефал и костурчета. Ако времето беше позволило...
След това следваше церемонията по награждаването и сбогуването до следващия път. Този момент винаги е малко тъжен, но пък е повод за следващата среща... Аз лично съм много доволен, независимо от неосъществения риболов, бих дошъл, дори да знаех, че нещата ще се стекат
по този начин - само заради контакта с приятелите. За съжаление нямам снимки, защото апарата нямаше крака да дойде сам, но доста колеги се погрижиха за документиране на срещата и се надявам, че ще ги качат тук.п.с. Ха, сега видях, че колегите са пуснали още две теми, докато глаголя тук!
.
сори, но трудно помня имена).
