Е няма как да не споделя и своите впечатления ! За мен цялото състезание си беше едно, изпълнено с положителни емоции, приключение. Е, имаше и един кофти момент, ама за него накрая. Та .... от къде да го подхвана !? Ог големия мръсен град тръгнахме четирима - моя милост, другаря Пигов ( б.а. Ванката бе рожденник вчера - да е жив и здрав ), Васко Ламбов и Стамен ! При наличието на две "дърти" видри в колата е разбираемо първоначалното ми поведение на "ощипана девственица", ама много бързо се отпуснах и започнах да съм си АЗ ! Пътя си е път - имаше бира и шкембе, макар че бе събота, имаше поднасяния при всичко дето има по- дълга коса и подобаваща осанка
, имаше и "захранване" - и те така. Малко преди достигане на крайната цел, почти единодушно решихме да акостираме директно на водоема. Казвам "почти единодушно", защото си имахме и манекенка в колата, дето искаше да е напарфюмирана за рибите - така по- връзвало. Както и да е - изсипахме се от колата, разпънахме въдици и се почна едно ми ти мятане. Направо греда, а вече бяхме разбрали, че дължинката Веско се е разписал няколко пъти. Баси трагедията - нищо. По некое време Пигов изрева, зазяпахме се в него, точно за да видим как една писалка му се откача в краката. Но тази гледка вля нови сили в уморените ни ръце, и с подновен ентусиазъм започнахме да събираме водораслите (някой изказа гениалното предположение, че това е била основната причина Бай Вес да предложи личния си язовир за състезание - ама кви сме амури), но отново същото .... т.е. нищо ! Стана си къде шест часа, слънцето падна, аз бях освирепял за една бира (ама няколко пъти) и тогава ..... един зверски няколко сантиметров костур замалко да откъсне ръката на Стамен. Поне не беше вече сред пиещите капучино. Уекинко започнахме да се изнасяме къде колата. Колкото и да е странно, ама мисълта за студената бира ме изведе пръв на мястото. Ми що па да не помятам още малко !? Мятам аз, затварям бигела, и започвам да зяпам Стамен, който тъкмо се присъединява към мен. Минава се къде минута, правя едно рязко дърпане та да завъртя листото и почвам да обирам така, сякаш на другия край на линията е сметката ми от Топлофикация. И в тоя точно момент блесната ми рязко спира - а бе, тоя Бай Вес много хитър бе, мамка му и водорасло - да де, ама водораслото се оказа "палаво" и почна да оказва съпротива. Аз си глътнах граматиката - всички се събраха около мене и питат - "Риба ли бе !?" , а аз мънкам тъпо и викам "Ъхъ !". Докарах я до плиткажа, Васко я гепи и аз се превърнах в ухилена манекенка. Те за какво говоря.
Какъв съм позьор, а !
Васко измери щуклето - 62 или 63 см. Колко е дебело не знаем, кантар не носихме. Рибето го пуснах. Лошото е, че почна да кърви и аз силно се притесних. Но след разясненията на по- опитните около мене, че "това е гад и нищо и няма", се поуспокоих. Интересното в случая е, че и аз бях ранен - от хрилните капаци си порязах работния пръст (средния
) - та с тая щука вече сме кръвни братя !
Туй долу е клипчето от пускането.
Това беше всичко за тренировъчния ден. И беж у кръчмата. За там коментарите са излишни!
За важният ден вече се изписа достатъчно, и то от видни форумски списатели, но ще рискувам и аз. При старта аз и Пигов хукнахме към един по- отдалечен нос. Изминахме около километър, когато времето се скапа тотално - светка, гърми, вали, па вятъра и в муцуните ни го набива. Беж под дърветата. И тука стана интересно - както си седиме с Пигов, мокри и уклюмали, храстите се разтварят и изскача ..... бах мааму, ама тва е ..... нинджа. Църни ботуши, църно яке с качулка, отдолу се подава козирката на църна шапка, над дясното рамо стърчи дръжката на катаната, а в ръката си държи още един меч ... а бе май въдица беше ! И нинджата си крачи бодро към нас, наближава - "Момчета, как е ?" - попита. "Па, мокро е" - смънкахме ние. Нинджата ни погледна с насмешка и каза - "Хайде отсреща !?". Аз се извърнах еле- еле изпод качулката, колкото да се убедя, че до "отсреща" си е бая далече и реших да изразя съмнението си в преценката на нинджата, да ама него вече го нямаше. За Пигов не знам, ама аз със сигурност съм докарал далеч не най- интелигентната си физиономия. Поседяхме, повъртяхме се и накрая краката сами ни поведоха към кръчмата - останалото го знаете.
Кофти момента, за който споменах в началото, беше един сгазен от мен пътен знак. Той па ша ми каже, че трябва да мина от дясно, ааа !!! Ама от това зверско задръстване преди София яко се изнервих.
BTW - този който пръв познае кой е нинджата има една бира от мен !
