Ще си позволя да споделя своите впечатления от страхотното прекарване, макар и бледи, тъй като не съм в състояние да намеря подходящите изразни средства, за да ги представя в пълнокръвен вид.
Ще започна от риболова, макар че придоби оскъдно материално изражение, а и за мен в случая беше от второстепенно значение. Като цяло реката не беше благосклонна - високото ниво и замътена вода определено не благоприятстваха кълването. Вярно, че имаше някаква рибешка активност, главно от распери, но поне за мен тя придоби единствено визуално изражение. Още с пристигането с Мишко нетърпеливо полазихме разлива под хотела, където установихме, че течението е безкомпромисно и не позволява да се пресече реката до по-удобния отсрещен бряг(какъвто е всеки отсрещен бряг, както всички знаем). След като се поклатушкахме по лъскавия камънак, се изтеглихме в плиткажа накрая, където се опитахме да излъжем нещо, но безуспешно. Аз се качих на разлива над бързея, където издебнах плясването на един распер(метод, изрично описан от К.Кузмин) и веднага прекарах примамката през този участък. Последва удар, но рибата не се закачи. След това се стъмни и се пристъпи към занимания от коренно различен характер.
На следващия ден, след като се наспахме, с Вальо - Мазнислав се разходихме нагоре по реката. В този участък на ярък воблер ТФ 50 успях да хвана едно кефалче в един перспективен разлив, а Вальо имаше няколко кълванета и един много добър удар, но за съжаление рибата се откачи след метър водене. Тъй като слънцето буквално ни изпепели, защото наивно излязохме в най-голямата жега, скоропостижно прекратихме риболова и се прибрахме на сянка при бирите и студения душ...
Следобедното състезание протече общо взето по същия начин, с тази разлика, че постепенно ставаше все по-хладно. Аз дадох най-доброто от себе си, като част от него остана в реката.
Направих хубава разходка в компанията на Ники Лорда и Калин, с които се открихме в драките. Като стана дума за драки, те бяха нещо страховито - всевъзможни тръни, бодли, трески, репеи, семена, сламки и прочие ботанически излишъци се опитваха всеячески да се наврат в най-съкровените части от човешката анатомия, а по-неинициативните - просто да се полепят по дрехите. Копривата беше уникална и бих искал да я спомена специално. Освен това имаше някакво много интересно увивно бодливо растение - нещо като къпина, обаче подобрена версия, което също остави дири по епидермиса и екипировката ми. Промъкването през тази съвкупност от напъпила растителност беше изпитание - а ходенето по нужда - подвиг. Малко се отклонихме от основната идея на повествованието, та накратко се случи следното - Ники наскуба някое и друго кефалче, а аз му приказвах. По пътя срещнахме Алеко, който тъкмо беше хванал един распер и станахме свидетели на съвременна версия на скулптурната композиция "Персей побеждава морското чудовище". Беше успял да измъкне рибата, въпреки високия бряг, както подобава на деликатен ерудит. Като стана дума за висок бряг - по тази част на реката той е изключително такъв, което подлага на изпитание риболова, не само поради неудобството при водене на примамки и вадене на риби, а и заради опасността за риболовците. На някои места не се виждаше къде стъпваш от буйната растителност, и докато усетиш можеше да се озовеш в реката, която беше буйна и дълбока. Подобно нещо се случи с Митко Тодоров, за щастие само с промивка на екипировката, доколкото можем да говорим за щастие в случая...
Аз слязох надолу, в търсене на удобен участък с полегати брегове, защото ми писна да не мога да водя пълноценно примамките и да не успявам да ги замятам където искам. Най-после намерих подходящи места, при това не само брега, а и вира беше доста перспективен. Стори ми се, че има нещо неестествено в тази съвкупност от благоприятни обстоятелства... Преорах го пунктуално и старателно с всякакви воблери, на шир, длъж и дълбочина, но безуспешно. Междувременно взе да се мръква и използвайки наближаващата тъмнина, за да не гледам примамката и се дразня, сложих с прискърбие една блесна "Пантер Мартин" 6. И без това го бях дал лайтист(за срамотиите) та си помислих, че една блесна повече или по-малко, няма да ме отдалечи кой знае колко по-далеч от ултралеката идея. С три хвърляния успях да хвана два добри кефала, като и двете риби удариха много плахо с поредица от изучаващи почуквания. Имах още едно подобно кълване, но рибока не се закачи. Ползвах блесна със златисто листо и яркооранжево тяло. С това сложих и край на риболова. Междувременно в храстите открих и някаква еднодръвка, сигурно принадлежаща на местните браковци. Беше нещо, в което нормален човек не би се качил, тъй като би сработило чувството му за самосъхранение. Мислех да скоча два пъти вътре и издъня дъното на коритото, обаче ме възпря мисълта за неочакваното къпане на гондолиера в средата на реката, вместо кърпежа по брега... Само за протокола - на следващия ден, когато направих бърз сутрешен рибололов, открих още две подобни "съоръжения". Имам чувство, че реката е парцелирана на участъци между местните мрежари...
Като стана дума за последния сутрешен риболов, тогава лових изключително на блесни, като хванах четири мерни кефалчета. Всичките удариха на "Мюран Пантер" 5 гр. Нарочно избрах тъмна блесна, за да контрастира в мътната вода. Реших да се кача нагоре, защото този участък ми беше непознат. Това беше и всичко от риболова.
Съществената част от купона бяха вечерните мероприятия. В петък бяхме в по-тесен кръг, но беше весело и времето мина неусетно. Втората вечер нещата обаче бяха просто уникални. Изляха се порои от положителни емоции. Отдавна не бях виждал толкова весели и щастливи хора. Не знам дали това място някога беше събирало толкова смях и глъч. Аз лично обикалих всички маси, досущ като пчеличка, прелитаща от цвят на цвят. Нямам представа защо ме канеха отвсякъде - сигурно видяха, че съм с нови обувки. :lol Ураганът от настроение се вихреше във всички точки, без фиксиран епицентър. За това без съмнение спомогнаха и качествените алкохоли, които се лееха като водопад. Стоян постоянно подгряваше мерприятието с шотландски ракии, опитах и страхотна смокиновата ракия. По случай рожденния ден на клуба Митко Тодоров извади едно бидонче уникален кайсиев еликсир. Май това беше и най-добрата ракия, която съм пил изобщо. Много съм щастлив, че повери съдът с течност на мен! Очевидно е разпознал умерения и отговорен индивид. Постарах се да съм на висотата на положението си и съвестно изпълнявах задълженията на виночерпец(или ракиьочерпец в случая). После последваха ритмични, аритмични, синхронни и асинхронни танци, песни на няколко гласа по избор на зрителя, изпълнени от вечно младия хор към спининг клуб "Стари видри"... и докато се усетим стана сутрин. Имам чувство, че никой не чувстваше умора и купона можеше нон-стоп да продължи поне до средата на седмицата.
В общи линии, макар и накратко така минаха за мен двата дни. Ето и малко снимки:
