5-ти кръг Спининг лига БРАДЪР 2012

[Zander]

Здравейте колеги,

Пети кръг -5-ти кръг на Спининг лига Брадър 2012 г. ще се проведе на 6-ти октомври /Събота/ на р. Искър, долно течение, до с. Староселци, Плевенско.

Участие могат да вземат всички Видри, симпатизанти и приятели на клуба.
Сборен пункт - 6 октомври - моста на р. Искър, до с. Староселци, Плевенско в 8,00 ч.

Начало - 8,30 ч.


Състезанието ще завърши в 14.00 ч.

Поздрави!

[aphala]

Търся транспорт за състезанието. Ако някой има възможност да ме вземе да драсне едно ЛС да се доуточним.

[DKolev]

Иска ми се този път да успея да дойда и то на време, за да се срещна с всички вас, но сте ми много далече този път. За тази седмица ми се навъртяха почти 10хил. км. и не ми се сяда зад волана изобщо. Ако има хора от моя регион, пътуващи нататък, ще се радвам да ме разходят до там, като си поемам транспортните естествено
Поздрави на всдички и успех, ако не се видим лично

[sestrata]

Здравейте Колеги,
искам да споделя с вас няколко снимки от днешното събитие, които запечата моят фотоапарат.
Всичко започна със ставане в 5, товарене на такъмите и в 6 часа малката ни групичка потегли към Староселци. Пристигнахме безаварийно и навреме да си стиснем ръцете.











В 8:30, Зандера даде старт. Избрах си посоката по течението, с надеждата да намеря неразбутани места. Разбира се, оказа се точно обратното. Навсякъде беше отъпкано, като след футболен мач. Лових с дълга въдица 9'6" UL, макара 3000 и плетено плакно 0.22 мм.
След известно време, прекарано в експерименти с UL воблерчета, при което се хващаха съответниte UL кленчета, реших, че така риблов няма да стане и сложих дунавското оръжие - мепс аглиа лонгкаст 4. Почнаха да кълват и зачетни риби...







Невероятно, дори маломерки успяваха да погълнат огромната кука...







четвъртият вид който улових, беше 48 см щучка









И т.н. разни дребни кленове и расперчета, които не съм снимал.
Тъкмо си казах, "днес ми е ден, остава и сом да хвана..." и нещо тежко ми удари. Понапънах го малко с лумиса, имаше и опити за маневри, но мястото беше чисто и след минута извадих рибата - хубава щука 68 см.







Стана време за прибиране в лагера. Започна измерването на улова. Зандера за пореден път доказа, че е най-добрият с наколко чудовищни кефала и мъздруга, отлично се представи и Бай Мецан, а и още 20 колеги имаха добри риби - Иво Микса, Кентавъра, Дани, Павел Иванов, Яна, да не изброявам всички.
Малко снимки и от награждаването.
Първо място за Zander, Второ за sestrata, Трето за Бай Мецан





















Радвам се, че се видяхме, Приятели!
До нова среща в Русе!

[DobreFF]

Браво! Страхотни риби сте ловили! Честито на победителите!

[ZLAK]

Браво Павка!
И с тези риби стана втори ??? Стефчо пак е напълнил две торби с риба явно .
А някой говореше че щяло да има интрига ... Интрига - да , ама за второто място.
Супер риболов! Браво на всички !


п.с. Бай Мецан кефи как е опнал фланелката .

[Мунчо]

Уви, както казваше дядо ми „радвай се на празника, докато не е дошъл”… Неусетно мина поредната среща с приятелите на река Искър. Цяла седмица живях в очакване на събитието, а то мина на един дъх.
В ранни зори през Габрово премина зелена гондола, в която се натоварихме с Петьо габровски и в компанията на Петьо варненски, Дани и Стефчо потеглихме с приповдигнато настроение към Искъро, от който както знаем, по-глибоко нема. Пътя преминахме неусетно в разностранни разговори и шеги, дори сварихме да опитаме плевенските банички, които казано с ръка на сърцето, не са нищо особено(но при всяко положение по-добри от тези, които бих могъл да направя аз). Сега чувал съм, че моми сутрин гощавали момци с баница, нот на мен лично не ми се е случвало, така че го отнасям в графата на научната фантастика, а и няма пряка връзка с настоящата тема...
Пристигането бе ознаменувано с трескаво притичване напред-назад като цветарка, докато се видя и наприказвам с всички приятели и… А!... Състезанието започна и за броени минути поляната опустя. Ние с двамата петьовци решихме да тръгнем срещу течението, където имаше няколко доста обещаващи бързея. Отначало рибките бяха доста свенливи, може би поради близостта на моста и достъпността на терена, но с придвижването нагоре успях да преборя естествената им стеснителност. Независимо, че усърдно ползвах въртящи блесни, на такива примамки не успях да хвана нито една риба. Най-успешни се оказаха воблерите в ярки разцветки, особено кранковете. На газещи дълбоко „кислотници”(както казваше Ники, светла му памет) „Хипноуз” успях да хвана пет кефала около тридесетте сантиметра, а още два избраха „Риджи” 35 в неоновозелен цвят. Направи ми впечатление, че рибите са буквално претъпкани до пръсване с водорасли, които при изваждането „бликаха” през всички телесни отверстия(ще прощавате). Хващаха в началото на дебели бързеи, по две-три от едно място и със сходни размери – въпреки, че още е ранно за групирането им.
В един момент понечих да пресека напряко през една мочурлива падинка и буквално за секунда се сринах и потънах до ръба на ботушите в рядък пясък и кал. Буквално в последния момент успях да се вкопча конвулсивно в близката подивяла джанка(клоните й бяха покрити с бодли и беше меко казано дискомфортно да ги стискаш с упование ). Предполагам, че отстрани е било комично да ме наблюдава човек, вирнал в една ръка въдицата, в в другата размахващ излинелия клон, като ошмулен букет. Тинята не искаше да се раздели с мен без подобаваща интимност и накрая ме изплю с обидено изджвакване и с полуизути ботуши. Успях да изпълзя на четири крака на твърда земя, между стръковете прецъфтяли водни лилии, които в този момент ми се видяха прекрасни. Не знам колко дълбоко беше, дъно така и не усетих и ако не друго, най-малко предполагам, че щях да се отиня подобаващо.
Оплакнах ботушите и се поразходих още малко нагоре, където Петьо от Варна ме настигна, поприказвахме с Тео и Станко на другия бряг(странно, но се оказа, че ние сме на другия бряг ), успях да им уловя рибите и решихме да слезем надолу(този път отдалеко заобиколих подмолната локва ). По пътя срещнахме космогонната персона на един красив мъж – Стоянчо, който освен другите си качества, се оказа и талантлив зограф на воблери-икони като „Чъби”. В моя чест овеси едно яркозелено, наподобяващо стандартен лайм, филигранно декорирано с черни ресни, подобно на зебра.
Намерих градския Петьо, който в един момент изчезна някъде и се бях притеснил да не е хванал мъжка русалка или да го е хванала локвата. Оказа се, че е хванал кефал на „Л-Миноу” 44. Направихме кратък тест на екстрафаста на „Ст.Кроа” и „Пантун Севън и Халф” 763 фаст и двете в дължини 7’6’’. Ползвахме еднакви примамки, които след това си разменяхме и хвърляхме на едно и също място, за да минимизираме влиянието на течението. Оказа се, че по-чувствителност и далечина на замятане двете въдици са много близки, но с пантуна се усещат по-добре примамки с по-малко съпротивление. Освен това, независимо от привидната твърдост, той позволява по-комфортно замятне и водене на примамката, в сравнение с колестия авид. Между другото, при разговорите с колегите се оказа, че болшинството бяха избрали такъми с такива дължини и сходни тестове.
За финал минах и надолу, защото тайната ми мечта бе да хвана пуристки сом, а дочух, че скъпия ми христолюбив приятел Павлундрий е проявил истинско разхищение и липса на чувство за мярка в това отношение, като е успял да залови няколко броя. По пътя се ядосвах, че така и не успях да открия една кутия с по-едри примамки(условно казано), която безуспешно търся от няколко месеца и вече съм забравил какво точно съдържа – нещо направо влудяващо ме…
Така и не хванах бленувания естетски сом, но в дебелия бързей, течащ под отсечения бряг успях да хвана още два кефала около тридесет сантиметра – единия самоотвержено се метна на близката върба, откъдето го свалих с известно брулене, но за втория предвидливо бях позатегнал аванса и го извлякох на буксир, използвайки еластичността на въдицата. Успешни се оказаха отново „Хипноуз” в яркооранжев цвят и златисто „Чъби”, подарък от украински форумен приятел и запален мухар, на когото изпратих някога подарък мухи(учудих се колко назад бяха тогава с тази материя), а човека от благодарност ми върна половин кутия култови дефицитни воблери, които тогава бях виждал само на картинка. На разлива под бента на чъбито успях да пипна и един костур около петнадесетина сантиметра и след малко стана време за приключване. За съжаление, повече снимки не успях да направя, защото батериите на фотото свършиха(не бих казал, че неочаквано, защото мига от миналата седмица, но можеше да прояви повече такт).
Наградихме се, направихме снимки за спомен, пак си поприказвахме и си обещахме да се видим отново на последното състезание и „Синия Дунав”. За жалост, времето притискаше всички и се наложи да се разделим. За лека следобедна закуска минахме през бар „Нели” в град Искър – принос на калеко Алеко към клубната гастрономичната задоволеност. За съжаление се оказа, че няма мариновани пилешки трътки, агнешка главичка на разсол и печени свински уши на скара, но овчите карначета(за пръв път видях такова нЯщо) са доста добри и чудесно вървяха със „Шуменско”, въпреки че не съм изявен почитател на бирата. Заведението беше на самообслужване, а барманката - леко сърдита, но това явно е присъщо за персонала от този регион, така че не му отдадохме особено внимание.
Остана ни само да чакаме следващата среща – аз лично вече нямам търпение. Искам да благодаря на всички приятели за прекрасното прекарване и положителните емоции! За мен е удоволствие да общувам с такива позитивни пипъли. Специални благодарности на Петьо, че продължава да ме разнася напред-назад, подобно на воблер в кутия.

[Marco Polo]

След като Калеко Алеко ме измъкна от къщи убийствено рано за моите виждания към живота, и краткото
разочарование за ремонта на ОМВ, заради което се лиших от култовите чмазни баничики за закуска,
стигнахме безпроблемно до старта.. Май успях да се видя с повечето хора, но сигурно в полу-сънното ми
състояние съм попуснал някои срещи..
Та.. Състезанието.. Който си го може - може си го С Гетсби си харесахме едно уж перспективно
местенце и започнахме да го прочесваме с различни производни на пластвасата, желязото и
силикона, но.. Не ни било писано. Или просто толкова си можем..
Някой пак ме пита защо не съм бил пробвал легнал.. Абе пробвах, ама.. Не става









Гетсби отърва капото с едно костурче педя+, което обаче не снима, а аз - с това бебенце..



Искам да благодаря за подарените кленове след състезанието, които се оказа прекрасни, когато са пушени,
което е направо странно за моя нерибояден вкус..

[bai ves]

Бравоз! Екстра и много поздрави!

[minkata]

Поздрави, аз за поредн път се наложи да пропусна прекрасно състезание. Нищо, другия път....

[jazzmena]

Класиране V кръг на Спининг лига "Brother - на ваша страна 2012", р. Искър при с. Староселци

1 Стефан Минчев 5880
2 Павел Павлов 3990
3 Христо Христов 1890

4 Иван Петров 1430
5 Иво Балев 1150
6 Павел Иванов 1140
7 Даниел Йорданов 1100
8 Яна Трифонова 970
9 Христо Иванов 860
10 Тодор Тодоров 820
11 Диана Цветанова 770
12 Пламен Тошев 770
13 Николай Славов 650
14 Николай Куюмджиев 630
15 Стоян Стоянов 440
16 Стефан Стефанов 420
17 Петър Петров 400
18 Николай Георгиев 340
19 Пресиян Конярски 310
20 Емануил Манов 300

[Божидар Иванов]

Страооотна снимка,все така да те виждам преклонен пред Нея "Царицата Риба",а май време и до Теб да има една Царица/ Колежка по Хоби/!

[Павел Иванов]

...

А за убавеца регулярно явяващ се баш срещу тебе и избушил целата сомска детска градина де виреЙ там нищо , А

[Marco Polo]

Контражур, срит в тяква растителност..
Расперът беше добър, ама трябваше да се обърнеш с гръб и да ги разтегнеш малко тия сомета.. Щеше да си първи ако бяха мъничко по-дълги.
Само не разбрах с какво влакно беше на туй иначе тъй хубаво Кроа.. А и не ми стана ясно що не разходи 'талянчето, а взе кроасана? Щото аз метках с 'талянчето и много мъ изкефи!

[Мунчо]

...
А за убавеца регулярно явяващ се баш срещу тебе и избушил целата сомска детска градина де виреЙ там нищо , А

E aз нъл тъ споменах, бре! При това с нескрита завист.