Я да взема да ви покажа и моя поглед върху мероприятието. За разлика от Марко мен ме взеха доста по-късно
в 6,30 и в 7,30 бяхме на мястото на събитието. Първи
без да се загубим дори, а дори аз карах
това е на посоки
. Е не можахме да пием кафе, защото всички банкомати за кафе
бяха заключени за през нощта в Кнежа
с метална врата и катинар и Марко бе изрекетиран безмилостно като се появи
. Та пристигаме с убеждението, че събитието е от 8, да ама не, било от 8,30, още по-добре ще има повече време да се видим с приятели
. Дори не разбрахме как мина този час. Започна състезанието. Района ми е познат, то остана и да не е
По-перспективните места са надолу по течението, следователно тръгваме ................ нагоре
. Гледам всички взели тежките въдици и аз да не се деля от всички вземам .......... УЛ
Божкее какво доживях, на едно и също място да ловим с Ицето ( Мунчо ) и на мен горния ми тест да е по-малък от неговия долния на въдицата
За успокоение на Бисер, ще ставам мухар
Та тръгваме нагоре, слизам на един бързей и започвам да упорствам за распер. Да ама распера не мисли така
извъобще не обръща внимание с какво го замерям
. За сметка на това се закачи едно щукле към 50 санта и нали ми е първата рибка, започнах да си играя с нея, вместо веднага да я извадя, не че носех кеп или грипер де
. Та щуклето го докарах до мен и го оставих да си играе, да но то реши че ще прави свещи. Аз го натиснах и не му дадох и то се разсърди и си замина, като ми взе и лонгкаста 8 грама
. Толкова такива се извадиха и никой ми не върна блесната
. Та продължих нагоре и дори извадих 2-3 кефалчета, преди да дойде Мунчо и да ги излови
. Реших да не се правя на луд и след като съм взел УЛ въдица, да сложа и съответните примамки. Установих се над един бързей, където в началото му имаше паднало дърво , дълбочина към 50 санта. Сложих да пробвам един бръмбар на Смит, току що донесен ми от Русе и явно научен да лови Янтренски кефали, та и Искърските не му се опряха
5 проводки, четири риби и едно подгонване, кефали 35-40 санта. Мдаа това лови, слагам чиърфул, най-малкия , я и той лови три рибки същия калибър. Слагам блесничка ПМ 1 и с нея 2 рибки. И решавам че на брега има повече риби
и хвърлям там
. Отидох да си взема блесната и се оказа, че е имало яма към метър и рибите са се били свряли там и са атакували всичко минало над тях. Взех си блесната, но там вече нямаше риби и тръгнах пак на горе. Отлични места с дълбочини и дървета, но рибата не бе там. Под един бързей, взех още три риби от другия бряг, нали не сте забравили че въдицата ми е точно за такава работа
След това набарах костурчета в една тишинка между два бързея, вземаха всички миноу каквото подадях, стига да го туичнеш малко, но бяха дребни 10-15 санта. Сложих силикон, сирената на орка, за нещо по-едро и извадих ............ две маломерни кефалчета
И стана време да се връщаме, защото бяхе стигнали доста нагоре. На връщане видяхме едно момче, така и не разбрах как се казва
, което бе закачило добра риба, но му се откачи и така и не видяхме какво беше
. Започнах да хвърлям само от брега и закачих най-голямата си риба за деня, кефал към килограм. Уставно си го докарах до брега и понеже ме домързя да сляза
, се опитах да го вдигна за влакното, примамката се откачи и ме изтряска в главата, добре че бях с очила, ( воблера беше имитация на камион, дълбоко газещ, много лови ), а кефла изпляска до брега и най-нагло застана отново пред мен и дори прояви интерес към чъбито което сложих после
. Та извиках Тео да го види, но или позна майстора, или реши че двама идиота на едно място едва ли са се събрали и си би камшика
Това беше последната ми риба за деня. На връщане видяхме много добри кленове влезли в бързея, над килграм и половина, но нямаше време да им обърнем внимание. На отиване там нямаше никои, явно са влезли след като напече здраво.