Здравейте, другари и другарки!
Няколко щриха и от мен как мина надпреварата.
Реших да съкратя сутрешния преход до Сънибийч и събота след обед се придвижихме с мoята спътница до Шуменския край, с цел да погостуваме на мама Венка, която ми се явява тъща. Бяхме посрещнати подобаващо, връчиха ни по една мотика и до здрач прекопахме лозето. После метнахме по една гурманска плескавица на BBQ-то, лъзнахме от миналогодишната сливова и дремнахме няколко часа.
На заранта, минах напряко през Камчия и поспрях на кафе-машината в Люляково (близо до село Рупча, от където е родом Васко Да Гама). Кафето беше гъсто и ароматно. В едната чаша пусна две лъжички, а в другата николко. Докато отпивах ме заговори на португалски усмихната, ранобудна местна мадона в традиционно облекло, но тъй като не владея този език, вдигнах рамене гузно "не разбирам, не разбирам". "Убау лий кафйету?" накрая попита на разбираем диалект и камък ми падна от сърцето, но си взех бележка, че трябва да се учат езици. До разклона на Вресово пътя беше в ремонт, слава богу минахме без проблем. После през Руен, Горица и Порой беше доста разбит, както си го помня.
На язовира вече бяха пристигнали повечето участници. Брегът беше плътно окупиран от дънни въдици, значително повече от мераклиите да хванат неизвестно каква риба, ако се съди по заложената стръв - торен червей и царевица. Павлин Калайджиев предвидливо беше взел лаптоп, записахме състезателите и в 8:00 дадохме старт.
Времето беше тихо, почти безветрие, слънцето напичаше здраво. Познавам този язовир бегло, но никога не съм идвал при толкова ниско ниво. Още с първите подавания имах серия от удари и улових хубав костур. Изтеглих се встрани, където имаше няколко метра пролука между две групи ентусиасти. Отдясно говореха руски, отляво - португалски. Тук прагът беше малко по-навътре - около 25-30 м, а рибите кълвяха между 35-55 м дистанция. Почти нямах подаване без удар, като често още при пропадането атакуваха. Бях си приготвил кастингов такъм, типичен за улов на басс - къса, твърда, свръхчувствителна пръчка GLoomis MBR783-2C GLX, zillion sv tw и влакно YGK Upgrade PE #0.6 - зеленото.
Лових предимно с тейлспинъри на СПРО - 14 и 21 гр, на които сменям куките и листата. Слагам по големи и тънки куки gamakatsu с по-къси рамена и по-малки листа колорадо. Приводнявам с изпънато влакно за да не се оплита, на пропадане припомпвам 2-3 пъти, след това водя като джиг. Повдигане с пръчката, провлачване с макарата, като постепенно забавям скоростта до нула, пауза и пак повдигане. Това упражнение изисква задължително твърда и чувствителна въдица.
Кълвеше с кратки паузи през цялото време на състезанието. Улових 34 много борбени риби, предимно 25-27 см и средно тегло 225 гр, като се откачиха още толкова. Страхотен риболов - почти хамалогия.
Накрая измерихме улова и се наградихме. Класирането е известно. Взех си и рибка за едно ядене. После заведох половинката си на плаж в Несебър, прибрахме се поживо-поздраво и си пръжнахме костурец за вечеря като добри християни и средностатистически българи...
Поздрави и до среща на IV кръг - традиционно на Тунджа под Елхово - 27-28 АВГУСТ в памет на Ники Киров.
И тогава беше заложил на "други примамки" ... 
