Fishing Mania Форум

Здравейте Приятели,

6-ти кръг на Спининг лига "Брадър" 2019г. ще се проведе на 12-ти Октомври /Събота/ 2019г. на яз. Александър Стамболийски в близост до с. Горско Косово.

Сборен пункт - https://goo.gl/maps/gaRyQhQhFqqigQV16

Записване - 9:30 часа
Начало на състезанието - 10:00 часа
Край на състезанието - 15:00 часа

Добре дошли са всички видри, кандидат видри, приятели и симпатизанти на клуба!

Поздрави!

Знаете ли че пътя за с. Горско Косово е затворуен ? Или го отвориха ? Инфото ми е от август.

Пътят е ОК.Става дума за трасето от главния път София-Варна към Горско Косово.

A от Пaвликени към Г Косово ?

Там лятото беше затворено поради свлачище. Не вярвам да са го отворили.

язовирът е "граничен" , така да си изразя - между няколко бивши окръга - та сигурно ще падне голяма хвалба от кой край ракията е по-хубавата...

И пак здравейте Приятели и Симпатизанти на най-стария и все по-застаряващ Клуб "Стари Видри"! Толкова сме стари, че попадаме в оная ситуация - младеж слуша "Две следи" от "Щурците" и се възмущава как не ги е срам да крадат песента на "Де две". И така, без претенцията, че сме измислили спининга се събрахме за последния кръг от нашите микроконкурси за красота, манекенство и рехабилитация сред природата. По повод слуховете, че пътя Павликени - Горско Косово е затворен поради свлачище, веднага си проверих приложението LIMA и се оказаха само фейкнюз, ама нали у нас не вярваме на институциите, станах рано и минах за по напряко през Търново с успокоението, че пътьом ще хапна джънкфууд в McDonalds по причина, че в нашето РусИ фалира през миналия век. Все пак фейк имаше в цялата история - в седем без нещо вратите на Морис и Ричард бяха затворени, въпреки колосалния надпис "24 часа".
Затова пристигнах по-рано на язовира и огледах обстановката. Нивото ниско, ниско - та няма повече накъде. От една страна хубаво, че се върви навсякъде по брега, обаче всички укрития на хищника остават на сухо и щеше да пада обикаляне. В 7:30 най ранобудните местни риболовци вече заемаха позиция замятайки тапи, други трескаво шляпаха "телевизори" с надеждата да уловят рибка за стръв, а трети пърпореха с лодките си насам-натам. Дано не дойдат много хора, казах си, но към 10 часа се събрахме две дузини народ, готов да атакува водните ширини и дълбини.
Казахме си по някоя сладка приказка и дадохме зелена светлина на събитието. За по удобно, паркирах автомобила на самия бряг. Нахлузих рибарските ботуши с жартиери и от трите въдици които носех, оборудвах средната с приблизителен тест 5-18 гр. За сметка на това, на макаретката бях навил тънко влакънце #0.2 около 6-те паунда с надеждата да прилъжа и някой от популярните тук микро-костури. Почнах с леки джиг глави около 3-5 гр, и шадчета 5-7 см. Тези дребни по моите разбирания примамки, настървено бяха кълвани без да се хване почти нищо с което бързо се изясни какъв е приблизителния размер на рибите. Не "микро", а нано-костури за нано-джигити. От тази дисциплина обаче все още се дистанцирам и реших да се поразходя. Вървях достатъчно дълго за да се отдалеча толкова, че да ми стигне времето за прибиране.
На връщане проверих тук-там без резултат и накрая спрях до широка плитчина с двайсетина метра пояс водорасли откъм брега. Оставаше ми още час и половина и реших да се заема по-сериозно с риболова, за да не се изложа съвсем пред младите, нали. Сложих жълта въртележка мепс аглиа лонгкаст 2 и започнах да облавям пролуките на непробиваемия растителен щит. Скоро успях да хвана костур с рекордните 14 см и това напълно успокои притесненията ми. Следващата стъпка беше да проверя какво има ЗАД водораслите. Нагазих предпазливо доста навътре до към шишарките, при което неразумно прехвърлих "билязката" около коляното и ботушите ми се напълниха с течност, за радост по-скоро прохладна отколкото студена. Този ход обаче ми даде неограниченото предимство да ловя в недокоснати от друг водни простори и още с първото замятане заковах щука около 50-те. Неудобството да си във водата е, че рибата обикаля около теб на една въдица дължина и при всеки опит да я приближиш и хванеш с ръка, скача като побесняла. Естествено, след минута се откачи... На отсрещния бряг, насядалите местни корифеи с тапите, които станаха свидетели на този позорен момент, изкоментираха възмутено как съм могъл готова риба да изтърва и ме засипаха с подходящи за случая доброжелателни съвети. Обнадежден, започнах да подавам по ръба на растителния килим и не след дълго улових втора щука. Този път я издебнах и хванах с ръка. Сега проблем се оказа снимането. За да изляза на брега трябваше за заобиколя 30-40 м и да цамбуркам с всички последствия от това и реших да го направя във водата. Сложих въдицата под мишница, извадих метъра и хванах рибата заедно с него. Извадих телефона и... в този момент хлъзгавата риба се заогъва като глист, изплъзна се и цопна във водата. Не беше още откачена от блесната, но не и беше проблем да го направи. Няма да казвам какво ми чуха ушите. Ами сега? Имах само още половин час да стигна до колата и да се придвижа до сборния пункт. Метнах още няколко пъти, хванах още една щука, щипнах я с грипера и излязох на брега. Бърза снимка и айде във водата. Набързо изпразних ботушите, които се бяха издули като балони, бегом до автомобила и отпраших с мръсна газ към финала.
Пристигнах 5 минути преди определеното време, измерихме се, наградихме се за последния кръг и за годината. Дани Алберчи - ШАМПИОН!!! След него Митко Пеев и Вальо Кючуков. Браво момчета!
Ами това е от мен. Живот и здраве - догодина ПАК...

Страхотен репортаж, благодаря. Сега някой ако и напише с какво се взеха първите 3 места и коя беше най-голямата риба...

Чи да драсна и аз два реда Чаках с нетърпение това последно за годината състезание,първо щото имах шансове за призовата тройка в генералното класиране и второ,защото се считах долу-горе подготвен за условията на Стамболиеца.Бях направил една тренировка 4 дена преди кръга,разбрах че ще се ловят нано костури и реших да играя за тях(резервният вариант беше да търся щуки,който се оказа и успешния )Забих се на стената и почнах,да ама не.Преди за около два часа хванах 15-20 рибки и всичките над 12 см,а сега много кълванета,повечето нереализирани и то на миниатюрни костуретки 8-9-10 см.Все пак за 5 часа надпревара успях да хвана 5 мерни рибки,най-голямата 15 см.Колегите покрай мен също хващаха основно такива маломерни дребошляци.Със сигурност разбрах,че съм сгрешил в тактиката Дойде и краят.Разбира се първите двама имаха щуки в актива си Първи за кръга стана Митко Пеев с две щуки,втори Павката сестрата с щука и костур и трети Тодор Тодоров с три костура,които обаче нямаха нищо общо с тези,които ловихме всички останали Дойде и краят на състезателната година.Шампион за 2019 година стана Дани от Бургас с подгласници Митко Пеев и Вальо Кичуков.Честито на призьорите.И накрая обща снимка Без малко да забравя,поствам и два линка към награждаването.Бъдете здрави
https://www.youtube.com/watch?v=jsIsPIMrhX0

https://www.youtube.com/watch?v=0Y0XyGC_eFI

И все пак-как е пътя Павликени -Горско Косово щото на очите си ли да вярвам или ......?

Павел Три написа:И все пак-как е пътя Павликени -Горско Косово щото на очите си ли да вярвам или ......?

Перфектен е пътя. На връщане минах от там.

Павка...почвай работа в АПИ..
Някои люде не ги вълнува състезания мъстезания.Пътната обстановка е важна.

Браво! Забавлявали сте се!