Стръв :
Каракудата е типично придънна риба. Основното є занимание е да рови по тинята и да я предъвква за органични отпадъци. В същото време тя не прощава и на ларви, на червеи, на дребни пиявички и дори на малки рибки. Това е една откровено всеядна риба. През топлите сезони на годината каракудите с видимо удоволствие пасат водорасли или осмукват коренищата на папура и тръстиките. Това става предимно вечер, като при засмукването се чува доста силно мляскане. Преди риболова на каракуда си избираме тих дълбок залив. Захранката от пет-шест едри като портокал топки мачкан хляб се хвърля с малко глина за мътилка. Обикновено след около половин час ятото каракуди пристига. По-нататък ни трябва само редовно подхранване с топчета качамак или малки парчета негодно за капан кюспе и риболовът ни може да продължи с успех.
Каракудата е много по-достъпна от шарана. Тя може да бъде спипана в почти всеки наш водоем. Сега дали ще бъде дребна или по-едра, не може да се предвиди, но като правило в по-големите язовири и гьолове тя често гони 600–800 грама. Тези парчета обаче обикновено излизат навътре и на дъно. В по-малките язовирчета и в тихите речни вирове каракудата най-често излиза мешано с други видове риби. Обикновено теглото є е около 200 грама и поради това там се работи предимно на плувка. Както и да я търсим обаче, трябва да опитваме по-честа смяна на дълбочините. Защото особено през лятото каракудите често се вдигат от дъното, за да си хапнат водорасли и водна леща почти на повърхността. Тогава ги търсим именно близо до границата на водораслите или зеленилото в залива.
Каракудата има малка уста. Тя е бавна и туткава риба. В известен смисъл поради това кълването є е трудно за изтърпяване. Понякога, особено на хлебни примамки, почукването може да откара неприлично дълго. Друг път забиването идва внезапно, само след едва забележимо трепване на плувката. При риболов на леко по-дребните каракудки най-често се издават със ситно почукване и едновременно водене на плувката. Това водене отначало се ускорява, а след това се забавя и почти спира. Засича се при момента на забавянето. Друг маниер на водене на плувката предполага нейното полягане настрани и потапянето є в това положение. Засича се в началото, когато плувката полегне на водата и тръгне с широк завой надолу. При риболов на тежко шпионката се наглася на около 20 сантиметра от пръта, най-често между втория и третия водач откъм върха. Кълването на каракудата е достатъчно специфично. Тя може дълго и ситно да тресе шпионката, без да я помести от средното положение. Това става, докато налапва и осмуква стръвта ни – торни червеи, бели червеи, варено жито или стиропорово топче. Този мъчителен момент задължително се изчаква независимо от опънатите ни нерви.
Каракудата като стръв
Малките каракудки от 6–12 сантиметра са прочута стръв за щука. По-големи каракуди се слагат и за едър сом. Но например бялата риба и костурът не дават с охота на дребни 3–4-сантиметрови каракудки. Каракудките може да се ловят и с рачило, но най-често се хващат с малка кукичка №18 и парченце торен червей за стръв. Най-доброто им качество като стръв е тяхната изключителна жизненост. Каракудка, нанизана под гръбната перка, може да обикаля през целия ден и да изтърпи десетина последователни прехвърляния и многократно повече придърпвания, за да се раздвижи. Това донякъде е само по силите и на щипока, но той е съвсем друг тип стръв.
Кулинарни качества
Месото на каракудата е вкусно, но рибата е доста костелива. За да се преборим с вътрешната є “арматура”, най-добрият начин е препържването є. Малките рибки докъм 100 грама се пържат цели и от двете страни. По-големите е добре предварително да се разполовят покрай гръбнака. Така те стават по-тънки и много от ситните им досадни костици се препържват и стопяват. Най-големите каракуди стават и за печене, за плакия, като месото между ребрата им се смята за най-вкусно. Все пак в зависимост от водоема каракудата често има отчетлив тинест мирис. Той може да са отстрани, като преди пърженето изчистената риба се накисне в прясно мляко. Каракудата от язовирите “Искър”, “Батак”, “Душанци” и други чисти места има наистина добър вкус.
Това сам научил за тази риба през 9 години неуморно преследване 
колегите които знаят нещо повече за тази риба тук е мястото да споделят с нас ! 
