Самоволно зарибяване
Колеги, чак сега открих темата, която беше започната във форума "Рибарска среща", но изненадващо секна след няколко мнения. Пък то се оказа, че тук тече цял симпозиум. Между другото, казвам това без капка ирония.
Прочетох всичко написано с огромен интерес, нищо че ме заболяха очите от монитора. И тъй като всеки си е луд с номера, кой - с пъстърви, кой - с щуки, аз пак реших да зачекна любимата ми тема за платиката. Пък и никой до сега не е възразил на мнението ми, че е по-приятно да ловиш платика, отколкото бабушка. Та, някой има ли представа как е попаднала платиката в язовир "Искър" и защо я няма в повечето водоеми в Софийско, а в Пернишко, Кюстендилско и Благоевградско напълно отсъства?
Между другото, прави ми впечатление че платиката е основен вид в баластриерите в Тракия, особено в Пловдивско, Старозагорско и Ямболско. В софийските кариерни гьолове пък я има само в Челопечене (чувал съм и за единични екземпляри в Чепинци), а в съседните еднотипни езера - Долни Богров, Негован, Враждебна, Кривина - липсва. Някой има ли обяснение за това? Интересно ми е защо още я няма и в Панчарево, въпреки информациите във форума, че "искърска" платика е пускана там от колеги. От тогава са минали поне 4-5 години и все някой трябваше да е хванал поне една досега!?
Надявам се отношение да вземе и ricono, който колкото и да скромничи, си личи, че е доста напред с материала. Дано само не реши, че сме го изтормозили с въпроси, ама нали все някой трябва да ни ограмотява.
Прочетох всичко написано с огромен интерес, нищо че ме заболяха очите от монитора. И тъй като всеки си е луд с номера, кой - с пъстърви, кой - с щуки, аз пак реших да зачекна любимата ми тема за платиката. Пък и никой до сега не е възразил на мнението ми, че е по-приятно да ловиш платика, отколкото бабушка. Та, някой има ли представа как е попаднала платиката в язовир "Искър" и защо я няма в повечето водоеми в Софийско, а в Пернишко, Кюстендилско и Благоевградско напълно отсъства?
Между другото, прави ми впечатление че платиката е основен вид в баластриерите в Тракия, особено в Пловдивско, Старозагорско и Ямболско. В софийските кариерни гьолове пък я има само в Челопечене (чувал съм и за единични екземпляри в Чепинци), а в съседните еднотипни езера - Долни Богров, Негован, Враждебна, Кривина - липсва. Някой има ли обяснение за това? Интересно ми е защо още я няма и в Панчарево, въпреки информациите във форума, че "искърска" платика е пускана там от колеги. От тогава са минали поне 4-5 години и все някой трябваше да е хванал поне една досега!?
Надявам се отношение да вземе и ricono, който колкото и да скромничи, си личи, че е доста напред с материала. Дано само не реши, че сме го изтормозили с въпроси, ама нали все някой трябва да ни ограмотява.
Напълно подкрепям колегата. Платиката е интересна за риболов, най-малко поради следните съображения:KOP написа:... аз пак реших да зачекна любимата ми тема за платиката. Пък и никой до сега не е възразил на мнението ми, че е по-приятно да ловиш платика, отколкото бабушка...
1. Достига прилични размери.
2. Стадна риба е - когато я събереш, се хваща по много.
3. В риболова на платика има логика. В голяма стапен зависи от теб самия дали ще хванеш.
4. Вкусна е. Особено, когато ти а приготви някой разбирач от Кюстендил... /поздрави към Калуникс/
Така че, намирам идеята за зарибяване с платика за много добра.
“Live fast, die young and leave a beautiful corpse behind”. E.P.
- Tedo
- Вносител
- Мнения: 2333
- Регистриран на: Пон Юни 26, 2006 17:07
- Местоположение: София
- получил Браво: 7 пъти
- Обратна връзка:
моите наблюдения за зарибяването /имам си рибарник 17дка/ вече 4-та година са:
- най-ефикасно е зарибяването с поотраснали риби /например шаран и амур над 250гр/ - разните "личинки" и "еднолетки" са много уязвими и сигурно под 10 на 100 оцеляват...
- костур, каракуда и разните "кубинки" са неизтребимо племе - 2 пъти ги прочистваме "до крак" и на следваща есен буквално ври от тях... малките влизат с водата през решетка с дупки фи5мм
- сомът не е особено ефикасен в борбата с плевелната риба. В моя гьол, който е плитък /около 1-1.20м дълбочина/ расте бавно въпреки изобилието от дребосък... За 2 години от 15см зарибител е станал около 2-2,5кг
Най-доволен съм от белия амур при пуснати риби 250-500гр за 2 години станаха по 4-5кг и сега са истински торпеда...
За същото време шараните станаха около 3кг...
Колегата дето пита за платика в Панчарево - според мен основен проблем да няма платика е, че в Панчарево влиза страшно много тиня, а пенсионерите и др. хищници стигат с градския транспорт...
На яз. Искър съм виждал от лодката неизброими ята платика с размерите на заводски хляб как си хвърлят хайвера край каменистия бряг, където е резерват и няма никакви рибари - само чат-пат по някоя мрежа на горските...
- най-ефикасно е зарибяването с поотраснали риби /например шаран и амур над 250гр/ - разните "личинки" и "еднолетки" са много уязвими и сигурно под 10 на 100 оцеляват...
- костур, каракуда и разните "кубинки" са неизтребимо племе - 2 пъти ги прочистваме "до крак" и на следваща есен буквално ври от тях... малките влизат с водата през решетка с дупки фи5мм
- сомът не е особено ефикасен в борбата с плевелната риба. В моя гьол, който е плитък /около 1-1.20м дълбочина/ расте бавно въпреки изобилието от дребосък... За 2 години от 15см зарибител е станал около 2-2,5кг
Най-доволен съм от белия амур при пуснати риби 250-500гр за 2 години станаха по 4-5кг и сега са истински торпеда...
За същото време шараните станаха около 3кг...
Колегата дето пита за платика в Панчарево - според мен основен проблем да няма платика е, че в Панчарево влиза страшно много тиня, а пенсионерите и др. хищници стигат с градския транспорт...
На яз. Искър съм виждал от лодката неизброими ята платика с размерите на заводски хляб как си хвърлят хайвера край каменистия бряг, където е резерват и няма никакви рибари - само чат-пат по някоя мрежа на горските...
- Tedo
- Вносител
- Мнения: 2333
- Регистриран на: Пон Юни 26, 2006 17:07
- Местоположение: София
- получил Браво: 7 пъти
- Обратна връзка:
пропуснах за толстолоба - зарибяването с него не пречи на никой местен вид, защото храната му е уникална - нисши водорасли /зеленясала вода на прост език/... иначе и аз не го харесвам - нито на вкус, нито начините за ловенето му...
по мое мнение /след разформироването на ИАРА/ трябва да се прави масирано зарибяване с освободените средства - едновременно с шаран, амур и хищници според водоема /бяла риба, сом, щука, пъстърва/...
Така дребните всеоще хищници ще ядат плевелната риба, а не една година да зарибят щука и след 2 години с еднолетни шаранчета-храна за щуката/
по мое мнение /след разформироването на ИАРА/ трябва да се прави масирано зарибяване с освободените средства - едновременно с шаран, амур и хищници според водоема /бяла риба, сом, щука, пъстърва/...
Така дребните всеоще хищници ще ядат плевелната риба, а не една година да зарибят щука и след 2 години с еднолетни шаранчета-храна за щуката/