Язовир "Батак", как и къде.
Публикувано на: Сря Юни 06, 2007 18:57
Тази тема е написана от мен, - Скиталеца и любезно редактирана от Марко Поло, за което съм му благодарен!!! Успех на всички, на слука и дано информацията в темата, ви бъде полезна!!
Привет на всички любители на риболова! От около две години не съм писал в този форум което си е чиста проба егоизъм от моя страна при все че черпя информация от последния. Та тук иде реч относно риболова на яз. Батак. Е ще се опитам накратко да посоча част от местата за риболов там, видовете риба, а така също и методите и способите за ловене.
Ще взема за отправна точка голямата стена на язовира като ще започна и ще завърша на нея, поради факта, че благодарение на това, че ползвам по-проходим автомобил, съм обикалял неколкократно целия язовир. Тръгвайки от голямата стена по пътя покрай язовира, движейки се в посока КК"Цигов чарк", на около 500 м от стената попадате на първия голям и дълбок залив, скрит от сенките на дърветата.
Във въпросния залив съм имал успехи на директен телескоп и на мач, с подвижна плумка разбира се. Рибите които ловя тук се предимно червеноперка и костур, по рядко каракуда, а понякога и епизодични удари на шаран.
Следващото много удобно за риболов място, е на 200-300м. от първото, като представлява малък залив, в края на който през пролетта се стича вода от едно деренце, идващо от гората.
Залива се намира непосредствено под паркинга на хотел "Дъното". Тук, на това място съм имал множество излети през месеците юли-октомври. Риболовствам главно с директен телескоп - 8 ца и мач прът с подвижна плувка за предпочитане ваглер. Самият риболов е съпроводен с масирано захранване през цялото време, включително с консервирана царевица, варено жито и ароматна захранка. Аз лично си купувам за това място заешка гранула от фуражните магазини в Пазарджик с която дохранвам, посредством прашка по време на същинския риболов. Стръвта, която ползвам е бял челвей, рибка - за костур, варено жито и сладка царевица. Относно царевицата ще издам една тайна, на която ме научи братовчед ми преди време. Ако рибата - предимно червеноперка, капризничи и не кълве, зърното консервирана царевица се реже с много остро ножче на две половини и се слга половин зърно на малка, но много остра кука. На мач, когато стръвта лежи на дъното, съм имал удари на шаранчета до 2 кг., които са доста борбени и като се има предвид факта, че ползвам влакно 0,10 за повод, а и рибите не са бройлери от платен водоем, необходимостта от кеп е разбираема. Имал съм дни с по 4-5 удара на шаранчета на директния телескоп, при което успешен е бил само един, в смисъл, че една от всички риби е била кепчосана успешно. Останалите или ми късаха веднага повода или след кратка разходка из водоема си отиваха по живо по здраво в дълбините с кука в устните. Това е така, защото не ползвам ластик, а и рибите са доста борбени. Тук излиза и едра каракуда, но като цяло доминиращ вид е червеноперката, като при добро захранване се правят рекордни улови от доста едри представители на тази риба. Молбата ми към всички вас е в случаите на такива улови да пуснете по-голямата част от рибата, защото следващия път като дойдете, ще искате отново да ви кълве. В крайна сметка не сме месари , а риболовци, нали? Тук съм имал и добри улови на шаран, като през септември -октомври захранвам с лодка на 80 м от брега със стара и варена царевица. Имам уловени риби до 4,5 кг., както и няколко откачени с подобни габарити. Стръвта, на която съм имал удари е варена, белена, ароматизирана и натурална стара царевица. Толкова за този залив.
Продължавайки надолу по пътя, подминавате оградените от частни лица места и стигате до т.нар. "Македонски борум". На това място принципно идвам през месеците октомври и ноември, стига атмосферните условия да го позволяват, разбира се. Рибата - шаран, я търся на около 120-150 м. навътре, на подходяща дълбочина. Захранвам със стара царевица, като за стръв ползвам същата, само че варена и белена. Ползвам основно монтажи на косъм, с повдигач - стиропорени топчета. Тук на това място мой познат, но за съжаление комбайнер, преди две години - 2005г. (за въпросната година ще напиша някой ден отделно), измъкна един великолепен шаран с тегло от 17кг. на стръв ароматизиран стиропор. Не е печатна грешка, килограмите са действителни. Спорили сме с приятеля ми много пъти относно комбайнерската му страст, но той просто ми показа комбайните си, на които са монтирани куки 3/0 и ме попита дали смятам, че на подобни куки е възможно да лови малки шарани. Не съм съгласен с подхода му, но лично съм го виждал след удари на нормални въдици от риби около 2 кг. да ги пуска обратно по живо по здраво да си вървят в язовира с думите "Малки сте още батювата"- той си знае, пак повтарям, лично аз не понасям и не приемам комбайните. На пружина с качамак на въпросното място и стиропор на куките излизат прилични каракуди и червено-перки. Понякога кълве и дребен шаран. На това място му казват "Македонски борум", тъй като преди време в близост до него във водите на язовира е станал нещастен случай с един колега. Последният се е удавил, като на самия борум има паметна плоча и кандило в памет на колегата. За това нека всички риболовци не подценяват водната стихия особено в обедните и следобедните часове, когато излиза вълната и нещатаизлизат от контрол ако сте с лодка . За следващите места ще пиша утре, тъй като сега се поуморих...
Следващото място, заслужаващо внимание, е това, което се намира в непосредствена близост под овчарника на брега на водоема. Това е началото на така известния под цели три имена залив, който някои наричат "Студенец", други "Св. Георги" а трети "Баташкия залив".
Под овчарника обикновенно стануват и риболовствет за дълго време хора от гр. Пещера. Търсят основно шаран на дъно, като хранителните петна са на различни разстояния от брега и съответно на различни дълбочини. През пролетта шараните излизат на топчета жълт и оранжев стиропор, като монтажът е олово с две куки над него. На куките се поставят директно по едно или две топчета стиропор. Съвет към колегите – момчета, регулирайте си аванса на макарите, за да нямате неприятни изненади. Излизат и много едри риби, така че е добре да сте подготвени.
На хранилка с качамак и плувка в следобедните часове излизат добри каракуди. На плувка стръвта е торен червей. От това място до втичалото по бреговата ивица има много и удобни места за лагеруване. На самото втичало се лови на директен телескоп и мач. По протежението на бреговата ивица също има удобни места, докато стигнете до самото дъно на залива, което е плитко и в слънчеви дни е доста припечно - в смисъл, че водата бързо се затопля и съм виждал огромни пасажи от каракуда да излизат в близост до брега. Атакувал съм ги на торен червей, с мач и нагазване с гащеризона, при което съм имал много добри каракуди, някои от които над килограм. Внимавайте, колеги! Като слизате в дъното на залива, тъй като там мястото е много, ама много мочурливо и тази събота затънах здраво, опитвайки се да сляза до водата. Завали ли дъжд, дърпайте возилата на високо и си носете въже и лопатка, иначе ядовете са ви в кърпа вързани.
Тук колегите ловят и на дъно - на пружина, като често се случва да имат удари на шаран. Аз лично харесвам много това място като през 2005 г. имах много успешни излети за шаран. Рибите ловях на около 100-120 м от брега, на малка дълбочина на стръв царевица. Имах удари на риби с тегло от 2 до 5 кг. По това време, ако търсите шаран, то добрата дълбочина за дъно на това място е около 3-4 метра. Характерното тук и на другите заливи, в това число контра стената и Костандовския, е че рибата кълве след появата на вятър, който излиза около обяд. Заставате в дъното на залива и разпъвате въдици, ударите идват с вятъра и вълните, като за това с приятелите ми се шегуваме, че това са местата за сънливи мързеливци. Изброените особености до момента, са факти, които са ми направили впечетление през годините. Искам да спомена също, че се е случвало, ако в края на август, при продължително добро време, излезат няколко последователни дъждовни дни, рибата се дърпа в дълбочина и удари в плиткажите няма.
След Баташкия залив има един горист нос, по протежението на който много колеги от Пловдив лагеруваха през предната година. Хубавото е, че има дървета, лошото е, че има дълбочини, а шараните по това време са в по плитката и топла вода, в дъното на залива. От другата страна на носа, има два малки залива и един гол нос, които си заслужават да се опитат като перспективни места. Аз лично не съм ги посещавал.
Следващото място е бреговата ивица, около и в непосредствена близост до втичалото, находящо се под бензиностанцията на разклона за Доспат. Втичалото е голямо, с голям дебит и имайте предвид, че водата влизаща от него е с по-ниска температура. На тези места също има големи палаткови лагери, като пътят до брега е коварен, на места има коловози и качествени дупки с оголени камъни, пукащи картери на по-ниски автомобили.
Имал съм успешни излети на шаран и едра каракуда главно на пружина в предходни години. От това втичало до другото втичало, находящо се под големия хотел, е бреговата ивица на която някои казват с общото име " под Радецки" или "под ски пистата". Местата са равни, удобни и лесно достъпни. Проблемът е, че брегът е гол и без сенник сте обречени на яко слънчево греене. Тук излизат същите видове риба, като каракудата доминира над червеноперката. Шараните ги търся на по-голямо разстояние, с лодка, поради пренаселеността на брега в почивните дни. Стръвта е стиропор или царевица, като последната я беля от ципата, след варене, поради факта, че след неколкодневен престой без удар, чернее от тинята ако е с ципа. Рибите удрят във вълните, като вятъра на моменти е доста силен и за това добре укрепвайте навесите и палатките, като при необходимост е добре дори да ги окопаете.
В неделя, 03.06.07 г. бях в близост до втичалото на хотела, като с мач на бял червей, нагазил на десетина метра във водата, имах слука с много и едра червеноперка. Покрай мене бе пълно с мургави "парашутисти" от Ракитово, които мятаха ли мятаха и дърпаха каракуда от плиткажа. За съжаление в този ден имах слука само на една каракуда, тъй като последната не беше активна за сметка на червеноперката. Имах и един удар с отнемане на няколко метра аванс, като рибата не я видях, а куката, която ползвах, беше изправена. Е, или много едра каракуда или някой шаро се беше погрижил за нея.
Така. На въпросното втичало под хотела има също удобни места за плувка, особенно на самото втичало - на входа за язовира, но за съжаление в близост до тях се строи и има камари от пръст, които са върху и в близост до пътя за преминаване. Също така е доста шумно и човек трудно ще се вреди да си хване удобно място. Иначе излиза прилична риба, като тук съм дърпал добри каракуди на жито и торен червей.
За залива на контра стената в трета част...
До залива, за който питаш /този преди Македонския/, се стига твърде лесно. Идваш от Св.Константин и пътят те отвежда до паркинг с табела на хотел "Дъното". Заливчето е малко и както виждам си фен на щеката. Хубаво, ще ти е интересно. Веднага под паркинга има черен път, около 30 метра, по който слизаш веднага на заливчето. От тази страна е по дълбочко, отсреща е малко по плитко. Имай предвид, че на това заливче заради сянката на боровете, през целия август има навалица, с деца и жени. Там е хубаво след 15.09. когато децата са на училище и индианците са си по къщите. Ако успееш да се вредиш - добре. На това заливче може да се засечем някой път, но в момента рибата е още по плиткажа, хвърля си хайвера и е добре да я търсим по разливите. Успех!
На самия бряг на язовира по посока контра-стената има една кръчма на която й казват "Вълка". Тя е точно срещу острова и там дават лодки и водни колела под наем. Бреговата ивица от тази кръчма до контра-стената, "Дупката" след нея и още около 400 м по-нататък, представлява залива на контра-стената или както е известен сред по-старото, местно, риболовно население "Кинаджийския залив". Тъй като това е един доста голям по територия залив, с множество удобни места за риболов, включващ в себе си няколко малки заливчета, удобни за риболов на плувка, ще му отделя повече внимание. И така, тръгвате от кръчмата "Вълка" по бреговата ивица, посока контра-стената. Подминавате едно голямо нещо дето тепърва ще е...е мамата на възможностите за риболов в залива, а именно - строежа на петзвезден хотел. Местата в дясно и ляво от хотела са удобни за дънен риболов, стига да не ви пречи шумът от преминаващите камионите на строежа. Лови се шаран на разпъване с лодка и каракуда на пружина, последната тук представлява интерес и се лови масово. След строежа, на стотина метра, в близост едно до друго, има две удобни за мач местенца, заливчета, където ако си намерите място, през лятото си струва да опитате.
Имайте пред вид, че контра-стената като цяло е най-посещаваното място на целия язовир, включая и "Дупката", намираща се непосредствено след съоръжението. На самата дупка трябва да сте доста настоятелни и със здрави, ама здрави нерви, поради факта, че е доста гъсто населено по цели седмици. Така и не разбрах, през годините тия хора там, защо мятат камара дънни въдици в самата дупка а не около нея? Иначе рибата там си върви - главно на плувка и с добро захранване.
След дупката, на около стотина метра по брега, има едно място, с една стара малка, ръждива табела. Ако погледнете към другия бряг пред вас, за ориентир ще ви служи един сдвоен бор - чатал, в ляво от големия строеж, който сте подминали на идване за контрастената. Срещу този бор-чатал си намирате място, дърпате монтажите навътре на 180 -250 метра, правите две петна, едното на близка и едното на по далечна дистанция, захранвате с царевица и голямото чакане и надлъгване с шараните може да започне. Мястото, определено е добро и държи доста риба. Другите риби - как беше? - аха "караконджули", си ги търсите на пружина или капан с кюспе - архаични, но работещи добре, спрямо плевелите методи. Не са редки случаите, когато на разпъване на кюспе идват вместо "караконджули" доста прилични шарани.
На няколко пъти вече пиша, че захранвам с царевица и само царевица, поради факта, че така избягвам събирането на петно, формирано на голямо разстояние от брега, на разни плевели, нямащи силичка да ми задействат сигнализаторите. Поне аз мисля, че няма смисъл да дърпам на такива далечини за някой плевел. Просто според мен не си струва труда.
От последно описаното място, по доста разбит, но все още читав път, може да достигнете до един скалист нос. Мястото е стръмно, ветровито и скалисто. Има добра дълбочина в близост до брега, с песъчливо, твърдо дъно, - нещо нехарактерно за Батак. Излиза костур, рядко с що-годе прилични размери, но кълве честичко за сметка на големината. Излизат и добри червеноперки. Няма как да сбъркате мястото, скали на Батак има само там. Излязат ли вълната и вятъра обаче, си е направо един баташки "нос Хорн".
От тук насетне, следвайки черен път през гората, над язовира, има няколко последователни залива, удобни за бивак и риболов. Имайте пред вид, че доста преди "нос Хорн" пътят става тежък, особенно с дъждовете преди седмица. Внимавайте да не затънете в калта при необходимост си носете вериги, помагат в кал, знам го от опит.
Преминавайки описаните заливчета стигате до другото ми любимо място - "Костандовския залив". Относно последния мога да кажа следното: Пътищата за достигането му са три: Първият вече го описах. Вторият - вместо да се движите покрай бреговата ивица, преди скалистия нос на около 300 м, се отбивате в ляво - има кофти черен път, особено в мокро време, като карате по високото - нагоре към гората. Пътят преминава по билото, в гората и след доста перипетии и коловози, следвайки пътя стигате над "Костандовския залив". Третия път, който е от края на миналата година, е най удобен според мен. Минавате контрастената, отбивате в ляво и карате нагоре по пътя по високото, преминавайки покрай многото купчини пръст, (които са чудесен ориентир за хора непосещавали залива) изсипвани от камионите на строежа от другата страна.
На фона на първите два пътя, повярвайте ми, този ще ви се види като магистрала. Следвайки този път, преминавате както вече казах покрай купчините с пръст, после има един участък покрай и през едно сечище. След което, стигате до една ловна хижа, сгушена в гората, собственост на ЛС"Костандово". В близост до хижата има чешма, което е важно в случая. Преди самата хижа пътят отбива вдясно и криволичи покрай дърветата. След излизане от гората сте точно на около 200м. от дъното (плитнежите) на "Костандовския залив". Четох някъде тук мнение, че залива бил на 1 км. от контрастената. Е, аз никак, ама никак не съм съгласен, с това твърдение, поради факта, че това не отговаря на истината. Момчета, мястото за което говори колегата или не е "Костандовския" или човека е зле с километрите. Доста повечко от километър е. А има и трета възможност - аз да бъркам, никой не е безгрешен.....
За самия залив, като релеф на дъното, удобни места, видове риба, монтажи и методи за ловене ще понапиша тия дни.
Привет на всички любители на риболова! От около две години не съм писал в този форум което си е чиста проба егоизъм от моя страна при все че черпя информация от последния. Та тук иде реч относно риболова на яз. Батак. Е ще се опитам накратко да посоча част от местата за риболов там, видовете риба, а така също и методите и способите за ловене.
Ще взема за отправна точка голямата стена на язовира като ще започна и ще завърша на нея, поради факта, че благодарение на това, че ползвам по-проходим автомобил, съм обикалял неколкократно целия язовир. Тръгвайки от голямата стена по пътя покрай язовира, движейки се в посока КК"Цигов чарк", на около 500 м от стената попадате на първия голям и дълбок залив, скрит от сенките на дърветата.
Във въпросния залив съм имал успехи на директен телескоп и на мач, с подвижна плумка разбира се. Рибите които ловя тук се предимно червеноперка и костур, по рядко каракуда, а понякога и епизодични удари на шаран.
Следващото много удобно за риболов място, е на 200-300м. от първото, като представлява малък залив, в края на който през пролетта се стича вода от едно деренце, идващо от гората.
Залива се намира непосредствено под паркинга на хотел "Дъното". Тук, на това място съм имал множество излети през месеците юли-октомври. Риболовствам главно с директен телескоп - 8 ца и мач прът с подвижна плувка за предпочитане ваглер. Самият риболов е съпроводен с масирано захранване през цялото време, включително с консервирана царевица, варено жито и ароматна захранка. Аз лично си купувам за това място заешка гранула от фуражните магазини в Пазарджик с която дохранвам, посредством прашка по време на същинския риболов. Стръвта, която ползвам е бял челвей, рибка - за костур, варено жито и сладка царевица. Относно царевицата ще издам една тайна, на която ме научи братовчед ми преди време. Ако рибата - предимно червеноперка, капризничи и не кълве, зърното консервирана царевица се реже с много остро ножче на две половини и се слга половин зърно на малка, но много остра кука. На мач, когато стръвта лежи на дъното, съм имал удари на шаранчета до 2 кг., които са доста борбени и като се има предвид факта, че ползвам влакно 0,10 за повод, а и рибите не са бройлери от платен водоем, необходимостта от кеп е разбираема. Имал съм дни с по 4-5 удара на шаранчета на директния телескоп, при което успешен е бил само един, в смисъл, че една от всички риби е била кепчосана успешно. Останалите или ми късаха веднага повода или след кратка разходка из водоема си отиваха по живо по здраво в дълбините с кука в устните. Това е така, защото не ползвам ластик, а и рибите са доста борбени. Тук излиза и едра каракуда, но като цяло доминиращ вид е червеноперката, като при добро захранване се правят рекордни улови от доста едри представители на тази риба. Молбата ми към всички вас е в случаите на такива улови да пуснете по-голямата част от рибата, защото следващия път като дойдете, ще искате отново да ви кълве. В крайна сметка не сме месари , а риболовци, нали? Тук съм имал и добри улови на шаран, като през септември -октомври захранвам с лодка на 80 м от брега със стара и варена царевица. Имам уловени риби до 4,5 кг., както и няколко откачени с подобни габарити. Стръвта, на която съм имал удари е варена, белена, ароматизирана и натурална стара царевица. Толкова за този залив.
Продължавайки надолу по пътя, подминавате оградените от частни лица места и стигате до т.нар. "Македонски борум". На това място принципно идвам през месеците октомври и ноември, стига атмосферните условия да го позволяват, разбира се. Рибата - шаран, я търся на около 120-150 м. навътре, на подходяща дълбочина. Захранвам със стара царевица, като за стръв ползвам същата, само че варена и белена. Ползвам основно монтажи на косъм, с повдигач - стиропорени топчета. Тук на това място мой познат, но за съжаление комбайнер, преди две години - 2005г. (за въпросната година ще напиша някой ден отделно), измъкна един великолепен шаран с тегло от 17кг. на стръв ароматизиран стиропор. Не е печатна грешка, килограмите са действителни. Спорили сме с приятеля ми много пъти относно комбайнерската му страст, но той просто ми показа комбайните си, на които са монтирани куки 3/0 и ме попита дали смятам, че на подобни куки е възможно да лови малки шарани. Не съм съгласен с подхода му, но лично съм го виждал след удари на нормални въдици от риби около 2 кг. да ги пуска обратно по живо по здраво да си вървят в язовира с думите "Малки сте още батювата"- той си знае, пак повтарям, лично аз не понасям и не приемам комбайните. На пружина с качамак на въпросното място и стиропор на куките излизат прилични каракуди и червено-перки. Понякога кълве и дребен шаран. На това място му казват "Македонски борум", тъй като преди време в близост до него във водите на язовира е станал нещастен случай с един колега. Последният се е удавил, като на самия борум има паметна плоча и кандило в памет на колегата. За това нека всички риболовци не подценяват водната стихия особено в обедните и следобедните часове, когато излиза вълната и нещатаизлизат от контрол ако сте с лодка . За следващите места ще пиша утре, тъй като сега се поуморих...
Следващото място, заслужаващо внимание, е това, което се намира в непосредствена близост под овчарника на брега на водоема. Това е началото на така известния под цели три имена залив, който някои наричат "Студенец", други "Св. Георги" а трети "Баташкия залив".
Под овчарника обикновенно стануват и риболовствет за дълго време хора от гр. Пещера. Търсят основно шаран на дъно, като хранителните петна са на различни разстояния от брега и съответно на различни дълбочини. През пролетта шараните излизат на топчета жълт и оранжев стиропор, като монтажът е олово с две куки над него. На куките се поставят директно по едно или две топчета стиропор. Съвет към колегите – момчета, регулирайте си аванса на макарите, за да нямате неприятни изненади. Излизат и много едри риби, така че е добре да сте подготвени.
На хранилка с качамак и плувка в следобедните часове излизат добри каракуди. На плувка стръвта е торен червей. От това място до втичалото по бреговата ивица има много и удобни места за лагеруване. На самото втичало се лови на директен телескоп и мач. По протежението на бреговата ивица също има удобни места, докато стигнете до самото дъно на залива, което е плитко и в слънчеви дни е доста припечно - в смисъл, че водата бързо се затопля и съм виждал огромни пасажи от каракуда да излизат в близост до брега. Атакувал съм ги на торен червей, с мач и нагазване с гащеризона, при което съм имал много добри каракуди, някои от които над килограм. Внимавайте, колеги! Като слизате в дъното на залива, тъй като там мястото е много, ама много мочурливо и тази събота затънах здраво, опитвайки се да сляза до водата. Завали ли дъжд, дърпайте возилата на високо и си носете въже и лопатка, иначе ядовете са ви в кърпа вързани.
Тук колегите ловят и на дъно - на пружина, като често се случва да имат удари на шаран. Аз лично харесвам много това място като през 2005 г. имах много успешни излети за шаран. Рибите ловях на около 100-120 м от брега, на малка дълбочина на стръв царевица. Имах удари на риби с тегло от 2 до 5 кг. По това време, ако търсите шаран, то добрата дълбочина за дъно на това място е около 3-4 метра. Характерното тук и на другите заливи, в това число контра стената и Костандовския, е че рибата кълве след появата на вятър, който излиза около обяд. Заставате в дъното на залива и разпъвате въдици, ударите идват с вятъра и вълните, като за това с приятелите ми се шегуваме, че това са местата за сънливи мързеливци. Изброените особености до момента, са факти, които са ми направили впечетление през годините. Искам да спомена също, че се е случвало, ако в края на август, при продължително добро време, излезат няколко последователни дъждовни дни, рибата се дърпа в дълбочина и удари в плиткажите няма.
След Баташкия залив има един горист нос, по протежението на който много колеги от Пловдив лагеруваха през предната година. Хубавото е, че има дървета, лошото е, че има дълбочини, а шараните по това време са в по плитката и топла вода, в дъното на залива. От другата страна на носа, има два малки залива и един гол нос, които си заслужават да се опитат като перспективни места. Аз лично не съм ги посещавал.
Следващото място е бреговата ивица, около и в непосредствена близост до втичалото, находящо се под бензиностанцията на разклона за Доспат. Втичалото е голямо, с голям дебит и имайте предвид, че водата влизаща от него е с по-ниска температура. На тези места също има големи палаткови лагери, като пътят до брега е коварен, на места има коловози и качествени дупки с оголени камъни, пукащи картери на по-ниски автомобили.
Имал съм успешни излети на шаран и едра каракуда главно на пружина в предходни години. От това втичало до другото втичало, находящо се под големия хотел, е бреговата ивица на която някои казват с общото име " под Радецки" или "под ски пистата". Местата са равни, удобни и лесно достъпни. Проблемът е, че брегът е гол и без сенник сте обречени на яко слънчево греене. Тук излизат същите видове риба, като каракудата доминира над червеноперката. Шараните ги търся на по-голямо разстояние, с лодка, поради пренаселеността на брега в почивните дни. Стръвта е стиропор или царевица, като последната я беля от ципата, след варене, поради факта, че след неколкодневен престой без удар, чернее от тинята ако е с ципа. Рибите удрят във вълните, като вятъра на моменти е доста силен и за това добре укрепвайте навесите и палатките, като при необходимост е добре дори да ги окопаете.
В неделя, 03.06.07 г. бях в близост до втичалото на хотела, като с мач на бял червей, нагазил на десетина метра във водата, имах слука с много и едра червеноперка. Покрай мене бе пълно с мургави "парашутисти" от Ракитово, които мятаха ли мятаха и дърпаха каракуда от плиткажа. За съжаление в този ден имах слука само на една каракуда, тъй като последната не беше активна за сметка на червеноперката. Имах и един удар с отнемане на няколко метра аванс, като рибата не я видях, а куката, която ползвах, беше изправена. Е, или много едра каракуда или някой шаро се беше погрижил за нея.
Така. На въпросното втичало под хотела има също удобни места за плувка, особенно на самото втичало - на входа за язовира, но за съжаление в близост до тях се строи и има камари от пръст, които са върху и в близост до пътя за преминаване. Също така е доста шумно и човек трудно ще се вреди да си хване удобно място. Иначе излиза прилична риба, като тук съм дърпал добри каракуди на жито и торен червей.
За залива на контра стената в трета част...
До залива, за който питаш /този преди Македонския/, се стига твърде лесно. Идваш от Св.Константин и пътят те отвежда до паркинг с табела на хотел "Дъното". Заливчето е малко и както виждам си фен на щеката. Хубаво, ще ти е интересно. Веднага под паркинга има черен път, около 30 метра, по който слизаш веднага на заливчето. От тази страна е по дълбочко, отсреща е малко по плитко. Имай предвид, че на това заливче заради сянката на боровете, през целия август има навалица, с деца и жени. Там е хубаво след 15.09. когато децата са на училище и индианците са си по къщите. Ако успееш да се вредиш - добре. На това заливче може да се засечем някой път, но в момента рибата е още по плиткажа, хвърля си хайвера и е добре да я търсим по разливите. Успех!
На самия бряг на язовира по посока контра-стената има една кръчма на която й казват "Вълка". Тя е точно срещу острова и там дават лодки и водни колела под наем. Бреговата ивица от тази кръчма до контра-стената, "Дупката" след нея и още около 400 м по-нататък, представлява залива на контра-стената или както е известен сред по-старото, местно, риболовно население "Кинаджийския залив". Тъй като това е един доста голям по територия залив, с множество удобни места за риболов, включващ в себе си няколко малки заливчета, удобни за риболов на плувка, ще му отделя повече внимание. И така, тръгвате от кръчмата "Вълка" по бреговата ивица, посока контра-стената. Подминавате едно голямо нещо дето тепърва ще е...е мамата на възможностите за риболов в залива, а именно - строежа на петзвезден хотел. Местата в дясно и ляво от хотела са удобни за дънен риболов, стига да не ви пречи шумът от преминаващите камионите на строежа. Лови се шаран на разпъване с лодка и каракуда на пружина, последната тук представлява интерес и се лови масово. След строежа, на стотина метра, в близост едно до друго, има две удобни за мач местенца, заливчета, където ако си намерите място, през лятото си струва да опитате.
Имайте пред вид, че контра-стената като цяло е най-посещаваното място на целия язовир, включая и "Дупката", намираща се непосредствено след съоръжението. На самата дупка трябва да сте доста настоятелни и със здрави, ама здрави нерви, поради факта, че е доста гъсто населено по цели седмици. Така и не разбрах, през годините тия хора там, защо мятат камара дънни въдици в самата дупка а не около нея? Иначе рибата там си върви - главно на плувка и с добро захранване.
След дупката, на около стотина метра по брега, има едно място, с една стара малка, ръждива табела. Ако погледнете към другия бряг пред вас, за ориентир ще ви служи един сдвоен бор - чатал, в ляво от големия строеж, който сте подминали на идване за контрастената. Срещу този бор-чатал си намирате място, дърпате монтажите навътре на 180 -250 метра, правите две петна, едното на близка и едното на по далечна дистанция, захранвате с царевица и голямото чакане и надлъгване с шараните може да започне. Мястото, определено е добро и държи доста риба. Другите риби - как беше? - аха "караконджули", си ги търсите на пружина или капан с кюспе - архаични, но работещи добре, спрямо плевелите методи. Не са редки случаите, когато на разпъване на кюспе идват вместо "караконджули" доста прилични шарани.
На няколко пъти вече пиша, че захранвам с царевица и само царевица, поради факта, че така избягвам събирането на петно, формирано на голямо разстояние от брега, на разни плевели, нямащи силичка да ми задействат сигнализаторите. Поне аз мисля, че няма смисъл да дърпам на такива далечини за някой плевел. Просто според мен не си струва труда.
От последно описаното място, по доста разбит, но все още читав път, може да достигнете до един скалист нос. Мястото е стръмно, ветровито и скалисто. Има добра дълбочина в близост до брега, с песъчливо, твърдо дъно, - нещо нехарактерно за Батак. Излиза костур, рядко с що-годе прилични размери, но кълве честичко за сметка на големината. Излизат и добри червеноперки. Няма как да сбъркате мястото, скали на Батак има само там. Излязат ли вълната и вятъра обаче, си е направо един баташки "нос Хорн".
От тук насетне, следвайки черен път през гората, над язовира, има няколко последователни залива, удобни за бивак и риболов. Имайте пред вид, че доста преди "нос Хорн" пътят става тежък, особенно с дъждовете преди седмица. Внимавайте да не затънете в калта при необходимост си носете вериги, помагат в кал, знам го от опит.
Преминавайки описаните заливчета стигате до другото ми любимо място - "Костандовския залив". Относно последния мога да кажа следното: Пътищата за достигането му са три: Първият вече го описах. Вторият - вместо да се движите покрай бреговата ивица, преди скалистия нос на около 300 м, се отбивате в ляво - има кофти черен път, особено в мокро време, като карате по високото - нагоре към гората. Пътят преминава по билото, в гората и след доста перипетии и коловози, следвайки пътя стигате над "Костандовския залив". Третия път, който е от края на миналата година, е най удобен според мен. Минавате контрастената, отбивате в ляво и карате нагоре по пътя по високото, преминавайки покрай многото купчини пръст, (които са чудесен ориентир за хора непосещавали залива) изсипвани от камионите на строежа от другата страна.
На фона на първите два пътя, повярвайте ми, този ще ви се види като магистрала. Следвайки този път, преминавате както вече казах покрай купчините с пръст, после има един участък покрай и през едно сечище. След което, стигате до една ловна хижа, сгушена в гората, собственост на ЛС"Костандово". В близост до хижата има чешма, което е важно в случая. Преди самата хижа пътят отбива вдясно и криволичи покрай дърветата. След излизане от гората сте точно на около 200м. от дъното (плитнежите) на "Костандовския залив". Четох някъде тук мнение, че залива бил на 1 км. от контрастената. Е, аз никак, ама никак не съм съгласен, с това твърдение, поради факта, че това не отговаря на истината. Момчета, мястото за което говори колегата или не е "Костандовския" или човека е зле с километрите. Доста повечко от километър е. А има и трета възможност - аз да бъркам, никой не е безгрешен.....
За самия залив, като релеф на дъното, удобни места, видове риба, монтажи и методи за ловене ще понапиша тия дни.