Искърско дефиле
Публикувано на: Сря Авг 26, 2009 23:50
В средното и долното си течение река Искър е богата на риба. При това има завидно разнообразие, като преобладават кефал, скобар, бяла мряна, каракуда, бабушка. Присъстват и по-елитни риби като шаран, сом и щука, но те не са сред обичайния дневен улов.
В искърското дефиле обаче рибното разнообразие се свежда предимно до кефал, черна мряна и в отделни участъци каракуда и кротушка. Това е така по обясними причини – прагове и разни хидросъоръжения пречат на рибата да се изкачи нагоре срещу течението. И все пак дефилето е привлекателно за въдичарите. Не само заради рибата. Все още се е запазила онази романтика, лъхаща от Вазовите творби, онази девственост и достолепие на природата, пред която човек прекланя глава.
Сега ще се спрем на един интересен участък от реката в дефилето, отсечката от Оплетня до Левище. Точно там планината се е поотдръпнала и е позволила на реката да успокои ход, да укроти води и да се разлее в ширина. До Лакатник Искър тече на север, притиснат от стръмни склонове. При Оплетня плавно завива на североизток и изток, следвайки гънките на все по снижаващите се старопланински хребети. В участъка Оплетня-Левище (от около 5-6 км) се редуват бързеи и приятни, умерени като дълбочина и скорост на течението вирове. Растителност не липсва и по двата бряга – и сенки от масивни дървета, и ниски храсталаци. По-полегат и проходим е десният бряг – в обширен участък има хубави поляни в непосредствена близост до реката. И двете споменати села са пръснати по левия бряг и височините над него, а ж.п. линията от София за Мездра минава високо над десния бряг. Има спирки и на двете села, обслужвани от пътническите влакове в това направление. От шосето, пресичащо селата, на няколко места пътчета се спускат до реката.
С право може да се каже, че този участък е царството на кефала. Лови се по всички популярни методи – на спининг, на муха, на естествени примамки. През активния летен сезон, ако водата е нормална (понякога приижда вследствие на поройни валежи) може да се направи много силен риболов. Малка въртяща блесна прави чудеса в дни, когато рибата е в настроение. Ако обаче не поглежда към изкуствените примамки (има такива периоди) класическата въдица на плувка ще свърши работа. От конкретните примамки зависи какви кефали като големина ще чакаме. Рибите около мерната граница не са особено претенциозни – кълват добре на бели червеи, тесто, варено жито. Малки порции захранка ще ги настървят още повече. Ако се храни редовно в един и същ участък, може да се лови целодневно. Едрите кефали са по-трудни. Класика в улова им са местните плодове – най-често меки череши, вишни, джанки, шипки – според сезона. Но за трофеите има и друг, доказал ефективността си метод – жива рибка или дребно жабче, подадени на дъно. Такава стръв се предлага в началото на вира или в разлива, където водата забързва ход. Няма място за притеснения ако дълбочината намалява под метър. Ако са взети мерки по маскировката, ако на бреговете е безлюдно и спокойно, кефалът може да се лови и на половин метър дълбочина.
Мряната също има почитатели в тази част на дефилето. Само че тук плувката не е добър избор, за разлика от други наши реки. Далеч по-ефикасно е „лекото дъно” – средно голяма дънна тежест и краен повод. Стръвта трябва да се измества от течението. Поради преобладаващото каменисто дъно, така се регистрират и загуби на куки, но пък методът гарантира улов на мряна. Излизат прилични, даже едри мрени, като универсалната стръв е белият червей, но ще се обади и на земен, и на торен, и на ручейник. И още по мренския улов – той е свързан с повече движение. В строго определен участък едва ли е уместно да се чака продължително време.
В отделни участъци с по-спокойна вода, около крайбрежната растителност може да се излъже и по някоя каракуда. Ако се заложи твърдо на торен червей, вероятно и кротушки ще го харесат.
Кой какъв метод на риболов ще избере и към каква риба ще се насочи, е въпрос на личен избор. Но участъкът Оплетня – Левище е привлекателен и напълно възможен като еднодневен преход. Затова и железопътният транспорт е добра възможност – слизате на спирка Оплетня сутринта и се качвате на Левище привечер – преливащи от риболовни емоции и красиви гледки.
В искърското дефиле обаче рибното разнообразие се свежда предимно до кефал, черна мряна и в отделни участъци каракуда и кротушка. Това е така по обясними причини – прагове и разни хидросъоръжения пречат на рибата да се изкачи нагоре срещу течението. И все пак дефилето е привлекателно за въдичарите. Не само заради рибата. Все още се е запазила онази романтика, лъхаща от Вазовите творби, онази девственост и достолепие на природата, пред която човек прекланя глава.
Сега ще се спрем на един интересен участък от реката в дефилето, отсечката от Оплетня до Левище. Точно там планината се е поотдръпнала и е позволила на реката да успокои ход, да укроти води и да се разлее в ширина. До Лакатник Искър тече на север, притиснат от стръмни склонове. При Оплетня плавно завива на североизток и изток, следвайки гънките на все по снижаващите се старопланински хребети. В участъка Оплетня-Левище (от около 5-6 км) се редуват бързеи и приятни, умерени като дълбочина и скорост на течението вирове. Растителност не липсва и по двата бряга – и сенки от масивни дървета, и ниски храсталаци. По-полегат и проходим е десният бряг – в обширен участък има хубави поляни в непосредствена близост до реката. И двете споменати села са пръснати по левия бряг и височините над него, а ж.п. линията от София за Мездра минава високо над десния бряг. Има спирки и на двете села, обслужвани от пътническите влакове в това направление. От шосето, пресичащо селата, на няколко места пътчета се спускат до реката.
С право може да се каже, че този участък е царството на кефала. Лови се по всички популярни методи – на спининг, на муха, на естествени примамки. През активния летен сезон, ако водата е нормална (понякога приижда вследствие на поройни валежи) може да се направи много силен риболов. Малка въртяща блесна прави чудеса в дни, когато рибата е в настроение. Ако обаче не поглежда към изкуствените примамки (има такива периоди) класическата въдица на плувка ще свърши работа. От конкретните примамки зависи какви кефали като големина ще чакаме. Рибите около мерната граница не са особено претенциозни – кълват добре на бели червеи, тесто, варено жито. Малки порции захранка ще ги настървят още повече. Ако се храни редовно в един и същ участък, може да се лови целодневно. Едрите кефали са по-трудни. Класика в улова им са местните плодове – най-често меки череши, вишни, джанки, шипки – според сезона. Но за трофеите има и друг, доказал ефективността си метод – жива рибка или дребно жабче, подадени на дъно. Такава стръв се предлага в началото на вира или в разлива, където водата забързва ход. Няма място за притеснения ако дълбочината намалява под метър. Ако са взети мерки по маскировката, ако на бреговете е безлюдно и спокойно, кефалът може да се лови и на половин метър дълбочина.
Мряната също има почитатели в тази част на дефилето. Само че тук плувката не е добър избор, за разлика от други наши реки. Далеч по-ефикасно е „лекото дъно” – средно голяма дънна тежест и краен повод. Стръвта трябва да се измества от течението. Поради преобладаващото каменисто дъно, така се регистрират и загуби на куки, но пък методът гарантира улов на мряна. Излизат прилични, даже едри мрени, като универсалната стръв е белият червей, но ще се обади и на земен, и на торен, и на ручейник. И още по мренския улов – той е свързан с повече движение. В строго определен участък едва ли е уместно да се чака продължително време.
В отделни участъци с по-спокойна вода, около крайбрежната растителност може да се излъже и по някоя каракуда. Ако се заложи твърдо на торен червей, вероятно и кротушки ще го харесат.
Кой какъв метод на риболов ще избере и към каква риба ще се насочи, е въпрос на личен избор. Но участъкът Оплетня – Левище е привлекателен и напълно възможен като еднодневен преход. Затова и железопътният транспорт е добра възможност – слизате на спирка Оплетня сутринта и се качвате на Левище привечер – преливащи от риболовни емоции и красиви гледки.
